Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2014 13:46 - ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ
Автор: makont Категория: Лични дневници   
Прочетен: 23066 Коментари: 49 Гласове:
54

Последна промяна: 17.06.2014 13:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Рядко си позволявам да пускам в моя блог нещо, което не съм писала аз, но това мина през сърцето ми, разкъса го и опустошително продължи нагоре, към очите, от които се отрони сълза, и не една, ако трябва да бъда честна. Обич, която не заслужаваме, може би, за която даваме толкова малко, а получаваме толкова много, ОБИЧ, която сме неспособни да понесем, защото сме твърде несъвършенни...



ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ
Светла Георгиева


image



Тя тича свободна като горски пожар
и нейните зъби са страшни.
Тя много надменно извръща глава...
и се усмихва с опашка.
Тя чува, когато тревата расте,
познава цвета на тъгата…
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.
Походка на скитник и господар -
земята е нейно владение!
…Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене!
Тя вярва, че мога да я защитя
от цялата скръб на земята,
от злия съсед, от дъжда, от нощта,
от вятъра и самотата…
А аз се измъквам през задния вход,
зад вещи и думи се крия…
Какъв Бог съм аз, щом във този живот
не мога до край да съм силен!
Сгреши ли - с виновен, безмълвен въпрос
очаква присъдата свита -
с такова смирение в топлия нос,
с такава надежда в очите!
А мен ме ласкае лесната власт
законите сам да създавам…
Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,
щом не зная дори да прощавам!
Тя може да чака с безкрайно търпение
ласката на моя поглед
и стига й даже нищожно парче
от моя хляб и моята обич!
А аз й подхвърлям - забързан, разсеян -
къс безразлична консерва…
Какъв Бог съм аз, щом не умея
да бъда наистина щедър!
Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
тя вдишва света без остатък,
леко тича по крехкия край на съня
и разбива с гърди тишината.
А аз се извръщам уплашен встрани,
скован в страхове и тревоги…
Какъв Бог съм аз, щом не мога дори
в сърцето си да съм свободен!
Но ако с безмилостно, грозно лице
съдбата поиска да страдам -
аз знам - с голи зъби и с голо сърце
пред мен тя ще скочи и в ада!
А аз ще отстъпя две крачки назад,
ще избягам далеч, ако мога…
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
И излизам от там - развенчан, победен -
и я гледам виновен и мрачен:
„Всъщност, виж - аз изобщо не съм съвършен,
и се питам какво ли очакваш…”, обаче
тя тича към мен като горски пожар,
тя с очи на принцеса ме гледа:
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
…И тръгвам до нея с походка на Бог.
но в мен препъват се мислите сякаш…
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…

***

Светла Георгиева е родена през 1955 г. в София. Тя е поет и художник, автор на три стихосбирки и много самостоятелни изложби у нас и в чужбина.

https://www.youtube.com/watch?v=vAmwJT6nWdQ



Гласувай:
54



1. ivoki - Аз нямам по вярно същество от кучето ...
17.06.2014 14:22
Аз нямам по вярно същество от кучето ми....
цитирай
2. tera - Прекрасно! :)
17.06.2014 14:44
Това няма как да не предизвика сълза в ъгълчето на окото:
"аз знам - с голи зъби и с голо сърце"...

Понеже имаме и Той, и Тя в кучешка конфигурация, за мен Той е по-обичан, защото от повече време е с нас, а пък Тя е майсторка на белите. :)
цитирай
3. mileidi - Хубава и малко тъжна песен , Майче !
17.06.2014 14:45
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
цитирай
4. ivoki - ЧУДЯ СЕ, ТОВА АЗ ЛИ ГО НАПИСАХ ?????
17.06.2014 15:17
mileidi написа:
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))

цитирай
5. donchevav - Мила Мая, настръхнах, като проч...
17.06.2014 15:42
Мила Мая, настръхнах, като прочетох това стихотворение! И аз като Ivoki мисля, че сякаш аз съм го писала! Такова дълбоко познаване на чуждата природа /не смея да я нарека кучешка/.
Имам кучка питбулка и котка сиамка. И за двете важи онзи анекдот, в който кучето казало:
- Какъв стопанин имам! Как ме гледа, как се грижи за мене - той сигурно е Бог!
А котката на свой род наставила:
Да, такъв стопанин! Как ме гледа, как се грижи за мене - аз сигурно съм Бог!
Поздрави, Майче! Благодаря за постинга!
цитирай
6. joysii - Вярността и предаността на куче...
17.06.2014 15:57
Вярността и предаността на кученцата е безкрайно затрогваща.
Гледала съм две години кокершпаньол,беше много непослушен когато го извеждахме навън.Животинчето си иска условията и удобството на живот. Да отглеждаш куче в апартамент е наказание и за собственика и за кучето.
Маки, този твой постинг ни помага да бъдем обичливи.
Поздрави,миличка!
цитирай
7. makont - Здравей, понякога имам чувството, че не ги заслужаваме.
17.06.2014 16:48
ivoki написа:
Аз нямам по вярно същество от кучето ми....

