Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2010 11:55 - Една тъжна приказка, изпълнена с много болка и щастие
Автор: makont Категория: Други   
Прочетен: 4055 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 02.04.2012 11:13


ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ

МАЙКАТА

ПЪРВИ ДЕН - РАЖДАНЕТО
                   31.03.2010г. Щастливата вест ни застигна в Южния парк. Потънали в угриженост и радостно очакване, научихме, че Жизел има 5 бебета. Жизел е нашето любимо същество - малко мопсче, само на 3,5 годинки. Секциото премина успешно и към 17ч. вече можехме да видим младата майка и бебетата. Такива сладки мишлета не бях виждала. Слепички, малки, нежно писукащи. Бяха легнали върху топлата електрическа възглавничка и вече поемаха първите си впечатления от света. Жизел беше още под влиянието на упойката, цялата трепереше, но ни позна. Имам чувството, че ни се усмихна, но умореният и поглед сякаш ни обвиняваше "Защо ми причинихте всичко това?" Тя още не знаеше за неземно милият, жадно поемащ глътки въздух резултат на нейните мъки.
                     Към 20ч. вечерта я прибрахме в къщи с бебетата. Несигурността и страхът, които ни обзеха "дали ще се справим?", Жизел е още много зле, в невъзможност да се грижи за малките. Устанахме леко учудени, че лекарският екип ни позволи да вземем беззащитната и немощна майка и малките мопсчета в къщи, при условие, че ние нямахме никакъв опит в отглеждането на кученца. А положението съвсем не изглеждаше розово, въпреки радостта ни от успешното раждане. Едно от бебетата не дишаше добре. Трябваше да го почукваме по нослето или да бръкнем с пръст в устичката му, ако евентуално спре да диша.  На всеки половин час трябваше да обръщаме малките от едната страна на другата, за да не прегреят от едната страна и да не се охладят от другата. Понякога настъпваше страшна суматоха, кое бебе на коя страна беше. Въртяхме ги като кебапчета. Двамата ми синове активно участваха в манипулациите по поддържането на телесната температура. На всичкото от горе трябваше на всеки час и половина с биберон да ги храним. Лекарят препоръча бебешко мляко "фризолаг". За кърмене от страна на мама Жижа изобщо не можеше и да става дума, коремчето и беше извезано с една не до там изящна бродерия, болеше я. Тя почти не беше на себе си. Цяла нощ бяхме като санитарна бригада, но се справихме. Жизел към края на нощта се изправи на крака, започна да пие водичка, но въобще не искаше да регистрира новородените си отрочета.
                     Бебетата се държаха мъжки, на пук на цялата ни неопитност, започнаха да дишат нормално всичките, хапваха си от млекце с бибероната и издаваха сладки писукащи звуци "живи сме".

