Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
15.09.2013 19:46 -
След двадесет години
Представих си го, леко прегърбен от умората, от дългия път, от мъката обгърнала сърцето му и от очакването... След двадесет години служба, най-после отпуск. Ще я види Нея, родният дом, дъщеричката си... Сърцето е в трепет. Една сълза, отдавна таена, лекичко се спуска, може би е от щастие...
Не лека е съдбата на руските войници по времето на Рекрутската повинност. Приета през 1699 г, първоначално е пожизнена а от 1793г. почти до Кримската война, войнишката служба е със срок от 25 години.
... Прозорецът е отворен, това е тя. Боже, колко е млада все още? Нито една бръчица под очите, нито един бял косъм в косите. Онова червейче на злото, дълго работило в оскотялата войнишка душа, през дългите години служба, когато времето е капсулирано, време просто няма, ... и тази красива жена на прозореца, неговата жена, отприщват тежките думи: "Явно ти жена, добре си поживяла през тези години, не си се състарила..."
... и отговорът, послушайте Жана...
... има ли кой да избърше сълзите по скулите на изстрадалото лице, разливащото се вино и... чувството за вина от изречените думи, раздиращо сърцето, опустушено от мъка?
Не лека е съдбата на руските войници по времето на Рекрутската повинност. Приета през 1699 г, първоначално е пожизнена а от 1793г. почти до Кримската война, войнишката служба е със срок от 25 години.
... Прозорецът е отворен, това е тя. Боже, колко е млада все още? Нито една бръчица под очите, нито един бял косъм в косите. Онова червейче на злото, дълго работило в оскотялата войнишка душа, през дългите години служба, когато времето е капсулирано, време просто няма, ... и тази красива жена на прозореца, неговата жена, отприщват тежките думи: "Явно ти жена, добре си поживяла през тези години, не си се състарила..."
... и отговорът, послушайте Жана...
... има ли кой да избърше сълзите по скулите на изстрадалото лице, разливащото се вино и... чувството за вина от изречените думи, раздиращо сърцето, опустушено от мъка?
ужасяващо за нашите представи.
И тогава са живели хора, и са били мамени, тъпкани и унижавани.
Тогава е било 25 години, сега е цял живот.
И червейчето на съмнението, гризящо ни- това ли е Животът, това ли ще оставим на нашите деца и внуци?
цитирайИ тогава са живели хора, и са били мамени, тъпкани и унижавани.
Тогава е било 25 години, сега е цял живот.
И червейчето на съмнението, гризящо ни- това ли е Животът, това ли ще оставим на нашите деца и внуци?
послушах Жанна Бичевская... със сълзи в очите..
цитирайна болка, очакване, съмнение ...
сякаш времето е спряло и всичко
е замряло ... но животът не спира...
..."Не жена твоя я законная,
А я дочь твоя, дочь сиротская.
А жена твоя пятый год лежит
Во сырой земле под березонькой."
Как вошел в избу, сел за стол солдат,
Зелена вина приказал подать.
Пьет вино солдат, по щекам его
То ль вино течет, то ли слезаньки...
Вълнуващо... силно докосващо.
Натъжи ме, Майче ...
Лека да ни е нощта !
цитирайсякаш времето е спряло и всичко
е замряло ... но животът не спира...
..."Не жена твоя я законная,
А я дочь твоя, дочь сиротская.
А жена твоя пятый год лежит
Во сырой земле под березонькой."
Как вошел в избу, сел за стол солдат,
Зелена вина приказал подать.
Пьет вино солдат, по щекам его
То ль вино течет, то ли слезаньки...
Вълнуващо... силно докосващо.
Натъжи ме, Майче ...
Лека да ни е нощта !
Не мога изобщо да си го представя...
Замислих се за прабаба Неделя и дядо, който така и не се върнал от фронта..
... а тя го чакаше до мига, в който за последно затвори очи...
