Когато си отивате от някого
не спирайте да мислите,
за него
и с първото изсвирване на влака,
не го откъсвайте от себе си.

Когато си отивате,
помнете че
някой е останал на перона.
Повярвайте на неговото чакане,
потънал в светлото на спомена.

Оставащият може би ще плаче,
за да привикне с празнотата...
Когато си отивате от някого
не му отнемайте надеждата.

Не му отнемайте очакването и
тъжното, безкрайно вглеждане,
Когато си отивате от някого,
оставяйте от себе си
по нещо...

   Направих плах опит да полетя на крилете на поезията, но за да не се разбия, разчитам на меката постеля от малките перца снизхождение от Ваша страна.
    Раздялата е нещо тъжно, нечовешко, защото винаги се случва там, където е имало щастие. Когато хлопвате вратата след някой, оставете я мъничко открехната, само за един лъч надежда, през този процеп може да влезе очакването... А от очакването до завръщането стои само една думичка - ОБИЧ!
Илюстрирам с музика, преминавайки от раздялата, през раздиращата самота и...Оставям Ви в ръцете на Богдана, Кичка и Лара Фабиан и прекрасните им гласове...

изкуството е усещане , въздействие..
прегръдки

начеткване. Обещавам все пак повече да не се напъвам с поезия. Важното е, че беше от сърце. Сега съм щастлива, казват, че една похвала носи удовлетворение с 5% повече от секса, представяш ли си, как се чувствам сега. Усмивки, слънчево момиче!

Отдава ти се да пишеш. Изкуството да предадеш емоция чрез думите си, написани върху лист хартия... Листът пък се замени със съвременните "джаджи".
Хубав, есенен ден!

Добро стихо-послание, смислено, ритмично...
Да, вратата не бива да се затваря завинаги...
Лек ден!...

Изненада! И успех!

знаеш ли, че това нещо го написах когато бях на 18 години и Гергов го отнесе влака в казармата, сигурно вътрешно съм обвинявала и него самия, че ме оставя сама. Като ранена птица бях. Сега изобщо не се и опитвам да пиша стихове. Пазя си онези от детските години в една тетрадка. Усмивки и слънчева седмица! И моля те, ти го удари на поезия, а не на политика. Политиката няма да я оправим, но пишеш много хубави стихове. Прегръдки!

амфибрахий ли е, или нещо друго. Все пак е от сърце. Усмивки!

с перца, за да обирам овациите (нещо много ми е перушинено, напоследък, само пера ми се въртят в главата). Благодаря и усмихната и спорна седмица!

Лара Фабиан. Харесва ми. Това ,което си написала - също.
Разделите са нещо отвратително. Както и да се опитваме да видим в тях 50-те процента позитивизъм, все се стига до сълзи.
Споменаваш,че си написала това стихотворение на 18 години? Чудесно!
Браво,миличка!

Чудесно си до написала.Дерзай!

Много добре си го написала, не съм се замисляла да оставям някаква надежда, когато съм си тръгвала от някой, но може би е трябвало, защото е наистина жестоко, погледнато от страна на изоставения. Поздрави!!

сега не се опитвам, защото нямам самочувствие, че мога. Със сигурност си личи, че е детинско, но пък е от сърце. Усмивки от мен и красива и слънчева седмица!

обстоятелствена и в поезията ми е тясно. Усмивки и благодаря!

но го усещам със сърцето си, че няма да мога. Това ме е направило доста компромисна личност, но без да се загубя, разбира се. Важен е балансът(хайде пак го докарах до счетоводни термини). Изобщо, най-мразя някой около мен да страда, ако може това да съм аз, за да не виждам болката в очите на тези, които обичам. Усмивки!

Опитът ти да полетиш на крилете на поезията е сполучлив! Хареса ми написаното и си мисля че би трябвало да продължиш да пишеш.
Поздрави!

благодаря за поощрението, може и да ми дойде вдъхновението пак. От 30 години не съм опитвала да пиша стихове. Но виж във прозата съм "резачка", усмивки, обичам да се шегувам. Прегърни внучките, красиви са и умници. Поздрави!

В един коментар не споменах ли, че имаш поетичен поглед?
Поздрави на 18 годишната и на сегашната Мая!

