Седнах за малко, ей така да надникна и сякаш залепнах за стола. Отдавна ме няма, една, две, пет минути откраднато време за да не губя нишката, но не стигат.
         Сега, докато по-добрата половина гледа формулата, аз щипнах, уж...

          Как може да бъде отпразнуван днешния ден в едно българско семейство, което си е останало в къщи. Възстановка на събитията не мога да направя, нито има къде да държа реч или да открия паметник, и това с фойерверките няма да мога...

       Бялата болнична стая. Седим и чакаме. Вече втори час. Страхът и напрежението вече бяха на път да ме хвърлят в бездната на отчаянието. Най-после, чух си името и почти бодряшки се запътих към операционната. Край на неизвестността. Л...

          Ей така е, като ти става крив света. Има дни, в които сякаш нарочно всичко ти върви наопъки. И съвсем не е от дупето. Ей така устремена напред си станах. Право към кафеварката, дори мопсовете щях да прегазя. Кафето и цигарата, ...

             В края на март, на ниво пети панелен етаж, на брезата, точно срещу прозореца на моя кабинет( преустроена бивша кухня ) се зелиха две свраки. Както си работех на компютъра, не издържах да не ги погледна. Очароваха ме. За свра...

 
          Ето, приключих и идвам да намигна приятелски и да ви пусна малко усмивки. Днес е специален ден за мен. Младите дами Жизел и Йода навършват една година. Те са моята слабост и моята опора, защото мъжете в къщи бяха трима, а аз...

           Няма ме, защото приключвам. Не със себе си, разбира се, с бумагите. Да си счети до края на 31.03. всяка година и после до 30.04. всяка година хич не е лесно. Но като приключа, ще настане такъв живот. 
            Нали знаете, ч...

         И защо повечето хора казват, че не я обичат зимата? Няма нищо по-хубаво от бялата пелена покрила измръзналата земя. Дърветата, огънати от снега топлят клони в меката бяла завивка.
          Накъдето и да погледнеш е бяло. Царств...

С несигурни крачки приближих входа на ИСУЛ. Първото впечатление, около 25-30 човека, напълно непознати за мен. Камерите и репортерските микрофони като че ли бяха повече. Първото чувство, гняв. Така значи, толкова много писахме и сега как...

Днес в 12,00 часа сме там, пред ИСУЛ. Ще си помълчим на същата тема. Мълчанието може да събори стени, силното Наше мълчание, сърдитият ни поглед, натрупаната мъка в душите ни. Не е концентрация на добра енергия, за съжаление, но дано тов...

            Пускам линк към Карамбол5 и АлексАлекс. Няма да се оставим. Той трябва да си плати.
     И моля тук става въпрос за един лекар, които май няма нищо общо с лекарската професия. Никой не иска да засегне лекарите, за които това е...

        След това тук, вече просто нищо не ми се пише. Та ние просто си пишем глупости, докато избиват децата ни.
http://therainss.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/03/tragediia.661383
      Прочетох го и ми настръхна косата. А сутринта глед...