                                                    ВТОРИ ДЕН - СЛАДКИ ГРИЖИ И ТРЕВОГИ                            Вече сме щастливи "родители" на пет красиви създания. Слепички, мънички, като малки мишлета, четирите момиченца и едно момченце поемаха по своя житейски път. Към 10ч. отидохме в клиниката. Докато чакахме лекаря, с едно от момичетата, много мило дете, стажантка в клиниката започнахме да слагаме бебетата на гърдите на майката, за да поемат първото майчино мляко. Тя с учудени очи наблюдаваше нашите действия, но не се възпротиви. Бебета също откриваха нещо съвсем ново. Топлата майчина гръд и това сладко нещо в нея, което с малко усилие, може да те нахрани. По време на бозаенето правеха много сладки движения с лапичките по тялото на мама. После разбрахме, че с тези движения, те стимулират майчината гръд да отделя мляко. Първото кърмене премина успешно. И бебетата и майката се справиха. Изкуственото хранене разбира се продължаваше, защото от майката съвсем не беше достатъчно.
                         На Жизел трябваше да се направи вливане на някакви живото-спасяващи течности, който по всяка вероятност трябваше да подсилят организма и и да изчистят остатъците от раждането в нейното тяло. Слава богу, трябваше да вземем и бебетата, за да ги види лекарят. По време на системата кучето не се чувстваше добре. Повръщаше, напишка се. Това било нормално. Аз и съпругът ми не бяхме съвсем сигурни нормално ли е на едно кученце от 10 кг. да се влеят 0,500 млл течности, но не искахме да поставяме под съмнение медицинските познания на екипа. Всичко най-после свърши. Тръгнахме към дома. Историята от предишният ден и нощ се повториха. През час и половина хранене, обръщане. Ние недоспали, т.е. въобще не спали, бяхме твърдо решени да се справим. Жизел вечерта направи първата си разходка. Трепереща, дезориентирана, но се справи. Вечерта хапна едно пастетче. През нощта започна да разбира, че малките писукащи същества имат нещо общо с нея. При всяко тяхно изписукване, тя излизаше с бавни стъпки от къщичката си и преодолявайки болката надничаше с любопитен поглед в тяхната къщичка. Преди всяко хранене ги слагахме да си хапнат млекце от нея.  Тя все повече приемаше рожбите си.
  ТРЕТИ ДЕН - СБОГОМ ЖИЗЕЛ
                          02.04.2010г. - разпети петък. Разходихме мама мопска малко в парка. Тя се справяше вси по-добре с възстановяването си. След разходката се случи нещо невероятно. Двете къщички - нейната и тази в която са  бебета бяха паставени една до друга, за да може тя да ги чува и да ги усеща. До сега тя винаги си лягаше в нейната къщичка, но след разходката отиде до тях, подуши ги, нежно ги размести и си легна при тях. За мопсчетата сме чели, че понякога те не приемат малките си и не се грижат за тях, просто при селекцията на породата се е получило притъпяване на инстинктите, разбира се това е моя, непрофесионална интерпретация на това, което съм чувала. Е при Жизел не беше така. Тя изобщо не се противеше, когато лакомо се подреждаха на "тенджерките" и сладко бозаеха. Първото досадниче, изследвайки обстановката по някакъв странен начин допълзя да главата и и тя започна да го ближе. Тя прие своите бебета.
                       Към 10.ч. отново потеглихме към лекаря за системата на мама. Разбира се и бебетата бяха с нас. Отново се повтори безумното вливане на огромното количество течност. Според лекаря, Жижка била анемична и получи още една инжекция, освен тези с антибиотиците, с витамин Б 12. Това нещо знам, че си го бият на инжекции спортистите. Учудих се, но нали не съм лекар. Всичко това става докато във вените на кучето продължаваше да се разлива проклетата система. Към края на вливането Жизел повърна много. Тя винаги се е притеснявала от това, беше голяма чистница и не допускаше почти никога да нацапа. Гледаше ужасно тъжно. Аз реших, че се чувства виновна за голямата локвичка и нежно я успокоявах, милвайки я по клетата главица. След малко тя се напишка. Явно количаството на течностите в организма са започвали да стават прекалено много. Нищо не разбирам, не смея да се меся в работата на лекаря. Защо не спрях системата? Остана съвсем малко. Жизел изпищя страшно и обърна главицата зи назад. Започнаха неистови усилия да бъде върнат живота в малкото телце, но аз като погледнах огромното зелено, изцъклено като детско топче за игра око на кучето, разбрах, че едно от най-скъпите ми същества на този свят си отиде. От резултатите при аутопсията не разбрах нищо. Някакво объркано обяснение изпълнено с медицинска терминология и с насоченост в посока, едва ли не, че Жизел си е виновна за това, което се случи. Такова жизнено същество, та ние я разхождахме по 2 часа на ден, целият Северен парк го е обикаляла по два пъти на ден. Нямаше никакви проблеми.
                           Не мога да обвинявам лекаря. Аз и  съпругът ми не го и обвинихме. Не казахме нищо. Дори си платихме и поредните 40 лв. за извършената манипулация, която струваше живота на любимото ни същество. ( Колко ли струва евтаназията?)
                            Пътуваме към къщи. В ръката ми кашончето с петте сирачета, а на задната седалка  най-тъжното кашонче на света, с трупчето на Жизел. Моето прекрасно, любимо кученце, моята принцеса. Не сме на себе си. Как ще се справим с болката, с неистовата мъка, с тези малки пет създания, останали без най-нежната и необходима грижа на света.  Спирам да пиша. На разпети петък, моето семейство даде най-свидната си жертва, получихме своето разпятие и потънахме в мъка и скраб.
                             Не мога да пиша повече. Всичко свърши. Ще продължа с по-щастливата част на моят разказ - ОЦЕЛЯВАНЕТО.