Ще му дойде времето и на това мое за тук....
Но някак е по твоята тема, Майче, затова ти го оставям....
Знаеш ли какво се случи днес :))
Влизам сутринта в кабинета си и си сядам зад бюрото.
Затворих прозореца и включих климатика да духа топличко.
В един момент чувам нещо зад пердето пърха...
Вдигам поглед и какво да видя : Две врабченца явно бяха влезли през нощта и си стоят едно до друго на релсата... Дали беше знамение за обичане? Иска ми се...
Даже ги заснех на клипче как летят из стаята ми и като го конвертирам вкъщи и ще го пусна във Вятърното, а после ще ти пратя линкче! Едното успя самичко да излезе, а другото се удари в прозореца в опитите си да го последва, зашемети се и падна в една саксия. Наказателния ни деловодител Валка го хвана и после го пусна през прозореца на коридора! :))
Ето стих и песен от мен в унисон с твоите мисли!
Ако има обич никой, никога не си отива от другия...,
а намира начин да е с него, въпреки условностите и мъчнотиите, и тъгата...
Прегръщам те и хубави дни до края на месеца,

Ели
___________________________________________
Когато си отива(ме)...

*
*
*
*
*

*
*
*
*
*

когато си отиваМЕ
болеем
и плачем като птици без криле
надеждата без глас да оцелеем
е пътен знак във общото небе

02.05.2013г.
@Eli

http://somewhereinthewind.blogspot.com/2013/05/blog-post_2.html

всъщност нося го в душата си, но не винаги стигат думи, за да го облека, по начин, който да се приема добре. И двете Маи приемат поздрава. И от мен, придружен с усмивки и пожелание за хубава и слънчева седмица!

красиво знамение. Обречена на любов! Прегръдки и благодаря. Усмихната и спокойна седмица и слънчево и влюбено да ти е. Сигурна съм, едното врабче ще намери другото!

Кога човек отива си от някого,
решава май единствено съдбата!
Ще има много мъка и понякога,
ще плаче за завръщане душата!

но имаме силата да спрем съдбата, сигурна съм, ако има истинска любов и ако е взаимна. Ако е само от едната страна, сигурно болката ще е непоносима. Поздрави и хубава седмица!

Окончателно се отричам от определението си за счетоводител:“куче до купа сено - не яде, но не дава и на другите“ :) Ти си единственото истинско опровержение! Благодаря! Радвам се, че те познавам, макар и виртуално :) Пиши! Чета те с огромна радост.

Много е силно, Мая!

Никога няма да разбера какво правиш при тези цифри,
но може би там е разковничето на многостранните ти
таланти ... Наистина е хубаво ... много хубаво,
музиката - също... Поздравления !
Чудесница си ! :)

Докосващо, имам чувството, че си го писала с мои мисли.....,,детство без татко"
Знам, че не е така, но поразително единомислие имам с теб. А стихото ти е добро и не стъпвай плахо в поезията, защото имаш дипломатично мислене, което е голям плюс в стиховете.

Аплодисменти и от мен, Майче! Стихът ти докосва, вълнува!
Прегръдка за теб!

Много добре звучи това стихотворение и е доста мъдро за тази крехка възраст (ама счетоводителите са си мъдреци по рождение :) )!
Просто позволи на ума си да полети отново! Открехни вратата...
А ние оставаме на перона да чакаме следващия... стих :)
Поздрави

Много ми хареса! :-)

Колко приятно ме изненада! Наистина си много добра и в поезията!Почувствах го. След всеки август(отпуска) прекаран у дома, вече години наред заминавам и чувствам тъгата, която оставям след себе си. Винаги си мисля за оставащите, за тъгата им. Поздрави!

Красиво и мъдро послание:" Когато си отивате от някого, оставяйте от себе си по нещо..."

Поздрави!

Когато си отиваш,
вратата плътно затвори,
там където ще идеш,
щастието намери,
а моя образ,
в сърцето запази.

Но някой път,
в ясна нощ,
главата нагоре си вдигни,
звездите погледни,
минали дни си припомни,
ако заслужавам, за мене си спомни.

Навярно тъга, ще те обхване,
гърдите малко ще те заболият,
но моля те, твоята усмивка,
по звездите ми прати,
тя ще ме стопля,
в студените, зимни дни.

Живота шарен е,
какво ли ще ни поднесе...
бъдещето ще покаже...
а младостта не се повтаря,
тя се просто изживява,
и красивия момент остава.

