Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. hadjito
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
21.08.2012 16:57 -
Големите очи на самотата
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 42683 Коментари: 112 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2012 17:31
Прочетен: 42683 Коментари: 112 Гласове:
96
Последна промяна: 23.08.2012 17:31
Самотна и тъжна, изоставена от хората. Оставена на ръзрухата и времето, което не прощава никому. Старата къща в края на лятото. Лято. Тъжен сезон. Слънчевият огън нажежи въздуха и го раздвижи. Трепти, като премрежените от сълзи очи на старата къща, която чака...
Жарките лъчи на слънцето изсушават и последната надежда, че те ще се върнат. Ще погалят кобилката и жребчето.
.....тук преди години се събираха те, трите дъщери, съпрузите, внуците. Дворът се изпълваше от глъч, а пещта
Пещта приемаше самуните хляб, топлеше ги в нагорещената си пазва докато не станеше дъхав хляб. И агнето, то беше задължително при сбирките на родата. Колко вкусно ставаше, пръстите си да оближеш.
Лятото. Тук играеха те, внучетата, на криеница... Босите им крачета тупкаха из пепелта на двора, катереха се по стълбичката, горе до сеното. И смехът огласяше целият баир. Сега е поредното лято. И няма никой. Нито в тази къща, нито в съседната. В последната, там на хълма остана една баба, но и тя се е скрила от прижурящата жега. Чака.. онази с косата, да прибере и нея.
А някога, някога беше пролет, колелата на каруцата не стояха самотно всред цветния килим на зелениката. Препускаха с каруцата и кончето. Внуците възторжено крещяха от радост: „Дийй конче”.
Следващ постинг
Предишен постинг
Толкова тъжна гледка са празните рушащи се къщи...
цитирайПросълзена! Размаза ми грима, Мая.
цитирай
3.
анонимен -
Мдам, беше в един друг живот всичко ...
21.08.2012 17:28
21.08.2012 17:28
Мдам,беше в един друг живот всичко това.Някои ги няма,други останахме със спомените за нещо безвъзвтратно заминало.
цитирайОх това ми напомня за цяло такова изоставено самотно селце в околностите на Вонеща вода.Разходихме се там веднъж. Направо занемях.На стъпалцата пред прага на една досущ като тази тук празна къщичка дори си седяха бялата чашка и чинийката от сякаш току-що изпито кафе.Стояха си непипнати каруци по дворовете, разни инструменти за прибиране на сено, стари велосипеди, шапка,дреха закачени на външна закачалка ...Нямаше жива душа наоколо.Тъжно.
цитирай
5.
анонимен -
Демокрацията погреба цяла Бълг...
21.08.2012 17:55
21.08.2012 17:55
Демокрацията погреба цяла България. Една трета от населението избяга в чужбина. Как няма да има пустееще села.
цитирайЧесто портите на тези самотници къщи - сънуващи глъч и смях - са обраснали с бурена на забравата. И прозорците са обраснали с тъга - ослепели от очакване ... Препречени пътища, напразно взиране ...
Здравей, Маконт, и аз имам подобни снимки; щракваш и после виждаш - снимала си болката ...
цитирайЗдравей, Маконт, и аз имам подобни снимки; щракваш и после виждаш - снимала си болката ...
7.
makont -
И въпреки всичко, като ги погледна и на душата ми става едно такова, мило.
21.08.2012 18:14
21.08.2012 18:14
ivana59 написа:
Толкова тъжна гледка са празните рушащи се къщи...
Изплува споменът на къщата на баба и дядо, почти същата, белосана и чиста. Поздрави, Мила Ваня!
tili написа:
Просълзена! Размаза ми грима, Мая.
но не знам защо лятото винаги ми действа така. Не виждам море, любов, чайки, а горещина и самота, тъга по нещо отминало и безвъзвратно загубено. Ох, сега ти се усмихвам. Оправи грима и бъди красива, иде вечер.
Поради което ни натъжава.
Нова къща без дух също натъжава, но по-различно.:)
цитирайНова къща без дух също натъжава, но по-различно.:)
анонимен написа:
Мдам,беше в един друг живот всичко това.Някои ги няма,други останахме със спомените за нещо безвъзвтратно заминало.
какво спокойствие. А зелениката, обожавам това цвете. Сега какво ни остана, зайчарниците(панелките), в които сме наблъскани. Няма ги вече добрите комшии, има нацупени съседи. Не казваш на всеки видян:"Добър ден", дори и да е непознат. Станахме си чужди. Отрязахме си корените. Поздрави!
kushel написа:
Демокрацията погреба цяла България. Една трета от населението избяга в чужбина. Как няма да има пустееще села.
тези бели и чисти къщички, самотни и изоставени. Не е само демокрацията, отдавна напуснха селото всички и избягаха в града. Сега вече всичко безвъзвратно е загубено. Хубава вечер!
joysii написа:
Ох това ми напомня за цяло такова изоставено самотно селце в околностите на Вонеща вода.Разходихме се там веднъж. Направо занемях.На стъпалцата пред прага на една досущ като тази тук празна къщичка дори си седяха бялата чашка и чинийката от сякаш току-що изпито кафе.Стояха си непипнати каруци по дворовете, разни инструменти за прибиране на сено, стари велосипеди, шапка,дреха закачени на външна закачалка ...Нямаше жива душа наоколо.Тъжно.
сякаш сега ще дойде вълшебницата, ще махне с пръчката и до чашката и чинийката ще се появят дядото и бабата и ще бистрят политиката с комшийте. Пред двора ще спре колата с децата и внуците, тя ще заколи кокошка и ще им опържи яйчица... Сега вече съвсем се довърших, днес съм като буреносен облак, ей така без причина. Спирам да ти пиша, че ще започна да подсмърчам.
megg написа:
Често портите на тези самотници къщи - сънуващи глъч и смях - са обраснали с бурена на забравата. И прозорците са обраснали с тъга - ослепели от очакване ... Препречени пътища, напразно взиране ...
Здравей, Маконт, и аз имам подобни снимки; щракваш и после виждаш - снимала си болката ...
Здравей, Маконт, и аз имам подобни снимки; щракваш и после виждаш - снимала си болката ...
Защо ли извадих тези снимки днес, те са от едно прекрасно село в Белоградчишкия край. Невероятната природа и зеещите "очи" на къщите. Поздрави!
tit написа:
Поради което ни натъжава.
Нова къща без дух също натъжава, но по-различно.:)
Нова къща без дух също натъжава, но по-различно.:)
тази топла дума. Били са три сестри и редовно са идвали при бабата и дядото. Сега са по чужбина, а бабата и дядото са там, под дърветата и красивата песен на птиците. Страшна картинка.
15.
анонимен -
MINIO UISHIBA
21.08.2012 18:38
21.08.2012 18:38
MITIO KI MI SASIPA MARGARITKATA KO PRATIA DA E PROSTOTYTK KADET TA ZARYAZA LI,DA NE ZSSI NA POLY ON BUNAPARD BURBON TE BORBEN NA KOZATA FACSHKIATA TOPCESTA,A AZISE.
цитирайСвърши се с патриархалния бит на българина от ХХ век.
цитирайТолкова сме малки, толкова сме живи и пораснали ...изведнъж всичко гигантско се смалява в спомена когато го виждаме днес, но болката диша в нас , не престава
ще има детска глъч отново в тези селца в това спомен- от днес...Вярвам !
Не, бих издържала на болката Иначе!
цитирайще има детска глъч отново в тези селца в това спомен- от днес...Вярвам !
Не, бих издържала на болката Иначе!
boristodorov56 написа:
Свърши се с патриархалния бит на българина от ХХ век.
но ние още го носим дълбоко в сърцето си. Може би децата ни вече го нямат това чувство, тази обич. Дано са по-щастливи от нас. Хубава вечер!
Колко по-тъжна щеше да бъде, ако беше различно.
Пръснати из света, но пазещи топли спомени от миналото.
Това е много! Много повече от .....много неща:)
Поздрави, Мakont.
цитирайПръснати из света, но пазещи топли спомени от миналото.
Това е много! Много повече от .....много неща:)
Поздрави, Мakont.
jabalka написа:
Толкова сме малки, толкова сме живи и пораснали ...изведнъж всичко гигантско се смалява в спомена когато го виждаме днес, но болката диша в нас , не престава
ще има детска глъч отново в тези селца в това спомен- от днес...Вярвам !
Не, бих издържала на болката Иначе!
ще има детска глъч отново в тези селца в това спомен- от днес...Вярвам !
Не, бих издържала на болката Иначе!
Само как хубаво миришеше в къщата на баба и дядо. Вече я няма, а селото в което живееха вече е опустяло. Дори и няма за какво да отидем там. Само гробовете. Сега ти се усмихвам, че нещо много тъжно я подкарахме.
Тъжна е гледката на самотната къща без стопани и весела глъчка!
Както и много неща в живота ни!
Майче,днес те е налегнала и тебе някаква тъга,но ще мине! Прегръдка и хубава вечер!
цитирайКакто и много неща в живота ни!
Майче,днес те е налегнала и тебе някаква тъга,но ще мине! Прегръдка и хубава вечер!
Тъжно е, Майче.....и много боли.....
Стара къща, през тишината наднича,
пътеката с тръни обраснала......
Миг на тягостно старо мълчание,
мислите лутат се-нямат пристанище,
време не остана, дори за оправдание,
самотата...до болка пораснала!..........
Тръгвам си, без бабините наставления,
не докоснала крещящият безпорядък,
сълзите ронят се без пощада,
душата..... до задушаване страда......
Сърдечни поздрави, миличка!:)
цитирайСтара къща, през тишината наднича,
пътеката с тръни обраснала......
Миг на тягостно старо мълчание,
мислите лутат се-нямат пристанище,
време не остана, дори за оправдание,
самотата...до болка пораснала!..........
Тръгвам си, без бабините наставления,
не докоснала крещящият безпорядък,
сълзите ронят се без пощада,
душата..... до задушаване страда......
Сърдечни поздрави, миличка!:)
Тишина, която няма с кого да споделиш ...
цитирайТвърде тъжна и до болка позната история и много болезнена за мен лично изживяна и затова не искам да пиша за подобнинеща...
Чудя се това на снимката как не е разграбено и разрушено от циганите гледам керемиди има на къщата ... на много места нищо не остана от тях окрадоха и добитъка на старите хора
цитирайЧудя се това на снимката как не е разграбено и разрушено от циганите гледам керемиди има на къщата ... на много места нищо не остана от тях окрадоха и добитъка на старите хора
След време просто няма да има къде да се завърнем...
Помня селото на съпруга ми,когато се оженихме-шумно,цъфтящо,с основно училище/и даже имаше двойна паралелка-Vа и Vб клас!/...А днес...училището немее,буренясало,хората остаряват,един по един си отиват,наследниците продават къщите...или ги изоставят...Миналото няма да го върнем...Но какво оставяме за бъдещето...
Много тъга блика от постинга ти,мила...и обреченост...
цитирайПомня селото на съпруга ми,когато се оженихме-шумно,цъфтящо,с основно училище/и даже имаше двойна паралелка-Vа и Vб клас!/...А днес...училището немее,буренясало,хората остаряват,един по един си отиват,наследниците продават къщите...или ги изоставят...Миналото няма да го върнем...Но какво оставяме за бъдещето...
Много тъга блика от постинга ти,мила...и обреченост...
Раз-руха... Много такива къщи съм виждал... Умрат ли хората - и къщите умират...
цитирайkundalini написа:
Колко по-тъжна щеше да бъде, ако беше различно.
Пръснати из света, но пазещи топли спомени от миналото.
Това е много! Много повече от .....много неща:)
Поздрави, Мakont.
Пръснати из света, но пазещи топли спомени от миналото.
Това е много! Много повече от .....много неща:)
Поздрави, Мakont.
колко много знаят тези дувари, опазили времето в себе си. И винаги ни говорят. Още предизвикват чувства в нас. Хубава вечер!
scarlety написа:
Тъжна е гледката на самотната къща без стопани и весела глъчка!
Както и много неща в живота ни!
Майче,днес те е налегнала и тебе някаква тъга,но ще мине! Прегръдка и хубава вечер!
Както и много неща в живота ни!
Майче,днес те е налегнала и тебе някаква тъга,но ще мине! Прегръдка и хубава вечер!
Защо щракнах точно на тези снимки и като се почна една тъга. Ей за това не обичам лятото, този дълъг горещ ден, дето те души и те притиска. Обаче от утре, обещавам, връщам усмивката. Прегръдка и от мен, Ади!
ivankalilova написа:
Тъжно е, Майче.....и много боли.....
Стара къща, през тишината наднича,
пътеката с тръни обраснала......
Миг на тягостно старо мълчание,
мислите лутат се-нямат пристанище,
време не остана, дори за оправдание,
самотата...до болка пораснала!..........
Тръгвам си, без бабините наставления,
не докоснала крещящият безпорядък,
сълзите ронят се без пощада,
душата..... до задушаване страда......
Сърдечни поздрави, миличка!:)
Стара къща, през тишината наднича,
пътеката с тръни обраснала......
Миг на тягостно старо мълчание,
мислите лутат се-нямат пристанище,
време не остана, дори за оправдание,
самотата...до болка пораснала!..........
Тръгвам си, без бабините наставления,
не докоснала крещящият безпорядък,
сълзите ронят се без пощада,
душата..... до задушаване страда......
Сърдечни поздрави, миличка!:)
Болката в рима и самотата. Да му се не види, а така харесвам точно тези къщи, с тези бели дувари и черничевите прозорчета, дето се затварят с една кукичка и имат само едно стъкло. Поздрви и от мен, че днес нещо много съм се разчувствала.
zebb написа:
Тишина, която няма с кого да споделиш ...
мълчим на същата тема. Хубава вечер!
alexs написа:
Твърде тъжна и до болка позната история и много болезнена за мен лично изживяна и затова не искам да пиша за подобнинеща...
Чудя се това на снимката как не е разграбено и разрушено от циганите гледам керемиди има на къщата ... на много места нищо не остана от тях окрадоха и добитъка на старите хора
Белоградчишко. То е в едно дере около пътя. Там все още няма цигани. Останалите хора живеят сплотено и задружно. Там, дето бяхме на гости живеят двама софиянци, възрастни вече хора, мъжът е бивш доцент. Много интелегентни и приятни събеседници. Очарована съм, но точно тази къща, до тяхната просто ми разби сърцето. Иначе и аз като теб, избягвам този спомен за къщата на баба и дядо, защото нея вече я няма. Остават само сънищата. В тях все още ме допускат там. Хубава вечер!
Чудя се това на снимката как не е разграбено и разрушено от циганите гледам керемиди има на къщата ... на много места нищо не остана от тях окрадоха и добитъка на старите хора
Белоградчишко. То е в едно дере около пътя. Там все още няма цигани. Останалите хора живеят сплотено и задружно. Там, дето бяхме на гости живеят двама софиянци, възрастни вече хора, мъжът е бивш доцент. Много интелегентни и приятни събеседници. Очарована съм, но точно тази къща, до тяхната просто ми разби сърцето. Иначе и аз като теб, избягвам този спомен за къщата на баба и дядо, защото нея вече я няма. Остават само сънищата. В тях все още ме допускат там. Хубава вечер!
tsanynka написа:
След време просто няма да има къде да се завърнем...