Колко вътрешна сила трябва да притежава човек, за да приема стоически изпитанията на съдбата... Любовта е опорна точка, а историята разказана от теб, Майче, е още един показател лично за мен, че силните чувства не се определят толкова от споделената реалност, а от невидимата искра която води духа ни напред през времето и пространството, и с времето ни научава да обичаме всичко което ни се случва включително и болката..., просто защото това "всичко" създава самите нас пак и пак, такива каквито сме, такива каквито искаме да бъдем и такива каквито ще сме...защото това "всичко" създава и хората, които обичаме и са важни за нас...
Поздрави и топли прегръдки за теб, мила Мая,
Ели
цитирайЗамислих се за прабаба Неделя и дядо, който така и не се върнал от фронта..
... а тя го чакаше до мига, в който за последно затвори очи...
Колко вътрешна сила трябва да притежава човек, за да приема стоически изпитанията на съдбата... Любовта е опорна точка, а историята разказана от теб, Майче, е още един показател лично за мен, че силните чувства не се определят толкова от споделената реалност, а от невидимата искра която води духа ни напред през времето и пространството, и с времето ни научава да обичаме всичко което ни се случва включително и болката..., просто защото това "всичко" създава самите нас пак и пак, такива каквито сме, такива каквито искаме да бъдем и такива каквито ще сме...защото това "всичко" създава и хората, които обичаме и са важни за нас...
Поздрави и топли прегръдки за теб, мила Мая,
Ели
freeoldmen написа:
ужасяващо за нашите представи.
И тогава са живели хора, и са били мамени, тъпкани и унижавани.
Тогава е било 25 години, сега е цял живот.
И червейчето на съмнението, гризящо ни- това ли е Животът, това ли ще оставим на нашите деца и внуци?
И тогава са живели хора, и са били мамени, тъпкани и унижавани.
Тогава е било 25 години, сега е цял живот.
И червейчето на съмнението, гризящо ни- това ли е Животът, това ли ще оставим на нашите деца и внуци?
Сега поне можем да сме до хората, които обичаме, ако го искаме. Такава жестока насилствена раздяла, не знам кое човешко същество може да понесе на плещите си. А, червейчето, нашето червейче е нашата неувереност в себе си, която прехвърляме обикновено към другите и това поражда страданието. Сложно е. Поздрави и благодаря, че намина. Спорна и усмихната седмица!
metlichina написа:
послушах Жанна Бичевская... със сълзи в очите..
разтърсваща човешка история. Когато искам да сляза на земята, я слушам и се връщам там, където трябва да бъда, всъщност. Поздрави и красива нова седмица!
stela50 написа:
на болка, очакване, съмнение ...
сякаш времето е спряло и всичко
е замряло ... но животът не спира...
..."Не жена твоя я законная,
А я дочь твоя, дочь сиротская.
А жена твоя пятый год лежит
Во сырой земле под березонькой."
Как вошел в избу, сел за стол солдат,
Зелена вина приказал подать.
Пьет вино солдат, по щекам его
То ль вино течет, то ли слезаньки...
Вълнуващо... силно докосващо.
Натъжи ме, Майче ...
Лека да ни е нощта !
сякаш времето е спряло и всичко
е замряло ... но животът не спира...
..."Не жена твоя я законная,
А я дочь твоя, дочь сиротская.
А жена твоя пятый год лежит
Во сырой земле под березонькой."
Как вошел в избу, сел за стол солдат,
Зелена вина приказал подать.
Пьет вино солдат, по щекам его
То ль вино течет, то ли слезаньки...
Вълнуващо... силно докосващо.
Натъжи ме, Майче ...
Лека да ни е нощта !
но понякога и на мен ми писва от усмивки. Трябва ми нещо разтърсващо и истинско, а Жана Бичевская с нейните песни и историйте в тях може да те приземи бързо бързо. Обещавам скоро пак да ви накарам да се усмихвате. Поздрави и настроение днес, първият учебен ден. Спорна седмица!