Ако в труден час,
от мене нужда имаш ти,
и съм още на грешната земя,
макар и остарял,
макар и побелял,
с червени рози ще те чакат тук.

Ех, makont на 18 се пише красиво, с надежда, а на .... (не, че сме много стари де :))) ) с малко тъга.
Благодаря ти, провокира ме и аз малко да стихоплетствам.

Поздрав.
Ицко

Hubavo,Hubavo,Maiche! Nikak ne e losho kato za sefte!:) pozdravi !

и аз се радвам, че се познаваме, хубаво е, когато с положителен заряд се приемат хората, дори и да имат трески за дялане, все пак остава онова хубаво чувство, че си помогнал на някого да изкара на повърхността своите способности, макар и далеч от таланта, все пак от сърце и искрено. Благодаря ти. Задължаваш ме, значи ще ставам все по-добра, за да опазя доверието. Обаче с поезията, не съм сигурна. Не ми е силата там. Прегръщам те и ти изпращам усмивки за един слънчев и прекрасен вторник!

чак пък силно. Благодаря ти. Почувствах се като дете, на което са дали шоколад, за добре свършена работа. Усмивки и много слънчице и настроение за теб, слънчево момиче!

възможността да правя преценка за нещата. Нещо, ако не е изпипано до край, не става. А в поезията не се чувствам в свои води, там, поне за мен са най-силно изразени емоциите, а аз много се оглеждам. Както и да е, благодаря ти за оценката. Както се казва: "Бъди красива и пиши". Прегръдки и слънчев и спокоен вторник!

нещо ме сви за гърлото и не можах думичка да ти напиша. Аз ужасно преживявам нещата, сигурно за това от време на време са към като оголен нерв и понапиша нещо, което, странно, Ви допада. Това беше старо, наистина, но някога съм преценила, че не го мога и съм спряла с поетичните напъни. Благодаря! Усмивки!

аз не разбирам от поезия, и като чета Вашите стихове, не мога да кажа дали е хубав или не, не съм критик, емоцията е определяща при мен. Докосне ли те нещо, те хвърля в едни води, откъдето, дори сълзичка можеш да пуснеш. За мен това е истинско. Благодаря ти сърдечно. Изпращам усмивки и пожелания за един прекрасен вторник!

колко пъти трябва да доказваме нещо, в което сме убедени, че не е така, но трябва да ни повярват. А в поезията няма лицемерие, веднага ще те разкрият. При мен мярката се загуби, пък и станах много обстоятелствена, за това съм по-силна в немерената реч. Благодаря ти за оценката, може би ще направя плах опит пак, но... Усмивки и спорна работа!

Благодаря ти. Все пак е хубаво. Усмивки и влюбен и слънчев вторник!

Май си уловила точно чувството, което съм се опитала да предам и съпричасността, това, че се обръщаш към себе си и го свързваш с твой лични преживявания и емоции, това май е най-важното в поезията, а не как са подредени думичките, дали е издържано, по някакви си там критерии. Благодаря ти! Днес ще е прекрасен слънчев ден, усмихнат и успешен да е за теб!

Благодаря, вече имам крилца. Усмивки и слънчев и спокоен вторник!

е неизбежно завръщането и оставането, но не винаги нещата стоят така, знам. Ама нали съм максималистка съчетано с телец и не пускам. Усмивки по много за теб, слънчице и спокоен ден!

но за едно си прав, тази, най-голямата любов никога няма да е затворена страница, вратата винаги ще е леко открехната, но с годините...Никога няма да е същото. Манджата се яде топла, изстине ли... А и на 18, и сега сме си същите, минаваме за помъдрели, но, стане ли дума за любов, май мъдростта отлита като вятър. Усмивки и спокоен и спорен ден!

все пак за мен е важна Вашата оценка, но то не бе мека пухена постеля, то направо си е един пухен батут, и аз ако се замая има да си подскачам като топка, окрилена от поощрението. Всъщност изобщо не е сефте, цяла тетрадка имам, но, отдавна съм спряла. Аз съм много конкретна, директна и това, което пиша...изобщо, наистина подхождам счетоводителски, едни доводи, едно убеждаване, а в поезията трябва да си някак си прибран и да удряш право в сърцето. Усмивки и настроение през днешния ден!

