Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
10.03.2014 18:15 -
Откраднати мигове
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 22733 Коментари: 66 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2014 11:40
Прочетен: 22733 Коментари: 66 Гласове:
68
Последна промяна: 11.03.2014 11:40
Пътуваме! На Петрохан времето е ясно, между високите върхове се прокрадва слънчице и късчета синьо небе. Спускането ми отне тази красота. Буките извисяваха стройно тяло по хребета на планината и като с гребен решеха облаците, създавайки причудливи картини. Този голям Змей. Отворил една уста, иска да глътне последното парче синьо.
И май успя. Надолу мъглата ни обгърна и пътуването се превърна в едно непрекъснато дебнене. Изморява очите това бяло и обгръща душата в един тъжен нюанс.
Все пак, пътуваме. Пътят е към родния край, при родителите ми. Да се видим, да поизчистим лозето и пак да поемем към София... Тези кратки мигове, когато сме заедно!
Мама и татко ни чакат. Милата, направила торта, питка, сварила кокошчица. Толкова вкусно е всичко, от нейните ръце. Дълбоко сърдечно, топло и уютно ми е в къщи. Дори не ми се излиза на двора.
Но лозето чака. Уморените им ръце вече не са способни да свършат всичко, за това ние по-младите се залавяме. Времето е сумрачно, ръми дъждец, мокро и неугледно. Кално, но мирише хубаво.
Милото ми изрови отнякъде една стара шуба в някакъв изхабен зеленикав цвят, с джинсите и белите маратонки, оха, да ме види отнякъде Пако Рабан, екстравагантен модел в ситл " лозекотюр". А косата ми, от дъжда се накъдрила, направо прическа "Гнездо в ремонт". Е, в този изискан вид започнах да помагам да изнесем лозинето от лозето и след това да го изгорим.
А какъв голям огън се получи! Красота! Топлите огнени пламъци се огъваха в невероятен страстен танц, нагоре, към небето. Устремени, нажежени, леки и сгряващи.
На времето този огън се е палел при голяма мръзлица(откраднах си една думичка от нашия край). Около лозето се оставяли изрязаните лозички и при голям студ се подпалвали. Горещите пари и топлинката от огъня пазели лозето да не мръзне. Колко умни са били тогава грижовните стопани. Сега набързичката, по софийскому, идваме на пожар, прибираме, палим, гасим. Няма мисъл, няма творчество, дори. И лозето го усеща. Не получава онази обич, която му е давана във времената преди нас. Независимо от това винаги се отплаща с добър плод и хубаво вино.
Неделя е и отново палим колата. Пътят към София, откраднатото време с родителите, малката сълзичка в ъгъла на окото, скрита, за да не тревожи. И така, до следващият път...
И май успя. Надолу мъглата ни обгърна и пътуването се превърна в едно непрекъснато дебнене. Изморява очите това бяло и обгръща душата в един тъжен нюанс.
Все пак, пътуваме. Пътят е към родния край, при родителите ми. Да се видим, да поизчистим лозето и пак да поемем към София... Тези кратки мигове, когато сме заедно!
Мама и татко ни чакат. Милата, направила торта, питка, сварила кокошчица. Толкова вкусно е всичко, от нейните ръце. Дълбоко сърдечно, топло и уютно ми е в къщи. Дори не ми се излиза на двора.
Но лозето чака. Уморените им ръце вече не са способни да свършат всичко, за това ние по-младите се залавяме. Времето е сумрачно, ръми дъждец, мокро и неугледно. Кално, но мирише хубаво.
Милото ми изрови отнякъде една стара шуба в някакъв изхабен зеленикав цвят, с джинсите и белите маратонки, оха, да ме види отнякъде Пако Рабан, екстравагантен модел в ситл " лозекотюр". А косата ми, от дъжда се накъдрила, направо прическа "Гнездо в ремонт". Е, в този изискан вид започнах да помагам да изнесем лозинето от лозето и след това да го изгорим.
А какъв голям огън се получи! Красота! Топлите огнени пламъци се огъваха в невероятен страстен танц, нагоре, към небето. Устремени, нажежени, леки и сгряващи.
На времето този огън се е палел при голяма мръзлица(откраднах си една думичка от нашия край). Около лозето се оставяли изрязаните лозички и при голям студ се подпалвали. Горещите пари и топлинката от огъня пазели лозето да не мръзне. Колко умни са били тогава грижовните стопани. Сега набързичката, по софийскому, идваме на пожар, прибираме, палим, гасим. Няма мисъл, няма творчество, дори. И лозето го усеща. Не получава онази обич, която му е давана във времената преди нас. Независимо от това винаги се отплаща с добър плод и хубаво вино.
Неделя е и отново палим колата. Пътят към София, откраднатото време с родителите, малката сълзичка в ъгъла на окото, скрита, за да не тревожи. И така, до следващият път...
