Обичам този празник. Лято е. Петровските ябълки и круши, дребни, но сочни и с невероятен аромат са огънали клоните на дръвчетата. Герестото петле търпеливо чака да даде своя курбан за празника, без петровско пиле не може. Хлябът втасва  и изпълва цялата стая с божествен аромат. 
                         Еееееех, каква идилия. Опитвам се да го направя и тази година в къщи. Все пак големият ми син има имен ден. Павел, това прекрасно мелодично име. Това с петела изобщо не мога да го докарам. Откъде жив петел, пък и аз съм жалостива, не мога да направя такова нещо. Положението спасава онуй пиле в пликче, размразявано и замразявано многократно, обаче минава за "охладено". Е не е толкоз вкусно като домашното петле, но върши работа. Обожавам петровките круши, но такива все по-рядко се намират. На пазара "Димитър Петков" съм виждала, но не ми се ходи до там. Виж с питката ще се справя. Майстор съм на питките. То с масълце, може и с кашкавал и като бухне, пръстите да си оближеш. Мама ми каза, по телефона разбира се, че на Петровден се прави задължително и "млечница". Това е мляко с ориз или познато още кота "сутляш", но по нашия Видински край си го знаем като "млечница". И така, когато трапезата е съвсем готова за вечеря, вдигам чаша за наздраве за всички именници, да Ви е живо и здраво името, с гордост да го носите и само щастие да Ви носи. наздраве и на всички, които ще прочетат моите скромни писания. Весел празник.

И вярно, че името Павел е много мелодично! :)

Много вкусно е описано всичко! А как обичам сочните крушки, за сутляша да не говоримммм... Весел празник!

Честит празник на всички празнуващи!:)

Да е честит именника!

Честито на адаша, да е жив и здрав и много да ви радва!!!

Никога не е късно да се направи поздрав!
Нека следва мечтите си и да бъде много щастлив!
Поздрави и щастие за цялото семейство!

Дано сме живи и здрави, всичко останало си ни е наред.

Обаче аз се радвам на кученцата публикувани вместо твоя снимка. Сладичко ми е.

Когато бяха на три дни, Жизел умря на системата, защото роди със секцио. Отгледали сме ги със съпруга ми. Бяха по 140 грама. Те са ми като деца. Обожавам ги. Аз описах историята с Жизел в първия си постинг, но тогава бях още нова и никой не я е прочел.

Минах само да те поздравя,землячке...И да ти пожелая много много късмет...много светлина по пътя ти.имам много проблеми и почти не съм на компа а на 7 летя за Италия...вече ще съм си ,,у дома''.Ако изобщо вече знам къде е това..:)))
Прегръдки!!

Връщай се бързо, тук си е най-хубаво. Малко ни е тежичко в момента, но ще се оправим, сигурна съм. Сега само се засилваме.