Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
02.04.2012 11:28 -
В памет на моята любима Жизел
На теб, мое красиво и ненагледно кученце! Приехме те като наша рожба и страдахме като за собствено дете. Днес е денят, в който преди две години си отиде от нас, но все още не можем да те забравим. Позволявам си да публикувам отново първият постинг, с който започнах моя блог. Той е посветен на Нея. Бях съсипана от мъка. Сега е друго, нейните две бебета Йода и Жизал(кръстена на мама) ни върнаха радостта.
ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
МАЙКАТА
ПЪРВИ ДЕН - РАЖДАНЕТО
31.03.2010г. Щастливата вест ни застигна в Южния парк. Потънали в угриженост и радостно очакване, научихме, че Жизел има 5 бебета. Жизел е нашето любимо същество - малко мопсче, само на 3,5 годинки. Секциото премина успешно и към 17ч. вече можехме да видим младата майка и бебетата. Такива сладки мишлета не бях виждала. Слепички, малки, нежно писукащи. Бяха легнали върху топлата електрическа възглавничка и вече поемаха първите си впечатления от света. Жизел беше още под влиянието на упойката, цялата трепереше, но ни позна. Имам чувството, че ни се усмихна, но умореният и поглед сякаш ни обвиняваше "Защо ми причинихте всичко това?" Тя още не знаеше за неземно милият, жадно поемащ глътки въздух резултат на нейните мъки.
Към 20ч. вечерта я прибрахме в къщи с бебетата. Несигурността и страхът, които ни обзеха "дали ще се справим?", Жизел е още много зле, в невъзможност да се грижи за малките. Устанахме леко учудени, че лекарският екип ни позволи да вземем беззащитната и немощна майка и малките мопсчета в къщи, при условие, че ние нямахме никакъв опит в отглеждането на кученца. А положението съвсем не изглеждаше розово, въпреки радостта ни от успешното раждане. Едно от бебетата не дишаше добре. Трябваше да го почукваме по нослето или да бръкнем с пръст в устичката му, ако евентуално спре да диша. На всеки половин час трябваше да обръщаме малките от едната страна на другата, за да не прегреят от едната страна и да не се охладят от другата. Понякога настъпваше страшна суматоха, кое бебе на коя страна беше. Въртяхме ги като кебапчета. Двамата ми синове активно участваха в манипулациите по поддържането на телесната температура. На всичкото от горе трябваше на всеки час и половина с биберон да ги храним. Лекарят препоръча бебешко мляко "фризолаг". За кърмене от страна на мама Жижа изобщо не можеше и да става дума, коремчето и беше извезано с една не до там изящна бродерия, болеше я. Тя почти не беше на себе си. Цяла нощ бяхме като санитарна бригада, но се справихме. Жизел към края на нощта се изправи на крака, започна да пие водичка, но въобще не искаше да регистрира новородените си отрочета.
Бебетата се държаха мъжки, на пук на цялата ни неопитност, започнаха да дишат нормално всичките, хапваха си от млекце с бибероната и издаваха сладки писукащи звуци "живи сме".
ВТОРИ ДЕН - СЛАДКИ ГРИЖИ И ТРЕВОГИ Вече сме щастливи "родители" на пет красиви създания. Слепички, мънички, като малки мишлета, четирите момиченца и едно момченце поемаха по своя житейски път. Към 10ч. отидохме в клиниката. Докато чакахме лекаря, с едно от момичетата, много мило дете, стажантка в клиниката започнахме да слагаме бебетата на гърдите на майката, за да поемат първото майчино мляко. Тя с учудени очи наблюдаваше нашите действия, но не се възпротиви. Бебета също откриваха нещо съвсем ново. Топлата майчина гръд и това сладко нещо в нея, което с малко усилие, може да те нахрани. По време на бозаенето правеха много сладки движения с лапичките по тялото на мама. После разбрахме, че с тези движения, те стимулират майчината гръд да отделя мляко. Първото кърмене премина успешно. И бебетата и майката се справиха. Изкуственото хранене разбира се продължаваше, защото от майката съвсем не беше достатъчно.
На Жизел трябваше да се направи вливане на някакви живото-спасяващи течности, който по всяка вероятност трябваше да подсилят организма и и да изчистят остатъците от раждането в нейното тяло. Слава богу, трябваше да вземем и бебетата, за да ги види лекарят. По време на системата кучето не се чувстваше добре. Повръщаше, напишка се. Това било нормално. Аз и съпругът ми не бяхме съвсем сигурни нормално ли е на едно кученце от 10 кг. да се влеят 0,500 млл течности, но не искахме да поставяме под съмнение медицинските познания на екипа. Всичко най-после свърши. Тръгнахме към дома. Историята от предишният ден и нощ се повториха. През час и половина хранене, обръщане. Ние недоспали, т.е. въобще не спали, бяхме твърдо решени да се справим. Жизел вечерта направи първата си разходка. Трепереща, дезориентирана, но се справи. Вечерта хапна едно пастетче. През нощта започна да разбира, че малките писукащи същества имат нещо общо с нея. При всяко тяхно изписукване, тя излизаше с бавни стъпки от къщичката си и преодолявайки болката надничаше с любопитен поглед в тяхната къщичка. Преди всяко хранене ги слагахме да си хапнат млекце от нея. Тя все повече приемаше рожбите си.
ТРЕТИ ДЕН - СБОГОМ ЖИЗЕЛ
02.04.2010г. - разпети петък. Разходихме мама мопска малко в парка. Тя се справяше вси по-добре с възстановяването си. След разходката се случи нещо невероятно. Двете къщички - нейната и тази в която са бебета бяха паставени една до друга, за да може тя да ги чува и да ги усеща. До сега тя винаги си лягаше в нейната къщичка, но след разходката отиде до тях, подуши ги, нежно ги размести и си легна при тях. За мопсчетата сме чели, че понякога те не приемат малките си и не се грижат за тях, просто при селекцията на породата се е получило притъпяване на инстинктите, разбира се това е моя, непрофесионална интерпретация на това, което съм чувала. Е при Жизел не беше така. Тя изобщо не се противеше, когато лакомо се подреждаха на "тенджерките" и сладко бозаеха. Първото досадниче, изследвайки обстановката по някакъв странен начин допълзя да главата и и тя започна да го ближе. Тя прие своите бебета.
Към 10.ч. отново потеглихме към лекаря за системата на мама. Разбира се и бебетата бяха с нас. Отново се повтори безумното вливане на огромното количество течност. Според лекаря, Жижка била анемична и получи още една инжекция, освен тези с антибиотиците, с витамин Б 12. Това нещо знам, че си го бият на инжекции спортистите. Учудих се, но нали не съм лекар. Всичко това става докато във вените на кучето продължаваше да се разлива проклетата система. Към края на вливането Жизел повърна много. Тя винаги се е притеснявала от това, беше голяма чистница и не допускаше почти никога да нацапа. Гледаше ужасно тъжно. Аз реших, че се чувства виновна за голямата локвичка и нежно я успокоявах, милвайки я по клетата главица. След малко тя се напишка. Явно количаството на течностите в организма са започвали да стават прекалено много. Нищо не разбирам, не смея да се меся в работата на лекаря. Защо не спрях системата? Остана съвсем малко. Жизел изпищя страшно и обърна главицата зи назад. Започнаха неистови усилия да бъде върнат живота в малкото телце, но аз като погледнах огромното зелено, изцъклено като детско топче за игра око на кучето, разбрах, че едно от най-скъпите ми същества на този свят си отиде. От резултатите при аутопсията не разбрах нищо. Някакво объркано обяснение изпълнено с медицинска терминология и с насоченост в посока, едва ли не, че Жизел си е виновна за това, което се случи. Такова жизнено същество, та ние я разхождахме по 2 часа на ден, целият Северен парк го е обикаляла по два пъти на ден. Нямаше никакви проблеми.
Не мога да обвинявам лекаря. Аз и съпругът ми не го и обвинихме. Не казахме нищо. Дори си платихме и поредните 40 лв. за извършената манипулация, която струваше живота на любимото ни същество. ( Колко ли струва евтаназията?)
Пътуваме към къщи. В ръката ми кашончето с петте сирачета, а на задната седалка най-тъжното кашонче на света, с трупчето на Жизел. Моето прекрасно, любимо кученце, моята принцеса. Не сме на себе си. Как ще се справим с болката, с неистовата мъка, с тези малки пет създания, останали без най-нежната и необходима грижа на света. Спирам да пиша. На разпети петък, моето семейство даде най-свидната си жертва, получихме своето разпятие и потънахме в мъка и скраб.
Не мога да пиша повече. Всичко свърши. Ще продължа с по-щастливата част на моят разказ - ОЦЕЛЯВАНЕТО.
ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
МАЙКАТА
ПЪРВИ ДЕН - РАЖДАНЕТО
31.03.2010г. Щастливата вест ни застигна в Южния парк. Потънали в угриженост и радостно очакване, научихме, че Жизел има 5 бебета. Жизел е нашето любимо същество - малко мопсче, само на 3,5 годинки. Секциото премина успешно и към 17ч. вече можехме да видим младата майка и бебетата. Такива сладки мишлета не бях виждала. Слепички, малки, нежно писукащи. Бяха легнали върху топлата електрическа възглавничка и вече поемаха първите си впечатления от света. Жизел беше още под влиянието на упойката, цялата трепереше, но ни позна. Имам чувството, че ни се усмихна, но умореният и поглед сякаш ни обвиняваше "Защо ми причинихте всичко това?" Тя още не знаеше за неземно милият, жадно поемащ глътки въздух резултат на нейните мъки.
Към 20ч. вечерта я прибрахме в къщи с бебетата. Несигурността и страхът, които ни обзеха "дали ще се справим?", Жизел е още много зле, в невъзможност да се грижи за малките. Устанахме леко учудени, че лекарският екип ни позволи да вземем беззащитната и немощна майка и малките мопсчета в къщи, при условие, че ние нямахме никакъв опит в отглеждането на кученца. А положението съвсем не изглеждаше розово, въпреки радостта ни от успешното раждане. Едно от бебетата не дишаше добре. Трябваше да го почукваме по нослето или да бръкнем с пръст в устичката му, ако евентуално спре да диша. На всеки половин час трябваше да обръщаме малките от едната страна на другата, за да не прегреят от едната страна и да не се охладят от другата. Понякога настъпваше страшна суматоха, кое бебе на коя страна беше. Въртяхме ги като кебапчета. Двамата ми синове активно участваха в манипулациите по поддържането на телесната температура. На всичкото от горе трябваше на всеки час и половина с биберон да ги храним. Лекарят препоръча бебешко мляко "фризолаг". За кърмене от страна на мама Жижа изобщо не можеше и да става дума, коремчето и беше извезано с една не до там изящна бродерия, болеше я. Тя почти не беше на себе си. Цяла нощ бяхме като санитарна бригада, но се справихме. Жизел към края на нощта се изправи на крака, започна да пие водичка, но въобще не искаше да регистрира новородените си отрочета.
Бебетата се държаха мъжки, на пук на цялата ни неопитност, започнаха да дишат нормално всичките, хапваха си от млекце с бибероната и издаваха сладки писукащи звуци "живи сме".
ВТОРИ ДЕН - СЛАДКИ ГРИЖИ И ТРЕВОГИ Вече сме щастливи "родители" на пет красиви създания. Слепички, мънички, като малки мишлета, четирите момиченца и едно момченце поемаха по своя житейски път. Към 10ч. отидохме в клиниката. Докато чакахме лекаря, с едно от момичетата, много мило дете, стажантка в клиниката започнахме да слагаме бебетата на гърдите на майката, за да поемат първото майчино мляко. Тя с учудени очи наблюдаваше нашите действия, но не се възпротиви. Бебета също откриваха нещо съвсем ново. Топлата майчина гръд и това сладко нещо в нея, което с малко усилие, може да те нахрани. По време на бозаенето правеха много сладки движения с лапичките по тялото на мама. После разбрахме, че с тези движения, те стимулират майчината гръд да отделя мляко. Първото кърмене премина успешно. И бебетата и майката се справиха. Изкуственото хранене разбира се продължаваше, защото от майката съвсем не беше достатъчно.