Права си, няма време вече за емоции и мисъл. Както отива, ще започнат да се раждат и без мозък.:))))
цитирайСамо дето откраднатите мигове стават все по-малко, а лозето на тате отдавна го няма... Като малка го мразех, щото падаше здрава работа. Сега ми липсва...
Успя да ме разчувстваш, Майче...
цитирайУспя да ме разчувстваш, Майче...
"...малката сълзичка в ъгъла на окото, скрита, за да не тревожи. И така, до следващият път..." - хиляди пъти преживяно и от мен!
Прегръдка, Майче! Много ме развълнува твоят разказ!
цитирайПрегръдка, Майче! Много ме развълнува твоят разказ!
Градски хора, пък селска работа вършат.
Ама там дето ти е хвърлен "папука", там ще те влече цял живот. :)
Поздрави от Пирин, Маюшка!
цитирайАма там дето ти е хвърлен "папука", там ще те влече цял живот. :)
Поздрави от Пирин, Маюшка!
Щастливка си, че си ги имаш все още и дано това да продължи дълго, дълго!
Всичко, което разказваш ми е познато до болка. Бащината къща, мама /лека й пръст/ ни посреща усмихната на прага, пръгръдката й, ароматът на косите й, уханието на нейните гозби. После прегръдка за татко, животинките в двора - агънца, козлета, пиленца и всичко, за което се сетиш като живинки. Хапваме от вкусните гозби, обличаме "марковите" работни дрехи и почваме...три декара двор на село, какво ли не сме садили и сяли в него, голямата асма с прекрасната сянка....и така всяка събота и неделя, част от отпуските също. Докато четях твоят прекрасен разказ, картините от миналото преминаха пред очите ми.... А сега вече всичко е различно, тъжно и пусто, макар и дворът й къщата да са поддържани!
Поздрави миличка и не пропускай да казваш и показваш на родителите си колко много ги обичаш и колко са ти скъпи и безценни! Сега, когато тях ги има все още!
цитирайВсичко, което разказваш ми е познато до болка. Бащината къща, мама /лека й пръст/ ни посреща усмихната на прага, пръгръдката й, ароматът на косите й, уханието на нейните гозби. После прегръдка за татко, животинките в двора - агънца, козлета, пиленца и всичко, за което се сетиш като живинки. Хапваме от вкусните гозби, обличаме "марковите" работни дрехи и почваме...три декара двор на село, какво ли не сме садили и сяли в него, голямата асма с прекрасната сянка....и така всяка събота и неделя, част от отпуските също. Докато четях твоят прекрасен разказ, картините от миналото преминаха пред очите ми.... А сега вече всичко е различно, тъжно и пусто, макар и дворът й къщата да са поддържани!
Поздрави миличка и не пропускай да казваш и показваш на родителите си колко много ги обичаш и колко са ти скъпи и безценни! Сега, когато тях ги има все още!
ти желая да се радваш на родителите ти! Това са най-милите моменти на общуване с тях. Макар, че моите не са вече на този свят, аз съм си мислено с тях и тези спомени. Радвай им се докато са живи, защото после идва само тъгата ......Поздрав за постинга!
цитирайРодното е най-уютно, най-хубаво, нали?...
цитирайОткрадваме си хубави мигове на очакване, път, срещи ... скътваме ги в специалната стаичка на сърцето и после дълго се греем на тях...
Потопи ме в уюта на родното, и танца на огъня погледах... със сълзичка в крайчеца на окото.
Развълнува ме, Мая ...
цитирайПотопи ме в уюта на родното, и танца на огъня погледах... със сълзичка в крайчеца на окото.
Развълнува ме, Мая ...
Аз пък няма при кого да пътувам с трепет и да си тръгвам със сълзичка, защото майка ми живее близо до мен в мръсния град. Пак е уютно при мама и пак е по-вкусно и по-ароматно, обаче не е същото. Винаги съм мечтала да има едно местенце извън София, където да се сгуша и да знам, че съм част от него.
А Пако Рабан, ако вкуси мамините ни питки, еххее, ще забрави какво беше мода :)))
Усмивки и поздрави!
цитирайА Пако Рабан, ако вкуси мамините ни питки, еххее, ще забрави какво беше мода :)))
Усмивки и поздрави!
Не само на откраднатия,а и на подарения и споделения.Занапред.Благодаря за вълнението.То беше един откраднат миг за мен...
Красива снежна вечер!
цитирайКрасива снежна вечер!
Мила картинка, до болка позната и вече останала в спомените. Една къща, в която отдавна не мирише на манджа и опустял двор. Когато се сбъркаме да я посетим никой не ни посреща, само плъхове тупуркат по тавана. Селото отдавна не е същото, хората оредяват с всяка изминала година и няма кой да ги смени, къши и дворове опустяват.Радвай се на всеки откраднат миг и се опитай да съхраниш сомените от тях. Поздрави!!
цитирай
12.
planinitenabulgaria -
Понеже и аз пътувам често - ходя! - такива разкази ме вълнуват.