Да... Кога ли свободната воля не е била илюзия?
И кога ли няма да бъде?
(пп. :)изненада ме малко с тази тема )
Поздрави!
цитирайИ кога ли няма да бъде?
(пп. :)изненада ме малко с тази тема )
Поздрави!
анонимен написа:
тъжна история! Изкуство е да се пресъздаде драмата на един живот в няколко стиха. И толкова е въздействащо изпълнението!
Поздрави за постинга!
Поздрави за постинга!
исках да покажа не само изкуството на Жана, но и това, че животът може да изглежда доста тежък, днес също са нелеки времена, но тази мъка, тази драма, която е достигала не един човешки живот, надявам се ни покаже, че не всичко, което ни се струва "края на света", всъщност е край. Поне да се опитаме да не драматизираме, да се опитаме да се съберем и да гледаме по-философски на живота. Поздрави!
yohnny написа:
Но между сентенциите една май винаги е актуална:
Защо да е лесно, като може да бъде трудно.
Защо да е лесно, като може да бъде трудно.
но когато не зависи от нас? Дано поне, това, което можем да избегнем, не си го причиняваме. Усмивки и хубава седмица!
cinderellathespy написа:
Не мога изобщо да си го представя...
Замислих се за прабаба Неделя и дядо, който така и не се върнал от фронта..
... а тя го чакаше до мига, в който за последно затвори очи...
Колко вътрешна сила трябва да притежава човек, за да приема стоически изпитанията на съдбата... Любовта е опорна точка, а историята разказана от теб, Майче, е още един показател лично за мен, че силните чувства не се определят толкова от споделената реалност, а от невидимата искра която води духа ни напред през времето и пространството, и с времето ни научава да обичаме всичко което ни се случва включително и болката..., просто защото това "всичко" създава самите нас пак и пак, такива каквито сме, такива каквито искаме да бъдем и такива каквито ще сме...защото това "всичко" създава и хората, които обичаме и са важни за нас...
Поздрави и топли прегръдки за теб, мила Мая,
Ели
Замислих се за прабаба Неделя и дядо, който така и не се върнал от фронта..
... а тя го чакаше до мига, в който за последно затвори очи...
Колко вътрешна сила трябва да притежава човек, за да приема стоически изпитанията на съдбата... Любовта е опорна точка, а историята разказана от теб, Майче, е още един показател лично за мен, че силните чувства не се определят толкова от споделената реалност, а от невидимата искра която води духа ни напред през времето и пространството, и с времето ни научава да обичаме всичко което ни се случва включително и болката..., просто защото това "всичко" създава самите нас пак и пак, такива каквито сме, такива каквито искаме да бъдем и такива каквито ще сме...защото това "всичко" създава и хората, които обичаме и са важни за нас...
Поздрави и топли прегръдки за теб, мила Мая,
Ели
обикновено даваме мило и драго, да не я забележим, представяме си живота труден, от някоя глупост правим драми. А колко малко е нужно, да допуснем тази искрица до себе си, да повярваме, че има любов, че има добро и то е за нас. Прегръдки и от мен и много късмет и усмивки през новата седмица!
vostroto написа:
Да... Кога ли свободната воля не е била илюзия?
И кога ли няма да бъде?
(пп. :)изненада ме малко с тази тема )
Поздрави!
И кога ли няма да бъде?
(пп. :)изненада ме малко с тази тема )
Поздрави!
Дори и правото ни на избор е в рамки. Клетка до клетка. Разчупването е илюзия. Може да се случи, но това е или свързано с излизане извън разум, или извън рамките на обществото, въобще. Май важното е да свикнем да живеем в матрицата и да си харесваме оковите. Усмивки, все пак, не е толкова безнадеждно имаме право да обичаме, да виждаме красотата... Хубава и спокойна седмица!
Сълзите ... търкулват се по лицето, да отмият болката, горчилката на съмнението, да спасят ... ако могат ...
Болезнена тема, Мая, тежка.
Поздрав!
цитирайБолезнена тема, Мая, тежка.
Поздрав!
megg написа:
Сълзите ... търкулват се по лицето, да отмият болката, горчилката на съмнението, да спасят ... ако могат ...
Болезнена тема, Мая, тежка.
Поздрав!
Болезнена тема, Мая, тежка.
Поздрав!
стигне ли се до сълзи, значи сърцето не е издържало. Прегръдки и много хубава седмица ти желая, само усмивки и радост!
разтърсващо и истинско.
цитирайе било и на двамата... Важното е, че тя го е дочакала... Нещо, което трудно може да си представим в днешно време...
цитирай
17.
jeremy231 -
Майски, а тази песен си я харесвам много
16.09.2013 17:46
16.09.2013 17:46
http://www.youtube.com/watch?v=hLs-GuucQQ0
и този клип
http://www.youtube.com/watch?v=XWm4AzVE0Rw
цитирайи този клип
http://www.youtube.com/watch?v=XWm4AzVE0Rw
цената на мира е висока.
сърдечен поздрав.
цитирайсърдечен поздрав.
marrta написа:
разтърсващо и истинско.
било е много тежко. А Жана я обожавам, независимо, че ме натъжава. Всичките и песни са една човешка съдба, не само една, на цял един народ. Хубава вечер от мен!
mt46 написа:
е било и на двамата... Важното е, че тя го е дочакала... Нещо, което трудно може да си представим в днешно време...
тя е мъртва, на прозореза е тяхната дъщеря, която много прилича на майка си. Точно това е кулминационният момент в песента и в тази тъжна история. Така се пее в песента, но, разбира се не си длъжен да я слушаш. Поздрави!
jeremy231 написа:
http://www.youtube.com/watch?v=hLs-GuucQQ0
и този клип
http://www.youtube.com/watch?v=XWm4AzVE0Rw
и този клип
http://www.youtube.com/watch?v=XWm4AzVE0Rw
че в момента ми е пожар в гората. Благодаря ти, радвам се, че и ти харесваш Жана. Тя има страхотни песни. Хубава вечер!
faktifakti написа:
цената на мира е висока.
сърдечен поздрав.
сърдечен поздрав.
Понякога не съм бяла и добра, за да усмихвам. Не знам, дали е било в името на мира, това са спорни въпроси, но е било жестоко, много жестоко. Прегръдки от мен, Евичко, съжалявам, че те натъжих, наистина. Хубава вечер!
23.
jeremy231 -
До скоро, Майски!
16.09.2013 20:23
16.09.2013 20:23
Да отмине проблема.
цитирайfaktifakti написа:
цената на мира е висока.
сърдечен поздрав.
сърдечен поздрав.
А аз бих добавил: кой може да плати цената на войната?!
Достоевски е обичал да казва :
" Ние славяните обичаме мъката си, защото си е наша..."
makont написа:
тя е мъртва, на прозореза е тяхната дъщеря, която много прилича на майка си. Точно това е кулминационният момент в песента и в тази тъжна история. Така се пее в песента, но, разбира се не си длъжен да я слушаш. Поздрави!
mt46 написа:
е било и на двамата... Важното е, че тя го е дочакала... Нещо, което трудно може да си представим в днешно време...
тя е мъртва, на прозореза е тяхната дъщеря, която много прилича на майка си. Точно това е кулминационният момент в песента и в тази тъжна история. Така се пее в песента, но, разбира се не си длъжен да я слушаш. Поздрави!
Поздрави!...
26.
makont -
Всичко е под контрол, няма да си оставяме магарето в калта,я, каквото и да ни струва.
17.09.2013 11:14
17.09.2013 11:14
jeremy231 написа:
Да отмине проблема.