На Жизел трябваше да се направи вливане на някакви живото-спасяващи течности, който по всяка вероятност трябваше да подсилят организма и и да изчистят остатъците от раждането в нейното тяло. Слава богу, трябваше да вземем и бебетата, за да ги види лекарят. По време на системата кучето не се чувстваше добре. Повръщаше, напишка се. Това било нормално. Аз и съпругът ми не бяхме съвсем сигурни нормално ли е на едно кученце от 10 кг. да се влеят 0,500 млл течности, но не искахме да поставяме под съмнение медицинските познания на екипа. Всичко най-после свърши. Тръгнахме към дома. Историята от предишният ден и нощ се повториха. През час и половина хранене, обръщане. Ние недоспали, т.е. въобще не спали, бяхме твърдо решени да се справим. Жизел вечерта направи първата си разходка. Трепереща, дезориентирана, но се справи. Вечерта хапна едно пастетче. През нощта започна да разбира, че малките писукащи същества имат нещо общо с нея. При всяко тяхно изписукване, тя излизаше с бавни стъпки от къщичката си и преодолявайки болката надничаше с любопитен поглед в тяхната къщичка. Преди всяко хранене ги слагахме да си хапнат млекце от нея. Тя все повече приемаше рожбите си.
ТРЕТИ ДЕН - СБОГОМ ЖИЗЕЛ
02.04.2010г. - разпети петък. Разходихме мама мопска малко в парка. Тя се справяше вси по-добре с възстановяването си. След разходката се случи нещо невероятно. Двете къщички - нейната и тази в която са бебета бяха паставени една до друга, за да може тя да ги чува и да ги усеща. До сега тя винаги си лягаше в нейната къщичка, но след разходката отиде до тях, подуши ги, нежно ги размести и си легна при тях. За мопсчетата сме чели, че понякога те не приемат малките си и не се грижат за тях, просто при селекцията на породата се е получило притъпяване на инстинктите, разбира се това е моя, непрофесионална интерпретация на това, което съм чувала. Е при Жизел не беше така. Тя изобщо не се противеше, когато лакомо се подреждаха на "тенджерките" и сладко бозаеха. Първото досадниче, изследвайки обстановката по някакъв странен начин допълзя да главата и и тя започна да го ближе. Тя прие своите бебета.
Към 10.ч. отново потеглихме към лекаря за системата на мама. Разбира се и бебетата бяха с нас. Отново се повтори безумното вливане на огромното количество течност. Според лекаря, Жижка била анемична и получи още една инжекция, освен тези с антибиотиците, с витамин Б 12. Това нещо знам, че си го бият на инжекции спортистите. Учудих се, но нали не съм лекар. Всичко това става докато във вените на кучето продължаваше да се разлива проклетата система. Към края на вливането Жизел повърна много. Тя винаги се е притеснявала от това, беше голяма чистница и не допускаше почти никога да нацапа. Гледаше ужасно тъжно. Аз реших, че се чувства виновна за голямата локвичка и нежно я успокоявах, милвайки я по клетата главица. След малко тя се напишка. Явно количаството на течностите в организма са започвали да стават прекалено много. Нищо не разбирам, не смея да се меся в работата на лекаря. Защо не спрях системата? Остана съвсем малко. Жизел изпищя страшно и обърна главицата зи назад. Започнаха неистови усилия да бъде върнат живота в малкото телце, но аз като погледнах огромното зелено, изцъклено като детско топче за игра око на кучето, разбрах, че едно от най-скъпите ми същества на този свят си отиде. От резултатите при аутопсията не разбрах нищо. Някакво объркано обяснение изпълнено с медицинска терминология и с насоченост в посока, едва ли не, че Жизел си е виновна за това, което се случи. Такова жизнено същество, та ние я разхождахме по 2 часа на ден, целият Северен парк го е обикаляла по два пъти на ден. Нямаше никакви проблеми.
Не мога да обвинявам лекаря. Аз и съпругът ми не го и обвинихме. Не казахме нищо. Дори си платихме и поредните 40 лв. за извършената манипулация, която струваше живота на любимото ни същество. ( Колко ли струва евтаназията?)
Пътуваме към къщи. В ръката ми кашончето с петте сирачета, а на задната седалка най-тъжното кашонче на света, с трупчето на Жизел. Моето прекрасно, любимо кученце, моята принцеса. Не сме на себе си. Как ще се справим с болката, с неистовата мъка, с тези малки пет създания, останали без най-нежната и необходима грижа на света. Спирам да пиша. На разпети петък, моето семейство даде най-свидната си жертва, получихме своето разпятие и потънахме в мъка и скраб.
Не мога да пиша повече. Всичко свърши. Ще продължа с по-щастливата част на моят разказ - ОЦЕЛЯВАНЕТО.
Следващ постинг
Предишен постинг
Съчувствам, ти миличка !
Зная, че е много тежко......., но пък имаш своите прекрасни мопсчета -бебета....
Те май вече са доста пораснали , обгрижвани с много, нежност , обич и внимание!
Така, че не тъжи , усмихни се и бъди много щастлива сред тези прекрасни създания!
Поздрави и прегръдки за всички вас!:)))
цитирайЗная, че е много тежко......., но пък имаш своите прекрасни мопсчета -бебета....
Те май вече са доста пораснали , обгрижвани с много, нежност , обич и внимание!
Така, че не тъжи , усмихни се и бъди много щастлива сред тези прекрасни създания!
Поздрави и прегръдки за всички вас!:)))
но не мога да я прежаля. Точно като деца са ми, понякога се ядосвам на своята чувствителност, не трябва да е така. Все пак е кученце, не дете, но.... Хубав пролетен понеделник!
цитирай
3.
gwendoline -
Много нелепо! Съжалявам за загубата ви, разчувствах се докато четох..
02.04.2012 12:07
02.04.2012 12:07
Пак добре, че имате бебетата, които вече не са бебета!
цитирай
4.
hristo27 -
Есента ми убиха Джинкс - красавец ...
02.04.2012 12:19
02.04.2012 12:19
Есента ми убиха Джинкс - красавец котарак. На някой му е попречил и го пребил с удари в главата.
цитирайТайно плаках.
цитирайпоне ти е оставила спомен след себе си :))
И какво като е животинче,пак си е мило.
цитирайИ какво като е животинче,пак си е мило.
са част от семейството ...
Хубаво е ,че в малките намираш утешение
и радват дните ти ... но споменът за майката
завинаги ще остане .
Много трогателен разказ ... Прегръдки !
цитирайХубаво е ,че в малките намираш утешение
и радват дните ти ... но споменът за майката
завинаги ще остане .
Много трогателен разказ ... Прегръдки !
gwendoline написа:
Пак добре, че имате бебетата, които вече не са бебета!
и са страхотни. Съжалявам, че те натъжих, аз предпочитам да ви накарам да се усмихнете, а днес изневерих на себе си.
hristo27 написа:
Есента ми убиха Джинкс - красавец котарак. На някой му е попречил и го пребил с удари в главата.
че просто се чудя как Бог ги търпи на тази земя, защото ние си ги търпим. Поне да се опитаме да ги променим, но как?
gocho52 написа:
Тайно плаках.
сълзите не са израз на слабост, а на сила, да можеж да покажеш чувствата си.
kite333 написа:
поне ти е оставила спомен след себе си :))
И какво като е животинче,пак си е мило.
И какво като е животинче,пак си е мило.
те са само любов, не можеш да не ги обичаш. Още я сънувам.
stela50 написа:
са част от семейството ...
Хубаво е ,че в малките намираш утешение
и радват дните ти ... но споменът за майката
завинаги ще остане .
Много трогателен разказ ... Прегръдки !
Хубаво е ,че в малките намираш утешение
и радват дните ти ... но споменът за майката
завинаги ще остане .
Много трогателен разказ ... Прегръдки !
а се бях зарекла само да нося усмивки, но, понякога и клоунът е тъжен.
Радвай се на малките и наследници!
цитирай
14.
ketcakuatl -
И МЕН РАЗСЧУВСТВА
02.04.2012 13:18
02.04.2012 13:18
Понеже дълги години и ние гледахме кучета но по една или друга причина погребахме много. Все пак кучетата имат много по къс живот от хората. Нашата порода беше Нюфаундленд. Новородените кучета са колкото твоите възрастни мопсове. Някак си обичаме големите породи повече. Имаше много трагикомични случаи. Един от тях: На първото кучило, нали си бяхме още ахмаци, взехме че вързахме на първото кученце което се роди (първородния син) червено конче на лапичката. Да го познаваме един вид. Обаче, покрай нескончаемите емоции и проблеми после - взехме че забравихме!!!! Абе, гледаме после, това кученце куца. Водиме го на ветеринар и той ни ругае. Малее.е, конеца, нали лапичката расте, се е впил в кожата - не ти е работа! Да са таковам, значи - малко ми е! Както и да е, много спомени, много случки, бяха великолепни и предизвикваха винаги удивление, възхищение, респект!!! Великолепна порода е Нюфаундленд!
цитирайРадвам се , че им такива хора кто теб и семейството ти: с такава любов към животните, с такава чувствителност, с такава загриженост.
Тези дни когато се водят ужасни дискусии по телевизиите за съдбата на скитащите кучета, около произшествието с пострадалия жестоко професор Тачков, твоят разказ само потвърждава,че има изход, има спасение - и за кучетата и за хората. Истинското решение може да се намери само с любов!
Поздрави за възхитителната история!
цитирайТези дни когато се водят ужасни дискусии по телевизиите за съдбата на скитащите кучета, около произшествието с пострадалия жестоко професор Тачков, твоят разказ само потвърждава,че има изход, има спасение - и за кучетата и за хората. Истинското решение може да се намери само с любов!
Поздрави за възхитителната история!
имах едно коте с подобна история, до последния си миг не спря да ме гледа със сините си очи (беше сиамче). пък се случи и точно на Нова година.
цитирайbojo12345 написа:
Радвай се на малките и наследници!
те са невероятни. Благодаря ти и поздрав от мен!
ketcakuatl написа:
Понеже дълги години и ние гледахме кучета но по една или друга причина погребахме много. Все пак кучетата имат много по къс живот от хората. Нашата порода беше Нюфаундленд. Новородените кучета са колкото твоите възрастни мопсове. Някак си обичаме големите породи повече. Имаше много трагикомични случаи. Един от тях: На първото кучило, нали си бяхме още ахмаци, взехме че вързахме на първото кученце което се роди (първородния син) червено конче на лапичката. Да го познаваме един вид. Обаче, покрай нескончаемите емоции и проблеми после - взехме че забравихме!!!! Абе, гледаме после, това кученце куца. Водиме го на ветеринар и той ни ругае. Малее.е, конеца, нали лапичката расте, се е впил в кожата - не ти е работа! Да са таковам, значи - малко ми е! Както и да е, много спомени, много случки, бяха великолепни и предизвикваха винаги удивление, възхищение, респект!!! Великолепна порода е Нюфаундленд!
но не са за апартамент. И ние преди имахме доберман, но то си е цяло магаре и му е тясно. С мопитата е друго. А това с кучешките бебета си е цяло изкуство, обаче са невероятни сладури.
sande написа:
Радвам се , че им такива хора кто теб и семейството ти: с такава любов към животните, с такава чувствителност, с такава загриженост.
Тези дни когато се водят ужасни дискусии по телевизиите за съдбата на скитащите кучета, около произшествието с пострадалия жектоко професор Тачков, твоят разказ само потвърждава,че има изход, има спасение - и за кучетата и за хората. Истинското решение може да се намери само с любов!
Поздрави за възхитителната история!
Тези дни когато се водят ужасни дискусии по телевизиите за съдбата на скитащите кучета, около произшествието с пострадалия жектоко професор Тачков, твоят разказ само потвърждава,че има изход, има спасение - и за кучетата и за хората. Истинското решение може да се намери само с любов!
Поздрави за възхитителната история!
представяш ли си и аз бях изхвърлила петте мопсчета на улицата? Е, те като "големи вълкодави" щяха да всеят огромен респект всред уличната кучешка популация. Не, че щяха да оцелеят, но още пет бездомни кученца. Не мога да си обясня обаче, защо вменяват вината на хората, които хранят уличните кучета, явно все някой друг трябва да е виновен и то обикновено този, който няма вина. Изобщо не ми се коментира. Я да се усмихнем, каква прекрасна пролет е навън!
yotovava написа:
имах едно коте с подобна история, до последния си миг не спря да ме гледа със сините си очи (беше сиамче). пък се случи и точно на Нова година.
с такава преданост те гледат. Съжалявам за котето и наистина, като че ли трябва да се случи точно на празник, страданието да надделее над радостта. Но има равновесие, винаги ще има кой да ни радва, важното е, че можем да обичаме.
Ами то си е направо губене на член от семейството.....
цитирай
22.
ketcakuatl -
НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН
02.04.2012 13:56
02.04.2012 13:56
Първото куче, майката на всички други, го гледахме в апартамент заедно със няколко годишните ни синове! И да ти кажа, тя слушаше и пазеше много повече от тях. Те така сега разсъждават и младите - за рахатлъка раждат най-много едно, или въобще не раждат! Сърцето ако ти е голямо и дупето яко - няма такива работи!
цитирайdorichela написа:
Ами то си е направо губене на член от семейството.....
не просто свръхчувствителност, просто е любов.
ketcakuatl написа:
Първото куче, майката на всички други, го гледахме в апартамент заедно със няколко годишните ни синове! И да ти кажа, тя слушаше и пазеше много повече от тях. Те така сега разсъждават и младите - за рахатлъка раждат най-много едно, или въобще не раждат! Сърцето ако ти е голямо и дупето яко - няма такива работи!
обичахме го много. За сърцето си прав, ако обичам, то и слон бих гледала в къщи.
Излишно е да го казвам, но мисля, че вината е в "лекуващия" Жизел. Аз не съм като теб. Не мога да прощавам. Не мога! Никога кракът ми не би стъпил при този "доктор" и в клиниката му, освен, за да го съдя, докато я закрият! Само и само да вземе пари за инжекции и системи го е направил - неграмотници!
И не се кори - така е било писано! Ти няма как да не я обичаш. Животните са като нас, даже по-умни и почтени от нас. Ние сме коварни, жестоки и свирепи същества, сравнение с животните. Те могат да ни учат на вярност, на благородство, на любов...
Но тя ви е дарила с тези прекрасни мопсчета-любимчета, за които, надали друг би се грижил по-добре от вас. И друго - животните не чувствали като нас, нямали интуиция и емоционална интелигентност като човека! А дали е така!? Те единствено не могат да говорят. Но и това не е съвсем така, защото те "говорят"! Жизел е предусещала, че ще си отиде и... е нощувала при мопсчетата си.
цитирайИ не се кори - така е било писано! Ти няма как да не я обичаш. Животните са като нас, даже по-умни и почтени от нас. Ние сме коварни, жестоки и свирепи същества, сравнение с животните. Те могат да ни учат на вярност, на благородство, на любов...
Но тя ви е дарила с тези прекрасни мопсчета-любимчета, за които, надали друг би се грижил по-добре от вас. И друго - животните не чувствали като нас, нямали интуиция и емоционална интелигентност като човека! А дали е така!? Те единствено не могат да говорят. Но и това не е съвсем така, защото те "говорят"! Жизел е предусещала, че ще си отиде и... е нощувала при мопсчетата си.
malchaniaotnadejda7 написа:
Излишно е да го казвам, но мисля, че вината е в "лекуващия" Жизел. Аз не съм като теб. Не мога да прощавам. Не мога! Никога кракът ми не би стъпил при този "доктор" и в клиниката му, освен, за да го съдя, докато я закрият! Само и само да вземе пари за инжекции и системи го е направил - неграмотници!
И не се кори - така е било писано! Ти няма как да не я обичаш. Животните са като нас, даже по-умни и почтени от нас. Ние сме коварни, жестоки и свирепи същества, сравнение с животните. Те могат да ни учат на вярност, на благородство, на любов...
Но тя ви е дарила с тези прекрасни мопсчета-любимчета, за които, надали друг би се грижил по-добре от вас. И друго - животните не чувствали като нас, нямали интуиция и емоционална интелигентност като човека! А дали е така!? Те единствено не могат да говорят. Но и това не е съвсем така, защото те "говорят"! Жизел е предусещала, че ще си отиде и... е нощувала при мопсчетата си.
И не се кори - така е било писано! Ти няма как да не я обичаш. Животните са като нас, даже по-умни и почтени от нас. Ние сме коварни, жестоки и свирепи същества, сравнение с животните. Те могат да ни учат на вярност, на благородство, на любов...
Но тя ви е дарила с тези прекрасни мопсчета-любимчета, за които, надали друг би се грижил по-добре от вас. И друго - животните не чувствали като нас, нямали интуиция и емоционална интелигентност като човека! А дали е така!? Те единствено не могат да говорят. Но и това не е съвсем така, защото те "говорят"! Жизел е предусещала, че ще си отиде и... е нощувала при мопсчетата си.
не е като при хората. Помня само очите и, големи и питащи, а аз не можах нищо да направя. Какво да му правя на доктора, с Гери какво стана, чичо доктор си живее във Виена, а детето го няма. И не е само тя. Те деца убиват, та за едно куче. А сега ти желая хубава седмица с много пролетно настроение, защото много се натъжихме нещо. Усмихни се, пролет е навън!
27.
malchaniaotnadejda7 -
26. makont - Наденце, чувала съм, че кучетата имат общ "Аз"...
02.04.2012 15:30
02.04.2012 15:30
:) Добре, обещавам! Спомних си майката на едното от нашите котарачета. Кученцето почина на 13 години - преди 4 години.
Тази майка-котка - Жужа - беше улична котка и донякъде на входа - както си е прието у нас - много малко българи имат отношение към животните. Ние към хората нямаме и помежду си, та към животните! Нация с ниска емоционална интелигентност - това сме - жалки отломки от велик народ. Но - да мислим позитивно, права си. Та - майката-котка - Жужа имаше съпруг - Мишо - най-огромният и див котарак, който човек може да си представи! С размерите на рис! И когато едно от малките котенца се беше качило на дървото и плачеше - Мишо се качи - взе го (по своя си котешко бащински начин) и... :) го донесе на Жужа. Тя опази всичките си деца, бореше се до последно - скри последните котенца, които роди и те оцеляха, но хората я убиха. Убиха и Мишо.
Друго - веднъж бях отворила вратата на апартамента и Жужа, която успяваше някак да проникне във входа през зимата и нощем спеше на изтривалките пред вратите с малките си котенца - влетя буквално в спалнята - с малкото си коте - само с едно коте! И това коте бе именно котето, което след смъртта й - месеци след това - дъщеря ми прибра и осинови. Имали сме кученце, никога не съм мислила, че ще гледаме котета - а сега са две!:) Мисля, че са по-умни от нас. Ние сме по-хитри, но те са по-умни.:)
Прегръщам те и целуни мопсчовците от мен по нослетата!:)
цитирайТази майка-котка - Жужа - беше улична котка и донякъде на входа - както си е прието у нас - много малко българи имат отношение към животните. Ние към хората нямаме и помежду си, та към животните! Нация с ниска емоционална интелигентност - това сме - жалки отломки от велик народ. Но - да мислим позитивно, права си. Та - майката-котка - Жужа имаше съпруг - Мишо - най-огромният и див котарак, който човек може да си представи! С размерите на рис! И когато едно от малките котенца се беше качило на дървото и плачеше - Мишо се качи - взе го (по своя си котешко бащински начин) и... :) го донесе на Жужа. Тя опази всичките си деца, бореше се до последно - скри последните котенца, които роди и те оцеляха, но хората я убиха. Убиха и Мишо.
Друго - веднъж бях отворила вратата на апартамента и Жужа, която успяваше някак да проникне във входа през зимата и нощем спеше на изтривалките пред вратите с малките си котенца - влетя буквално в спалнята - с малкото си коте - само с едно коте! И това коте бе именно котето, което след смъртта й - месеци след това - дъщеря ми прибра и осинови. Имали сме кученце, никога не съм мислила, че ще гледаме котета - а сега са две!:) Мисля, че са по-умни от нас. Ние сме по-хитри, но те са по-умни.:)
Прегръщам те и целуни мопсчовците от мен по нослетата!:)
28.
hristo27 -
Есента ми убиха Джинкс - красавец ...
02.04.2012 15:49
02.04.2012 15:49
makont написа:
че просто се чудя как Бог ги търпи на тази земя, защото ние си ги търпим. Поне да се опитаме да ги променим, но как?
hristo27 написа:
Есента ми убиха Джинкс - красавец котарак. На някой му е попречил и го пребил с удари в главата.
че просто се чудя как Бог ги търпи на тази земя, защото ние си ги търпим. Поне да се опитаме да ги променим, но как?
Аз знам как, но няма начин да мръкне и да се съмне след една седмица!... Така се видоизменят такива.
и нашата красива немска овчарка. Три дни умираше, тягостно и жално, като човек.
Къщичката му още стои, празна. Нямаме сили да си вземем ново куче :(
цитирайКъщичката му още стои, празна. Нямаме сили да си вземем ново куче :(
Горкото кученце!
Ама сега се радвай на двете дребосъчета.Да ги нагушиш мопсовете,че много ги харесвам. Сладка порода!
цитирайАма сега се радвай на двете дребосъчета.Да ги нагушиш мопсовете,че много ги харесвам. Сладка порода!
31.
vmir -
Точно на Коледа си отиде завинаги нашият Черньо, един забележителен кучешки интелигент,
02.04.2012 16:29
02.04.2012 16:29
който преди 10 години сам отиваше и в 17.00 часа вече чакаше търпеливо пред детската градина сина ми.
цитирайВсе пак ти имаш две мъничета, част от нея. Големи сладурчета са! Можем да си разхождаме кучетата заедно в Северния парк. Освен сиамчето сега гледам и един тигров боксер, невероятно боен и красив.
Хубава седмица, мила!
цитирайХубава седмица, мила!
hristo27 написа:
Аз знам как, но няма начин да мръкне и да се съмне след една седмица!... Така се видоизменят такива.
makont написа:
че просто се чудя как Бог ги търпи на тази земя, защото ние си ги търпим. Поне да се опитаме да ги променим, но как?
hristo27 написа:
Есента ми убиха Джинкс - красавец котарак. На някой му е попречил и го пребил с удари в главата.
че просто се чудя как Бог ги търпи на тази земя, защото ние си ги търпим. Поне да се опитаме да ги променим, но как?
Аз знам как, но няма начин да мръкне и да се съмне след една седмица!... Така се видоизменят такива.
не знам докъде ще ни стигне толерантността?
elinora написа:
и нашата красива немска овчарка. Три дни умираше, тягостно и жално, като човек.
Къщичката му още стои, празна. Нямаме сили да си вземем ново куче :(
Къщичката му още стои, празна. Нямаме сили да си вземем ново куче :(
страданието е голямо, когато си отиват, но не може да се мери с радостта, с която те даряват. Хубава седмица от мен!
joysii написа:
Горкото кученце!
Ама сега се радвай на двете дребосъчета.Да ги нагушиш мопсовете,че много ги харесвам. Сладка порода!
Ама сега се радвай на двете дребосъчета.Да ги нагушиш мопсовете,че много ги харесвам. Сладка порода!
наистина са изтъкани от любов. Не мога да го опиша с думи.
vmir написа:
който преди 10 години сам отиваше и в 17.00 часа вече чакаше търпеливо пред детската градина сина ми.
те всичко ни казват с поглед и с действията си. Съжалявам, детето не иска ли друго кученце? Вземи му, ти знаеш какво получаваш от кучето и колко малко ти струва. Усмивки от мен!
zabavnata написа:
Все пак ти имаш две мъничета, част от нея. Големи сладурчета са! Можем да си разхождаме кучетата заедно в Северния парк. Освен сиамчето сега гледам и един тигров боксер, невероятно боен и красив.
Хубава седмица, мила!
Хубава седмица, мила!
само, че в момента Йода ми е леко секси и гледаме да не се навъртаме много в парка, че много ни харесват. Имаме си един уличен Ромео, който се качва чак на петия етаж и си ляга пред нашата врата. То е любов, то е чудо. Ще се наговорим и ще уредим боксера с две готини мацки. Усмивки от мен!
Но животът продължава...
Лека вечер, Мая!
цитирайЛека вечер, Мая!
Взех да се влюбвам в този Ромео. Този романтизъм нещо се позагуби и ми липсва.;)
цитирайТъжно е!
Имах на село един дивак /леко наследствен/, давам му храна той бяга от мен на 10 метра. И така 4-5 години. Една вечер пак му слагам, а той ме гледа в очите и сякаш иска нещо да ми каже. Сутринта тръгвах в командировка, нещо ме сепна, врътнах колата и на село - явно вечерта се беше сбогувал. Още помня погледа..
цитирайИмах на село един дивак /леко наследствен/, давам му храна той бяга от мен на 10 метра. И така 4-5 години. Една вечер пак му слагам, а той ме гледа в очите и сякаш иска нещо да ми каже. Сутринта тръгвах в командировка, нещо ме сепна, врътнах колата и на село - явно вечерта се беше сбогувал. Още помня погледа..
Трогателна е историята ти, Мая!
Представям си как сте се почувствали при раздялата, а и след това...
цитирайПредставям си как сте се почувствали при раздялата, а и след това...
Наистина прочувствена история! Не се натъжавай, имаш малките да те радват и да те карат със усмивка да си спомняш за майка им!
Поздрави и горе главата :)
цитирайПоздрави и горе главата :)
malchaniaotnadejda7 написа:
:) Добре, обещавам! Спомних си майката на едното от нашите котарачета. Кученцето почина на 13 години - преди 4 години.
Тази майка-котка - Жужа - беше улична котка и донякъде на входа - както си е прието у нас - много малко българи имат отношение към животните. Ние към хората нямаме и помежду си, та към животните! Нация с ниска емоционална интелигентност - това сме - жалки отломки от велик народ. Но - да мислим позитивно, права си. Та - майката-котка - Жужа имаше съпруг - Мишо - най-огромният и див котарак, който човек може да си представи! С размерите на рис! И когато едно от малките котенца се беше качило на дървото и плачеше - Мишо се качи - взе го (по своя си котешко бащински начин) и... :) го донесе на Жужа. Тя опази всичките си деца, бореше се до последно - скри последните котенца, които роди и те оцеляха, но хората я убиха. Убиха и Мишо.
Друго - веднъж бях отворила вратата на апартамента и Жужа, която успяваше някак да проникне във входа през зимата и нощем спеше на изтривалките пред вратите с малките си котенца - влетя буквално в спалнята - с малкото си коте - само с едно коте! И това коте бе именно котето, което след смъртта й - месеци след това - дъщеря ми прибра и осинови. Имали сме кученце, никога не съм мислила, че ще гледаме котета - а сега са две!:) Мисля, че са по-умни от нас. Ние сме по-хитри, но те са по-умни.:)
Прегръщам те и целуни мопсчовците от мен по нослетата!:)
Тази майка-котка - Жужа - беше улична котка и донякъде на входа - както си е прието у нас - много малко българи имат отношение към животните. Ние към хората нямаме и помежду си, та към животните! Нация с ниска емоционална интелигентност - това сме - жалки отломки от велик народ. Но - да мислим позитивно, права си. Та - майката-котка - Жужа имаше съпруг - Мишо - най-огромният и див котарак, който човек може да си представи! С размерите на рис! И когато едно от малките котенца се беше качило на дървото и плачеше - Мишо се качи - взе го (по своя си котешко бащински начин) и... :) го донесе на Жужа. Тя опази всичките си деца, бореше се до последно - скри последните котенца, които роди и те оцеляха, но хората я убиха. Убиха и Мишо.
Друго - веднъж бях отворила вратата на апартамента и Жужа, която успяваше някак да проникне във входа през зимата и нощем спеше на изтривалките пред вратите с малките си котенца - влетя буквално в спалнята - с малкото си коте - само с едно коте! И това коте бе именно котето, което след смъртта й - месеци след това - дъщеря ми прибра и осинови. Имали сме кученце, никога не съм мислила, че ще гледаме котета - а сега са две!:) Мисля, че са по-умни от нас. Ние сме по-хитри, но те са по-умни.:)
Прегръщам те и целуни мопсчовците от мен по нослетата!:)
станахме лоши, децата си изоставят и убиват, та камо ли една беззащитна животинка. Дали животните за това не ни отмъщават? Сетих се за нахапания професор. И какво се оказа, виновни са хората, които хранят кучетата, сега и глоби ще ги грозят. Както се казва не е останало ненаказано добро. А за мопсчетата, ас цяла нощ си ги гушкам, обожавам ги. Хубава вечер, Наденце!
mt46 написа:
Но животът продължава...
Лека вечер, Мая!
Лека вечер, Мая!
радва ме всеки ден. Те ме спасиха от мъката, грижите по тях и това, че трябваше да оцелеят. Хубава вечер от мен!
zabavnata написа:
Взех да се влюбвам в този Ромео. Този романтизъм нещо се позагуби и ми липсва.;)
той и мен ме припозна в кучките, един де излизах и той като започна да ми се умилква, да ме близва по лицета и да скача по мен. Опитвах се да му обясня, че аз не съм неговата кучка, Жизел си е в къщи, но не би. Явно му миришех на тях. Накрая моля ти се се качи в асансьора и чака, да го кача на петия етаж. Голям сладур.
bigbro написа:
Тъжно е!
Имах на село един дивак /леко наследствен/, давам му храна той бяга от мен на 10 метра. И така 4-5 години. Една вечер пак му слагам, а той ме гледа в очите и сякаш иска нещо да ми каже. Сутринта тръгвах в командировка, нещо ме сепна, врътнах колата и на село - явно вечерта се беше сбогувал. Още помня погледа..
Имах на село един дивак /леко наследствен/, давам му храна той бяга от мен на 10 метра. И така 4-5 години. Една вечер пак му слагам, а той ме гледа в очите и сякаш иска нещо да ми каже. Сутринта тръгвах в командировка, нещо ме сепна, врътнах колата и на село - явно вечерта се беше сбогувал. Още помня погледа..
със същите очи ме гледаше и тя, преди да издъхне, широко отворени и тъжни. И ти си се върнал, не си издържал. Те просто говорят с очите си.
ckarlet написа:
Трогателна е историята ти, Мая!
Представям си как сте се почувствали при раздялата, а и след това...
Представям си как сте се почувствали при раздялата, а и след това...
на съпруга ми, а той не е от хората, които си показват чувствата. Това толкова ме трогна. Аз изобщо не се прикривам, щом съм тъжна плача, но мъжете не са така. Но бебоците ни накараха да се стегнем, за да оцелеят и успяхме. Хубава вечер от мен!
mondaymorning написа:
Наистина прочувствена история! Не се натъжавай, имаш малките да те радват и да те карат със усмивка да си спомняш за майка им!
Поздрави и горе главата :)
Поздрави и горе главата :)
така и постъпих, горе главата и пълен напред, но отвреме навреме се сещам и се натъжавам здраво. Хубава вечер и няма да се даваме на тъжните чувства, да живее животът, нали!
преди двайсетина години - невероятна мъка е! Сега пак имам кучета - и уж гледам да не се привързвам, ама... Пу-пу, да са живи и здрави, а и ние покрай тях!
Историята ти е покъртителна!
цитирайИсторията ти е покъртителна!
magicktarot написа:
преди двайсетина години - невероятна мъка е! Сега пак имам кучета - и уж гледам да не се привързвам, ама... Пу-пу, да са живи и здрави, а и ние покрай тях!
Историята ти е покъртителна!
Историята ти е покъртителна!
те умеят да ти извадят душицата с памук. Хубава вечер, магично момиче!
makont написа:
те всичко ни казват с поглед и с действията си. Съжалявам, детето не иска ли друго кученце? Вземи му, ти знаеш какво получаваш от кучето и колко малко ти струва. Усмивки от мен!
vmir написа:
който преди 10 години сам отиваше и в 17.00 часа вече чакаше търпеливо пред детската градина сина ми.
те всичко ни казват с поглед и с действията си. Съжалявам, детето не иска ли друго кученце? Вземи му, ти знаеш какво получаваш от кучето и колко малко ти струва. Усмивки от мен!
Черньо ни остави двете си съпруги (преживели ужасни премеждия на улицата, едната е расова рижа красавица с дълги крака и изящно тяло, дойде с примка на шията и подивяла от изтезанията, цяла седмица ни трябваше да я освободим от примката и 3 години, докато престане да лае и да бяга от всеки като луда), един от синовете му също е в двора ни. Заради красавицата редовно го нападаха обожатели и често ходеше тежко ранен и окървавен от пазенето на любимата, след която се влачеше опашка от обожатели, наредени по ред на големината, първо един съседски пес почти колкото магаре, после друг колкото овца и т.н., до най-дребничките, които също си чакаха реда с надеждата да заслужат благоволението на водачката, а Черньо гледаше мрачно кавалкадата от разстояние и си ближеше раните.
Имали сме случай с нашата бобтейлка Марта, тя сега е вече старичка, но добре. В нашата ветеринарна клиника я спасиха с една поредица от такива системи, но тя не можеше да се движи, правиха и снимка и две изследвания на кръвта, като след второто установиха, че е преживяла панкреатит - заболяване, получено от отравяне с нещо, намерено..., съпроводено с почти непоносима болка и сред тези с най-висока смъртност и сред хора, и сред животни. Но те наистина се справиха професионално и през цялото време ни подготвяха за фаталния край. Тя го преодоля със силата си, късмета и с тяхната помощ, а този доктор, на Жизел, не знам... Много тъжна случка и тъжен живот - на воля е душата и.
цитирайИмал съм в живота си две котки и едно кученце. Едната котка беше персийска. Почина само на три годинки - не знам от какво - дали защото беше ловила гълъби на балкона и се беше заразила с нещо, не знам. Редовно й давах хапчета за обезпаразитяване, но така й е било писано. Страшно ми беше мъчно за животинката. С подкосени крака я погребах пред болка, под любимото ми дърво когато си играех там като дете...
След това с жена ми си взехме друго коте - бяло с очи с различен цвят. Красавица! Когато се роди малкия, пратихме котето извън града при баба й на жена ми - "гордостта" на социалистическото строителство - панелната гарсониера - не предлагаше място за младо семейство с бебе и котка... На първата година съседка на бабата отрови всички котки. Защото я гледали през прозореца... Нашата котка също беше в това число... После същата съседка съсече КУЧЕТО СИ с брадва, защото било вече старо. Съседката беше "богат" човек - долнопробна курва на младини, завъртяла мъж пияница, лека му пръст, с дъщеря, подкарала майчиния път (с четири деца от трима бащи)... Просто нямам думи как може такива унтерменши да дишат въздуха на нормалните хора!!!
После имахме кученце - само ни намери, когато се преместихме от Големо село в по-малко и по-спокойно такова. Живя с нас само няколко месеца - след това заминахме за Белгия и го оставихме при собствениците на мандрата, която е до нас. Там баш-шефа използвал нещастното пале за стръв на добермана си. Доберманът му после го разкъса на парчета побеснял глиган, а държавата наложи глоба на мандраджията за бракониерство...
Толкова ми е жал за животинките - зайчета, кучета, котки, въобще за всички. Въпреки, че ядем месо (не прекаляваме). Не искам да се превъзнасям като някои парвенюта - вегетарианци, които обаче ядат риба. Защото рибата също е живо същество и като такова също изпитва болка и има някакви чувства.
Апропо, имал съм и риби, но тъй като видях, че не мога да ги гледам, ги дадох на мой съученик - акварист...
Поздрави и горе главата!
цитирайСлед това с жена ми си взехме друго коте - бяло с очи с различен цвят. Красавица! Когато се роди малкия, пратихме котето извън града при баба й на жена ми - "гордостта" на социалистическото строителство - панелната гарсониера - не предлагаше място за младо семейство с бебе и котка... На първата година съседка на бабата отрови всички котки. Защото я гледали през прозореца... Нашата котка също беше в това число... После същата съседка съсече КУЧЕТО СИ с брадва, защото било вече старо. Съседката беше "богат" човек - долнопробна курва на младини, завъртяла мъж пияница, лека му пръст, с дъщеря, подкарала майчиния път (с четири деца от трима бащи)... Просто нямам думи как може такива унтерменши да дишат въздуха на нормалните хора!!!
После имахме кученце - само ни намери, когато се преместихме от Големо село в по-малко и по-спокойно такова. Живя с нас само няколко месеца - след това заминахме за Белгия и го оставихме при собствениците на мандрата, която е до нас. Там баш-шефа използвал нещастното пале за стръв на добермана си. Доберманът му после го разкъса на парчета побеснял глиган, а държавата наложи глоба на мандраджията за бракониерство...
Толкова ми е жал за животинките - зайчета, кучета, котки, въобще за всички. Въпреки, че ядем месо (не прекаляваме). Не искам да се превъзнасям като някои парвенюта - вегетарианци, които обаче ядат риба. Защото рибата също е живо същество и като такова също изпитва болка и има някакви чувства.
Апропо, имал съм и риби, но тъй като видях, че не мога да ги гледам, ги дадох на мой съученик - акварист...
Поздрави и горе главата!
Споделям мъката ти мила, и топло си те прегръщам ... :(
цитирайvmir написа:
Черньо ни остави двете си съпруги (преживели ужасни премеждия на улицата, едната е расова рижа красавица с дълги крака и изящно тяло, дойде с примка на шията и подивяла от изтезанията, цяла седмица ни трябваше да я освободим от примката и 3 години, докато престане да лае и да бяга от всеки като луда), един от синовете му също е в двора ни. Заради красавицата редовно го нападаха обожатели и често ходеше тежко ранен и окървавен от пазенето на любимата, след която се влачеше опашка от обожатели, наредени по ред на големината, първо един съседски пес почти колкото магаре, после друг колкото овца и т.н., до най-дребничките, които също си чакаха реда с надеждата да заслужат благоволението на водачката, а Черньо гледаше мрачно кавалкадата от разстояние и си ближеше раните.
makont написа:
те всичко ни казват с поглед и с действията си. Съжалявам, детето не иска ли друго кученце? Вземи му, ти знаеш какво получаваш от кучето и колко малко ти струва. Усмивки от мен!
vmir написа:
който преди 10 години сам отиваше и в 17.00 часа вече чакаше търпеливо пред детската градина сина ми.
те всичко ни казват с поглед и с действията си. Съжалявам, детето не иска ли друго кученце? Вземи му, ти знаеш какво получаваш от кучето и колко малко ти струва. Усмивки от мен!
Черньо ни остави двете си съпруги (преживели ужасни премеждия на улицата, едната е расова рижа красавица с дълги крака и изящно тяло, дойде с примка на шията и подивяла от изтезанията, цяла седмица ни трябваше да я освободим от примката и 3 години, докато престане да лае и да бяга от всеки като луда), един от синовете му също е в двора ни. Заради красавицата редовно го нападаха обожатели и често ходеше тежко ранен и окървавен от пазенето на любимата, след която се влачеше опашка от обожатели, наредени по ред на големината, първо един съседски пес почти колкото магаре, после друг колкото овца и т.н., до най-дребничките, които също си чакаха реда с надеждата да заслужат благоволението на водачката, а Черньо гледаше мрачно кавалкадата от разстояние и си ближеше раните.
това е много човешко да приобщиш такова измъчено куче и да се грижиш за него. Понякога ми идва всички улични да ги взема при мен и да ги гледам, но не може, а те гледат с такива тъжни очи, че сърцето ми се къса. Има една черно-бяла красавица, като ме види, веднага идва, ляга по гръб за да я чешам по коремчето. Явно много и липсват ласки. Поне това мога да им дам(и храна по някога, но ако ме научат тези, дето искат да глобяват хората, които хранят уличните кучета..) Поздрави!
sestra написа:
Имали сме случай с нашата бобтейлка Марта, тя сега е вече старичка, но добре. В нашата ветеринарна клиника я спасиха с една поредица от такива системи, но тя не можеше да се движи, правиха и снимка и две изследвания на кръвта, като след второто установиха, че е преживяла панкреатит - заболяване, получено от отравяне с нещо, намерено..., съпроводено с почти непоносима болка и сред тези с най-висока смъртност и сред хора, и сред животни. Но те наистина се справиха професионално и през цялото време ни подготвяха за фаталния край. Тя го преодоля със силата си, късмета и с тяхната помощ, а този доктор, на Жизел, не знам... Много тъжна случка и тъжен живот - на воля е душата и.
че много трудно се прежалва. А за доктора, той просто искаше да изкара пари от нас, но прекали в алчността си, за съжаление Жизел и ние пострадахме, но какво от това. Дано не убива повече. А той е преподавател в Зоо факултета, мисля, че се обучаваше на Жизел, за да показва на студентите как се прави секцио, как се оправя кучето след това. Студентите много обикнаха Жизел и много се радваха на бебетата, когато умря две от момичетата се разплакаха. Дано поне са се научили какво не трябва да се прави.
Ако поне малко можехме да променим хората да обичат животните, но първо трябва да се научат да обичат въобще, себе си, другите хора, животинките. Няма да е лесно. И аз съм вземала улично коте, наритано със висящо счупено краче, водихме го на операция, сложиха му пирони и възстановиха крачето, но можеш ли да помогнеш на всички живи същества? Поне да правим каквото можем. Благодаря ти и се радвам, че в твой очи намирам съмишленик.
цитирайpevetsa написа:
Споделям мъката ти мила, и топло си те прегръщам ... :(
нали знаеш, че споделена мъка е наполовина. Хубав вторник!
Много е лошо наистина!Съжелявам ,мила!Познавам това чувство.....
цитирайНапълно те разбирам, мила.
Върна ме към спомена за загубената наша любимка - една невероятна сиамка.
Живяхме заедно 12 години, но се разболя от рак. Поне така ни казаха в клиниката.
Цели две седмици по три пъти на ден й поставяха някакви инжекции, срещу заплащане, естествено. След първата седмица, като видяха, че не пропускаме сеанс, казаха, че са впечатлени от любовта ни към котката и казаха, че ще бъде безплатно. Още тогава се усъмних, че й поставят просто дестилирана вода. И до днес не зная истината, но котето тихо си отиде, сгушило се на коленете ми. Беше невероятна красавица със сини очи, знаеше къде точно да полегне, за да прогони кога болката, кога умората.
След нейната смърт се зарекох, че не мога втори път да преживея загуба на домашен любимец и така не се опитах да приютя коте или куче.
цитирайВърна ме към спомена за загубената наша любимка - една невероятна сиамка.
Живяхме заедно 12 години, но се разболя от рак. Поне така ни казаха в клиниката.
Цели две седмици по три пъти на ден й поставяха някакви инжекции, срещу заплащане, естествено. След първата седмица, като видяха, че не пропускаме сеанс, казаха, че са впечатлени от любовта ни към котката и казаха, че ще бъде безплатно. Още тогава се усъмних, че й поставят просто дестилирана вода. И до днес не зная истината, но котето тихо си отиде, сгушило се на коленете ми. Беше невероятна красавица със сини очи, знаеше къде точно да полегне, за да прогони кога болката, кога умората.
След нейната смърт се зарекох, че не мога втори път да преживея загуба на домашен любимец и така не се опитах да приютя коте или куче.
а навън е съвсем нов април, цъфти и грее. Не тъжи!
Живей и се усмихвай!:)
цитирайЖивей и се усмихвай!:)
всички, които имат нужда от спасение, но...
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Приказка от неизвестен автор.
Поздрави и хубав ден!
цитирайНякъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Приказка от неизвестен автор.
Поздрави и хубав ден!
Гууушшш голямоооо....
цитирайiliada написа:
Много е лошо наистина!Съжелявам ,мила!Познавам това чувство.....
За съжаление е неминуемо, те живеят по-малко от нас, но така, насилствено е много тежко. Хубав пролетен ден от мен!
babaelenica написа:
Напълно те разбирам, мила.
Върна ме към спомена за загубената наша любимка - една невероятна сиамка.
Живяхме заедно 12 години, но се разболя от рак. Поне така ни казаха в клиниката.
Цели две седмици по три пъти на ден й поставяха някакви инжекции, срещу заплащане, естествено. След първата седмица, като видяха, че не пропускаме сеанс, казаха, че са впечатлени от любовта ни към котката и казаха, че ще бъде безплатно. Още тогава се усъмних, че й поставят просто дестилирана вода. И до днес не зная истината, но котето тихо си отиде, сгушило се на коленете ми. Беше невероятна красавица със сини очи, знаеше къде точно да полегне, за да прогони кога болката, кога умората.
След нейната смърт се зарекох, че не мога втори път да преживея загуба на домашен любимец и така не се опитах да приютя коте или куче.
Върна ме към спомена за загубената наша любимка - една невероятна сиамка.
Живяхме заедно 12 години, но се разболя от рак. Поне така ни казаха в клиниката.
Цели две седмици по три пъти на ден й поставяха някакви инжекции, срещу заплащане, естествено. След първата седмица, като видяха, че не пропускаме сеанс, казаха, че са впечатлени от любовта ни към котката и казаха, че ще бъде безплатно. Още тогава се усъмних, че й поставят просто дестилирана вода. И до днес не зная истината, но котето тихо си отиде, сгушило се на коленете ми. Беше невероятна красавица със сини очи, знаеше къде точно да полегне, за да прогони кога болката, кога умората.
След нейната смърт се зарекох, че не мога втори път да преживея загуба на домашен любимец и така не се опитах да приютя коте или куче.
изобщо не им пука, страшното е, че вече се наблюдава и при хората. Съжалявам за твоето коте, знам, че мъката е голяма. Хубава вечер от мен!
martiniki написа:
а навън е съвсем нов април, цъфти и грее. Не тъжи!
Живей и се усмихвай!:)
Живей и се усмихвай!:)
бях стегната и целеустремена към това да оцелеят! Благодаря ти, Мартиники, хубава вечер от мен!
demonwind написа:
всички, които имат нужда от спасение, но...
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Приказка от неизвестен автор.
Поздрави и хубав ден!
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Приказка от неизвестен автор.
Поздрави и хубав ден!
но на някое беззащитно същество можем да помогнем. Благодаря за хубавата притча. Хубава вечер!
martito написа:
Гууушшш голямоооо....
вече не съм тъжна, нали с мен са двете фъркотевици Жизел и Йода. С тях никога не е тъжно и не е скучно. Усмивки от мен!
69.
kundalini -
Смъртта винаги е случка неприятна:( Извинявай за черния хумор, но днес ми е такъв ден.
05.04.2012 16:54
05.04.2012 16:54
Иначе Жизел и Йода са нейното щастливо продължение!
И са толкова обичани.....има деца, които не са толкова обичани...
Жизел е умряла с болка, но е знаела, че малките й остават в добри ръце:) - какво по-голямо щастие за една майка.
Поздрави!
цитирайИ са толкова обичани.....има деца, които не са толкова обичани...
Жизел е умряла с болка, но е знаела, че малките й остават в добри ръце:) - какво по-голямо щастие за една майка.
Поздрави!
тази трогателна до сълзи история. На 2 април е роден най-скъпият ми човек, който от 6 години не е с нас, уви! Та този ден е специален за мен.
Зная какво е да загубиш любимо същество. Нямам сили да понасям този ад повече, затова и нямам куче от няколко години. Но все гледам по някое на приятели, на които им се налага да пътуват.
Твоята Жизел те обича и сега весело се гонят горе с моите Рекс, Лъки и Бари, не тъгувай:)
цитирайЗная какво е да загубиш любимо същество. Нямам сили да понасям този ад повече, затова и нямам куче от няколко години. Но все гледам по някое на приятели, на които им се налага да пътуват.
Твоята Жизел те обича и сега весело се гонят горе с моите Рекс, Лъки и Бари, не тъгувай:)
kundalini написа:
Иначе Жизел и Йода са нейното щастливо продължение!
И са толкова обичани.....има деца, които не са толкова обичани...
Жизел е умряла с болка, но е знаела, че малките й остават в добри ръце:) - какво по-голямо щастие за една майка.
Поздрави!
И са толкова обичани.....има деца, които не са толкова обичани...
Жизел е умряла с болка, но е знаела, че малките й остават в добри ръце:) - какво по-голямо щастие за една майка.
Поздрави!
благодаря за хубавите думи. И аз приех нещата така, но от време на време се сещам и поняболява. Хубава вечер!
tili написа:
тази трогателна до сълзи история. На 2 април е роден най-скъпият ми човек, който от 6 години не е с нас, уви! Та този ден е специален за мен.
Зная какво е да загубиш любимо същество. Нямам сили да понасям този ад повече, затова и нямам куче от няколко години. Но все гледам по някое на приятели, на които им се налага да пътуват.
Твоята Жизел те обича и сега весело се гонят горе с моите Рекс, Лъки и Бари, не тъгувай:)
Зная какво е да загубиш любимо същество. Нямам сили да понасям този ад повече, затова и нямам куче от няколко години. Но все гледам по някое на приятели, на които им се налага да пътуват.
Твоята Жизел те обича и сега весело се гонят горе с моите Рекс, Лъки и Бари, не тъгувай:)
но не можем да бъдем други. Благодари ти и не тъгувай. Тези горе стават звездички. Усмивки от мен!
Тъжно е. Много е тъжно винаги като ги губим, а колко грубо звучи това "винаги", макар да знаем, че си отиват преди нас. Те обичат с цялата си душа. И нашето особено когато ни посреща на вратата, с такава любов е. Ние имаме болонка.
Хубавецът с който съм позирал на аватара също скоро си отиде. Хората при които живя не знаеха за тази снимка и миналата седмица, когато бяхме на село /те са съседи и Вик влизаше в нашия двор, пазеше и двете къщи/ им казах. Като научиха ме викнаха да им я сваля в компютъра. Не мога да опиша онази радост през сълзи, когато го видяха.
А ти: добре дошла в блогрола ми: http://stefankrastevcefules.blogspot.com/. Много човечно, за много истински неща, с истински емоции пишеш.
цитирайХубавецът с който съм позирал на аватара също скоро си отиде. Хората при които живя не знаеха за тази снимка и миналата седмица, когато бяхме на село /те са съседи и Вик влизаше в нашия двор, пазеше и двете къщи/ им казах. Като научиха ме викнаха да им я сваля в компютъра. Не мога да опиша онази радост през сълзи, когато го видяха.
А ти: добре дошла в блогрола ми: http://stefankrastevcefules.blogspot.com/. Много човечно, за много истински неща, с истински емоции пишеш.
Ех скъпа, много съжалявам за случилото се!
Човек така е устроен: да се грижи за някого, независимо дали е дете или домашен любимец. Затова чувстваш загубата на Жизел така, като че ли си е отишъл член на семейството. В двете и дъщери винаги ще виждаш нея, ще ги сравняваш с нея, което ще ти носи и скръб, но и радост.
цитирайЧовек така е устроен: да се грижи за някого, независимо дали е дете или домашен любимец. Затова чувстваш загубата на Жизел така, като че ли си е отишъл член на семейството. В двете и дъщери винаги ще виждаш нея, ще ги сравняваш с нея, което ще ти носи и скръб, но и радост.
cefulesteven написа:
Тъжно е. Много е тъжно винаги като ги губим, а колко грубо звучи това "винаги", макар да знаем, че си отиват преди нас. Те обичат с цялата си душа. И нашето особено когато ни посреща на вратата, с такава любов е. Ние имаме болонка.
Хубавецът с който съм позирал на аватара също скоро си отиде. Хората при които живя не знаеха за тази снимка и миналата седмица, когато бяхме на село /те са съседи и Вик влизаше в нашия двор, пазеше и двете къщи/ им казах. Като научиха ме викнаха да им я сваля в компютъра. Не мога да опиша онази радост през сълзи, когато го видяха.
А ти: добре дошла в блогрола ми: http://stefankrastevcefules.blogspot.com/. Много човечно, за много истински неща, с истински емоции пишеш.
Хубавецът с който съм позирал на аватара също скоро си отиде. Хората при които живя не знаеха за тази снимка и миналата седмица, когато бяхме на село /те са съседи и Вик влизаше в нашия двор, пазеше и двете къщи/ им казах. Като научиха ме викнаха да им я сваля в компютъра. Не мога да опиша онази радост през сълзи, когато го видяха.
А ти: добре дошла в блогрола ми: http://stefankrastevcefules.blogspot.com/. Много човечно, за много истински неща, с истински емоции пишеш.
Всички рано или късно се срещаме с това страдание, да изгубиш любимо същество, съжалявам и за твоя верен приятел. Хубава вечер ти желая и весели празници, а в новия блог непременно ще надникна, още малко работа ми остана и ще бъда по-свободна, харесват ми твоите разкази.
magnoliya написа:
Ех скъпа, много съжалявам за случилото се!
Човек така е устроен: да се грижи за някого, независимо дали е дете или домашен любимец. Затова чувстваш загубата на Жизел така, като че ли си е отишъл член на семейството. В двете и дъщери винаги ще виждаш нея, ще ги сравняваш с нея, което ще ти носи и скръб, но и радост.
Човек така е устроен: да се грижи за някого, независимо дали е дете или домашен любимец. Затова чувстваш загубата на Жизел така, като че ли си е отишъл член на семейството. В двете и дъщери винаги ще виждаш нея, ще ги сравняваш с нея, което ще ти носи и скръб, но и радост.
непрекъснато казвам на някоя от двете: "Колко приличаш на майка си" и точно така, това хем ме радва, хем веднага се сещам за нея и пускам по една въздишка. Благодаря ти и ти желая Светли празнични дни!
Имаме си един стар приятел в къщи, който е към края на живота си. Често си мисля, как ще се разделим... Когато го взех, беше най-последния, най-малкия, другите не му даваха да припари до корема на майка си... хранех го със спринцовка... и не искам да мисля за раздялата...
цитирайmonaliza121 написа:
Имаме си един стар приятел в къщи, който е към края на живота си. Често си мисля, как ще се разделим... Когато го взех, беше най-последния, най-малкия, другите не му даваха да припари до корема на майка си... хранех го със спринцовка... и не искам да мисля за раздялата...
просто му се радвай. И ние затова си оставихме две, Йода беше запъртъкът на групата, едва оцеля, аз и затова не го дадох на никой. Хубави празници и нагушкай кутрето!
...тези наши деца, невинни създания, осъдени до живот да разчитат на човека, са ни толкова близки, че понякога си мисля, дали с тях не си отива и част от нас, дали затова не можем да се разделим изобщо ...
Умирала съм не веднъж с моите кученца, обикаляла съм цяла София, за да ги спасявам, геройски и те и ние преживяхме тежки и страшни моменти на болест и изцеление, безсънни нощи, раждане на бебета на връх Нова година, тежки и сложни операции, другото ще премълча. Милите душички, от тях можах да се науча, че майката няма право на болест, за нея бебетата са по-важни от живота й! И никой не е по-мил и доверчив от ненаплашено куче. Нали? Щастието е, че сме били заедно. А животът е цветен и заради това. Светли празници, мила! Ти го заслужаваш.
цитирайУмирала съм не веднъж с моите кученца, обикаляла съм цяла София, за да ги спасявам, геройски и те и ние преживяхме тежки и страшни моменти на болест и изцеление, безсънни нощи, раждане на бебета на връх Нова година, тежки и сложни операции, другото ще премълча. Милите душички, от тях можах да се науча, че майката няма право на болест, за нея бебетата са по-важни от живота й! И никой не е по-мил и доверчив от ненаплашено куче. Нали? Щастието е, че сме били заедно. А животът е цветен и заради това. Светли празници, мила! Ти го заслужаваш.
aqualia написа:
...тези наши деца, невинни създания, осъдени до живот да разчитат на човека, са ни толкова близки, че понякога си мисля, дали с тях не си отива и част от нас, дали затова не можем да се разделим изобщо ...
Умирала съм не веднъж с моите кученца, обикаляла съм цяла София, за да ги спасявам, геройски и те и ние преживяхме тежки и страшни моменти на болест и изцеление, безсънни нощи, раждане на бебета на връх Нова година, тежки и сложни операции, другото ще премълча. Милите душички, от тях можах да се науча, че майката няма право на болест, за нея бебетата са по-важни от живота й! И никой не е по-мил и доверчив от ненаплашено куче. Нали? Щастието е, че сме били заедно. А животът е цветен и заради това. Светли празници, мила! Ти го заслужаваш.
Умирала съм не веднъж с моите кученца, обикаляла съм цяла София, за да ги спасявам, геройски и те и ние преживяхме тежки и страшни моменти на болест и изцеление, безсънни нощи, раждане на бебета на връх Нова година, тежки и сложни операции, другото ще премълча. Милите душички, от тях можах да се науча, че майката няма право на болест, за нея бебетата са по-важни от живота й! И никой не е по-мил и доверчив от ненаплашено куче. Нали? Щастието е, че сме били заедно. А животът е цветен и заради това. Светли празници, мила! Ти го заслужаваш.
и ние сме водили улично коте на операция, жестоко изритано от някой бездушник. Какви ли не животинки. Не можеш да им устоиш, като те погледнат с тъжните си очи. А, за майката си права, а при нас не е ли така, и към децата и към животинките ни. Благодаря ти за сърдечния коментар. Хубави Великденски празници!
http://sl.glitter-graphics.net/pub/3271/3271185uf7jp47j9p.gif
Благодаря ти и светли мигове...
цитирайБлагодаря ти и светли мигове...
Колко близки ни стават тези малки същества! Колко радост и болка ни причиняват.
Прегръдка, Мая!
цитирайПрегръдка, Мая!
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!:)))
цитирайmileidi46 написа:
http://sl.glitter-graphics.net/pub/3271/3271185uf7jp47j9p.gif
Благодаря ти и светли мигове...
Благодаря ти и светли мигове...
светлинка и любов и за теб!
hel написа:
Колко близки ни стават тези малки същества! Колко радост и болка ни причиняват.
Прегръдка, Мая!
Прегръдка, Мая!
само любов получаваме от тях. Хубава и лека седмица!
ivankalilova написа:
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!:)))
Ти както винаги си голяма сладкодумница, такива красиви пожелания пишеш. Да ти се връща по сто! Бъди щастлива!
Мая, нека е живот , здраве и щастие! След първата вълна идва друга и измива спомените.. Поздрави!
цитирайЧестит Великден! На теб и любимите ти хора, на цялото семейство - здраве и благоденствие! Светлина, жизнерадост, щастие - бъдете винаги в любов! Хармонична и възраждаща Пролет и за много години!:)
цитирайbven написа:
Мая, нека е живот , здраве и щастие! След първата вълна идва друга и измива спомените.. Поздрави!
хубавите остават и ни карат да се усмихваме. Благодаря ти за хубавите думи. Здраве, любов и светлинка ти желая!
malchaniaotnadejda7 написа:
Честит Великден! На теб и любимите ти хора, на цялото семейство - здраве и благоденствие! Светлина, жизнерадост, щастие - бъдете винаги в любов! Хармонична и възраждаща Пролет и за много години!:)
благодаря за хубавите пожелания, аз като счети само ще кажа да ти се връща по сто. Бъди много щастлива!!!
91.
razkazvachka -
Много емоционален разказ - май само хората могат да измъчват така други същества---
05.05.2012 22:00
05.05.2012 22:00
но хубавите бебета са останали с вас
цитирайте вече са едни млади дами, а малката Йода в момента ми е разгонена и няма да ти казвам колко сме секси и какви скандали завъждаме, та затова си седим кротко пред блока и не припарваме в парка, че момците много се бият. Усмивчици от мен!
цитирайзащото знам какво преживявате!
Аз имам пекинез-Сара.Тази порода има проблеми с раждането.Раждала е 2 пъти и винаги с проблеми.Вторият път за малко не умря,Разви млечна треска(недостиг на калций).Наложи се да отбия бебетата(4 на бр.),а те бяха на 14 дни!Храних ги със спринцовка и биберон...Аз си знам какво беше!Но и четирите оцеляха!Майка им -също!Сега Сара е вече на 16 години...Не знам колко още ще живее-остарява също като човек...Ще ми бъде страшно тежко,когато дойде този момент...
Важното е,че Ви е останало нещо от нея-две малки дами:)Радвайте им се!:)))
:)))
цитирайАз имам пекинез-Сара.Тази порода има проблеми с раждането.Раждала е 2 пъти и винаги с проблеми.Вторият път за малко не умря,Разви млечна треска(недостиг на калций).Наложи се да отбия бебетата(4 на бр.),а те бяха на 14 дни!Храних ги със спринцовка и биберон...Аз си знам какво беше!Но и четирите оцеляха!Майка им -също!Сега Сара е вече на 16 години...Не знам колко още ще живее-остарява също като човек...Ще ми бъде страшно тежко,когато дойде този момент...
Важното е,че Ви е останало нещо от нея-две малки дами:)Радвайте им се!:)))
:)))
tsanynka написа:
защото знам какво преживявате!
Аз имам пекинез-Сара.Тази порода има проблеми с раждането.Раждала е 2 пъти и винаги с проблеми.Вторият път за малко не умря,Разви млечна треска(недостиг на калций).Наложи се да отбия бебетата(4 на бр.),а те бяха на 14 дни!Храних ги със спринцовка и биберон...Аз си знам какво беше!Но и четирите оцеляха!Майка им -също!Сега Сара е вече на 16 години...Не знам колко още ще живее-остарява също като човек...Ще ми бъде страшно тежко,когато дойде този момент...
Важното е,че Ви е останало нещо от нея-две малки дами:)Радвайте им се!:)))
:)))
Аз имам пекинез-Сара.Тази порода има проблеми с раждането.Раждала е 2 пъти и винаги с проблеми.Вторият път за малко не умря,Разви млечна треска(недостиг на калций).Наложи се да отбия бебетата(4 на бр.),а те бяха на 14 дни!Храних ги със спринцовка и биберон...Аз си знам какво беше!Но и четирите оцеляха!Майка им -също!Сега Сара е вече на 16 години...Не знам колко още ще живее-остарява също като човек...Ще ми бъде страшно тежко,когато дойде този момент...
Важното е,че Ви е останало нещо от нея-две малки дами:)Радвайте им се!:)))
:)))
Дано Ви е живо и здраво кученцето. Та те са ни като деца. А по отношение на маките на Жзел, о, те са най-обичаните кученца. Усмихнат ден от мен!
те хората вече убиват в болниците, та едно куче ли нема да погубят...
то да е само едно ...
Мърфи е подобен на Тролчо, като визия и може би затова Тролчо ми е толкова скъп...
Е, Мърфи е жив и щастлив. но далече от мен - това е друга история.
историята започва оттам, че Мърфи живееше в един провинциален град. извадих го от приют в София. Един ден решил да се прави на Батман, и скочил от покрива на гаража на улицата. Естествено си счупил задната лапа и то яко.
Тръгнахме да го водим в клиниката в градчето - казаха ни че чак в понеделник, след 2 дена може да му започнат лечението и операцията.
Така бързо го евакуирахме в София и го заведохме в професионална клиника. Ремонтираха натрошените кости в лапата, туриха 3 железни пръчки през костта. И се почна лечение. Да де , ама по време на лечението изведнъж се оказа, че в костта има микроби, които се хранят с кости.
Айде инжекции, айде хапове.
Накрая махнаха железата...
и трябваше да се ходи пак в клиниката на профилактични прегледи, и да се пият хапове, и инжекции...
Казаха ни, че понеже е старец - беше на 6 години, не на 16 бре - костта ще зарасне трудно и цял живот ще куца...и ако не се убият микробите в костта, ше я изядат отвътре, ше се нарони и крака ше се обездвижи и трябва да се маха...
Да, ама не. на квадрат...
Спрях да ходя. На мой риск.
Днес Мърфи бяга щастлив на 4 лапи,не куца със задната си лапа и отдавна е забравил геройството си.
цитирайто да е само едно ...
Мърфи е подобен на Тролчо, като визия и може би затова Тролчо ми е толкова скъп...
Е, Мърфи е жив и щастлив. но далече от мен - това е друга история.
историята започва оттам, че Мърфи живееше в един провинциален град. извадих го от приют в София. Един ден решил да се прави на Батман, и скочил от покрива на гаража на улицата. Естествено си счупил задната лапа и то яко.
Тръгнахме да го водим в клиниката в градчето - казаха ни че чак в понеделник, след 2 дена може да му започнат лечението и операцията.
Така бързо го евакуирахме в София и го заведохме в професионална клиника. Ремонтираха натрошените кости в лапата, туриха 3 железни пръчки през костта. И се почна лечение. Да де , ама по време на лечението изведнъж се оказа, че в костта има микроби, които се хранят с кости.
Айде инжекции, айде хапове.
Накрая махнаха железата...
и трябваше да се ходи пак в клиниката на профилактични прегледи, и да се пият хапове, и инжекции...
Казаха ни, че понеже е старец - беше на 6 години, не на 16 бре - костта ще зарасне трудно и цял живот ще куца...и ако не се убият микробите в костта, ше я изядат отвътре, ше се нарони и крака ше се обездвижи и трябва да се маха...
Да, ама не. на квадрат...
Спрях да ходя. На мой риск.
Днес Мърфи бяга щастлив на 4 лапи,не куца със задната си лапа и отдавна е забравил геройството си.
thedarkangel1977 написа:
те хората вече убиват в болниците, та едно куче ли нема да погубят...
то да е само едно ...
Мърфи е подобен на Тролчо, като визия и може би затова Тролчо ми е толкова скъп...
Е, Мърфи е жив и щастлив. но далече от мен - това е друга история.
историята започва оттам, че Мърфи живееше в един провинциален град. извадих го от приют в София. Един ден решил да се прави на Батман, и скочил от покрива на гаража на улицата. Естествено си счупил задната лапа и то яко.
Тръгнахме да го водим в клиниката в градчето - казаха ни че чак в понеделник, след 2 дена може да му започнат лечението и операцията.
Така бързо го евакуирахме в София и го заведохме в професионална клиника. Ремонтираха натрошените кости в лапата, туриха 3 железни пръчки през костта. И се почна лечение. Да де , ама по време на лечението изведнъж се оказа, че в костта има микроби, които се хранят с кости.
Айде инжекции, айде хапове.
Накрая махнаха железата...
и трябваше да се ходи пак в клиниката на профилактични прегледи, и да се пият хапове, и инжекции...
Казаха ни, че понеже е старец - беше на 6 години, не на 16 бре - костта ще зарасне трудно и цял живот ще куца...и ако не се убият микробите в костта, ше я изядат отвътре, ше се нарони и крака ше се обездвижи и трябва да се маха...
Да, ама не. на квадрат...
Спрях да ходя. На мой риск.
Днес Мърфи бяга щастлив на 4 лапи,не куца със задната си лапа и отдавна е забравил геройството си.
то да е само едно ...
Мърфи е подобен на Тролчо, като визия и може би затова Тролчо ми е толкова скъп...
Е, Мърфи е жив и щастлив. но далече от мен - това е друга история.
историята започва оттам, че Мърфи живееше в един провинциален град. извадих го от приют в София. Един ден решил да се прави на Батман, и скочил от покрива на гаража на улицата. Естествено си счупил задната лапа и то яко.
Тръгнахме да го водим в клиниката в градчето - казаха ни че чак в понеделник, след 2 дена може да му започнат лечението и операцията.
Така бързо го евакуирахме в София и го заведохме в професионална клиника. Ремонтираха натрошените кости в лапата, туриха 3 железни пръчки през костта. И се почна лечение. Да де , ама по време на лечението изведнъж се оказа, че в костта има микроби, които се хранят с кости.
Айде инжекции, айде хапове.
Накрая махнаха железата...
и трябваше да се ходи пак в клиниката на профилактични прегледи, и да се пият хапове, и инжекции...
Казаха ни, че понеже е старец - беше на 6 години, не на 16 бре - костта ще зарасне трудно и цял живот ще куца...и ако не се убият микробите в костта, ше я изядат отвътре, ше се нарони и крака ше се обездвижи и трябва да се маха...
Да, ама не. на квадрат...
Спрях да ходя. На мой риск.
Днес Мърфи бяга щастлив на 4 лапи,не куца със задната си лапа и отдавна е забравил геройството си.
що пирони, що нещо, но така го бяха ритнали, че почти му бяха откъснали крачето. Как може да има такива изроди. Хубава вечер от мен и благодаря, че има такива хора като теб!
97.
анонимен -
купить пальто онлайн
17.10.2012 08:58
17.10.2012 08:58
Уважаемые господа!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://videonabludenie-nn.ru/user/graibouroca/>модная обувь купить </a> подростковая одежда <a href=http://dosvid.net/user/treafeclearie/>платья евы лонгории </a> распродажа сумок <a href=http://ferqli.ws/index.php?subaction=userinfo&user=Flichechori>купить деловое платье </a> мужские вязаные свитера ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://kamagra-now.blog.hr/>Cheap Kamagra paypal </a> - Kamagra online Canada : Kamagra blue pills : <a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>Kamagra possession </a> - Kamagra 100mg tadalafil Generic drugs
цитирай.:::.
<a href=http://kamagra-now.blog.hr/>Cheap Kamagra paypal </a> - Kamagra online Canada : Kamagra blue pills : <a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>Kamagra possession </a> - Kamagra 100mg tadalafil Generic drugs
98.
анонимен -
распродажа блузок
17.10.2012 18:05
17.10.2012 18:05
Привет Всем!Оформить заказ выгодный для Вас! Тогда читайте новость - <a href=http://am-film.ru/user/RatAtticasono/>взять платье напрокат </a> магазины для беременных <a href=http://defile.info/user/Vepassestybek/>костюм повара купить </a> платье для дамы <a href=http://svelagolez.narod2.ru/>бижутерия интернет магазин донецк </a> пальто женское ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra shop kaufen Jelly </a> - Kamagra online doctors Kamagra from UK Kamagra Oral Jelly UK Generic medicines : Buy Generic online Kamagra : <a href=http://kamagra-100mg-online.blog.hr/>Kamagra women effects </a> - Oral Jelly canada Kamagra pills
цитирай.:::.
<a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra shop kaufen Jelly </a> - Kamagra online doctors Kamagra from UK Kamagra Oral Jelly UK Generic medicines : Buy Generic online Kamagra : <a href=http://kamagra-100mg-online.blog.hr/>Kamagra women effects </a> - Oral Jelly canada Kamagra pills
За да царува Човекът над тх. Едни му служат за храна, а други за другари. Ако Ви е любопитно, 5 години се занимавах професионално с безпризорните животни. Впечатленията си описах в новелата "Живот в кучкарника" /на кирилица в Гугъл/, в която има и паралел с действителността в "милото" ни отечество. С нея си спечелих и приятели и върли опоненти...
цитирай
100.
анонимен -
свитера женские
18.10.2012 08:44
18.10.2012 08:44
Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://ferqli.ws/index.php?subaction=userinfo&user=Flichechori>бижутерия своими руками книга скачать </a> интернет магазин детской одежды <a href=http://dl-wallpaper.com/user/Bafecreerie/>платье нэнси </a> купить обувь в интернет магазине <a href=http://olegaloce.narod2.ru/>одежда найк интернет магазин </a> свитера женские ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://get-kamagra.blog.hr/>Kamagra 100mg calgary </a> - Kamagra Online pharmacy India : ordering Kamagra online from Canada : <a href=http://buy-kamagra.blog.hr/>purchase Online Kamagra next day delivery </a> - Kamagra Oral review Jelly Online
цитирай.:::.
<a href=http://get-kamagra.blog.hr/>Kamagra 100mg calgary </a> - Kamagra Online pharmacy India : ordering Kamagra online from Canada : <a href=http://buy-kamagra.blog.hr/>purchase Online Kamagra next day delivery </a> - Kamagra Oral review Jelly Online
101.
анонимен -
интернет магазин спортивной одежды екатеринбург
19.10.2012 02:47
19.10.2012 02:47
Как дела?У меня есть хорошая новость Тогда читайте новость - <a href=http://bebele.ru/user/DredoKedrek/>модная одежда в этом году </a> балетки купить <a href=http://www.x-sky.ru/user/dyenuippitisy/>платье с запахом </a> купить одежду в донецке <a href=http://dejavu.ua/>юбка гофре купить </a> скидки в магазинах одежды ... Успехов Вам!
.:::.
<a href=http://kamagra100.blog.hr/>women who have tried Kamagra </a> - Kamagra mannen vrouwen : Kamagra gel Cheap : <a href=http://kamagra-express-shipping.blog.hr/>suppliers usa Kamagra Oral Jelly 100mg </a> - viagra Kamagra 50mg
цитирай.:::.
<a href=http://kamagra100.blog.hr/>women who have tried Kamagra </a> - Kamagra mannen vrouwen : Kamagra gel Cheap : <a href=http://kamagra-express-shipping.blog.hr/>suppliers usa Kamagra Oral Jelly 100mg </a> - viagra Kamagra 50mg
102.
анонимен -
каталог платьев 2012
19.10.2012 11:45
19.10.2012 11:45
Здраствуйте!Хотите заказать одежду на выгодных условиях? Тогда читайте новость - <a href=http://mountandmusic.com/user/VabTralpamb/>купить куртку молодежную </a> магазин нижнего женского белья <a href=http://jagospas.ru/user/cleagocal/>модные женские джинсы 2012 </a> платья в сумах <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>купить сумку nike </a> нижнее белье фото ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://kamagra-prices.blog.hr/>Cheapest Kamagra xr Online </a> - Kamagra Jelly Cheapest UK only : Kamagra offers : <a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra for woman </a> - Kamagra in watford Oral Jelly 100mg Cheap Kamagra tablets super Kamagra ajanta pharma
цитирай.:::.
<a href=http://kamagra-prices.blog.hr/>Cheapest Kamagra xr Online </a> - Kamagra Jelly Cheapest UK only : Kamagra offers : <a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra for woman </a> - Kamagra in watford Oral Jelly 100mg Cheap Kamagra tablets super Kamagra ajanta pharma
103.
анонимен -
купить сумку для мальчика
19.10.2012 20:54
19.10.2012 20:54
Здраствуйте!Оформить заказ выгодный для Вас! Тогда читайте новость - <a href=http://films-smotret-online.ru/user/Elimeinsirm/>люция интернет магазин женской одежды </a> женская одежда интернет магазин недорогой одежды <a href=http://townguide.ru/user/camDricahiz/>осенняя куртка мужская </a> сумка бежевая купить <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>платья сша </a> купить очки ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://online-kamagra.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly suppliers canada </a> - Kamagra Cheap ajanta super : Cheapest free shipping Kamagra : <a href=http://now-kamagra-100mg.blog.hr/>Kamagra pay pal </a> - Kamagra Oral Jelly suppliers UK stockholm hotell
цитирай.:::.
<a href=http://online-kamagra.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly suppliers canada </a> - Kamagra Cheap ajanta super : Cheapest free shipping Kamagra : <a href=http://now-kamagra-100mg.blog.hr/>Kamagra pay pal </a> - Kamagra Oral Jelly suppliers UK stockholm hotell
104.
анонимен -
женское белье недорогое купить
20.10.2012 05:37
20.10.2012 05:37
Уважаемые господа!У меня есть хорошая новость Тогда читайте новость - <a href=http://kickdown.su/user/Clucoulaimmak/>вязаное платье крючком схема </a> одежда casual <a href=http://applegamebox.net/user/antaltyanorgo/>купить отпариватель для одежды </a> бижутерия осень <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>купить сумку пляжную </a> купить платье украина ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
<a href=http://discounted-kamagra.blog.hr/>Kamagra 100mg sildenafil </a> - Kamagra groningen : Kamagra 100mg tadalafil : <a href=http://cialis-tadalafil.webstarts.com/>low cost Kamagra Buy it Online now </a> - Buy Kamagra from India Buy Cheap Generic Kamagra Online overnight delivery Kamagra 6 hour delivery
цитирай.:::.
<a href=http://discounted-kamagra.blog.hr/>Kamagra 100mg sildenafil </a> - Kamagra groningen : Kamagra 100mg tadalafil : <a href=http://cialis-tadalafil.webstarts.com/>low cost Kamagra Buy it Online now </a> - Buy Kamagra from India Buy Cheap Generic Kamagra Online overnight delivery Kamagra 6 hour delivery
105.
анонимен -
магазин недорогой одежды украина
20.10.2012 19:47
20.10.2012 19:47
Привет Всем!Оформить заказ выгодный для Вас! Тогда читайте новость - <a href=http://svb-video.ru/user/Imangetem/>молодежная недорогая одежда </a> купить очки солнцезащитные <a href=http://lookplace.ru/user/JuiffHaum/>жен платья </a> платья saab <a href=http://dejavu.ua/>витт каталог одежды </a> галифе джинсы мужские ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
<a href=http://kamagra-online-drug-stores.blog.hr/>Kamagra online farmacy trust </a> - Kamagra Oral Jelly review fast : Kamagra 100mg tadalafil tadalis sx : <a href=http://kamagra-now.blog.hr/>About Kamagra Oral Jelly </a> - Kamagra deutschland
цитирай.:::.
<a href=http://kamagra-online-drug-stores.blog.hr/>Kamagra online farmacy trust </a> - Kamagra Oral Jelly review fast : Kamagra 100mg tadalafil tadalis sx : <a href=http://kamagra-now.blog.hr/>About Kamagra Oral Jelly </a> - Kamagra deutschland
106.
анонимен -
фото под платьем
21.10.2012 04:36
21.10.2012 04:36
Привет!У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://filma.info/user/SquarmKar/>молодежная бижутерия </a> модные рубашки мужские <a href=http://oksapostules.narod2.ru/>обувь рикер купить </a> кожаные штаны купить <a href=http://face2dream.com/user/IdekMoomo/>свадебное платье миддлтон </a> платья детские нарядные ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Cheap Online Kamagra pharmacy Buy </a> - order Generic Kamagra India Kamagra Generic viagra Online Cheapest online pharmacy Kamagra drugs : Kamagra tablets 200mg : <a href=http://now-online-kamagra.blog.hr/>Kamagra shop Oral Order </a> - collect Kamagra derby UK
цитирай.:::.
<a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Cheap Online Kamagra pharmacy Buy </a> - order Generic Kamagra India Kamagra Generic viagra Online Cheapest online pharmacy Kamagra drugs : Kamagra tablets 200mg : <a href=http://now-online-kamagra.blog.hr/>Kamagra shop Oral Order </a> - collect Kamagra derby UK
107.
анонимен -
модная одежда 2012 для женщин
22.10.2012 07:50
22.10.2012 07:50
Привет!Оформить заказ выгодный для Вас! Тогда читайте новость - <a href=http://ford.cars.lg.ua/user/TessFrisptied/>интернет магазин одежды для сна </a> бижутерия эйвон <a href=http://walkingdead.tv/user/sleedginehink/>купить футболку с мемами </a> купить плетеную сумку <a href=http://hosteddomains.ru/user/FoefroMbork/>магазины нижнего белья </a> платья saab ... Хороших Вам покупок!
-====-
<a href=http://kamagra-uk.blog.hr/>Online Ordering Kamagra without prescription </a> - vigra kamagra cialis :.Kamagra online prescription .:<a href=http://now-online-kamagra.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly review university of kentucky </a> - Generic Kamagra overnight shipping best price
цитирай-====-
<a href=http://kamagra-uk.blog.hr/>Online Ordering Kamagra without prescription </a> - vigra kamagra cialis :.Kamagra online prescription .:<a href=http://now-online-kamagra.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly review university of kentucky </a> - Generic Kamagra overnight shipping best price
djani написа:
За да царува Човекът над тх. Едни му служат за храна, а други за другари. Ако Ви е любопитно, 5 години се занимавах професионално с безпризорните животни. Впечатленията си описах в новелата "Живот в кучкарника" /на кирилица в Гугъл/, в която има и паралел с действителността в "милото" ни отечество. С нея си спечелих и приятели и върли опоненти...
толкова имат нужда от нашата обич. Благодаря за това, че прочетохте и споделихте. Поздрави!
109.
анонимен -
платья мерлин монро
01.11.2012 12:17
01.11.2012 12:17
Привет!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://www.readx.net/user/TrieveNavaini/>интернет магазин женской одежды новосибирск </a> интернет бижутерия <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#магазин-пуховиков-распродажа»>магазин пуховиков распродажа</a> купить школьную сумку через плечо <a href=http://android-apps.ru/user/annougenlache/>интернет магазин купить женские шорты </a> женские брюки галифе ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>kamagra kamagra pillshoprxcom </a> - effects of kamagra : Cheap drug online prescription Kamagra : Discount for re 5 7 % <a href=http://get-kamagra.blog.hr/>generic cialis europe kamagra </a> - purchase Generic Kamagra Cheap next day
цитирай.:::.
Discount for Christmas <a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>kamagra kamagra pillshoprxcom </a> - effects of kamagra : Cheap drug online prescription Kamagra : Discount for re 5 7 % <a href=http://get-kamagra.blog.hr/>generic cialis europe kamagra </a> - purchase Generic Kamagra Cheap next day
110.
анонимен -
свадебное платье мало
01.11.2012 22:50
01.11.2012 22:50
Привет Всем!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://lookplace.ru/user/Equincnen/>купить сумку guess </a> ночная рубашка <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#модная-женская-одежда-2012-фото»>модная женская одежда 2012 фото</a> платье карандаш <a href=http://omegayalfa.com/nuevoestilo/user/SippideMignek/>интернет магазин одежды иркутск </a> одежда по интернету ... Удачи Всем!
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://buy-no-prescription-kamagra.blog.hr/>how to get Kamagra overnight delivery </a> - prescription Kamagra online Cheapest : Kamagra Oral Jelly australia discount viagra Buy : Discount for re 5 7 % <a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly 100mg new york </a> - Kamagra questions
цитирай.:::.
Discount for Christmas <a href=http://buy-no-prescription-kamagra.blog.hr/>how to get Kamagra overnight delivery </a> - prescription Kamagra online Cheapest : Kamagra Oral Jelly australia discount viagra Buy : Discount for re 5 7 % <a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly 100mg new york </a> - Kamagra questions
Има далеч по-невъзвратими загуби. Да пази Бог...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 44538