10.03.2014 23:41
10.03.2014 23:41
Не става ясно къде е това село, но имам пожелание към хората в него, защото явно е в Северозападна България - да не се заселят ромове при тях. Западният Балкан е едно от силните ми места и го познавам добре.
цитирай
13.
анонимен -
Идилична картина.
10.03.2014 23:58
10.03.2014 23:58
Отдавна беше това време за мен. БЯха ни оставили савоедин декар лозезачастно ползване, но и него взеха накаря, за да побият там сонда да търяст нефт. После сожиха и помпа. СЕга няма нито грам. А ония говеда направиха цял комбинат бензини да произвеждат. Унищожиха цялата Плевенска област.
цитирайМного образен и въздействащ върху сетивата разказ. Усетих замайващо ухание на мокра пръст, аромата на българско село, на топла питка омесена с любов и най-вече болката стаена в ъгълчето на окото.
Нека са ти живи и здрави милите родители!
цитирайНека са ти живи и здрави милите родители!
и ние така към моя край - все бегом, все на бързане...да са ти живи и здрави родителите, Мая, да те чакат и посрещат.
Беше ми хубаво да надникна при теб:)
цитирайБеше ми хубаво да надникна при теб:)
monaliza121 написа:
Права си, няма време вече за емоции и мисъл. Както отива, ще започнат да се раждат и без мозък.:))))
вече почти нямаме време за чувства. Като роботи сме, механично, набързо да се свърши работата. Дори няма време да се видим като хората. Всичко това ми тежи, но такъв живот сме си избрали. Откъснати от корените си и посадени там някъде в града, станали безчувствени безродници. Поздрави от мен!
cecka1504 написа:
Само дето откраднатите мигове стават все по-малко, а лозето на тате отдавна го няма... Като малка го мразех, щото падаше здрава работа. Сега ми липсва...
Успя да ме разчувстваш, Майче...
Успя да ме разчувстваш, Майче...
Вече няма кой и остава на нашите ръце. Но виждаш лятото как се е разлистило лозето, след това натежава от плод и това някак си дава сили и прави работата приятна, защото виждаш как с помощта на ръцете ти се ражда нещо. А виното след това, ех, виното. Няма такова. усмивки и хубав вторник!
erato7 написа:
"...малката сълзичка в ъгъла на окото, скрита, за да не тревожи. И така, до следващият път..." - хиляди пъти преживяно и от мен!
Прегръдка, Майче! Много ме развълнува твоят разказ!
Прегръдка, Майче! Много ме развълнува твоят разказ!
Да ни посрещат, да ни изпращат, да са живи. Тежи ми, че са изоставени от нас. Когато имат нужда, нас ни няма, а не искат и да чуят за града. И така на път, откраднати мигове обич и малката сълзичка, скришом... Усмихвам ти се!
voinov50 написа:
Градски хора, пък селска работа вършат.
Ама там дето ти е хвърлен "папука", там ще те влече цял живот. :)
Поздрави от Пирин, Маюшка!
Ама там дето ти е хвърлен "папука", там ще те влече цял живот. :)
Поздрави от Пирин, Маюшка!
Много си прав, влече ме натам. Ако имаше работа, като нищо щях да се върна. Но, това е. Разпръснати, откъснати от родното място, все на път... Поздрави и от мен!
tanelia написа:
Щастливка си, че си ги имаш все още и дано това да продължи дълго, дълго!
Всичко, което разказваш ми е познато до болка. Бащината къща, мама /лека й пръст/ ни посреща усмихната на прага, пръгръдката й, ароматът на косите й, уханието на нейните гозби. После прегръдка за татко, животинките в двора - агънца, козлета, пиленца и всичко, за което се сетиш като живинки. Хапваме от вкусните гозби, обличаме "марковите" работни дрехи и почваме...три декара двор на село, какво ли не сме садили и сяли в него, голямата асма с прекрасната сянка....и така всяка събота и неделя, част от отпуските също. Докато четях твоят прекрасен разказ, картините от миналото преминаха пред очите ми.... А сега вече всичко е различно, тъжно и пусто, макар и дворът й къщата да са поддържани!
Поздрави миличка и не пропускай да казваш и показваш на родителите си колко много ги обичаш и колко са ти скъпи и безценни! Сега, когато тях ги има все още!
Всичко, което разказваш ми е познато до болка. Бащината къща, мама /лека й пръст/ ни посреща усмихната на прага, пръгръдката й, ароматът на косите й, уханието на нейните гозби. После прегръдка за татко, животинките в двора - агънца, козлета, пиленца и всичко, за което се сетиш като живинки. Хапваме от вкусните гозби, обличаме "марковите" работни дрехи и почваме...три декара двор на село, какво ли не сме садили и сяли в него, голямата асма с прекрасната сянка....и така всяка събота и неделя, част от отпуските също. Докато четях твоят прекрасен разказ, картините от миналото преминаха пред очите ми.... А сега вече всичко е различно, тъжно и пусто, макар и дворът й къщата да са поддържани!
