Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2014 18:15 - Откраднати мигове
Автор: makont Категория: Лични дневници   
Прочетен: 22733 Коментари: 66 Гласове:
68

Последна промяна: 11.03.2014 11:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Пътуваме! На Петрохан времето е ясно, между високите върхове се прокрадва слънчице и късчета синьо небе. Спускането ми отне тази красота. Буките извисяваха стройно тяло по хребета на планината и като с гребен решеха облаците, създавайки причудливи картини. Този голям Змей. Отворил една уста, иска да глътне последното парче синьо.   
   И май успя. Надолу мъглата ни обгърна и пътуването се превърна в едно непрекъснато дебнене. Изморява очите това бяло и обгръща душата в един тъжен нюанс.
    Все пак, пътуваме. Пътят е към родния край, при родителите ми. Да се видим, да поизчистим лозето и пак да поемем към София... Тези кратки мигове, когато сме заедно!
    Мама и татко ни чакат. Милата, направила торта, питка, сварила кокошчица. Толкова вкусно е всичко, от нейните ръце. Дълбоко сърдечно, топло и уютно ми е в къщи. Дори не ми се излиза на двора.
   Но лозето чака. Уморените им ръце вече не са способни да свършат всичко, за това ние по-младите се залавяме. Времето е сумрачно, ръми дъждец, мокро и неугледно. Кално, но мирише хубаво. 
   Милото ми изрови отнякъде една стара шуба в някакъв изхабен зеленикав цвят, с джинсите и белите маратонки, оха, да ме види отнякъде Пако Рабан, екстравагантен модел в ситл " лозекотюр". А косата ми, от дъжда се накъдрила, направо прическа "Гнездо в ремонт". Е, в този изискан вид започнах да помагам да изнесем лозинето от лозето и след това да го изгорим.
   А какъв голям огън се получи! Красота! Топлите огнени пламъци се огъваха в невероятен страстен танц, нагоре, към небето. Устремени, нажежени, леки и сгряващи. 
   На времето този огън се е палел при голяма мръзлица(откраднах си една думичка от нашия край). Около лозето се оставяли изрязаните лозички и при голям студ се подпалвали. Горещите пари и топлинката от огъня пазели лозето да не мръзне. Колко умни са били тогава грижовните стопани. Сега набързичката, по софийскому, идваме на пожар, прибираме, палим, гасим. Няма мисъл, няма творчество, дори. И лозето го усеща. Не получава онази обич, която му е давана във времената преди нас. Независимо от това винаги се отплаща с добър плод и хубаво вино. 
   Неделя е и отново палим колата. Пътят към София, откраднатото време с родителите, малката сълзичка в ъгъла на окото, скрита, за да не тревожи. И така, до следващият път...





Гласувай:
69



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monaliza121 - Поздрави, Майче!
10.03.2014 18:31
Права си, няма време вече за емоции и мисъл. Както отива, ще започнат да се раждат и без мозък.:))))
цитирай
2. cecka1504 - Ех, колко познато...
10.03.2014 18:47
Само дето откраднатите мигове стават все по-малко, а лозето на тате отдавна го няма... Като малка го мразех, щото падаше здрава работа. Сега ми липсва...
Успя да ме разчувстваш, Майче...
цитирай
3. erato7 - ". . . малката сълзичка в ъгъла ...
10.03.2014 18:48
"...малката сълзичка в ъгъла на окото, скрита, за да не тревожи. И така, до следващият път..." - хиляди пъти преживяно и от мен!
Прегръдка, Майче! Много ме развълнува твоят разказ!
цитирай
4. voinov50 - Пътя към Грамада, Кула... ;)
10.03.2014 18:59
Градски хора, пък селска работа вършат.
Ама там дето ти е хвърлен "папука", там ще те влече цял живот. :)

Поздрави от Пирин, Маюшка!
цитирай
5. tanelia - Ех, Мая......при мама и при татко!
10.03.2014 19:17
Щастливка си, че си ги имаш все още и дано това да продължи дълго, дълго!
Всичко, което разказваш ми е познато до болка. Бащината къща, мама /лека й пръст/ ни посреща усмихната на прага, пръгръдката й, ароматът на косите й, уханието на нейните гозби. После прегръдка за татко, животинките в двора - агънца, козлета, пиленца и всичко, за което се сетиш като живинки. Хапваме от вкусните гозби, обличаме "марковите" работни дрехи и почваме...три декара двор на село, какво ли не сме садили и сяли в него, голямата асма с прекрасната сянка....и така всяка събота и неделя, част от отпуските също. Докато четях твоят прекрасен разказ, картините от миналото преминаха пред очите ми.... А сега вече всичко е различно, тъжно и пусто, макар и дворът й къщата да са поддържани!

Поздрави миличка и не пропускай да казваш и показваш на родителите си колко много ги обичаш и колко са ти скъпи и безценни! Сега, когато тях ги има все още!
цитирай
6. aip55 - Дълго време
10.03.2014 19:25
ти желая да се радваш на родителите ти! Това са най-милите моменти на общуване с тях. Макар, че моите не са вече на този свят, аз съм си мислено с тях и тези спомени. Радвай им се докато са живи, защото после идва само тъгата ......Поздрав за постинга!
цитирай
7. mt46 - Поздрави!...
10.03.2014 19:27
Родното е най-уютно, най-хубаво, нали?...
цитирай
8. megg - Към дома
10.03.2014 19:41
Открадваме си хубави мигове на очакване, път, срещи ... скътваме ги в специалната стаичка на сърцето и после дълго се греем на тях...
Потопи ме в уюта на родното, и танца на огъня погледах... със сълзичка в крайчеца на окото.
Развълнува ме, Мая ...
цитирай
9. benitta - Как мечтая да усетя такива мигове...
10.03.2014 20:07
Аз пък няма при кого да пътувам с трепет и да си тръгвам със сълзичка, защото майка ми живее близо до мен в мръсния град. Пак е уютно при мама и пак е по-вкусно и по-ароматно, обаче не е същото. Винаги съм мечтала да има едно местенце извън София, където да се сгуша и да знам, че съм част от него.

А Пако Рабан, ако вкуси мамините ни питки, еххее, ще забрави какво беше мода :)))

Усмивки и поздрави!
цитирай
10. precoria - Радвай се на мига!
10.03.2014 20:29
Не само на откраднатия,а и на подарения и споделения.Занапред.Благодаря за вълнението.То беше един откраднат миг за мен...
Красива снежна вечер!
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Мила картинка, до болка позната и ...
10.03.2014 20:42
Мила картинка, до болка позната и вече останала в спомените. Една къща, в която отдавна не мирише на манджа и опустял двор. Когато се сбъркаме да я посетим никой не ни посреща, само плъхове тупуркат по тавана. Селото отдавна не е същото, хората оредяват с всяка изминала година и няма кой да ги смени, къши и дворове опустяват.Радвай се на всеки откраднат миг и се опитай да съхраниш сомените от тях. Поздрави!!
цитирай
12. planinitenabulgaria - Понеже и аз пътувам често - ходя! - такива разкази ме вълнуват.
10.03.2014 23:41
Не става ясно къде е това село, но имам пожелание към хората в него, защото явно е в Северозападна България - да не се заселят ромове при тях. Западният Балкан е едно от силните ми места и го познавам добре.
цитирай
13. анонимен - Идилична картина.
10.03.2014 23:58
Отдавна беше това време за мен. БЯха ни оставили савоедин декар лозезачастно ползване, но и него взеха накаря, за да побият там сонда да търяст нефт. После сожиха и помпа. СЕга няма нито грам. А ония говеда направиха цял комбинат бензини да произвеждат. Унищожиха цялата Плевенска област.
цитирай
14. paciencia - Здравей, Майче!
11.03.2014 02:04
Много образен и въздействащ върху сетивата разказ. Усетих замайващо ухание на мокра пръст, аромата на българско село, на топла питка омесена с любов и най-вече болката стаена в ъгълчето на окото.
Нека са ти живи и здрави милите родители!
цитирай
15. martiniki - на пожар,
11.03.2014 07:18
и ние така към моя край - все бегом, все на бързане...да са ти живи и здрави родителите, Мая, да те чакат и посрещат.
Беше ми хубаво да надникна при теб:)
цитирай
16. makont - Здравей Тинче, за съжаление,
11.03.2014 08:27
monaliza121 написа:
Права си, няма време вече за емоции и мисъл. Както отива, ще започнат да се раждат и без мозък.:))))

вече почти нямаме време за чувства. Като роботи сме, механично, набързо да се свърши работата. Дори няма време да се видим като хората. Всичко това ми тежи, но такъв живот сме си избрали. Откъснати от корените си и посадени там някъде в града, станали безчувствени безродници. Поздрави от мен!
цитирай
17. makont - Цвете, и аз не съм много по тази работа, но няма как.
11.03.2014 08:30
cecka1504 написа:
Само дето откраднатите мигове стават все по-малко, а лозето на тате отдавна го няма... Като малка го мразех, щото падаше здрава работа. Сега ми липсва...
Успя да ме разчувстваш, Майче...

Вече няма кой и остава на нашите ръце. Но виждаш лятото как се е разлистило лозето, след това натежава от плод и това някак си дава сили и прави работата приятна, защото виждаш как с помощта на ръцете ти се ражда нещо. А виното след това, ех, виното. Няма такова. усмивки и хубав вторник!
цитирай
18. makont - Тежко е, Слънчева, но се моля по дълог да я има.
11.03.2014 08:32
erato7 написа:
"...малката сълзичка в ъгъла на окото, скрита, за да не тревожи. И така, до следващият път..." - хиляди пъти преживяно и от мен!
Прегръдка, Майче! Много ме развълнува твоят разказ!

Да ни посрещат, да ни изпращат, да са живи. Тежи ми, че са изоставени от нас. Когато имат нужда, нас ни няма, а не искат и да чуят за града. И така на път, откраднати мигове обич и малката сълзичка, скришом... Усмихвам ти се!
цитирай
19. makont - Здравей, къде изчезна ти?
11.03.2014 08:34
voinov50 написа:
Градски хора, пък селска работа вършат.
Ама там дето ти е хвърлен "папука", там ще те влече цял живот. :)

Поздрави от Пирин, Маюшка!

Много си прав, влече ме натам. Ако имаше работа, като нищо щях да се върна. Но, това е. Разпръснати, откъснати от родното място, все на път... Поздрави и от мен!
цитирай
20. makont - Не пропускам да покажа обичта си. Знам, че всичко е до време
11.03.2014 08:41
tanelia написа:
Щастливка си, че си ги имаш все още и дано това да продължи дълго, дълго!
Всичко, което разказваш ми е познато до болка. Бащината къща, мама /лека й пръст/ ни посреща усмихната на прага, пръгръдката й, ароматът на косите й, уханието на нейните гозби. После прегръдка за татко, животинките в двора - агънца, козлета, пиленца и всичко, за което се сетиш като живинки. Хапваме от вкусните гозби, обличаме "марковите" работни дрехи и почваме...три декара двор на село, какво ли не сме садили и сяли в него, голямата асма с прекрасната сянка....и така всяка събота и неделя, част от отпуските също. Докато четях твоят прекрасен разказ, картините от миналото преминаха пред очите ми.... А сега вече всичко е различно, тъжно и пусто, макар и дворът й къщата да са поддържани!

Поздрави миличка и не пропускай да казваш и показваш на родителите си колко много ги обичаш и колко са ти скъпи и безценни! Сега, когато тях ги има все още!

и се радвам на всеки миг заедно. Знаеш ли, че при всяко иззвъняване на телефона от тях и ми се свива сърцето, да не се е случило нещо. А като чуя маминия глас се успокоявам. Така се стече живота, че останаха сами. Чувствам вина и ще я нося до края на живота си. И аз се моля да са живи и да не ги боли много, защото за здраве вече на тази възраст не може да се говори. Май те натъжих, съжалявам. Сега ти се усмихвам и ти желая спорен и спокоен ден!
цитирай
21. makont - Най-милите, най-до сърцето, знам!
11.03.2014 08:43
aip55 написа:
ти желая да се радваш на родителите ти! Това са най-милите моменти на общуване с тях. Макар, че моите не са вече на този свят, аз съм си мислено с тях и тези спомени. Радвай им се докато са живи, защото после идва само тъгата ......Поздрав за постинга!

Не случайно ги наричам откраднати мигове, щастие. Поздрави и хубав ден!
цитирай
22. makont - НАЙ!
11.03.2014 08:46
mt46 написа:
Родното е най-уютно, най-хубаво, нали?...

Няма такова усещане на сигурност, на спокойствие, на благост. Усмивки!
цитирай
23. makont - Меги, дълго ми е топличко и на мен на душата.
11.03.2014 08:58
megg написа:
Открадваме си хубави мигове на очакване, път, срещи ... скътваме ги в специалната стаичка на сърцето и после дълго се греем на тях...
Потопи ме в уюта на родното, и танца на огъня погледах... със сълзичка в крайчеца на окото.
Развълнува ме, Мая ...

Кътам си я тази топлинка, пълня емоционалното резервоарче, до следващия път. Дано е отредено повече време. Усмивки!
цитирай
24. makont - Все пак мама си е до теб. Можеш да се погрижиш за нея винаги.
11.03.2014 09:04
benitta написа:
Аз пък няма при кого да пътувам с трепет и да си тръгвам със сълзичка, защото майка ми живее близо до мен в мръсния град. Пак е уютно при мама и пак е по-вкусно и по-ароматно, обаче не е същото. Винаги съм мечтала да има едно местенце извън София, където да се сгуша и да знам, че съм част от него.

А Пако Рабан, ако вкуси мамините ни питки, еххее, ще забрави какво беше мода :)))

Усмивки и поздрави!

При нас разстоянията усложняват нещата, но пък наистина, пътуваш, натам, към мама, няма такова усещане. Да те чака някой...А за Пако Рабан, ами аз винаги съм неподготвена. Как можах да тръгна с белите маратонки в калта. Там стари дрехи има, но подходящи обувки? Усмивки от мен и хубав вторник!
цитирай
25. makont - Здравей, да, винаги се радвам,
11.03.2014 09:08
precoria написа:
Не само на откраднатия,а и на подарения и споделения.Занапред.Благодаря за вълнението.То беше един откраднат миг за мен...
Красива снежна вечер!

такива мигове остават задълго и топлят дълго. Докато ги има. Радвам се, че те развълнувах, това е споделянето от което имаме нужда, което ни прави съпричастни, предизвиква спомени и хубави чувства. Усмивки и хубав ден!
цитирай
26. makont - Много е тъжно, Вени. И аз си имам такава една мъка.
11.03.2014 09:10
kasnaprolet9999 написа:
Мила картинка, до болка позната и вече останала в спомените. Една къща, в която отдавна не мирише на манджа и опустял двор. Когато се сбъркаме да я посетим никой не ни посреща, само плъхове тупуркат по тавана. Селото отдавна не е същото, хората оредяват с всяка изминала година и няма кой да ги смени, къши и дворове опустяват.Радвай се на всеки откраднат миг и се опитай да съхраниш сомените от тях. Поздрави!!

Къщата на баба и дядо, нея дори вече я няма. Само в сънищата. Оджака, стаичката с пръстения под и тази миризма... Такъв е редът, всичко е преходно. Остават тези малки мигове щастие. Прегръдки, Вени!
цитирай
27. makont - Здравей, то не е село, малко градче до Видин.
11.03.2014 09:13
planinitenabulgaria написа:
Не става ясно къде е това село, но имам пожелание към хората в него, защото явно е в Северозападна България - да не се заселят ромове при тях. Западният Балкан е едно от силните ми места и го познавам добре.

Дунавци. То не е родно място нито на мен, нито на родителите ми. Просто там се заселиха. Истинската ми обич е село Тошевци, във Видинския край. Там са се родили те, от там е корена. Едно красиво село с онези белите къщи от кал, измазани и варосани. Но, то вече е почти опустяло. Дали има двама трима старци. Дори и цигани няма. Останаха само опустелите къщи и ..... гробовете. Поздрави!
цитирай
28. makont - Това направиха с нас, Слави. Навсякъде е така.
11.03.2014 09:16
parasol написа:
Отдавна беше това време за мен. БЯха ни оставили савоедин декар лозезачастно ползване, но и него взеха накаря, за да побият там сонда да търяст нефт. После сожиха и помпа. СЕга няма нито грам. А ония говеда направиха цял комбинат бензини да произвеждат. Унищожиха цялата Плевенска област.

Ние станахме градски чада, откъснати из корен от същността си. Поздрави и хубав ден!
цитирай
29. makont - Да бъде, Вася, колкото е отредено,
11.03.2014 09:17
paciencia написа:
Много образен и въздействащ върху сетивата разказ. Усетих замайващо ухание на мокра пръст, аромата на българско село, на топла питка омесена с любов и най-вече болката стаена в ъгълчето на окото.
Нека са ти живи и здрави милите родители!

а ние да даваме и получаваме тази обич, да вдишваме с пълни гърди тези аромати и да усещаме това топло, докато Бог е отредил. Прегръщам те и ти изпращам много усмивки!
цитирай
30. makont - Аз така им казвам като си отидем, Доре,
11.03.2014 09:21
martiniki написа:
и ние така към моя край - все бегом, все на бързане...да са ти живи и здрави родителите, Мая, да те чакат и посрещат.
Беше ми хубаво да надникна при теб:)

"пожарната команда пристига". Набързо, припряно, в опит да свършиш всичко. И двора, и лозето, и къщата и малко време обич да получиш и дадеш. Пожарникари! После остава време да го оцениш, нощем, когато не се затварят очите и усещаш вината от това, че сме далеч един от друг и не винаги, когато имат нужда от нас, можем да се притечем. Поздрави от мен и много усмивки!
цитирай
31. katan - Здравей, Майче!
11.03.2014 12:05
Една сълзичка ли?
Цяло езерце направих, четейки разказа ти!
"Кради" с пълни шепи и до самозабрава тези мигове с мама и татко!
Да знаеш само колко трепетно и с надежда броят часовете до вашето идване!
Преди месец бях в родния ми край - на хвърлей място от родния ми дом, който вече е на чужди хора, а майка и татко много отдавна ги няма ...
Поводът беше много хубав, но аз си избърсах очите, заради "хвърлея".
Отивайте там като на истинско лозе, каквото си е лозето,де.
Не "претупвайте" работата и то ще ви е благодарно и ще ви чака като жив човек!
Научих една дума от вашия край - "мръзлица" и ще си я скътам:).
Поздрави, мила Мая! Хубав и слънчев ден!
цитирай
32. martito - Стана ми мило. . . . Така хубаво си ...
11.03.2014 12:34
Стана ми мило.... Така хубаво си описала всичко...
Уют и топлинка да има в душата ти, Майче :)
цитирай
33. makont - Здравей Кате,
11.03.2014 13:47
katan написа:
Една сълзичка ли?
Цяло езерце направих, четейки разказа ти!
"Кради" с пълни шепи и до самозабрава тези мигове с мама и татко!
Да знаеш само колко трепетно и с надежда броят часовете до вашето идване!
Преди месец бях в родния ми край - на хвърлей място от родния ми дом, който вече е на чужди хора, а майка и татко много отдавна ги няма ...
Поводът беше много хубав, но аз си избърсах очите, заради "хвърлея".
Отивайте там като на истинско лозе, каквото си е лозето,де.
Не "претупвайте" работата и то ще ви е благодарно и ще ви чака като жив човек!
Научих една дума от вашия край - "мръзлица" и ще си я скътам:).
Поздрави, мила Мая! Хубав и слънчев ден!

Мръзлица е страхотна дума, нали, звучи зловещо студено. А за работата, не я претупваме, разбира се, но това бързане и със срок ужасно уморява. И какво се получава, уж отиваме да се видим, а от работа не остава време. Това направи, онова направи и то времето свършило. Кога ли ще ни стигне да нещо. Усмивки!
цитирай
34. makont - Има Мартичко, все се намира, тя душата е разтегливо понятие,
11.03.2014 13:48
martito написа:
Стана ми мило.... Така хубаво си описала всичко...
Уют и топлинка да има в душата ти, Майче :)

носи на всичко. Дано радостите и хубавите мигове са повече. Благодаря, че намина. Една широка усмивка от мен!
цитирай
35. tota - Благодаря за споделените откраднати мигове, Мая!
11.03.2014 16:19
По стоплящи и по мили няма от тях! Греби с пълни шепи, защото всички е до време.
Хубав следобед и нежна вечер!


цитирай
36. flymore - Така може само да опише човек,
11.03.2014 16:28
обичащ земята. Дълбоко привързан към корените си, към близките и любими хора, дарили го и вдъхнали живот.
Радвам се с теб, Маичка!
Да са живи и много здрави родителите ти, за да я има усмивката и сълзата от обич родена, отваряйки бащината порта!
Прегръдки!<3
цитирай
37. sande - Поздравления за откраднатите мигове!
11.03.2014 17:30
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов

цитирай
38. ckarlet - И мен ме развълнува споделеното от ...
11.03.2014 22:06
И мен ме развълнува споделеното от теб, Мая! Радвай се въпреки всичко на тези мигове... Те са неповторими до тогава, когато сте всички заедно...
Поздрави!
цитирай
39. dinkov - Динков
12.03.2014 01:49
makont - да са живи и здрави родителите ти, дълго време да те радват и зареждат за да описваш подобни идилични картини.
На мен съпругата ми е от село и на стари години, ако още ме търпи :), май ще се преселим там да живеем. Селото има много положителни страни и своята си красота, стига човек да има очи да я види.
Поздрав.
Ицко
цитирай
40. makont - Опитваме се да надхитрим времето, Ати,
12.03.2014 11:26
tota написа:
По стоплящи и по мили няма от тях! Греби с пълни шепи, защото всички е до време.
Хубав следобед и нежна вечер!



задържайки всеки миг заедно. Докато е писано... Усмивки от мен и много слънчице и настроение днес!
цитирай
41. makont - Дълбоко привързана, да,
12.03.2014 11:29
flymore написа:
обичащ земята. Дълбоко привързан към корените си, към близките и любими хора, дарили го и вдъхнали живот.
Радвам се с теб, Маичка!
Да са живи и много здрави родителите ти, за да я има усмивката и сълзата от обич родена, отваряйки бащината порта!
Прегръдки!<3

където ти е коренът, там се ражда цвят. Другото е вегетиране. За съжаление така се случи в живота на много хора. Но все пак, все още имаме тези мигове с родителите в техния дом и аз съм щастлива от това. Дано по дълго време има кой да ни посреща, защото след това... Сега усмивки и хубав и слънчев ден!
цитирай
42. makont - Здравей Санде, радвам се, че намина при мен!
12.03.2014 11:33
sande написа:
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов


Благодаря за хубавите стихове. Да, търсим несъществуващи неща, откъснахме се, като ненужен цвят, който увяхва без корена си. Това е, живот без основи, на глинени крака, без мисъл и обич. Живеем там, където не ни е мястото, защото такава е ситуацията и трябва да избираш. Или - или. Не мога да си оставя децата и семейството си и изоставих родителите си и родния край, уж за да живеем по добре. Е, живеем разкъсани и с чувство за вина. Непълноценни и страдащи. Но, се ла ви, както казват французите. Здраве да е, ще се борим. Усмивки и хубав ден!
цитирай
43. makont - Благодаря ти, Скарлет!
12.03.2014 11:37
ckarlet написа:
И мен ме развълнува споделеното от теб, Мая! Радвай се въпреки всичко на тези мигове... Те са неповторими до тогава, когато сте всички заедно...
Поздрави!

Да, докато... Дано! Дано по-дълго са живи и са заедно, защото отиде ли си единият, другият няма да може да живее сам. Те са от онези сплотени семейства, който се крепяха на искренна обич. Нещо, което предадоха и на мен. И аз съм заразена, в къщи е същото. Като деца се търсим, и когато единият го няма, другият страда. Странно, явно това е силният модел, скрепен с обич. Щастие и много любов ти пожелавам и много, много щастливи мигове.
цитирай
44. makont - Здравей, видя ли, колко е хубаво селянка съпруга.
12.03.2014 11:39
dinkov написа:
makont - да са живи и здрави родителите ти, дълго време да те радват и зареждат за да описваш подобни идилични картини.
На мен съпругата ми е от село и на стари години, ако още ме търпи :), май ще се преселим там да живеем. Селото има много положителни страни и своята си красота, стига човек да има очи да я види.
Поздрав.
Ицко


Винаги сме с предимство, има къде да отидеш, къде да те посрещнат, къде да те обичат. Аз обожавам тези мигове, когато си ходим, и не само за това, че си разменяме обич с родителите, но и за този неповторим дъх на земя, на свобода, на простор. Усмивки и много обич ти желая!
цитирай
45. stela50 - Стана ми мило... вълнуващо разказваш, Майче...
12.03.2014 15:58
нека сълзичката да е скрита за радост, да са живи и здрави родителите ти,
те винаги разбират и бързането, и динамичния живот, винаги могат
да оправдаят... Щастлива си, че ги имаш...
Аз живея на същото място, където съм родена,където сме живяли баба и дядо, мама и татко,в центъра на града, но беше различно... двор, цветя, асма...
Още съм тук, но тях ги няма ... а сълзата не пресъхва...
Развълнува ме ... толкова истинско и топло, обично...
Открадвай си повече време, колкото и да е трудно !
цитирай
46. makont - Здравей Таничка,
13.03.2014 07:59
stela50 написа:
нека сълзичката да е скрита за радост, да са живи и здрави родителите ти,
те винаги разбират и бързането, и динамичния живот, винаги могат
да оправдаят... Щастлива си, че ги имаш...
Аз живея на същото място, където съм родена,където сме живяли баба и дядо, мама и татко,в центъра на града, но беше различно... двор, цветя, асма...
Още съм тук, но тях ги няма ... а сълзата не пресъхва...
Развълнува ме ... толкова истинско и топло, обично...
Открадвай си повече време, колкото и да е трудно !

все сълзички са ни на очите. Ти може би си щастливка, знаеш ли. Останала си при корена си, там, в родния дом, при спомените, при тъгата, но и при хубавите мигове, цъфналите цветя, при асмата. Така са го мислели всички родители, да си останем при тях, да сме заедно, както е било на времето, а тя каква стана. Но, остават ни миговете обич, заедно, докато ги има... Прегръдки и хубав и усмихнат ден!
цитирай
47. scarlety - Maйче,
13.03.2014 18:59
хубаво е да се завърнеш в бащината къща и да има кой да те посрещне. При мен таз къща е на пет минути от нас, но при теб вълнението, свързано с пътуването и срещата е по-голямо. Да са ни живи и здрави колкото може по-дълго!
цитирай
48. makont - Здравей Ади,
13.03.2014 21:35
scarlety написа:
хубаво е да се завърнеш в бащината къща и да има кой да те посрещне. При мен таз къща е на пет минути от нас, но при теб вълнението, свързано с пътуването и срещата е по-голямо. Да са ни живи и здрави колкото може по-дълго!

изчезна ми ти нещо. Надявам се при теб всичко да е наред. А щом мама и тати са ти близо, си щастливка. Да липсва вълнението от пътуването, но и го няма чувството за вина, че все ме няма, когато имат нужда от мен. Няма да ме има и когато... Само телефонът ще иззвъни и тогава вината ще стане планина... Ох, че мрачни мисли ме обзеха. Усмихвам ти се!
цитирай
49. makont - Хайде де, то само аз не съм прописала.
13.03.2014 21:36
vostroto написа:
Все повече се убеждавам, че си сбъркала професията:) Ако някога ти свършат сметките за смятане, сядай и пиши книги:)
Поздрави!

Е, още малко хартия ще прашасва в някой ъгъл. Ей така за удоволствие по-ми спори. Разтоварва ме и с такъв хъс се нахвърлям на бумагите. Усмивки!
цитирай
50. gocho52 - И ние ходим на село...
14.03.2014 10:16
Вече сами си отключваме,
ядем каквото сами си сготвим...
цитирай
51. faktifakti - не тъгувай за миналото, скъпа
19.03.2014 08:50
има само настояще и то се нарича днес.
майсторке на късия пътепис..
цитирай
52. sestra - С тези сълзички рекичка можем да направим и
19.03.2014 16:33
няма де никак зле на пейзажа ;) Ти си най-добрата разказвачка наоколо, факт.
цитирай
53. malchaniaotnadejda7 - Майче, върна ме във времето на пълното щастие...
20.03.2014 04:18
Сега знам, че е възможно, но тогава не знаех. Златното време, когато мама беше с нас. Сега пак е в сърцата ни, пак ни закриля, но е друго. Друг е светът...
И така ме зарадва това твое пълно, споделено щастие - така искрено изживяно и почувствано, споделено с нас, както само ти можеш. Незабравим разказ, жив като живота, за нещата от живота - истински чудодейните, самородните, които са и нетленните, вечните, прикътани в сърцето на всекиго, като пламък. От кандилото на любовта, която сме... Прегръдки, мила Майче, благодаря ти за вълшебството!
цитирай
54. makont - И...вече не е същото, нали?
20.03.2014 08:18
gocho52 написа:
Вече сами си отключваме,
ядем каквото сами си сготвим...

Все пак ние сме живи и трябва да живеем с това. Важното е, че има там някъде дом, където да отидеш, да те връхлетят спомените, да се усмихнеш лекичко или да пуснеш една сълза... Поздрави!
цитирай
55. makont - Здравей Евичка, права си,
20.03.2014 08:23
faktifakti написа:
има само настояще и то се нарича днес.
майсторке на късия пътепис..

няма да тъгувам. Връзката ни със земята и този начин на живот отдавна е прекъсната, учим се да бъдем щастливи така.Присадени в града. Никога няма да бъда "кореняк" в този град, но и живот в клоните може да бъде изпълнен със съдържание. Усмивки и благодаря за похвалата, от теб ми е много мило.
цитирай
56. makont - Рекичка от сълзи, Стани!
20.03.2014 08:26
sestra написа:
няма де никак зле на пейзажа ;) Ти си най-добрата разказвачка наоколо, факт.

Много такива има, чакам да потекат реките от щастливи усмивки. Благодаря за констатацията, усмихна ме. Най-добрата разказвачка сред счетитата или най-доброто счети сред разказвачките. Хубаво ми е, когато някой каже добра дума, особено, когато този някой си ти. Прегръщам те и ти изпращам една голяма усмивка!
цитирай
57. makont - Радвам се Наденце, че върнах най-милите спомени.
20.03.2014 08:32
malchaniaotnadejda7 написа:
Сега знам, че е възможно, но тогава не знаех. Златното време, когато мама беше с нас. Сега пак е в сърцата ни, пак ни закриля, но е друго. Друг е светът...
И така ме зарадва това твое пълно, споделено щастие - така искрено изживяно и почувствано, споделено с нас, както само ти можеш. Незабравим разказ, жив като живота, за нещата от живота - истински чудодейните, самородните, които са и нетленните, вечните, прикътани в сърцето на всекиго, като пламък. От кандилото на любовта, която сме... Прегръдки, мила Майче, благодаря ти за вълшебството!

Ние така сме устроени, че почти никога не усещаме истинското щастие. Минава покрай нас, а после разбираме, че това е ТО. Изгаряме бързо в настоящето, а после само спомените поддържат огъня и тогава разбираме, че не можем без тази топлина. Прегръдки от мен!
цитирай
58. faktifakti - знаеш , че не умея да пиша дълги коментари. но те чета винаги на 100% концентрирана.
20.03.2014 12:24
makont написа:
faktifakti написа:
има само настояще и то се нарича днес.
майсторке на късия пътепис..

няма да тъгувам. Връзката ни със земята и този начин на живот отдавна е прекъсната, учим се да бъдем щастливи така.Присадени в града. Никога няма да бъда "кореняк" в този град, но и живот в клоните може да бъде изпълнен със съдържание. Усмивки и благодаря за похвалата, от теб ми е много мило.

цитирай
59. vilish - "И така, до следващият път..."
20.03.2014 23:12
Да имаш още много "следващи пъти", Мая! С родителите, близо до земята, топлината и обичта! Хубава вечер!
цитирай
60. hel - Толкова е мило - да те посрещнат в...
21.03.2014 01:05
Толкова е мило - да те посрещнат възрастните вече родители с трепет!
Да са ти живи и здрави. Вие също и още много да ги посещавате!
Много ме развълнува.
цитирай
61. gosho568 - Всичко е описано чудесно!
21.03.2014 22:16
Поздрави от мен! ;)
цитирай
62. iliada - Откраднати мигове, скрити дълбоко ...
22.03.2014 10:19
Откраднати мигове,скрити дълбоко в сърцето!Нека е пролетно там ,мила!Честита Пролет!
цитирай
63. makont - Ще има. Искренно се надявам.
23.03.2014 16:28
vilish написа:
Да имаш още много "следващи пъти", Мая! С родителите, близо до земята, топлината и обичта! Хубава вечер!

Независимо, че не можем да спрем времето, можем да усетим всеки миг и да се почувстваме щастливи в него. Поздрави и от мен!
цитирай
64. makont - Здравей Хел,
23.03.2014 16:31
hel написа:
Толкова е мило - да те посрещнат възрастните вече родители с трепет!
Да са ти живи и здрави. Вие също и още много да ги посещавате!
Много ме развълнува.

радвам се, че докоснах сърцето ти. Малко носталгия, малко спомени, малко обич. Все по-рядко намираме време за това, а трябва. Прегръдки и хубава нова седмица!
цитирай
65. makont - Благодаря,
23.03.2014 16:33
gosho568 написа:
Поздрави от мен! ;)

добавям и усмивки!
цитирай
66. makont - Здравей илианка!
23.03.2014 16:34
iliada написа:
Откраднати мигове,скрити дълбоко в сърцето!Нека е пролетно там ,мила!Честита Пролет!

Големи са сърцата ни, много местенца има за скътаване на мили спомени. Един ден ще отворим кутията... Усмивки от мен и лека и слънчева нова седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3032596
Постинги: 148
Коментари: 8110
Гласове: 44538
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031