2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
С несигурни крачки приближих входа на ИСУЛ. Първото впечатление, около 25-30 човека, напълно непознати за мен. Камерите и репортерските микрофони като че ли бяха повече. Първото чувство, гняв. Така значи, толкова много писахме и сега какво? Аз съм нова в блога и не познавам на живо никой. Тайничко се надявах по снимките да разпозная поне някой. Приближих момичето с червеното яке. Да, ето първият блогър, загърбил личните си проблеми, оставил сами децата в къщи или пропуснал вкусният обяд и в обедната почивка, дошъл, за да изрази протеста си срещу лекаря и системата, допуснала да си отиде един човешки живот. След като разбрахме кой кой е, запалихме свещичка в памет на малкото момиченце. Вниманието ни привлече голяма група. Да те са от нашите. Дори от Пловдив имаше две момичета, представяте ли си, пътували са, за да дойдат на протеста. Аз лично им свалям шапка. Това е позиция на социално ангажиран човек, позиция на човек, който не иска повече да търпи и няма да търпи.
Не искам да цитирам имена. Който дошъл, дошъл. Дори не съм разочарована от това, че бяхме малко. Голяма бе силата на нашето мълчание. Свещичките бавно догаряха в ръцете ни. Сигурна съм, че от прозорците с любопитство са надничали лекарите и медицинския персонал от болницата. Може би са си отдъхнали: "Нищо страшно, те са много малко". Със сигурност и други хора са се зарадвали, че сме малко, че не сме сила. Но ние сме сила. Страшна сила, защото мълчахме страшно, мълчахме със стиснати зъби и сълзи в очите. Свещичките догаряха в ръцете ни, така каткто е изгорял малкият живот пред очите на същите тези лекари, в ръцете им. Защото не е бил само доктор, Маджунов, при операция има екип, при спешен случай има екип. Никой не е разбрал, че това дете си отива, че нещо не е наред.
Представяте ли си, майката е платила двеста лева, за да избере точно този екип да оперира детето и, със сигурност е подписала декларация, че е наясно, че може да има усложнения. Какво ли чувство за вина изпитва сега. Това е системата на българското здравеопазване. Тук няма вина, вина чувстваш ти самия, че не си избрал точния лекар, в точното време, на точното място.
Моля, нека не бъдем безразлични. Утре може да е моето, вашето, тяхното дете. Никой не е застрахован. Нека не оставим този случай да отшуми с времето. Те точно на това разчитат. Вчера мълчахме, но утре е време да проговорим, утре е време да изкрещим.
нещо трябва да ги стресне, да ги разтърси. Дано!
там, малко, но като една мълчаща стена им пречехме на спокойствието. Ще продължим да пречим, докато човещината в някои хора се обади.
поне се видяхме, такива едни живи, истински, по-добри от очакването, поне за мен беше така. И те ни видяха, малко, но силни и решителни. Ще бъде, сигурна съм.
близките ,които мълчаливо изразихте протеста си срещу лекарските грешки ...
Силни и решителни . Благодаря ви .
Поздравления, впрочем!!!
На никого не го пожелавам!
А иначе протеста мина и си замина...Малко бяхме, но истински. Дано да няма друг повод за друго дете.
нека сме ЗА ДОБРО ,ЗА ДОбРОТО НА БОЛНИТЕ!!!
НЕ КОЛИЧЕСТВОТО ОПРЕДЕЛЯ КАЧЕСТВОТО И
НЕКА
не забравяме - в петък, по обяд - това е работен ден за много от нас, но
сърцето ми ? то беше с вас и
се чухте и се видя...ЗАПОЧВАМЕ! ПОЛОЖИХА СЕ ОСНОВИТЕ, ТОВА Е! - заедно с твоята свещичка, "бях и тежко мълчах" - няма разтояние което да ни раздели от това да сме съпричастни с мъката за мъничкото слънчице, няма..
За да са и те ЕДИННИ, в промяната, отвътре, защото, и те са МАЙКИ и БАЩИ ...
Всичко добро!
16.01.2011 02:03
Надявам се на второ чувство да се сетиш, че много хора може да са искали, но да не са могли да дойдат от другия край на страната. За твое сведение, извън София също живеят хора и между яденето на доматите с кола и издояването на магарето, сядат на компютъра и пишат в блога. Много логично е многото постинги да са от тях, защото в провинцията здравеопазването е още по-голям батак. А представи си, има и такива, които не работят като Маджунов и поради професионални задължения или дълг, също не са могли да отидат пред ИСУЛ.
По дяволите, бройката ли е важна?!?
Надявам се на второ чувство да се сетиш, че много хора може да са искали, но да не са могли да дойдат от другия край на страната. За твое сведение, извън София също живеят хора и между яденето на доматите с кола и издояването на магарето, сядат на компютъра и пишат в блога. Много логично е многото постинги да са от тях, защото в провинцията здравеопазването е още по-голям батак. А представи си, има и такива, които не работят като Маджунов и поради професионални задължения или дълг, също не са могли да отидат пред ИСУЛ.
По дяволите, бройката ли е важна?!?
Така е, но авторката след това се самокоригира, ние говорихме там и няма съмнение, че никой от присъствалите не упреква хората, които са имали желание, но са били лишени от възможност да дойдат. Всичко е ОК, повярвайте, чувствахме вашата подкрепа и ви благодарим за нея. Поздрави!
http://www.ipetitions.com/petition/zdraveopazvane-reforma/
Разпространи го из нета където можеш, не само в блога и/или Фейсбука. Поздрави.
16.01.2011 08:57
http://www.ipetitions.com/petition/zdraveopazvane-reforma/
Разпространи го из нета където можеш, не само в блога и/или Фейсбука. Поздрави.
Според мен е неудачно задължителното преминаване през дарение и най-вече през плащане с pay pal сметка. Аз например нямам такава сметка и това се явява причина да не мога да подпиша петицията. Освен това, копирането на формата с големите суми, излизащи пред масовия участник, стряска. Добре е формата да съдържа суми, по-адекватни към родните дарителски навици и платежоспособност. Така, с по-малки суми, ще се постигне и масовостта, необходима за успеха на петицията. Иначе се създава усещането, че целта е да се намерят малък брой платежоспособни дарители да платят за предложение, което нататък едва ли някой ще използва, а оправдание за това винаги може да се намери.
16.01.2011 12:44
пазейки своето его...
поне показахме, че има и такива хора - макар и малко ...
"Утре може да е моето, вашето, тяхното дете. Никой не е застрахован."
Уви, самочувствието ни на богоизбрани ...... ни прави на безчуствени. Нали не е пострадало моето дете, кво да правя там?!?! Според мен трябваше да дойдат много повече хора. Какво да кажем за всички онези, които работят наблизо?!?!? Та ИСУЛ се намира на две крачки от централната част на града?!?! Искате да ми кажете, че всички, които работят в безбройните фирми, фирмички и офисчета наоколо накуп не са имали възможност да дойдат ли?!?! О, не....... просто не са пострадали те, и затова няма какво да се морят за чуждата мъка..... Извинявам се, че съм така наострена, но ми дойде до гуша от оправдания ...... а и ...... се притеснявам......... ако утре аз или моите деца имаме нужда от помощ, кой ще се притече заради нас при това изчерпано съчуствие.......
И аз се надявам да няма повече такива случаи и да умират по нелеп начин дечица! Не ми се иска да си помисля мъката на тази майчица и болката в душата й, която никой и по никакъв начин няма да заглуши...
близките ,които мълчаливо изразихте протеста си срещу лекарските грешки ...
Силни и решителни . Благодаря ви .
Сигурна съм, че са ни видели и знаят защо.