Поздрави миличка и не пропускай да казваш и показваш на родителите си колко много ги обичаш и колко са ти скъпи и безценни! Сега, когато тях ги има все още!
и се радвам на всеки миг заедно. Знаеш ли, че при всяко иззвъняване на телефона от тях и ми се свива сърцето, да не се е случило нещо. А като чуя маминия глас се успокоявам. Така се стече живота, че останаха сами. Чувствам вина и ще я нося до края на живота си. И аз се моля да са живи и да не ги боли много, защото за здраве вече на тази възраст не може да се говори. Май те натъжих, съжалявам. Сега ти се усмихвам и ти желая спорен и спокоен ден!
aip55 написа:
ти желая да се радваш на родителите ти! Това са най-милите моменти на общуване с тях. Макар, че моите не са вече на този свят, аз съм си мислено с тях и тези спомени. Радвай им се докато са живи, защото после идва само тъгата ......Поздрав за постинга!
Не случайно ги наричам откраднати мигове, щастие. Поздрави и хубав ден!
mt46 написа:
Родното е най-уютно, най-хубаво, нали?...
Няма такова усещане на сигурност, на спокойствие, на благост. Усмивки!
megg написа:
Открадваме си хубави мигове на очакване, път, срещи ... скътваме ги в специалната стаичка на сърцето и после дълго се греем на тях...
Потопи ме в уюта на родното, и танца на огъня погледах... със сълзичка в крайчеца на окото.
Развълнува ме, Мая ...
Потопи ме в уюта на родното, и танца на огъня погледах... със сълзичка в крайчеца на окото.
Развълнува ме, Мая ...
Кътам си я тази топлинка, пълня емоционалното резервоарче, до следващия път. Дано е отредено повече време. Усмивки!
benitta написа:
Аз пък няма при кого да пътувам с трепет и да си тръгвам със сълзичка, защото майка ми живее близо до мен в мръсния град. Пак е уютно при мама и пак е по-вкусно и по-ароматно, обаче не е същото. Винаги съм мечтала да има едно местенце извън София, където да се сгуша и да знам, че съм част от него.
А Пако Рабан, ако вкуси мамините ни питки, еххее, ще забрави какво беше мода :)))
Усмивки и поздрави!
А Пако Рабан, ако вкуси мамините ни питки, еххее, ще забрави какво беше мода :)))
Усмивки и поздрави!
При нас разстоянията усложняват нещата, но пък наистина, пътуваш, натам, към мама, няма такова усещане. Да те чака някой...А за Пако Рабан, ами аз винаги съм неподготвена. Как можах да тръгна с белите маратонки в калта. Там стари дрехи има, но подходящи обувки? Усмивки от мен и хубав вторник!
precoria написа:
Не само на откраднатия,а и на подарения и споделения.Занапред.Благодаря за вълнението.То беше един откраднат миг за мен...
Красива снежна вечер!
Красива снежна вечер!
такива мигове остават задълго и топлят дълго. Докато ги има. Радвам се, че те развълнувах, това е споделянето от което имаме нужда, което ни прави съпричастни, предизвиква спомени и хубави чувства. Усмивки и хубав ден!
kasnaprolet9999 написа:
Мила картинка, до болка позната и вече останала в спомените. Една къща, в която отдавна не мирише на манджа и опустял двор. Когато се сбъркаме да я посетим никой не ни посреща, само плъхове тупуркат по тавана. Селото отдавна не е същото, хората оредяват с всяка изминала година и няма кой да ги смени, къши и дворове опустяват.Радвай се на всеки откраднат миг и се опитай да съхраниш сомените от тях. Поздрави!!
Къщата на баба и дядо, нея дори вече я няма. Само в сънищата. Оджака, стаичката с пръстения под и тази миризма... Такъв е редът, всичко е преходно. Остават тези малки мигове щастие. Прегръдки, Вени!
planinitenabulgaria написа:
Не става ясно къде е това село, но имам пожелание към хората в него, защото явно е в Северозападна България - да не се заселят ромове при тях. Западният Балкан е едно от силните ми места и го познавам добре.
Дунавци. То не е родно място нито на мен, нито на родителите ми. Просто там се заселиха. Истинската ми обич е село Тошевци, във Видинския край. Там са се родили те, от там е корена. Едно красиво село с онези белите къщи от кал, измазани и варосани. Но, то вече е почти опустяло. Дали има двама трима старци. Дори и цигани няма. Останаха само опустелите къщи и ..... гробовете. Поздрави!
parasol написа:
Отдавна беше това време за мен. БЯха ни оставили савоедин декар лозезачастно ползване, но и него взеха накаря, за да побият там сонда да търяст нефт. После сожиха и помпа. СЕга няма нито грам. А ония говеда направиха цял комбинат бензини да произвеждат. Унищожиха цялата Плевенска област.
Ние станахме градски чада, откъснати из корен от същността си. Поздрави и хубав ден!
paciencia написа:
Много образен и въздействащ върху сетивата разказ. Усетих замайващо ухание на мокра пръст, аромата на българско село, на топла питка омесена с любов и най-вече болката стаена в ъгълчето на окото.
Нека са ти живи и здрави милите родители!
Нека са ти живи и здрави милите родители!
а ние да даваме и получаваме тази обич, да вдишваме с пълни гърди тези аромати и да усещаме това топло, докато Бог е отредил. Прегръщам те и ти изпращам много усмивки!
martiniki написа:
и ние така към моя край - все бегом, все на бързане...да са ти живи и здрави родителите, Мая, да те чакат и посрещат.
Беше ми хубаво да надникна при теб:)
Беше ми хубаво да надникна при теб:)
"пожарната команда пристига". Набързо, припряно, в опит да свършиш всичко. И двора, и лозето, и къщата и малко време обич да получиш и дадеш. Пожарникари! После остава време да го оцениш, нощем, когато не се затварят очите и усещаш вината от това, че сме далеч един от друг и не винаги, когато имат нужда от нас, можем да се притечем. Поздрави от мен и много усмивки!
Една сълзичка ли?
Цяло езерце направих, четейки разказа ти!
"Кради" с пълни шепи и до самозабрава тези мигове с мама и татко!
Да знаеш само колко трепетно и с надежда броят часовете до вашето идване!
Преди месец бях в родния ми край - на хвърлей място от родния ми дом, който вече е на чужди хора, а майка и татко много отдавна ги няма ...
Поводът беше много хубав, но аз си избърсах очите, заради "хвърлея".
Отивайте там като на истинско лозе, каквото си е лозето,де.
Не "претупвайте" работата и то ще ви е благодарно и ще ви чака като жив човек!
Научих една дума от вашия край - "мръзлица" и ще си я скътам:).
Поздрави, мила Мая! Хубав и слънчев ден!
цитирайЦяло езерце направих, четейки разказа ти!
"Кради" с пълни шепи и до самозабрава тези мигове с мама и татко!
Да знаеш само колко трепетно и с надежда броят часовете до вашето идване!
Преди месец бях в родния ми край - на хвърлей място от родния ми дом, който вече е на чужди хора, а майка и татко много отдавна ги няма ...
Поводът беше много хубав, но аз си избърсах очите, заради "хвърлея".
Отивайте там като на истинско лозе, каквото си е лозето,де.
Не "претупвайте" работата и то ще ви е благодарно и ще ви чака като жив човек!
Научих една дума от вашия край - "мръзлица" и ще си я скътам:).
Поздрави, мила Мая! Хубав и слънчев ден!
Стана ми мило.... Така хубаво си описала всичко...
Уют и топлинка да има в душата ти, Майче :)
цитирайУют и топлинка да има в душата ти, Майче :)
katan написа:
Една сълзичка ли?
Цяло езерце направих, четейки разказа ти!
"Кради" с пълни шепи и до самозабрава тези мигове с мама и татко!
Да знаеш само колко трепетно и с надежда броят часовете до вашето идване!
Преди месец бях в родния ми край - на хвърлей място от родния ми дом, който вече е на чужди хора, а майка и татко много отдавна ги няма ...
Поводът беше много хубав, но аз си избърсах очите, заради "хвърлея".
Отивайте там като на истинско лозе, каквото си е лозето,де.
Не "претупвайте" работата и то ще ви е благодарно и ще ви чака като жив човек!
Научих една дума от вашия край - "мръзлица" и ще си я скътам:).
Поздрави, мила Мая! Хубав и слънчев ден!
Цяло езерце направих, четейки разказа ти!
"Кради" с пълни шепи и до самозабрава тези мигове с мама и татко!
Да знаеш само колко трепетно и с надежда броят часовете до вашето идване!
Преди месец бях в родния ми край - на хвърлей място от родния ми дом, който вече е на чужди хора, а майка и татко много отдавна ги няма ...
Поводът беше много хубав, но аз си избърсах очите, заради "хвърлея".
Отивайте там като на истинско лозе, каквото си е лозето,де.
Не "претупвайте" работата и то ще ви е благодарно и ще ви чака като жив човек!
Научих една дума от вашия край - "мръзлица" и ще си я скътам:).
Поздрави, мила Мая! Хубав и слънчев ден!
Мръзлица е страхотна дума, нали, звучи зловещо студено. А за работата, не я претупваме, разбира се, но това бързане и със срок ужасно уморява. И какво се получава, уж отиваме да се видим, а от работа не остава време. Това направи, онова направи и то времето свършило. Кога ли ще ни стигне да нещо. Усмивки!
martito написа:
Стана ми мило.... Така хубаво си описала всичко...
Уют и топлинка да има в душата ти, Майче :)
Уют и топлинка да има в душата ти, Майче :)
носи на всичко. Дано радостите и хубавите мигове са повече. Благодаря, че намина. Една широка усмивка от мен!
По стоплящи и по мили няма от тях! Греби с пълни шепи, защото всички е до време.
Хубав следобед и нежна вечер!
цитирайХубав следобед и нежна вечер!
36.
flymore -
Така може само да опише човек,
11.03.2014 16:28
11.03.2014 16:28
обичащ земята. Дълбоко привързан към корените си, към близките и любими хора, дарили го и вдъхнали живот.
Радвам се с теб, Маичка!
Да са живи и много здрави родителите ти, за да я има усмивката и сълзата от обич родена, отваряйки бащината порта!
Прегръдки!<3
цитирайРадвам се с теб, Маичка!
Да са живи и много здрави родителите ти, за да я има усмивката и сълзата от обич родена, отваряйки бащината порта!
Прегръдки!<3
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
цитирайНека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
И мен ме развълнува споделеното от теб, Мая! Радвай се въпреки всичко на тези мигове... Те са неповторими до тогава, когато сте всички заедно...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
makont - да са живи и здрави родителите ти, дълго време да те радват и зареждат за да описваш подобни идилични картини.
На мен съпругата ми е от село и на стари години, ако още ме търпи :), май ще се преселим там да живеем. Селото има много положителни страни и своята си красота, стига човек да има очи да я види.
Поздрав.
Ицко
цитирайНа мен съпругата ми е от село и на стари години, ако още ме търпи :), май ще се преселим там да живеем. Селото има много положителни страни и своята си красота, стига човек да има очи да я види.
Поздрав.
Ицко
tota написа:
По стоплящи и по мили няма от тях! Греби с пълни шепи, защото всички е до време.
Хубав следобед и нежна вечер!
Хубав следобед и нежна вечер!
задържайки всеки миг заедно. Докато е писано... Усмивки от мен и много слънчице и настроение днес!
flymore написа:
обичащ земята. Дълбоко привързан към корените си, към близките и любими хора, дарили го и вдъхнали живот.
Радвам се с теб, Маичка!
Да са живи и много здрави родителите ти, за да я има усмивката и сълзата от обич родена, отваряйки бащината порта!
Прегръдки!<3
Радвам се с теб, Маичка!
Да са живи и много здрави родителите ти, за да я има усмивката и сълзата от обич родена, отваряйки бащината порта!
Прегръдки!<3
където ти е коренът, там се ражда цвят. Другото е вегетиране. За съжаление така се случи в живота на много хора. Но все пак, все още имаме тези мигове с родителите в техния дом и аз съм щастлива от това. Дано по дълго време има кой да ни посреща, защото след това... Сега усмивки и хубав и слънчев ден!
sande написа:
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
Благодаря за хубавите стихове. Да, търсим несъществуващи неща, откъснахме се, като ненужен цвят, който увяхва без корена си. Това е, живот без основи, на глинени крака, без мисъл и обич. Живеем там, където не ни е мястото, защото такава е ситуацията и трябва да избираш. Или - или. Не мога да си оставя децата и семейството си и изоставих родителите си и родния край, уж за да живеем по добре. Е, живеем разкъсани и с чувство за вина. Непълноценни и страдащи. Но, се ла ви, както казват французите. Здраве да е, ще се борим. Усмивки и хубав ден!
ckarlet написа:
И мен ме развълнува споделеното от теб, Мая! Радвай се въпреки всичко на тези мигове... Те са неповторими до тогава, когато сте всички заедно...
Поздрави!
Поздрави!
Да, докато... Дано! Дано по-дълго са живи и са заедно, защото отиде ли си единият, другият няма да може да живее сам. Те са от онези сплотени семейства, който се крепяха на искренна обич. Нещо, което предадоха и на мен. И аз съм заразена, в къщи е същото. Като деца се търсим, и когато единият го няма, другият страда. Странно, явно това е силният модел, скрепен с обич. Щастие и много любов ти пожелавам и много, много щастливи мигове.
dinkov написа:
makont - да са живи и здрави родителите ти, дълго време да те радват и зареждат за да описваш подобни идилични картини.
На мен съпругата ми е от село и на стари години, ако още ме търпи :), май ще се преселим там да живеем. Селото има много положителни страни и своята си красота, стига човек да има очи да я види.
Поздрав.
Ицко
На мен съпругата ми е от село и на стари години, ако още ме търпи :), май ще се преселим там да живеем. Селото има много положителни страни и своята си красота, стига човек да има очи да я види.
Поздрав.
Ицко
Винаги сме с предимство, има къде да отидеш, къде да те посрещнат, къде да те обичат. Аз обожавам тези мигове, когато си ходим, и не само за това, че си разменяме обич с родителите, но и за този неповторим дъх на земя, на свобода, на простор. Усмивки и много обич ти желая!
нека сълзичката да е скрита за радост, да са живи и здрави родителите ти,
те винаги разбират и бързането, и динамичния живот, винаги могат
да оправдаят... Щастлива си, че ги имаш...
Аз живея на същото място, където съм родена,където сме живяли баба и дядо, мама и татко,в центъра на града, но беше различно... двор, цветя, асма...