Толкова много преданост и обич получаваме от тези същества. Поздрави!
цитирай
8. makont - И аз имам две, Тера. Просто не знам как бих живяла без тях.
17.06.2014 16:50
tera написа:
Това няма как да не предизвика сълза в огълчето на окото:
"аз знам - с голи зъби и с голо сърце"...

Понеже имаме и Той, и Тя в кучешка конфигурация, за мен Той е по-обичан, защото от повече време е с нас, а пък Тя е майсторка на белите. :)

Те са членове на семейството, като деца са ми и отношението ми към тях е като към човешки същества, но надали мога да им дам толкова обич, колкото ми дават те. Поне опитвам. Усмивки!
цитирай
9. makont - Не знам кой кого е избрал, но обичта е взаимна.
17.06.2014 16:53
mileidi написа:
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))

Колко си права, за тях наистина сме богове, начинът по който ни гледат, не те, а аз не мога да устоя на погледа им. Толкова преданост. И щастието, когато се прибираме у дома, няма такава радост, как ни усещат, как ни чакат. Не можах да се сдържа, това стихче така ме разчувства... А иначе съм усмихната, просто сълзата ми бе от обич, от щастие, че ги имам. Прегръдки!
цитирай
10. makont - Да тя е изразила по най-нежен начин усещанията ни
17.06.2014 16:54
ivoki написа:
mileidi написа:
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))


за четириногите ни любимци.
цитирай
11. makont - Страхувах се да не ви натъжа, но всъщност
17.06.2014 16:56
donchevav написа:
Мила Мая, настръхнах, като прочетох това стихотворение! И аз като Ivoki мисля, че сякаш аз съм го писала! Такова дълбоко познаване на чуждата природа /не смея да я нарека кучешка/.
Имам кучка питбулка и котка сиамка. И за двете важи онзи анекдот, в който кучето казало:
- Какъв стопанин имам! Как ме гледа, как се грижи за мене - той сигурно е Бог!
А котката на свой род наставила:
Да, такъв стопанин! Как ме гледа, как се грижи за мене - аз сигурно съм Бог!
Поздрави, Майче! Благодаря за постинга!

виждам, че всички са изпитали едно и също чувство, на безкрайна ОБИЧ към тези невероятни създания. Защо да не пуснем една сълза от щастие, че ги имаме. Аз ги обожавам, никога няма да ми стигнат думите, за да изразя това чувство. Просто едно свиване под лъжичката, прималяване... Прегръщам те!
цитирай
12. makont - О, Джойс, мойте бебки са мънички,
17.06.2014 16:59
joysii написа:
Вярността и предаността на кученцата е безкрайно затрогваща.
Гледала съм две години кокершпаньол,беше много непослушен когато го извеждахме навън.Животинчето си иска условията и удобството на живот. Да отглеждаш куче в апартамент е наказание и за собственика и за кучето.
Маки, този твой постинг ни помага да бъдем обичливи.
Поздрави,миличка!

те са си точно за апартамент. Ако знаеш колко са велчествени на дивана, сгушени едно във друго. Като царици са в къщи. А и са такива чистофайници, когато е мокро навън не обичат да се разхождат, ако има голяма локва, ги пренасям на ръце, не успеят ли да намерят брод. Виж, големите кучета наистина сигурно се чувстват некомфортно в апартамент. Благодаря ти, ти си светъл човек. Усмивки!
цитирай
13. vandela007 - Майче, аз не мога да пиша поезия;
17.06.2014 18:45
това отдавна съм го писала и даже ти си ми го "коментирала", но не се въздържах да го припомня...
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/30/na-pyt-za-aptekata.643282
:)
цитирай
14. mt46 - Поздрав!...
17.06.2014 18:55
Казват, че кучето е най-верният приятел на човека...
цитирай
15. benitta - Ееех, размечтахте ме тук с толкова много любов...
17.06.2014 20:47
Не съм имала куче, но бих искала. Леля ми имаше малко кокерче Тери, което точно 15 минути преди тя да се прибере от работа, заставаше на вратата и я подушваше още от влизането й във входа на блока. Когато тя се забавеше по-дълго, той стоеше безкрайно тъжен, свит плътно до входната врата, не искаше да яде и очите му излъчваха болезнена самотност. Невероятно е, нали?!
Ох, как ще смачкам тези мопсчета твоите :))
цитирай
16. nikita8888 - Чисти и благородни същества
17.06.2014 21:29
Страхотно е ...чак се разплаках..Аз имам такова същотото кучеце-голдън ретрийвър...Не просто я обичам ..Аз я обожавам..Благодаря за хубавия постинг!
цитирай
17. flymore - Просълзи ме и съживи болезнени спомени...
17.06.2014 21:32
Само снимките и първото паднало зъбче от старост ми е останало...