Поздравления, впрочем!!!
В геноцида срещу българския народ са усвоили демагогията до съвършенство, включително да ни вменят чувството за вина. Успешна седмица.
На никого не го пожелавам!
А иначе протеста мина и си замина...Малко бяхме, но истински. Дано да няма друг повод за друго дете.
Да се събираме само по хубави поводи. Хубава и успешна седмица!
нека сме ЗА ДОБРО ,ЗА ДОбРОТО НА БОЛНИТЕ!!!
НЕ КОЛИЧЕСТВОТО ОПРЕДЕЛЯ КАЧЕСТВОТО И
НЕКА
не забравяме - в петък, по обяд - това е работен ден за много от нас, но
сърцето ми ? то беше с вас и
се чухте и се видя...ЗАПОЧВАМЕ! ПОЛОЖИХА СЕ ОСНОВИТЕ, ТОВА Е! - заедно с твоята свещичка, "бях и тежко мълчах" - няма разтояние което да ни раздели от това да сме съпричастни с мъката за мъничкото слънчице, няма..
Знам, че сте били с нас, аз затова казвам, че нашето мълчание е страшно, защото мислено, никой не бил безразличен и е мълчал с нас. Хубава седмица!
За да са и те ЕДИННИ, в промяната, отвътре, защото, и те са МАЙКИ и БАЩИ ...
как не му трепна сърцето, но за да си спасиш кожата си готов на всичко. Хубава седмица!
Всичко добро!
нещо като представителна извадка на една общност. Наистина, важното е, че показахме, че не сме безразлични и ще се борим, това повече да не се повтори. Хубава седмица!
Надявам се на второ чувство да се сетиш, че много хора може да са искали, но да не са могли да дойдат от другия край на страната. За твое сведение, извън София също живеят хора и между яденето на доматите с кола и издояването на магарето, сядат на компютъра и пишат в блога. Много логично е многото постинги да са от тях, защото в провинцията здравеопазването е още по-голям батак. А представи си, има и такива, които не работят като Маджунов и поради професионални задължения или дълг, също не са могли да отидат пред ИСУЛ.
По дяволите, бройката ли е важна?!?
Не обичам да лицемернича, разбира се, че не всички могат да дойдат и никой не укорява никого, но защо трябва да се обиждаме. Хубава седмица желая!
Надявам се на второ чувство да се сетиш, че много хора може да са искали, но да не са могли да дойдат от другия край на страната. За твое сведение, извън София също живеят хора и между яденето на доматите с кола и издояването на магарето, сядат на компютъра и пишат в блога. Много логично е многото постинги да са от тях, защото в провинцията здравеопазването е още по-голям батак. А представи си, има и такива, които не работят като Маджунов и поради професионални задължения или дълг, също не са могли да отидат пред ИСУЛ.
По дяволите, бройката ли е важна?!?
Така е, но авторката след това се самокоригира, ние говорихме там и няма съмнение, че никой от присъствалите не упреква хората, които са имали желание, но са били лишени от възможност да дойдат. Всичко е ОК, повярвайте, чувствахме вашата подкрепа и ви благодарим за нея. Поздрави!
Така беше и не го скрих, можех да се самосъхраня, като не отчета "първото чувство", но, никой не е съвършен. Аз не съм и не го крия с всички последици от това. Още веднъж благодаря.
пазейки своето его...
поне показахме, че има и такива хора - макар и малко ...
малко, но от сърце! Хубава седмица!
"Утре може да е моето, вашето, тяхното дете. Никой не е застрахован."
Уви, самочувствието ни на богоизбрани ...... ни прави на безчуствени. Нали не е пострадало моето дете, кво да правя там?!?! Според мен трябваше да дойдат много повече хора. Какво да кажем за всички онези, които работят наблизо?!?!? Та ИСУЛ се намира на две крачки от централната част на града?!?! Искате да ми кажете, че всички, които работят в безбройните фирми, фирмички и офисчета наоколо накуп не са имали възможност да дойдат ли?!?! О, не....... просто не са пострадали те, и затова няма какво да се морят за чуждата мъка..... Извинявам се, че съм така наострена, но ми дойде до гуша от оправдания ...... а и ...... се притеснявам......... ако утре аз или моите деца имаме нужда от помощ, кой ще се притече заради нас при това изчерпано съчуствие.......
Най-страшното е, че се нахвърлят като акули за някакви думички, а когато има нужда, ги няма никакви. Ето примерно Анчето, критикува и какво от това. Там трябваше да покажем, че не само сме критично настроени, но и гневни и го показахме. Хубава седмица!
Дано се попробудят хората, искрено се надявам. Иначе тези безобразия ще продължат. Хубава седмица!
И аз се надявам да няма повече такива случаи и да умират по нелеп начин дечица! Не ми се иска да си помисля мъката на тази майчица и болката в душата й, която никой и по никакъв начин няма да заглуши...
аз лично не отидох да и изразя съболезнования, защото с всеки отишал при нея се възпроизвеждаше мъката и и тя избухваше в ридания. С това, че бях там, мисля, че и показахме, колко много ни е мъчно за това хубаво момиченце!
Лесно ми е на мен сега да пиша този коментар ,тъй като в този случай съм се въздържала да коментирам където и да е и каквото и да е ..........Може да бъда упрекната -ще го понеса и това с нищо няма да намали уважението ми към скръбта на тези нещастви родители.........
Не знам дали знаеш ,че съм съпруга на хирург и знам колко старание ,усилия и воля той влага за всеки случай и колко е отговорен ,как милее за болните,но винаги в хирургията винаги има риск...........
Доколкото разбирам случая тук е друг и все пак ,аз нямаше да бъда на бдението по посочените по-горе причини...
Може и да греша ,но това е моето решение ,въпреки ,че винаги мога / и да не дава Господ /да бъда и от другата страна......
Лесно ми е на мен сега да пиша този коментар ,тъй като в този случай съм се въздържала да коментирам където и да е и каквото и да е ..........Може да бъда упрекната -ще го понеса и това с нищо няма да намали уважението ми към скръбта на тези нещастви родители.........
Не знам дали знаеш ,че съм съпруга на хирург и знам колко старание ,усилия и воля той влага за всеки случай и колко е отговорен ,как милее за болните,но винаги в хирургията винаги има риск...........
Доколкото разбирам случая тук е друг и все пак ,аз нямаше да бъда на бдението по посочените по-горе причини...
Може и да греша ,но това е моето решение ,въпреки ,че винаги мога / и да не дава Господ /да бъда и от другата страна......
Аз също познавам прекрасни лекари. Всичко до момента е насочену срещу конкретен лекар, проявил небрежност и отнел човешки живот и срещу несъвършенствата в системата, които позволяват да се случи това. Чест и почитание на добрите лекари.
19.01.2011 04:01
С подписа те се самозастраховат, че не биха имали вина.
Кой иска да е виновен за евентуална грешка?
С подписа те се самозастраховат, че не биха имали вина.
Кой иска да е виновен за евентуална грешка?
дори и декларация да е подписал, нали. И за какво говорим тогава, просто седим и се молим да не се случи нещо. Знаете ли, когато оперираха сина ми от кръстна връзка на коляното, трябваше да подпишем декларация, че сме уведомени, че може да бъде заразен със СПИН и хепатит С. Съпругът ми каза, че я подписва, за да го оперират, но не дай боже наистина се случи, изобщо няма да си говорим за вина. Ще се гърмим. Знам, че и това не е решение, но тук става въпрос за собственото ти дете и това, че някой се опитва да се застрахова срещу грешките си, дори и евентуални, няма никакво значение. Хубав ден и благодаря за посещението.
10.03.2011 05:47