Още съм тук, но тях ги няма ... а сълзата не пресъхва...
Развълнува ме ... толкова истинско и топло, обично...
Открадвай си повече време, колкото и да е трудно !
цитирайте винаги разбират и бързането, и динамичния живот, винаги могат
да оправдаят... Щастлива си, че ги имаш...
Аз живея на същото място, където съм родена,където сме живяли баба и дядо, мама и татко,в центъра на града, но беше различно... двор, цветя, асма...
Още съм тук, но тях ги няма ... а сълзата не пресъхва...
Развълнува ме ... толкова истинско и топло, обично...
Открадвай си повече време, колкото и да е трудно !
stela50 написа:
нека сълзичката да е скрита за радост, да са живи и здрави родителите ти,
те винаги разбират и бързането, и динамичния живот, винаги могат
да оправдаят... Щастлива си, че ги имаш...
Аз живея на същото място, където съм родена,където сме живяли баба и дядо, мама и татко,в центъра на града, но беше различно... двор, цветя, асма...
Още съм тук, но тях ги няма ... а сълзата не пресъхва...
Развълнува ме ... толкова истинско и топло, обично...
Открадвай си повече време, колкото и да е трудно !
те винаги разбират и бързането, и динамичния живот, винаги могат
да оправдаят... Щастлива си, че ги имаш...
Аз живея на същото място, където съм родена,където сме живяли баба и дядо, мама и татко,в центъра на града, но беше различно... двор, цветя, асма...
Още съм тук, но тях ги няма ... а сълзата не пресъхва...
Развълнува ме ... толкова истинско и топло, обично...
Открадвай си повече време, колкото и да е трудно !
все сълзички са ни на очите. Ти може би си щастливка, знаеш ли. Останала си при корена си, там, в родния дом, при спомените, при тъгата, но и при хубавите мигове, цъфналите цветя, при асмата. Така са го мислели всички родители, да си останем при тях, да сме заедно, както е било на времето, а тя каква стана. Но, остават ни миговете обич, заедно, докато ги има... Прегръдки и хубав и усмихнат ден!
хубаво е да се завърнеш в бащината къща и да има кой да те посрещне. При мен таз къща е на пет минути от нас, но при теб вълнението, свързано с пътуването и срещата е по-голямо. Да са ни живи и здрави колкото може по-дълго!
цитирайscarlety написа:
хубаво е да се завърнеш в бащината къща и да има кой да те посрещне. При мен таз къща е на пет минути от нас, но при теб вълнението, свързано с пътуването и срещата е по-голямо. Да са ни живи и здрави колкото може по-дълго!
изчезна ми ти нещо. Надявам се при теб всичко да е наред. А щом мама и тати са ти близо, си щастливка. Да липсва вълнението от пътуването, но и го няма чувството за вина, че все ме няма, когато имат нужда от мен. Няма да ме има и когато... Само телефонът ще иззвъни и тогава вината ще стане планина... Ох, че мрачни мисли ме обзеха. Усмихвам ти се!
vostroto написа:
Все повече се убеждавам, че си сбъркала професията:) Ако някога ти свършат сметките за смятане, сядай и пиши книги:)
Поздрави!
Поздрави!
Е, още малко хартия ще прашасва в някой ъгъл. Ей така за удоволствие по-ми спори. Разтоварва ме и с такъв хъс се нахвърлям на бумагите. Усмивки!
Вече сами си отключваме,
ядем каквото сами си сготвим...
цитирайядем каквото сами си сготвим...
има само настояще и то се нарича днес.
майсторке на късия пътепис..
цитираймайсторке на късия пътепис..
няма де никак зле на пейзажа ;) Ти си най-добрата разказвачка наоколо, факт.
цитирайСега знам, че е възможно, но тогава не знаех. Златното време, когато мама беше с нас. Сега пак е в сърцата ни, пак ни закриля, но е друго. Друг е светът...
И така ме зарадва това твое пълно, споделено щастие - така искрено изживяно и почувствано, споделено с нас, както само ти можеш. Незабравим разказ, жив като живота, за нещата от живота - истински чудодейните, самородните, които са и нетленните, вечните, прикътани в сърцето на всекиго, като пламък. От кандилото на любовта, която сме... Прегръдки, мила Майче, благодаря ти за вълшебството!
цитирайИ така ме зарадва това твое пълно, споделено щастие - така искрено изживяно и почувствано, споделено с нас, както само ти можеш. Незабравим разказ, жив като живота, за нещата от живота - истински чудодейните, самородните, които са и нетленните, вечните, прикътани в сърцето на всекиго, като пламък. От кандилото на любовта, която сме... Прегръдки, мила Майче, благодаря ти за вълшебството!
gocho52 написа:
Вече сами си отключваме,
ядем каквото сами си сготвим...
ядем каквото сами си сготвим...