Прегръдка и благодаря, Маичка, за подбора на постинг!<3
цитирай
18. megg - Малко тъжно
17.06.2014 21:51
и красиво в тъгата си стихотворение за човешката и кучешката природа, няма как да не се замислиш за доброта, искреност, отдаденост... натъжава и мъничко заболява.

Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!

Поздрав, Мая, и да гушнеш мопсчетата от мен! :)
цитирай
19. makont - Да, припомних си го, Ваничка. Дори и бездомни,
18.06.2014 08:00
vandela007 написа:
това отдавна съм го писала и даже ти си ми го "коментирала", но не се въздържах да го припомня...
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/30/na-pyt-za-aptekata.643282
:)

сърцата им са широко отворени и очите им гледат със същата надежда и очакване за обич. "Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…" - май това казва всичко. Прегръщам те!
цитирай
20. makont - И заслужават поне веднъж да си признаем, че не сме съвършени като тях,
18.06.2014 09:43
анонимен написа:
:)Хубаво е написано. И заслужено. Кучетата безспорно са най-преданите приятели на човека. Но ти го знаеш по-добре от мен:)
Поздрави!

независимо, че сме разумни същества. При тях разумът не засенчва сърцето и когато обичат, обичат безрезервно, за този, който има сърце и душа да усети тази обич. Поздрави и усмивки!
цитирай
21. makont - Но човекът какво е за кучето - ВСИЧКО!
18.06.2014 09:45
mt46 написа:
Казват, че кучето е най-верният приятел на човека...

Аз се разтапям само от техния поглед, толкова преданост и обич. Благодаря ти, много усмивки и настроение в днешния ден!
цитирай
22. makont - Бени, ако имаш възможност вземи си,
18.06.2014 09:56
benitta написа:
Не съм имала куче, но бих искала. Леля ми имаше малко кокерче Тери, което точно 15 минути преди тя да се прибере от работа, заставаше на вратата и я подушваше още от влизането й във входа на блока. Когато тя се забавеше по-дълго, той стоеше безкрайно тъжен, свит плътно до входната врата, не искаше да яде и очите му излъчваха болезнена самотност. Невероятно е, нали?!
Ох, как ще смачкам тези мопсчета твоите :))

обикновено вземаме куче заради деца, а после го гледаме ние, но си заслужава. Знаеш ли, Йода ми е епилептичка, на лекарства е и се установи, че е на емоционална основа. Когато някой от нас пътува някъде, тя получава припадъци. Такава мъка е да я гледаш как се гърчи и нищо да не можеш да направиш. За това ги водим почти винаги с нас, те и в Гърция дори са ходили. Там слава Богу са по-толерантни от нас и допускат с кучета в хотела (вече и в България има доста хотели, които го правят, има сайт"на море с куче"). Всъщност те, като децата искат своите грижи и по същия начин страданията, ако някое е болничко са много, но с нищо не може да се замени обичтта, която ни даряват и радостта, която носят. Усмивки, а ако ти се гушкат мопсчета, грабваш децата при хубаво време, наговаряме се и на разходка в Северния парк.
цитирай
23. makont - Значи за това се разбираме. Ретривърите са невероятно темпераментни,
18.06.2014 10:00
nikita8888 написа:
Страхотно е ...чак се разплаках..Аз имам такова същотото кучеце-голдън ретрийвър...Не просто я обичам ..Аз я обожавам..Благодаря за хубавия постинг!

умни и обичливи. Имаме си една Лора в парка, която като ме види, такива ласки ми дръпва, че след това почти винаги пера дрехите, но как да и се сърдиш, като малка много и се радвах и тя ме е запомнила. Големи сладурковци са. Да е живо и здраво твоето кученце и много обич помежду ви. