Написах продължението за Брашов, ще го пусна, но в друг момент. Прекалено сериозно е. Много история, много българско присъствие и факти, които поне за мен лично не бяха станали достояние.   Но днес имам чувството, че имаме нужда от нещо друго. Искам да Ви усмихна, искам да Ви предам чувства, който да Ви направят съпричастни към едно изживяване, изпълнено с радост и положителни емоции.
  Ето, няма сила, която да не може да бъде овладяна, ако подходим с усмивка.

Този лъв дори позволи да го погаля по лапката. Размърда пръсти в блаженство и ми намигна с каменното си око.   От сутринта съм заредена положително, въпреки дъжда. Дори и вътрешният ред в проклетата чанта не можа да помрачи настроението ми.














    
 

  От цялото това ровене бях oмаломощена,



но девойката с цветята ми даде да разбера, че неразборията идва от ненужните вещи от нашия бит, които неблагоразумно съм натъпкала в чантата си. В нейната кошница има само цветя и цари хармония. Дори и каменна, тя е спокойна и слънчево носи своя пъстър, красив товар.



  Спретнатите, очарователни къщички в комплекс Монтерей с удоволствие ни изпратха в поредната разходка, махайки ни приветливо, в очакване на завръщането ни. Дори и в дъжда, това място напълно отговаря на името си - Пояна Брашов, което означава "Слънчевите поляни" - един от най-известните ски курорти в Румъния, цветно, пъстрота и семпла приветливост в едно с невероятното гостоприемство.

  Ето го и Брашов, разположен в сърцето на Карпатите, градът е един малък шедьовър на архитектурата със своите ренесансови, барокови и готически структури, който са добре запазени през вековете. 



  Корените на модерния облик на града датират от 1211 година, когато рицарите от  Тевтонския орден започват да строят  върху древното селище Дакия.



  Последните две снимки са част от кръглия плащод в центъра на града, построен 1420 година с кметството, осеян със заобикалящи го сгради с барокова и готическа архитектура. Център на вниманието ми е прочутата Карпатска мечка, румънците я наричат Урсуз. Не е страшна, нали, толкова цветна и в добро разположение на духа я видяхме и ние.

  Църквата Свети Николай е пред нас в целия си блясък. Сякаш съм в света на приказките, а геройте на Дисни всеки момент ще изскочат от някоя кула.



  Това е единствената оцеляла порта от цитаделата Брашов-Св.Екатерина. Отново устремените към небето кули, завършващи със знаменца, невероятна приказност, ето вижте, в дъното се вижда една принцеса, която е намерила своя принц и сега му се врича във вярност. изглеждаха толкова слънчеви и щастливи.



  

   Впечатляващо, надписа на хълма, като във Холивуд.

   И понеже споменах Холивуд, ще се пренесем на едно място, любимо на режисьорите от меката на киното - крепостта Ръшньов (или Ръшнов, но на мен лично РъшнЬов ми звучи по-мило и така приех да я наричам).  
  Това е една внушителна средновековна крепост, изцяло запазена и до днес. Смята се, че е построена през ХІІІ век от Орденът на Тевтонските рицари. 



  Крепоста е толкова добре укрепена, смята се, че е практически непревзимаема. Дебелината на стените е метър и половина. Един единствен път крепостта е била предадена и то поради липса на вода на  Габриел Батори, княз на Трансилвания. Спирам с историческите факти и се впускаме във вътрешността. Крепостта е била замислена за защита на селяните при обсада, вътре има около 30 къщички, параклис, училище.



 
  Спретнати и кокетни къщички, навсякъде буквално потопено в цветя и зеленина.



  Тук, на втория етаж живеят хора. Това са местните майстори и занаятчии, които плетат красивите покривчици на една кука, преработват невероятните цветни камъни, превръщайки ги в пъстри накити, приготвят сладка и шербети от горски плодове, или просто търговци, аниматори, облечени като средновековни рицари, който ни демонстрираха как се борави със старинните оръжия.



Просто се влюбих в това място,



дори и кошчетата за боклук са тематично аранжирани. Всичко подбрано и направено с вкус, така че да съхрани средновековните традиции и да ни пренесе през вековете назад във времето. Тук намерих и Слънчевия човек



  Вече го познавате, но не мога да се сдържа да не Ви го представя пак. Този човечец внесе толкова настроение не само в мен, но и в цялата група. Бях го закачила на перденцето в автобуса и при всяко влизане, ни посрещаше с неизменната си усмивка и веселяшките си дрешки.

  Вечерта ни очакваше приятна вечеря с програма от румънска група с традиционния за страната фолклор. Бяха толкова усмихнати, като Слънчевия човек, танцуваха с чувство и се раздаваха в своя танц, емоционални, млади, красиви...








 



   Слънчевият човек ме погледна от саксията и се завъртя слънчево-сърдито, намигвайки ми: "Спри да пишеш, досадна си, навън е слънчево и съботно, потънало в зелено, а липата е цъфнала и пръска своя аромат, примамващо - излизай!"
  Ще го послушам. Усмивки и хайде в парка, каним Ви на разходка с мопсчетата.

Мая, заслужаваш си ПРИКАЗКАТА!
Пак да отидеш, на още по-хубави и приказни места с любимото момче!

Ех, тази твоя приказка Майче... Прекрасна е ! Вече реших заминавам и аз ,ти толкова увлекателно и подробно разказваш историята на всяко едно кътче до което си се докоснала, че ме завладя жаждата за пътешествие до Румъния...
Да , усмихна ме Слънчево момиче ! Хубава вечер !

Имаш очи за красотата, Мая! Усмихна ме (широко)!:)

Много хубав пътепис... Ставаш за екскурзоводка...
Приятна вечер!...

съм от преекспонираните ти емоции:)

е твоята, Майче! :) И всяко спиране по пътя на усмихнатото момиче - красиво, почти нереално. Радвам се, че споделяш чудните светове, в които попадаш, и че го правиш така увлекателно!
А от мен - поздрав с прегръдка и парченца цветност - отчупих ги от двете дъги, които изгряха след дъжда. :)

Толкова свят има невидян и чака. Усмивки и хубава съботна вечер!

сигурна съм, че ще останеш очарована като мен, ти си емоционално момиче и няма как да не те докосне всичко това! Усмивки и хубава вечер!

Определено имаме нужда от усмихващи неща и положителна емоционалност. Поздрави!

varna me v uchenicheskite godini , usetih vkusa na mamaligata i se kashih otnovo na lifta, koito daje veche ne pomnj kade otivashe...:) no..Chernata Katedrala se vijdashe dobre...
Snimkite sa super, i ti sashto si chudesna!!!

защото, освен очарованието, ми беше безкрайно интересно. Поздрави и усмивки!

ти очевидно си мазохистка, щом не ме харесваш, пък ме четеш. Хубава вечер!

Поздрави и от мен, радвам се, че се поразходи с мен!

Черната катедрала ми подейства много потискащо, за разлика от другите им църкви, които са слънчеви. А на лифта зимата, било невероятно красиво. Усмивки!

Поздрави! ;)))

Внесе стил във вечерта ми!;)

Наистина си е като в приказките, а за мен и голяма разтуха, защото съм като вързан поп в къщи-гледам мама.

ПОЗДРАВЛЕНИЯ И БЛАГОДАРНОСТИ !

И аз се потопих в приказката. Увлекателно разказваш, чудесна си! Винаги си тръгвам от блога ти с усмивка.

Всъщност тръгнах без никакви очаквания: "Хм, Румъния!", но бях приятно изненадана и се върнах с пълна кошница от впечатления. Остана в сърцето ми. Радвам се, че ти хареса. Усмивки и хубав неделен ден!

Впечатлена съм! И с тези миниатюрни къщурки, обградени от толкова зеленина и цветя, а гледката оттам.......... Уникално!
Между другото, тази нощ пак е валял дъжд, всичко е мокро и леко мрачно - пълен синхрон с твоето дъждовно приключение и моята сутрешна разходка с теб ;)
Поздрави на теб и усмихнатото човече!

Добро утро и благодаря от сърце, Маичка! Дано има още подобни разходки!
Прегръдка и хубава неделя от мен!:)<3

Усмивки, радвам се, че се почувства ГОТически.

радвам се, че ти хареса. Надявам се да ти е по-леко. Усмивки!

заповядай пак, когато ти е интересно. Усмивки!