не нуждаеща се от допълнителни украшения за подсилване, нито от недоизказаности, по-точно недомлъвки. И, Мая, темата също ми допадна.

в сравнение с помпозните и претенциозни глупости, които чета тук всеки ден, това чисто, разбираемо и човешко стихче е просто светъл лъч :)) А Лара Фабиан ми е любимка, ама как се купуват една година напред билети за концерт,м ?
Поздрави и прегръдки!

все пак твоето мнение е важно за мен. Аз съм такава, елементарна, не ми иде отръки да бъда абстрактна. Понякога е хубаво да си прост, понякога минава за простотия, но кой както го приема. Няма да се усложнявам на стари години. А темата, тя наистина е вечна, сърдечна, необходима, дори. Прегръщам те и ти се усмихвам с най-широката усмивка!

а на мен ми растат ушите. Благодаря, ако знаеш колко отчаяна бях като съм го писала. А за Лара, представям си, те сигурно вече са свършили билетите. И аз я харесвам, невероятен глас и песните и са подбрани, не пее каквото и да е. Страхотна. Усмивки от мен и много слънчице и настроение!

И на мен ми хареса стихотворението ти, Мая!
Истинско е! Поздрави!

Усмивки и слънчева и успешна сряда!

Ако си го писала на 18, това стихо си е билет за влака и то пирва класа!:))
Но... за вратата, не съм съгласна... Леко открехнатата врата винаги дава възможност "някой" да сложи крак:)))
Изгледах клипчето с песента на Лара, кадрите са от филма "Есен в Ню Йорк". Ако не си го гледала, направи това, но се зареди с пакетче носни кърпички:))
Великолепна игра на Ричард Гиър и Юнона Райдър.
Поздрави от студеното вече море!:)

http://www.youtube.com/watch?v=_lhcATemuYc
Хубава вечер!

Самотата е хубаво нещо.

Браво!

никой не може да сложи крак, защото мястото е само за лъч надежда, а той, прокрадне ли се веднъж, може да озари цялата стая. Пък и тези, слагащите крак, те успяват само частично и временно, докато ги разконспирират. След това стават "носители на презрение и нелюбов, завинаги". Усмивки.

нямах впредвид изневярата. Но си мисля, че и там нещата са поправими, зависи от дозата любов и дозата благородство и най-вече от това, да можеш да понесеш вината и да простиш, защото за една изневяра винаги трябват двама. Единият не едал нещо от себе си, а другият го търси навън. Поздрави!

страшна е самотата, когато не си сам. Усмивки!

но погубих още един свой талант. Цигуларка не станах и поезията я зарязах. Станах обикновен счети. Усмивки!

Включително и от този, от изоставяне. Чувства го бебето, малкото дете и плачат. Големите също страдат. Защото всеки се стреми към любовта на близките и харесваните от него самия. За да се избавим от страховете си, да погледнем на тях като на приключение. Включително и към най-големия ни страх. Този от Смъртта...

Поздрави!

колко сладка е победата, когато го преодолеем. Поздрави!

че ме разбра. Приемам го като поощрение. Прегръдки и слънчеви усмивки от продължаващото циганско лято.

Може би само аз не съм учудена от силата на стиха ти. Знаеш ли, сигурна съм, че имаш още стихове и ще съм много щастлива да ги прочета, ако решиш да ги споделиш тук, разбира се. Не веднъж съм казвала за коментарите ти, че водещи литературни критици не са толкова добри. Лошото е, че като казах "критици", имаме и такива, които се изживяват като поети, но не са. Де да можеха да пишат като теб! Много думи, нищо не казах, ще дойда пак. Тази поезия, твоята, оставя нещо прекрасно и недоизказано, което те кара да се връщаш отново и отново към нея... Всъщност, така е с истинската поезия. Благодаря ти! Много, много ме зарадва. :) Знаех си аз! Просто не мога да кажа и думичка, нищо повече от твоите думи. Вълшебно е!

" * * *

Когато си отивате от някого
не спирайте да мислите,
за него
и с първото изсвирване на влака,
не го откъсвайте от себе си.

Когато си отивате,
помнете че
някой е останал на перона.
Повярвайте на неговото чакане,
потънал в светлото на спомена.