Знаеш ли, когато Жана Бичевская пее тази песен, започва с думите: "В тази песен е съсредоточена цялата мощ на Русия". В началото вторият клип ме стресна, но изпълнението е страхотно. На края разбрах. Дали е мощ или немощ, дали е сила или безсилие, дали е величие или падение, все пак: "Черна врано, аз не съм твой". Силата е на духът. Усмихнат ден и хубав празник днес!
,
чрез нея можем да разберем щастието. Поздрави и хубав празник днес!
цитирайkaraiany написа:
А аз бих добавил: кой може да плати цената на войната?!
Достоевски е обичал да казва :
" Ние славяните обичаме мъката си, защото си е наша..."
faktifakti написа:
цената на мира е висока.
сърдечен поздрав.
сърдечен поздрав.
А аз бих добавил: кой може да плати цената на войната?!
Достоевски е обичал да казва :
" Ние славяните обичаме мъката си, защото си е наша..."
чрез нея можем да разберем щастието. Поздрави и хубав празник днес!
28.
mitkaloto -
Тъжно е. . каквото и друго да напиша. ...
17.09.2013 13:41
17.09.2013 13:41
Тъжно е..каквото и друго да напиша.Поздрави!
цитирай
29.
jeremy231 -
Майски, на война няма нищо красиво и героично.
17.09.2013 14:32
17.09.2013 14:32
Само кръв, ужас и умора. Това, което ни пробутват за героизъм е един превъртял до край страх. За това ти пратих и втория клип. Под всяка униформа има хора. Аз... харесвам Жана, харесвам и Любе, ама като започнат да се тупат по руския национализъм, бяс ме хваща.
Това е моята песен от Любе, но без последния куплет. Всичките ми приятели знаят, че на последния куплет псувам Любе, че са развалили хубавата песен.
http://www.youtube.com/watch?v=lewjWBHsJX0
цитирайТова е моята песен от Любе, но без последния куплет. Всичките ми приятели знаят, че на последния куплет псувам Любе, че са развалили хубавата песен.
http://www.youtube.com/watch?v=lewjWBHsJX0
30.
makont -
За войната си прав, под "дух", имах впредвид човешкият "дух" въобще, не руският.
17.09.2013 14:59
17.09.2013 14:59
jeremy231 написа:
Само кръв, ужас и умора. Това, което ни пробутват за героизъм е един превъртял до край страх. За това ти пратих и втория клип. Под всяка униформа има хора. Аз... харесвам Жана, харесвам и Любе, ама като започнат да се тупат по руския национализъм, бяс ме хваща.
Това е моята песен от Любе, но без последния куплет. Всичките ми приятели знаят, че на последния куплет псувам Любе, че са развалили хубавата песен.
http://www.youtube.com/watch?v=lewjWBHsJX0
Това е моята песен от Любе, но без последния куплет. Всичките ми приятели знаят, че на последния куплет псувам Любе, че са развалили хубавата песен.
http://www.youtube.com/watch?v=lewjWBHsJX0
Аз изобщо се учудих, че харесваш Жана и тя има доста песни със завишен национализъм, но има прекрасен глас и за това и прощавам, същото е и с Любе и другите им групи. В края на крайщата не можем да ги променим, нали. Можем само да приемаме или не. Благодаря за клипчетата. Поздрави!
mitkaloto написа:
Тъжно е..каквото и друго да напиша.Поздрави!
прав си. Все пак трябва да знаем. Поздрави и хубав празник днес, нека оставим лошото настроение.
От хубаво, такива песни не се раждат... но при руснаците всичко е по много, казва Н. Михалков. Ако страдат, то е докрай, ако се веселят е до безумство, ако пият е до безпаметност.
Поздрав, Мая!
цитирайПоздрав, Мая!
monaliza121 написа:
От хубаво, такива песни не се раждат... но при руснаците всичко е по много, казва Н. Михалков. Ако страдат, то е докрай, ако се веселят е до безумство, ако пият е до безпаметност.
Поздрав, Мая!
Поздрав, Мая!
така е, по много и до дъно, който може носи. Усмивки!
Търсене
За този блог
Гласове: 44538