радвам се, когато успея да накарам някой да се усмихне. Поздрави и слънчев неделен ден, с много усмивки и настроение!

в приказен свят. И тези цветя навсякъде, има дух това място. Радвам се, че го усети. А времето няма значение. През цялото време ни валя, но това изобщо не попречи на чудесното настроение. Усмивки и слънчева неделя!

много е зареждащо, с красота, емоции, контакти с непознати хора... Все нямаме време да си доставим това удоволствие. Е, този път си откраднах мъничко, т.е. откраднаха ми и вече започвам да се пристрастявам. Усмивки и да пишеш!

Чудесно е сутрин, преди кафето, преди първия поглед навън през прозореца, преди да нахлуе делничното "трябва" и "първо...второ" в съзнанието, да посрещнеш деня с тези вълшебни звуци на любима соната, с тези готически картини, с тези пленителни описания, изтъкани от неподправена :) емоция, поетичен размах и умение да виждаш със сърцето си! Благодаря ти, Майче, ти беше моята вълшебница тази сутрин, която ориса деня ми на слънце, любов и пълнота! Ходи, момиче, гледай, снимай - и пиши - много си истинска! Поздрави с пожелание за хубав ден - като тоя, който ми подари! Прегръдки!

а през цялото време си мисля колко значими и впечтляващи за целия свят исторически места има в България и колко малко практичен и полезен дух е вложен все още в тях, за да бъдат привлектелни места за туристите. Радвам се за разходката ти, Мая. приятна разходка с мопситата.

Невероятен разказвач си, приказен ... :-) !
Разходих се с теб. Беше очарователно, почти реално!

Споделям и написаното от Sestra "... колко значими и впечтляващи за целия свят исторически места има в България и колко малко практичен и полезен дух е вложен все още в тях, за да бъдат привлектелни места за туристите... "

Жалко наистина ....

Прекрасна неделя с топлина и обич да имаш, мила! :-)

вълшебно да ти е през целия ден. Радвам се, че съм допринесла за твоята слънчева орисия за днешния неделен ден! Усмивки!

същата горчилка мори и моето сърце. Та аз знам повече за забележителностите в Румъния, отколкото в България, и ме боли. Ходим на различни места, и всяко място е заредено с толкова история и красота, но колкото и да си прочел, няма как да го усетиш, като е потънало в забрава, неподдържано, изоставено. Нашата природа е не по-малко красива, а историята ни много по-богата от тяхната, а нищо от това не е достъпно по начина по който са го направили те. Знаеш ли, за всеки обект екскурзоводката ни разказваше легендата, свързана с него, исторически факти, обясняваше за природните забележителности, винаги вплиташе нещо за бита на румънците и сравняваше с това, което е у нас. Ами, честна дума, ставах все по-мъничка...

за това, че не умеем да ценим историята си, природата, нямаме самочувствието, което имат те. Боже, трябваше да пусна другия постинг, да видиш, до средата на 19-ти век те са писали на кирилица. Първото румънско училище е създадено от българин, музиката на техния химн е написана от българин, ние сме допринесли толкова много за тяхната култура, а нямаме никакво самочувствие. Българите, които са направили това не са афиширали българската си принадлежност, едва ли не са се срамували, че са българи. Потресена бях, но това не омаловажава преклонението ми пред това, че Румънците съумяват да се представят пред света, да покажат красотата и историческите си ценности, по начин, който може да буди само възхищение. Поздрави!

Заслужава си да прочетем !!!
Мисля, че за собствено удовлетворение и повод за гордост и самочувствие, можем да споделяме тук или кой където публикува, видяното и преживяно в нашата, позабравена и обедняла "земя като една човешка длан....."

ти трябва да си била Шехерезада в миналия си живот!!! Така увлекателно разказваш! :)

знае ли човек. Усмивки за теб и хубава седмица, особено след понеделника.

Сладкодумка :) Широко усмихната съм :)

че денят ми започна със слънчевото настроение, което струи онт разказа ти...
благодаря ти, с усмивка и топла прегръдка за теб... Мая, бъди..

Аз лично ще се старая. Благодаря ти много и прекрасен ден ти желая!

това е целта, да се усмихваме повече, повече слънчеви емоции. Радвам се, че си тук!