Все пак ние сме живи и трябва да живеем с това. Важното е, че има там някъде дом, където да отидеш, да те връхлетят спомените, да се усмихнеш лекичко или да пуснеш една сълза... Поздрави!
faktifakti написа:
има само настояще и то се нарича днес.
майсторке на късия пътепис..
майсторке на късия пътепис..
няма да тъгувам. Връзката ни със земята и този начин на живот отдавна е прекъсната, учим се да бъдем щастливи така.Присадени в града. Никога няма да бъда "кореняк" в този град, но и живот в клоните може да бъде изпълнен със съдържание. Усмивки и благодаря за похвалата, от теб ми е много мило.
sestra написа:
няма де никак зле на пейзажа ;) Ти си най-добрата разказвачка наоколо, факт.
Много такива има, чакам да потекат реките от щастливи усмивки. Благодаря за констатацията, усмихна ме. Най-добрата разказвачка сред счетитата или най-доброто счети сред разказвачките. Хубаво ми е, когато някой каже добра дума, особено, когато този някой си ти. Прегръщам те и ти изпращам една голяма усмивка!
malchaniaotnadejda7 написа:
Сега знам, че е възможно, но тогава не знаех. Златното време, когато мама беше с нас. Сега пак е в сърцата ни, пак ни закриля, но е друго. Друг е светът...
И така ме зарадва това твое пълно, споделено щастие - така искрено изживяно и почувствано, споделено с нас, както само ти можеш. Незабравим разказ, жив като живота, за нещата от живота - истински чудодейните, самородните, които са и нетленните, вечните, прикътани в сърцето на всекиго, като пламък. От кандилото на любовта, която сме... Прегръдки, мила Майче, благодаря ти за вълшебството!
И така ме зарадва това твое пълно, споделено щастие - така искрено изживяно и почувствано, споделено с нас, както само ти можеш. Незабравим разказ, жив като живота, за нещата от живота - истински чудодейните, самородните, които са и нетленните, вечните, прикътани в сърцето на всекиго, като пламък. От кандилото на любовта, която сме... Прегръдки, мила Майче, благодаря ти за вълшебството!
Ние така сме устроени, че почти никога не усещаме истинското щастие. Минава покрай нас, а после разбираме, че това е ТО. Изгаряме бързо в настоящето, а после само спомените поддържат огъня и тогава разбираме, че не можем без тази топлина. Прегръдки от мен!
58.
faktifakti -
знаеш , че не умея да пиша дълги коментари. но те чета винаги на 100% концентрирана.
20.03.2014 12:24
20.03.2014 12:24
makont написа:
няма да тъгувам. Връзката ни със земята и този начин на живот отдавна е прекъсната, учим се да бъдем щастливи така.Присадени в града. Никога няма да бъда "кореняк" в този град, но и живот в клоните може да бъде изпълнен със съдържание. Усмивки и благодаря за похвалата, от теб ми е много мило.
faktifakti написа:
има само настояще и то се нарича днес.
майсторке на късия пътепис..
майсторке на късия пътепис..
няма да тъгувам. Връзката ни със земята и този начин на живот отдавна е прекъсната, учим се да бъдем щастливи така.Присадени в града. Никога няма да бъда "кореняк" в този град, но и живот в клоните може да бъде изпълнен със съдържание. Усмивки и благодаря за похвалата, от теб ми е много мило.
Да имаш още много "следващи пъти", Мая! С родителите, близо до земята, топлината и обичта! Хубава вечер!
цитирайТолкова е мило - да те посрещнат възрастните вече родители с трепет!
Да са ти живи и здрави. Вие също и още много да ги посещавате!
Много ме развълнува.
цитирайДа са ти живи и здрави. Вие също и още много да ги посещавате!
Много ме развълнува.
Поздрави от мен! ;)
цитирайОткраднати мигове,скрити дълбоко в сърцето!Нека е пролетно там ,мила!Честита Пролет!
цитирайvilish написа:
Да имаш още много "следващи пъти", Мая! С родителите, близо до земята, топлината и обичта! Хубава вечер!
Независимо, че не можем да спрем времето, можем да усетим всеки миг и да се почувстваме щастливи в него. Поздрави и от мен!
hel написа:
Толкова е мило - да те посрещнат възрастните вече родители с трепет!
Да са ти живи и здрави. Вие също и още много да ги посещавате!
Много ме развълнува.
Да са ти живи и здрави. Вие също и още много да ги посещавате!
Много ме развълнува.
радвам се, че докоснах сърцето ти. Малко носталгия, малко спомени, малко обич. Все по-рядко намираме време за това, а трябва. Прегръдки и хубава нова седмица!
gosho568 написа:
Поздрави от мен! ;)
добавям и усмивки!
iliada написа:
Откраднати мигове,скрити дълбоко в сърцето!Нека е пролетно там ,мила!Честита Пролет!
Големи са сърцата ни, много местенца има за скътаване на мили спомени. Един ден ще отворим кутията... Усмивки от мен и лека и слънчева нова седмица!
Търсене
За този блог
Гласове: 44538