Тагове:   щастие,   Много,   болка,


Гласувай:
11




Следващ постинг

1. vandela007 - Мая,
20.05.2010 10:30
Никак не ме бива да утешавам... Аз самата страдам. Вярвам, че малките ще пораснат здрави и читави. Няма да ви заместят майка им; тя и на тях ще липсва, но... Сигурна съм, че малките ще ви донесат много радост. Ще чакам продължение.
цитирай
2. makont - Ще пораснат с любов
20.05.2010 11:24
Благодаря ти. За мен те са Жизел, така им казваме "малките Жижки". Цялата ни любов е прехвърлена към тях. Ще продължа да пиша, искам да го направя хем забавно, хем да могат такива като мен, които не знаят да почерпят опит, защото дори и лекарите не знаят точно как се отглеждат мопсчета сирачета. Точно колко, кога и как да се хранят, какво се прави изобщо. Само информация от тук от там, но никаква система. Но успяхме. Сега са на 51 дни и са безкрайно забавни.
Ти имаш ли си кученце. Няма по-голяма любов от тази. Изпращам ти поздрави и усмивки!
цитирай
3. анонимен - Деси
20.05.2010 22:00
Съжалявам за загубата Ви ,но поне ви е дарила с най-хубавото новия живот .Предполагам че ще ги изгледате с много любов .Попаднахме на разказа,защото двете ми дечица са влюбени в тези малки същества ,но за съжаление не можем да си ги позволим .Дано са живи и здрави и ви радват ,на 2 месеца са най-сладки и забавни .
цитирай
4. анонимен - Благодаря от сърце
21.05.2010 09:27
Здравейте, скоро ще продадем мопсчетата. Аз няма да ги давам на цените от 1000 лв, както са по магазините. Със съпругът ми сме решили цената да е 400 лв, всъщност това са само разходите по оплождането, секциото, ваксини, храна и памперси. Нашият труд бе сладка грижа и въобще не е калкулиран в цената. Все пак за нас е най-важно бебетата да ги вземе някой, който ще ги обича и ще се грижи за тях.Ако Ви интересува, няма проблем. Знам, че сега е криза, но и ние изпитваме затруднение да купуваме всяка седмица храна по 37 лв и памперси по 40 лв. Те все пак са 4 броя. Това са невероятни същества и не само децата, но и цялото Ви семейство ще се влюби в тях. Желая Ви прекрасен ден.
цитирай
5. анонимен - Деси
21.05.2010 19:40
Здравейте, естествено е да ги продадете и поне да се оправите финансово след това отглеждане ,това си е ваше право.Знаем, че са невероятни животинки и децата ми обожават кученца ,но за момента просто не можем да си го позволим.Аз съм по майчинство ,както и вие с вашите 4 бебета / кученца / и знаете какво е ,иначе веднага щяхме да си купим.Успех с отглеждането и продаването! Хубав ден !
цитирай
6. sande - Трогателен разказ, макар, че това няма да те утеши ...
06.08.2014 14:23
Престарал се е доктора. Аз се отнасям с недоверие към такива доктори, които или имат материален интерес в престараването, или нямат достатъчен опит с различните породи.

Предоверили сте се. Кучетата са много жизнени по начало, както и котките, и се самоспасяват, без да
разчитат много-много на човека.

Сърдечни поздрави от Пастух!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3032854
Постинги: 148
Коментари: 8110
Гласове: 44538
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031