Оставащият може би ще плаче,
за да привикне с празнотата...
Когато си отивате от някого
не му отнемайте надеждата.

Не му отнемайте очакването и
тъжното, безкрайно вглеждане,
Когато си отивате от някого,
оставяйте от себе си
по нещо... "

Мая Гергова (makont)

коментари, но не мога да не сложа едно перце на поетичното Майско крилце :) Чудесно е да си припомняме понякога, че сме били на 18 години.
Привет, Мая!

Просто при мен няма много много алегории, метафори и какви ли не изразни средства. Т.е. не умея да бъда поне малко абстрактна и загадъчна. Откровена и открита съм, каквото и да ми струва това. Мисля, че това вече не се чете. Съвременното изкуство трябва да е неразбираемо, сложно, почти да няма логика и мисъл и тогава има ох и ах. Аз съм директна и открита, може би дори елементарна, но така животът ми има смисъл, няма какво да крия. Прегръщам те!

за това го постнах. Знам, че е елементарно, със сигурност неиздържано стилистически и със разните му ти там поетични категории. Обаче е открито и искрено, като мен самата. Поздрави и хубава вечер!

Майче, напротив, точно това се търси от хората, не, хората жадуват точно такава поезия. :) Но малко могат, а и имат куража да го направят. Защо ли? Ами защото просто са други хора - на заврънкулките, на панделките и претенциите. Да де, ама не. Истинската поезия е искрената поезия, ясна и кратка, силно изповедна - такава, каквато човек записва, не, за да нарече себе си "поет", а защото не може да не запише. :) Затова тя е и силно символна сама по себе си - т.е. много по метафорична от всяка преднамереност. Истината е по-необятна от всяко нейно копие или мимикрия. Накратко - Благодаря ти! Много се радвам и ше чакам твоята поезия! :) Прегръщам те! Слънчеви и щастливи дни!

сме ограбени; срещи, раздели ... и една открехната врата към някого, към някога - дори само за да се връща душата ни ...
Много ми хареса стихотворението ти, Мая, много! Силно и истинско, благодаря за удоволствието от споделеното!
Поздрав, Мая!

радвам се, че и в твое лице вижда "съучастник". Прегръдки и красива и слънчева седмица!

Чудесен стих,но трябва да бързам-за малко да забравя ,че ме чака отврътително четиво след малко!
Хубав ден!

поетичен опит, макар темата да поражда тъга.......
Поздрави!

благодаря, че се отби. Надявам се днес че няма да четеш отвратителни четива. Усмивки и ведър ден!

ако пишеш за някакъв хубав повод и остава незабелязано. Нещо като журналистиката е и поезията, май, хубавата новина не е новина. Аз затова ще си се вихря в прозата. Там може всичко. Усмивки!

Хубаво начало, давай, не спирай, и за весели неща се пише запомнящо се! Успех!

но нещо ме е напуснало вдъхновението. Само на проза ме избива. Там мога да се разгърна. Тясно ми е в мерената реч, не съм толкова съвършенна. Усмивки!

останах без думи...:)))
Прегръдка!!

радвам се, че ти допада. Усмивки от мен и поздрави!

"... Не му отнемайте очакването и
тъжното, безкрайно вглеждане,
Когато си отивате от някого,
оставяйте от себе си
по нещо..."

Щедро сърце такова! :)

Обич и много усмихнати дни!

подобрявам кръвообръщението. Сърцето е важно нещо. Дано винаги тупка в посока ОБИЧ. Прегръщам те горещо и ти изпращам най-широката усмивка!

Повече от прекрасен! Няколко пъти го прочетох!
Приеми стотина топли и меки перца и от мен!
И продължи да публикуваш не само проза, защото можеш!
Хубав ноемврийски ден!

Все пак ще си остана прозаичка, че нещо поетичното начало в мен се е поизпарило. Прегръдки и още веднъж благодаря за перцата, падам на мекичко!

а от мен... само аплодисменти за теб..

Все пак е плах опит и то във време, когато съм била почти дете. Сега дори и не опитвам. Много съм обстоятелствена, а в поезията трябва да е някак си, казано много с малко думи, при това ритмично подредени. Усмивки!

И не съм изненадан, въпреки, че така изглеждам ;)
Ще си го прочета пак.
Поздрави!

личи си, че вече си в играта. Много обич и усмивки за теб!