Помня селото на съпруга ми,когато се оженихме-шумно,цъфтящо,с основно училище/и даже имаше двойна паралелка-Vа и Vб клас!/...А днес...училището немее,буренясало,хората остаряват,един по един си отиват,наследниците продават къщите...или ги изоставят...Миналото няма да го върнем...Но какво оставяме за бъдещето...
Много тъга блика от постинга ти,мила...и обреченост...
Помня селото на съпруга ми,когато се оженихме-шумно,цъфтящо,с основно училище/и даже имаше двойна паралелка-Vа и Vб клас!/...А днес...училището немее,буренясало,хората остаряват,един по един си отиват,наследниците продават къщите...или ги изоставят...Миналото няма да го върнем...Но какво оставяме за бъдещето...
Много тъга блика от постинга ти,мила...и обреченост...
Аз няма отдавна къде да се завърна. Там, където живеят мама и татко изобщо не ми е родна къща. Една вила, която построиха близо до Видин. Но някак си не ми е на сърцето. Не е онази къща на село, която вече я няма. Там са моите спомени и сънища, въпреки, че само ваканциите ходех. Няма такъв боб, какъвто правеше баба. Както казваше братовчедка ми: "Бабо искам гъс боб", т.е. гъст. Усмивки, Цани. Май всички Ви натъжих с този постинг, а не ми е присъщо.
mt46 написа:
Раз-руха... Много такива къщи съм виждал... Умрат ли хората - и къщите умират...
защо ни натъжават толкова. Натъжава ни самотата, това, че никой няма да остане в тях. По страшни са тези, триетажните, дето ги строят, един етаж за старите, един за сина, един за дъщерята, а те отидат в чужбина. Там живота умира, защото нишката се къса. А тези, старите, поне носят в себе си спомена за големите фамилии, за детския глъч, за софрите. Поздрави и лека вечер!
34.
анонимен -
Mного трогателно, ужасно се раз...
21.08.2012 22:37
21.08.2012 22:37
Mного трогателно,ужасно се развълнувах.
цитирайанонимен написа:
Mного трогателно,ужасно се развълнувах.
ще се поправя. Наистина тъжна тема подхванах, замисляща и разчувстваща, но това е миналото ни и бъдещето ни. Това ни очаква, пустите домове и зейналите прозорци. Лека нощ!
36.
анонимен -
Много тъжно...
21.08.2012 22:53
21.08.2012 22:53
Пусто, където някой е бил щастлив, обичал, живял...
цитирайgogi6666 написа:
Пусто, където някой е бил щастлив, обичал, живял...
душата на къщата, иначе, един кирпич, дървени прозорци... Но ние виждаме страданието през собствените си очи. Спокойна нощ.
Има един български филм "Дърво без корен" по разказ на Хайтов... напомни ми за него...
А лятото си е хубаво, жалко че вече си събира багажа:(
цитирайА лятото си е хубаво, жалко че вече си събира багажа:(
Тя има душа и до последно ще си чака стопаните... Ти си я видяла и й е олекнало. Що за човек може да приюти чуждия дом! Трябва да е кръстен на Мая!:)
цитирайс благодарните очи, сърчице.
Никоя самота не е само себе си ...
цитирайНикоя самота не е само себе си ...
Големите ( като прозорци) очи на самотата. Споделям всичко, което си написала. Много е зелена тревата - като надежда е;)
Старата къща. Изоставеният дом. Замлъкналият двор...И аз като повечето от нас си имам една къща за връщане, която се руши, чакайки ме. Писала съм я неведнъж. Оставям ти едно по-оптимистично
(пожелателно)стихче
Къща за връщане
Жива е старата къща,
хлопат бъбриво врати.
В нея не съм се завръщала
толкова пясъчни дни.
Весела старата къща-
сякаш надува я смях,
сякаш отново е същото,
необходима е пак.
Зимни, зелени чемшири,
наместо стройни ели,
покрай пътека се ширят
пуснали клонки встрани.
Стълби нагоре ме грабват,
дърпа ме радостна глъч,
детски гласчета оставят
светли следички от лъч.
Топла е старата къща,
дървена печка бумти,
в мен от жарта и разръшкана
сипят се златни искри.
Мисля си, старите къщи,
ако си имат мечти -
те са за зимно завръщане,
вътре гърненце да ври.
А пък навън да е бяло,
да е безбрежност от сняг.
Всеки да има такава
къща за връщане - бряг.
цитирайСтарата къща. Изоставеният дом. Замлъкналият двор...И аз като повечето от нас си имам една къща за връщане, която се руши, чакайки ме. Писала съм я неведнъж. Оставям ти едно по-оптимистично
(пожелателно)стихче
Къща за връщане
Жива е старата къща,
хлопат бъбриво врати.
В нея не съм се завръщала
толкова пясъчни дни.
Весела старата къща-
сякаш надува я смях,
сякаш отново е същото,
необходима е пак.
Зимни, зелени чемшири,
наместо стройни ели,
покрай пътека се ширят
пуснали клонки встрани.
Стълби нагоре ме грабват,
дърпа ме радостна глъч,
детски гласчета оставят
светли следички от лъч.
Топла е старата къща,
дървена печка бумти,
в мен от жарта и разръшкана
сипят се златни искри.
Мисля си, старите къщи,
ако си имат мечти -
те са за зимно завръщане,
вътре гърненце да ври.
А пък навън да е бяло,
да е безбрежност от сняг.
Всеки да има такава
къща за връщане - бряг.
Болка е!
цитирай
43.
mitkaloto -
И красиво и тъжно....Поздрави!
22.08.2012 10:35
22.08.2012 10:35
И красиво и тъжно....Поздрави!
цитирай
44.
анонимен -
забележка
22.08.2012 11:18
22.08.2012 11:18
Добре написано, но ако се обърне внимание и на правописа щеше да е по-добре! Побеснявам, когато някой се изявява като литературен писач, пък черно на бяло пише "пещтта". Научете езика си бе, българи!!!!!!!!!!1
цитирайБг е пълна с празни села...ще тръгнем напред когато пак се напълнят
цитирай
46.
анонимен -
Санде: Поздрави! Развълнуваха ме тези картинви ...
22.08.2012 11:42
22.08.2012 11:42
"НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ..."
Константин Антонов
цитирайНека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ..."
Константин Антонов
има из цялата ни страна - скрили в порутените си зидове
историята на много поколения... Да не говорим за селца,
останали с по няколко възрастни хора, разположени
сред невиждана красота... Не напразно чужденците
се чудят как може да се изостави такова райско кътче.
Много болка има в тези снимки ... много .
И в думите ти ...
Поздрави !
цитирайисторията на много поколения... Да не говорим за селца,
останали с по няколко възрастни хора, разположени
сред невиждана красота... Не напразно чужденците
се чудят как може да се изостави такова райско кътче.
Много болка има в тези снимки ... много .
И в думите ти ...
Поздрави !
48.
naidobriq -
Развълнува ме Маконт..и без това носталгията ме гони:)
22.08.2012 13:41
22.08.2012 13:41
Тъжна гледка но все пак родните ни местс са нашия пристан..пристанът на душата!Знае ли човек някой ден може да се завърне по родните места..Боли!
Прекрасен постинг!
Лек ден и сърдечен поздрав!
цитирайПрекрасен постинг!
Лек ден и сърдечен поздрав!
monaliza121 написа:
Има един български филм "Дърво без корен" по разказ на Хайтов... напомни ми за него...
А лятото си е хубаво, жалко че вече си събира багажа:(
А лятото си е хубаво, жалко че вече си събира багажа:(
само там на морето. Иначе тази суша, всичко е изгоряло и се е покрило. Ако знаеш мопсчетата как тежко дишат на тази жега, сърцето ми се къса. А, че сме дървета без корен, вече свикнахме. Родителите ни по-трудно го понасят, всъщност не могат. Усмивки от мен!
malchaniaotnadejda7 написа:
Тя има душа и до последно ще си чака стопаните... Ти си я видяла и й е олекнало. Що за човек може да приюти чуждия дом! Трябва да е кръстен на Мая!:)
тази къща, Наде, остана в сърцето ми. Те всичките са еднакви, на външен вид, но душите им. Ужасно ме натъжиха тези прозорци, широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени. Да, чакат.... Усмивки, Наденце, че нещо мнага тъжно я подкарахме!
elineli написа:
с благодарните очи, сърчице.
Никоя самота не е само себе си ...
Никоя самота не е само себе си ...
виж тази селска спокойна къщичка, как ни разчувства всички. Ако знаеше що писание изписахме за нея. Дали би се зарадвала клетата и душица. Поздрави от мен!
http://raders.blog.bg/izkustvo/2011/04/06/nostalgiia-klip.724220
цитирайmartiniki написа:
Големите ( като прозорци) очи на самотата. Споделям всичко, което си написала. Много е зелена тревата - като надежда е;)
Старата къща. Изоставеният дом. Замлъкналият двор...И аз като повечето от нас си имам една къща за връщане, която се руши, чакайки ме. Писала съм я неведнъж. Оставям ти едно по-оптимистично
(пожелателно)стихче
Къща за връщане
Жива е старата къща,
хлопат бъбриво врати.
В нея не съм се завръщала
толкова пясъчни дни.
Весела старата къща-
сякаш надува я смях,
сякаш отново е същото,
необходима е пак.
Зимни, зелени чемшири,
наместо стройни ели,
покрай пътека се ширят
пуснали клонки встрани.
Стълби нагоре ме грабват,
дърпа ме радостна глъч,
детски гласчета оставят
светли следички от лъч.
Топла е старата къща,
дървена печка бумти,
в мен от жарта и разръшкана
сипят се златни искри.
Мисля си, старите къщи,
ако си имат мечти -
те са за зимно завръщане,
вътре гърненце да ври.
А пък навън да е бяло,
да е безбрежност от сняг.
Всеки да има такава
къща за връщане - бряг.
Старата къща. Изоставеният дом. Замлъкналият двор...И аз като повечето от нас си имам една къща за връщане, която се руши, чакайки ме. Писала съм я неведнъж. Оставям ти едно по-оптимистично
(пожелателно)стихче
Къща за връщане
Жива е старата къща,
хлопат бъбриво врати.
В нея не съм се завръщала
толкова пясъчни дни.
Весела старата къща-
сякаш надува я смях,
сякаш отново е същото,
необходима е пак.
Зимни, зелени чемшири,
наместо стройни ели,
покрай пътека се ширят
пуснали клонки встрани.
Стълби нагоре ме грабват,
дърпа ме радостна глъч,
детски гласчета оставят
светли следички от лъч.
Топла е старата къща,
дървена печка бумти,
в мен от жарта и разръшкана
сипят се златни искри.
Мисля си, старите къщи,
ако си имат мечти -
те са за зимно завръщане,
вътре гърненце да ври.
А пък навън да е бяло,
да е безбрежност от сняг.
Всеки да има такава
къща за връщане - бряг.
Зимата е сезонът на завръщането. Хич не го обичам това лято, честно. Толкова суша, горещина и самота. Едни дълги, дълги дни. А зимата, зимата е друго. Тогава имаш нужда от топлина, и тогава идва ред на сърцето. Само то може да сгрее, да върне надеждата и живота. Ще се върнем в старите къщи, натам върви и съвсем не е лошо. Та е извора. Оптимистично е твоето стихче, надежда и обич. Ще си ги сгреем. Какво да правим в града? Аз съм градско чедо, нищо че не съм столичанка. Видин ми е люлката, но много ме влече една такава самотна селска къщичка, с камина, дворче и много чистота. Ще я имам един ден, макар и на оня свят, защото тази на баба и дядо, вече я няма, разруши се и я довършиха, сигурно, за да не страда, може би нямаше да намери сили за самотата. Хубав и прохладен ден от мен!
erato7 написа:
Болка е!
втурнахме се в града, но останахме без души. Аз не мога да разбера каква е тази гордост да си гражданин, като повечето сме с душа селска, благородна. Не говоря за онова "селско", което е станало нарицателно. Говоря за обичта, разбирателството, уважението към всички други хора, топлинката, съпричасността. Това за мен е селската душа. Другото е поза. Усмивки!
mitkaloto написа:
И красиво и тъжно....Поздрави!
тъгата си я имаме от какво ли не, виж каква свежа зеленина, какво спокойствие. Ако трябва да бъда честна, снимките ги правих на 02.05.2012г., т.е. през пролетта, иначе сега там наистина щеше да е тъжно, и трева нямаше да има и кончетата щяха да са се покрили някъде на сянка, едва дишайки. Поздрави и прохладен ден!
Отнася ни.
цитирайанонимен написа:
Добре написано, но ако се обърне внимание и на правописа щеше да е по-добре! Побеснявам, когато някой се изявява като литературен писач, пък черно на бяло пише "пещтта". Научете езика си бе, българи!!!!!!!!!!1
в този живот има толкова лоши неща. Ако това Ви вбесява, то Вие сте направо за психиатрията. Аз сам счети, не съм писателка, пиша бързо и изобщо не се вживявам в правописа. Не знаех, че ще наруша душевното Ви равновесие. Още сега ще поправя грешката, за да спите спокойно. Изпращам Ви усмивки, от моята правописна грешка не следва апокалипсис.
bigbro написа:
Бг е пълна с празни села...ще тръгнем напред когато пак се напълнят
аз съм си с един крак там, малко ми остана, само и малкият да си стъпи на краката и дим да ме няма. Искам в гората, при птичките и при гъбките и при добрите възрастни хора, който са пълни с мъдрост. Ще си бистрим политиката в хоремага и живот ще си живеем. Усмивки!
анонимен написа:
"НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ..."
Константин Антонов
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ..."
Константин Антонов
за мен лично нищо не може да се сравни със спокойният живот, който предлага една такава селска къщичка. Идилия направо. Е, ще поосъвременено малко, интернет, телевизор, но ще има камина, огън, птички. А да не говорим за мопитата. Нека си помечтая поне. Не знам защо, но никога не ме е блазнел градския живот, въпреки, че съм градско чедо до мозъка на костите си. Заплениме тази красота на селото и душата ми вече е там. Поздрави и прегърни четирикраките приятели, специални поздрави от мопсчетата.
stela50 написа:
има из цялата ни страна - скрили в порутените си зидове
историята на много поколения... Да не говорим за селца,
останали с по няколко възрастни хора, разположени
сред невиждана красота... Не напразно чужденците
се чудят как може да се изостави такова райско кътче.
Много болка има в тези снимки ... много .
И в думите ти ...
Поздрави !
историята на много поколения... Да не говорим за селца,
останали с по няколко възрастни хора, разположени
сред невиждана красота... Не напразно чужденците
се чудят как може да се изостави такова райско кътче.
Много болка има в тези снимки ... много .
И в думите ти ...
Поздрави !
май всички Ви понатъжих, а нали знаеш, че съм се зарекла само да ви карам да се усмихвате. Вземам курс към поправка на поведението си. Усмивки от мен и никакво тъгуване.
В едно село една баба веднъж ми каза "Селото се смалява, само гробището расте"...
беше преди 20 години, за жалост тенденцията се запази, докъде ли ще стигнем така...
цитирайбеше преди 20 години, за жалост тенденцията се запази, докъде ли ще стигнем така...
naidobriq написа:
Тъжна гледка но все пак родните ни местс са нашия пристан..пристанът на душата!Знае ли човек някой ден може да се завърне по родните места..Боли!
Прекрасен постинг!
Лек ден и сърдечен поздрав!
Прекрасен постинг!
Лек ден и сърдечен поздрав!
по-горе вече писах, там откъдето са корените на моя род, вече можем да отидем само на гробищата. Къщите ги няма. Ако не дай боже някъде са останали са ограбени и зеят не само тъжните им прозорци, просто очи нямат. Трябва да се върнем. Там ни е силата при земята. Но как ще стане, честно не ми е ясно. Аз лично не мога да се занимавам със земеделие, просто никога не съм го правила. Те цветята ми в къщи не вървят, та камо ли да гледам примерно зеленчуци. Виж с животните по-ме бива, мопсчетата от 0,100 грама ги направих хора. Явно животинки ще гледам. Примерно ферма за щрауси и аз като мама щрауска ще шъкам гордо сред тях и какво ще правя, щраус от счетоводство не разбира. Ето сега се засмях, май за нищо не ставаме. Така ще си умрем в бетонните градове.
kass написа:
В едно село една баба веднъж ми каза "Селото се смалява, само гробището расте"...
беше преди 20 години, за жалост тенденцията се запази, докъде ли ще стигнем така...
беше преди 20 години, за жалост тенденцията се запази, докъде ли ще стигнем така...
Ох и на теб ти докоснах сърцето и те натъжих. Няма повече, обещавам. Обаче, кажи, колко е красива тази къща, направо величествена, нейната памет е като онзи, умник, който навремето, когато не е имало писменост е бил "паметта на племето", дето е пазел историята в спомени и ги е предавал от поколение на поколение. Ех, ако тези къщи можеха да говорят. Усмивки, Иве, повече няма да пиша тъжни неща!
raders написа:
http://raders.blog.bg/izkustvo/2011/04/06/nostalgiia-klip.724220
и видях същата тъга в очита на майката, като тази, която откривам в прозорцита на старата къща - самота и тъга по миналото, което никога няма да се върне. Просто на къщата и е минало времето, както и на нашите родители. Часовникът неуморимо тиктака, то вече и нашето време отлита, ще оставим ли след себе си тъжни къщи???
gocho52 написа:
Отнася ни.
ние нищо не можем да направим. но докато ни влачи в коритото си, сигурна съм доста ядове си има с нас. Усмивки!
Елица Мавродинова
Измръзналите очилати къщи,
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги,
и всичките им бързи ламарини,
и даже магистралите не стигат,
та някой да докара дим в комините.
Не стигат да им върнат аромата
на втасал смях и песента на крачките.
Проскърцващият гъдел на вратата
сега е пусто ехо от спирачки,
които профучават и замират
и пръскат с кал беззъбите огради...
А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покриви
и жадните трапези под асмите си,
и раклите си с грейналите рокли,
и нивите си, рошави от жито...
И клюмат къщите като врабчета,
накацали проскубано в безкрая.
А вместо ангелите, самолети
ни носят на крилете си към рая.
цитирайИзмръзналите очилати къщи,
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги,
и всичките им бързи ламарини,
и даже магистралите не стигат,
та някой да докара дим в комините.
Не стигат да им върнат аромата
на втасал смях и песента на крачките.
Проскърцващият гъдел на вратата
сега е пусто ехо от спирачки,
които профучават и замират
и пръскат с кал беззъбите огради...
А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покриви
и жадните трапези под асмите си,
и раклите си с грейналите рокли,
и нивите си, рошави от жито...
И клюмат къщите като врабчета,
накацали проскубано в безкрая.
А вместо ангелите, самолети
ни носят на крилете си към рая.
много тъжно!...
Частица от нас си е отишла....от време....от близки....от радости....
Безвъзвратно....
Спомени премрежват погледа и стягат гърлото....
цитирайЧастица от нас си е отишла....от време....от близки....от радости....
Безвъзвратно....
Спомени премрежват погледа и стягат гърлото....
по-страшно няма. Както е тръгнало....
цитирай"Големите очи на самотата"... понякога животът е и такъв..:)
цитирайyotovava написа:
Елица Мавродинова
Измръзналите очилати къщи,
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги,
и всичките им бързи ламарини,
и даже магистралите не стигат,
та някой да докара дим в комините.
Не стигат да им върнат аромата
на втасал смях и песента на крачките.
Проскърцващият гъдел на вратата
сега е пусто ехо от спирачки,
които профучават и замират
и пръскат с кал беззъбите огради...
А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покриви
и жадните трапези под асмите си,
и раклите си с грейналите рокли,
и нивите си, рошави от жито...
И клюмат къщите като врабчета,
накацали проскубано в безкрая.
А вместо ангелите, самолети
ни носят на крилете си към рая.
Измръзналите очилати къщи,
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги,
и всичките им бързи ламарини,
и даже магистралите не стигат,
та някой да докара дим в комините.
Не стигат да им върнат аромата
на втасал смях и песента на крачките.
Проскърцващият гъдел на вратата
сега е пусто ехо от спирачки,
които профучават и замират
и пръскат с кал беззъбите огради...
А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покриви
и жадните трапези под асмите си,
и раклите си с грейналите рокли,
и нивите си, рошави от жито...
И клюмат къщите като врабчета,
накацали проскубано в безкрая.
А вместо ангелите, самолети
ни носят на крилете си към рая.
Благодаря ти, Вале! Хубав ден от мен!
mmmmmmmmm написа:
много тъжно!...
Частица от нас си е отишла....от време....от близки....от радости....
Безвъзвратно....
Спомени премрежват погледа и стягат гърлото....
Частица от нас си е отишла....от време....от близки....от радости....
Безвъзвратно....
Спомени премрежват погледа и стягат гърлото....
се свършваме. Поздрави!
slavimirgenchev1953 написа:
по-страшно няма. Както е тръгнало....
вече цели села ги заличават от картата, няма ги. Поздрави, поете!
martito написа:
"Големите очи на самотата"... понякога животът е и такъв..:)
широко отворени очи от самота. Усмивки ти пращам, че нещо много минорно стана тук!
74.
sistemite -
Превъзходно Маконт, успя да ме "хванеш за гърлото", макар, че минавам за "закоравял"...
23.08.2012 12:24
23.08.2012 12:24
Всичко е казано ( и в коментарите ) !! Специален поздрав ( от непознат ).
А, иначе, възстановявайки обичайното за мен състояние имам коментар към Кушел :
Каква демокрация, какви пет лева ...те гонят в подобна атмосфера, създадена от поста на Маконт и коментиращите колеги... ? Къде ти се "привиждат" подобни псевдо-причини ? Търси Колега първо-причините, а ако не се сещаш - да ти ги посоча, ама не си младеж на 20 год. Първопричината тръгна от бай ти Тодорово време - индустриализация, работническа класа, пълненето и в градовете - в "панелките" и пр...политики. А, следствието - виж, до е другата страна на медала.
Колко наши (а, аз съм и по-голям от теб на години) родители напуснаха селата и отидоха в градовете по онова време, а ? Останаха на доизживяване нашите баби и дядовци ! И какво, след като са се устроили вече в градовете, как си представяш техните деца да се завърнат по родните села - в родните къщи. Да се завърнеш в бащината къща, ама кога ... ? Когато, гроздето във вино се превръща ? Така и баба (всяка баба) - знай ! Колко сме били тъпи Ние, , да не се сетим навреме, че като дойде някаква "демокрация" ще се обезлюдят селата ни. Да, кой да ти каже... прости сме били и толкова !! Иначе, нищо лично !!
цитирайА, иначе, възстановявайки обичайното за мен състояние имам коментар към Кушел :
Каква демокрация, какви пет лева ...те гонят в подобна атмосфера, създадена от поста на Маконт и коментиращите колеги... ? Къде ти се "привиждат" подобни псевдо-причини ? Търси Колега първо-причините, а ако не се сещаш - да ти ги посоча, ама не си младеж на 20 год. Първопричината тръгна от бай ти Тодорово време - индустриализация, работническа класа, пълненето и в градовете - в "панелките" и пр...политики. А, следствието - виж, до е другата страна на медала.
Колко наши (а, аз съм и по-голям от теб на години) родители напуснаха селата и отидоха в градовете по онова време, а ? Останаха на доизживяване нашите баби и дядовци ! И какво, след като са се устроили вече в градовете, как си представяш техните деца да се завърнат по родните села - в родните къщи. Да се завърнеш в бащината къща, ама кога ... ? Когато, гроздето във вино се превръща ? Така и баба (всяка баба) - знай ! Колко сме били тъпи Ние, , да не се сетим навреме, че като дойде някаква "демокрация" ще се обезлюдят селата ни. Да, кой да ти каже... прости сме били и толкова !! Иначе, нищо лично !!
sistemite написа:
Всичко е казано ( и в коментарите ) !! Специален поздрав ( от непознат ).
А, иначе, възстановявайки обичайното за мен състояние имам коментар към Кушел :
Каква демокрация, какви пет лева ...те гонят в подобна атмосфера, създадена от поста на Маконт и коментиращите колеги... ? Къде ти се "привиждат" подобни псевдо-причини ? Търси Колега първо-причините, а ако не се сещаш - да ти ги посоча, ама не си младеж на 20 год. Първопричината тръгна от бай ти Тодорово време - индустриализация, работническа класа, пълненето и в градовете - в "панелките" и пр...политики. А, следствието - виж, до е другата страна на медала.
Колко наши (а, аз съм и по-голям от теб на години) родители напуснаха селата и отидоха в градовете по онова време, а ? Останаха на доизживяване нашите баби и дядовци ! И какво, след като са се устроили вече в градовете, как си представяш техните деца да се завърнат по родните села - в родните къщи. Да се завърнеш в бащината къща, ама кога ... ? Когато, гроздето във вино се превръща ? Така и баба (всяка баба) - знай ! Колко сме били тъпи Ние, , да не се сетим навреме, че като дойде някаква "демокрация" ще се обезлюдят селата ни. Да, кой да ти каже... прости сме били и толкова !! Иначе, нищо лично !!
А, иначе, възстановявайки обичайното за мен състояние имам коментар към Кушел :
Каква демокрация, какви пет лева ...те гонят в подобна атмосфера, създадена от поста на Маконт и коментиращите колеги... ? Къде ти се "привиждат" подобни псевдо-причини ? Търси Колега първо-причините, а ако не се сещаш - да ти ги посоча, ама не си младеж на 20 год. Първопричината тръгна от бай ти Тодорово време - индустриализация, работническа класа, пълненето и в градовете - в "панелките" и пр...политики. А, следствието - виж, до е другата страна на медала.
Колко наши (а, аз съм и по-голям от теб на години) родители напуснаха селата и отидоха в градовете по онова време, а ? Останаха на доизживяване нашите баби и дядовци ! И какво, след като са се устроили вече в градовете, как си представяш техните деца да се завърнат по родните села - в родните къщи. Да се завърнеш в бащината къща, ама кога ... ? Когато, гроздето във вино се превръща ? Така и баба (всяка баба) - знай ! Колко сме били тъпи Ние, , да не се сетим навреме, че като дойде някаква "демокрация" ще се обезлюдят селата ни. Да, кой да ти каже... прости сме били и толкова !! Иначе, нищо лично !!
тъжно е откъдето и да го погледнеш. Да, никой няма да се върне. Ние вече нямаме в кръвта си селото. Станахме граждани. Какво ще правим там ако се върнем. Един картоф не можем да засадим, защото не знаем как. По този повод, ще Ви усмихна замалко: Един наш приятел помага на баба си да насадят картофите и като се развихрил, изкопал дупка, дълбока половин метър. Бабата изненадано възкликнала: "Синко, ще садим картофи, няма да копаем кладенец". Та това остана от нас. Скъсахме със земята. Усмихнат и спокоен ден!
makont написа:
тази къща, Наде, остана в сърцето ми. Те всичките са еднакви, на външен вид, но душите им. Ужасно ме натъжиха тези прозорци, широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени. Да, чакат.... Усмивки, Наденце, че нещо много тъжно я подкарахме!
malchaniaotnadejda7 написа:
Тя има душа и до последно ще си чака стопаните... Ти си я видяла и й е олекнало. Що за човек може да приюти чуждия дом! Трябва да е кръстен на Мая!:)
тази къща, Наде, остана в сърцето ми. Те всичките са еднакви, на външен вид, но душите им. Ужасно ме натъжиха тези прозорци, широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени. Да, чакат.... Усмивки, Наденце, че нещо много тъжно я подкарахме!
Къщиците са като хората, Майче. Щом чакат, ще дочакат... Как хубаво си го казала това, като звън на черковна камбана, когато вика за неделна служба или за празник... Или като тихият глас на горски цветенца, зареяни нейде по поляните в люлката на вятъра...
"широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени"
Благодаря ти!
malchaniaotnadejda7 написа:
Къщиците са като хората, Майче. Щом чакат, ще дочакат... Как хубаво си го казала това, като звън на черковна камбана, когато вика за неделна служба или за празник... Или като тихият глас на горски цветенца, зареяни нейде по поляните в люлката на вятъра...
"широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени"
Благодаря ти!
makont написа:
тази къща, Наде, остана в сърцето ми. Те всичките са еднакви, на външен вид, но душите им. Ужасно ме натъжиха тези прозорци, широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени. Да, чакат.... Усмивки, Наденце, че нещо много тъжно я подкарахме!
malchaniaotnadejda7 написа:
Тя има душа и до последно ще си чака стопаните... Ти си я видяла и й е олекнало. Що за човек може да приюти чуждия дом! Трябва да е кръстен на Мая!:)
тази къща, Наде, остана в сърцето ми. Те всичките са еднакви, на външен вид, но душите им. Ужасно ме натъжиха тези прозорци, широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени. Да, чакат.... Усмивки, Наденце, че нещо много тъжно я подкарахме!
Къщиците са като хората, Майче. Щом чакат, ще дочакат... Как хубаво си го казала това, като звън на черковна камбана, когато вика за неделна служба или за празник... Или като тихият глас на горски цветенца, зареяни нейде по поляните в люлката на вятъра...
"широко отворени към самотата, привикнали с нея, но сякаш не примирени"
Благодаря ти!
Усмивки, Наденце, че с този постинг дето пуснах половината блогобратство пере кърпички и подсмърка.
Тъжно е, когато виждам подобна гледка, Мая! А ти си го казала с такова чувство, че ме просълзи!
Прохладна лятна вечер, мила!
цитирайПрохладна лятна вечер, мила!
ckarlet написа:
Тъжно е, когато виждам подобна гледка, Мая! А ти си го казала с такова чувство, че ме просълзи!
Прохладна лятна вечер, мила!
Прохладна лятна вечер, мила!
но съжалявам, че Ви натъжих всички. Повече се радвам, когато Ви карам да се усмихнете.
Радост и болка...
В различно време...
Но...душата граници не познава
и може да бъде навсякъде.
Затова познава всички чувства.
Те будна я държат.
Щом не заспива, ще намери пътя!
Красотата има различни измерения!
Тъгата също.
Самотата я превръща в болка.
Но...винаги може да е различно.
Много вълнуващ постинг!
С дълбочини...
Прохладна лятна вечер ти желая -
пълна с обич и надежда за добро!
цитирайВ различно време...
Но...душата граници не познава
и може да бъде навсякъде.
Затова познава всички чувства.
Те будна я държат.
Щом не заспива, ще намери пътя!
Красотата има различни измерения!
Тъгата също.
Самотата я превръща в болка.
Но...винаги може да е различно.
Много вълнуващ постинг!
С дълбочини...
Прохладна лятна вечер ти желая -
пълна с обич и надежда за добро!
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2011/01/23/prikazka-za-seloto-koeto-si-tyrselo-horata.672238
Поздрави, makont!
цитирайПоздрави, makont!
82.
анонимен -
Браво
24.08.2012 09:32
24.08.2012 09:32
Много красив стих, написан с много чувства! мнението ти за това(ако може) --- http://anonimnataaa.blog.bg/izkustvo/2012/08/06/jivota-i-mykata.985867
(извинявай за спама, но искам да разбера дали е добро)
цитирай(извинявай за спама, но искам да разбера дали е добро)
inel379 написа:
Радост и болка...
В различно време...
Но...душата граници не познава
и може да бъде навсякъде.
Затова познава всички чувства.
Те будна я държат.
Щом не заспива, ще намери пътя!
Красотата има различни измерения!
Тъгата също.
Самотата я превръща в болка.
Но...винаги може да е различно.
Много вълнуващ постинг!
С дълбочини...
Прохладна лятна вечер ти желая -
пълна с обич и надежда за добро!
В различно време...
Но...душата граници не познава
и може да бъде навсякъде.
Затова познава всички чувства.
Те будна я държат.
Щом не заспива, ще намери пътя!
Красотата има различни измерения!
Тъгата също.
Самотата я превръща в болка.
Но...винаги може да е различно.
Много вълнуващ постинг!
С дълбочини...
Прохладна лятна вечер ти желая -
пълна с обич и надежда за добро!
дано. Дано стане различно. Светъл и спокоен ден и от мен!
martiniki написа:
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2011/01/23/prikazka-za-seloto-koeto-si-tyrselo-horata.672238
Поздрави, makont!
Поздрави, makont!
ей така от време на време ще напишем по нещо, ще се просълзим, ще помълчим, а къщите ще си остават все така самотни, докато се разрушат. Но ще остане спомена за тях, в сърцата ни е. Поздрави и спокоен ден!
Прочетох стихчето от линка, аз честно не съм литератор, дълбока и общочовешка тема е засегната и се усеща присъствието на автора, но като художествена стойност, за съжаление не мога да дам оценка. Успех и спокоен и прохладен ден!
цитирайОтдавна се каня, да напиша нещо по повод запустелите къщи, села... но все ми се струва, че няма да съм достатъчно силна(в думите си), да възпроизведа тежката, жалка, тъжна действителност... но ще се опитам... някой ден...
цитирайstix написа:
Отдавна се каня, да напиша нещо по повод запустелите къщи, села... но все ми се струва, че няма да съм достатъчно силна(в думите си), да възпроизведа тежката, жалка, тъжна действителност... но ще се опитам... някой ден...
това на което обричаме земята си и себе си, на безродие. Тъжна картинка. Хубава неделна вечер!
88.
анонимен -
При всички подобни тъжни картини
27.08.2012 17:08
27.08.2012 17:08
винаги си задавам въпроса "Защо" ?
Кой, кога, къде и как сбърка ?
Или целият свят вече е сбъркан ?
цитирайКой, кога, къде и как сбърка ?
Или целият свят вече е сбъркан ?
andreshko написа:
винаги си задавам въпроса "Защо" ?
Кой, кога, къде и как сбърка ?
Или целият свят вече е сбъркан ?
Кой, кога, къде и как сбърка ?
Или целият свят вече е сбъркан ?
както върви, ще остане да живеем в спомените си, защото настоящето ни погубва, а бъдещето е толкова неясно. Хубав вторник!
Всяко нещо в този свят има своето време за живеене и време за умиране...тъжно е , но е така. Как иначе ще се роди новото ? То се ражда върху руините на старото .
Поздрави и от мен , Мая ! :)
цитирайПоздрави и от мен , Мая ! :)
karaiany написа:
Всяко нещо в този свят има своето време за живеене и време за умиране...тъжно е , но е така. Как иначе ще се роди новото ? То се ражда върху руините на старото .
Поздрави и от мен , Мая ! :)
Поздрави и от мен , Мая ! :)
тъгуваме и не приемаме разрухата. Усмихнат вторник!
актуален за всеки от нас по един или друг начин. Размислих се...
цитирайgeorgibogdanow написа:
актуален за всеки от нас по един или друг начин. Размислих се...
почти всеки от нас има едно такова място, където е била родата, една тъжна къща. Хубава вечер!
Въздействащо.
цитирайmero2 написа:
Въздействащо.
Жлая спокоен неделен ден!
96.
kosara2008 -
хайде ,спри да политиканстваш, тук става дума за духовност ,за дух, за тъга...
12.09.2012 17:07
12.09.2012 17:07
kushel написа:
Демокрацията погреба цяла България. Една трета от населението избяга в чужбина. Как няма да има пустееще села.
ухае на спомени за изминали животи ,оставили следа...
цитирайkosara2008 написа:
ухае на спомени за изминали животи ,оставили следа...
да ухае на самота, но и на нещо топличко и обично, нещо близко до сърцето, което никога няма да забравим. Прегръдки и хубава и спокойна вечер!
99.
kosara2008 -
така го усетих и аз...самотатата ми е относително понятие, дори не я разпознавам...при мен,
12.09.2012 17:31
12.09.2012 17:31
makont написа:
да ухае на самота, но и на нещо топличко и обично, нещо близко до сърцето, което никога няма да забравим. Прегръдки и хубава и спокойна вечер!
kosara2008 написа:
ухае на спомени за изминали животи ,оставили следа...
да ухае на самота, но и на нещо топличко и обично, нещо близко до сърцето, което никога няма да забравим. Прегръдки и хубава и спокойна вечер!
но съм я виждала в очите, в походката , в жестовете...т ъ ж н о е при хората........
тук при теб - времето е спряло за старите стрехи, подслон са били, завет, утеха, сега са се сгушили в спомените са и в никакъв случай не са сами...,бих си помълчала с тях...ще ме заредят с търпение, ще ме накарат да усетя още по силно вкусът на живота...
в клипа - толкова ведрост и светлина има в него, идва ми отвътре :) да прескоча оградата, да пусна водата в чешмата, д а щурти, да приветства утрото, хъм, ще полея де що е жадно за водица - здравей, приятелко моя,
Дали сърцата на хората ще откликнат на нейното очакване???
Дали ще заехти отново звънкия смях в тази къща?
Дали ще заиграе чука да поднови и закърипи старите рани?
Дали ще има кой да смени счупените керемиди, защото от там тръгва да поддава къщата и да помръква?
Дали отново огъня ще лумне в пещта?
Дали ще има кой да изчисти дворчето от къпините и малините, които всичко са обгърнали в своята прегръдка?
Въпроси, въпроси, които са сведени до прости отговори, които всеки един си задава в момента на срещата си с тази къща - да, искам ли да оживотворя отново тази къща, да се завръщам отново и отново в нея, за да си почивам сред зеленината и тишината на бащиния дом?
Дали ми стиска обаче?
Толкова голяма ли е мечтата ми и може ли да грейне отново тази къщица?
Притихнала е бащината къща
и все очаква с топъл поглед
да се завърне с обич и надежда
порасналия малчуган напролет...
Поздрави Майче! Идеята да съживим една стара къща не ни е чужда. И ние вече действаме в тази насока :). И въпреки, че работата е много, човек я работи с кеф, защото гледа напред в мечтите си и тръгва в тях най-важното!
цитирайДали ще заехти отново звънкия смях в тази къща?
Дали ще заиграе чука да поднови и закърипи старите рани?
Дали ще има кой да смени счупените керемиди, защото от там тръгва да поддава къщата и да помръква?
Дали отново огъня ще лумне в пещта?
Дали ще има кой да изчисти дворчето от къпините и малините, които всичко са обгърнали в своята прегръдка?
Въпроси, въпроси, които са сведени до прости отговори, които всеки един си задава в момента на срещата си с тази къща - да, искам ли да оживотворя отново тази къща, да се завръщам отново и отново в нея, за да си почивам сред зеленината и тишината на бащиния дом?
Дали ми стиска обаче?
Толкова голяма ли е мечтата ми и може ли да грейне отново тази къщица?
Притихнала е бащината къща
и все очаква с топъл поглед
да се завърне с обич и надежда
порасналия малчуган напролет...
Поздрави Майче! Идеята да съживим една стара къща не ни е чужда. И ние вече действаме в тази насока :). И въпреки, че работата е много, човек я работи с кеф, защото гледа напред в мечтите си и тръгва в тях най-важното!
zvezdichka написа:
Дали сърцата на хората ще откликнат на нейното очакване???
Дали ще заехти отново звънкия смях в тази къща?
Дали ще заиграе чука да поднови и закърипи старите рани?
Дали ще има кой да смени счупените керемиди, защото от там тръгва да поддава къщата и да помръква?
Дали отново огъня ще лумне в пещта?
Дали ще има кой да изчисти дворчето от къпините и малините, които всичко са обгърнали в своята прегръдка?
Въпроси, въпроси, които са сведени до прости отговори, които всеки един си задава в момента на срещата си с тази къща - да, искам ли да оживотворя отново тази къща, да се завръщам отново и отново в нея, за да си почивам сред зеленината и тишината на бащиния дом?
Дали ми стиска обаче?
Толкова голяма ли е мечтата ми и може ли да грейне отново тази къщица?
Притихнала е бащината къща
и все очаква с топъл поглед
да се завърне с обич и надежда
порасналия малчуган напролет...
Поздрави Майче! Идеята да съживим една стара къща не ни е чужда. И ние вече действаме в тази насока :). И въпреки, че работата е много, човек я работи с кеф, защото гледа напред в мечтите си и тръгва в тях най-важното!
Дали ще заехти отново звънкия смях в тази къща?
Дали ще заиграе чука да поднови и закърипи старите рани?
Дали ще има кой да смени счупените керемиди, защото от там тръгва да поддава къщата и да помръква?
Дали отново огъня ще лумне в пещта?
Дали ще има кой да изчисти дворчето от къпините и малините, които всичко са обгърнали в своята прегръдка?
Въпроси, въпроси, които са сведени до прости отговори, които всеки един си задава в момента на срещата си с тази къща - да, искам ли да оживотворя отново тази къща, да се завръщам отново и отново в нея, за да си почивам сред зеленината и тишината на бащиния дом?
Дали ми стиска обаче?
Толкова голяма ли е мечтата ми и може ли да грейне отново тази къщица?
Притихнала е бащината къща
и все очаква с топъл поглед
да се завърне с обич и надежда
порасналия малчуган напролет...
Поздрави Майче! Идеята да съживим една стара къща не ни е чужда. И ние вече действаме в тази насока :). И въпреки, че работата е много, човек я работи с кеф, защото гледа напред в мечтите си и тръгва в тях най-важното!
ти си невероятен човек, от тези, дето е запазил духът на българското в себе си. Не знам дали ще ги възродим, но ще ги езстрадаме. Ще ги виждаме в съня си тези къщи и достъпът до тях ще бъде все по-ограничен, защото подсъзнателно знаем, че те вече не са наши, те за предадени на разрухата. Тъжна картинка. Прегръдки от мен, прекрасно момиче!
102.
razkazvachka -
пък нас ни хванаха угризения и се стегнахме да я подновим - вече две-трети са пуснати в експлоатация
14.09.2012 10:37
14.09.2012 10:37
http://razkazvachka.blog.bg/izkustvo/2012/09/14/.999650
голям кеф - тия наши стари хора са строили яко
получава се както в клипчетата - не е завършено, но си го правим сами - неописуемо е как времето се нахъсва и става само сега...
цитирайголям кеф - тия наши стари хора са строили яко
получава се както в клипчетата - не е завършено, но си го правим сами - неописуемо е как времето се нахъсва и става само сега...
Боже, колко много са тези къщи, и ще стават все повече, и самотата ще глъхне в тях! И мен ме натъжи толкова много!
цитирайrazkazvachka написа:
http://razkazvachka.blog.bg/izkustvo/2012/09/14/.999650
голям кеф - тия наши стари хора са строили яко
получава се както в клипчетата - не е завършено, но си го правим сами - неописуемо е как времето се нахъсва и става само сега...
голям кеф - тия наши стари хора са строили яко
получава се както в клипчетата - не е завършено, но си го правим сами - неописуемо е как времето се нахъсва и става само сега...
Сякаш миналото оживява и ние се потапяме в него. Поне е по-спокойно и топличко.
kometapg написа:
Боже, колко много са тези къщи, и ще стават все повече, и самотата ще глъхне в тях! И мен ме натъжи толкова много!
но май така се получи напрактика. Но, тази болка не можем да я избегем. Сега ти желая прекрасна нова седмица! Усмивки от мен!
Ние да сме живи и здрави - да рушим и съграждаме:)
Днес съм на оптимистична вълна:)
Поздрави и от мен!
цитирайДнес съм на оптимистична вълна:)
Поздрави и от мен!
ishchel написа:
Ние да сме живи и здрави - да рушим и съграждаме:)
Днес съм на оптимистична вълна:)
Поздрави и от мен!
Днес съм на оптимистична вълна:)
Поздрави и от мен!
но аз много ги обичам точно тези селски кирпичени къщи, защото са пълни със спомени. Белосаните стени и затварящите се с райберчета прозорци с много мушкато на тях, такава красота. Но новото си проправя път, пътят назад е отрязан, за съжаление, остава само носталгията и спомените. Усмихнат ден от мен!
тъжно... самотно, тихо отиващо си...
цитирайmariniki написа:
тъжно... самотно, тихо отиващо си...
защото е свързано с нашето детство, а то също си отиде, останаха само спомените и тези тъжни къщи. Усмивки от мен.
Няма любов като че ли. Само пари и луксове иска всеки. Даже и жена ми.
Понякога съм отчаян...
цитирайПонякога съм отчаян...
zabylgarite написа:
Няма любов като че ли. Само пари и луксове иска всеки. Даже и жена ми.
Понякога съм отчаян...
Понякога съм отчаян...
има любов, това с парите е временно явление. Рано или късно човек се осъзнава. Горе главата.
И ние имаме селска къща, която подържаме пряко усилия, със съзнание, че след нас ще рухне. Но до време други, в запустелите села ще си изградят нови - кибуци, деревни, и най вече чифлици. Защото сме на изчезване...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 44538
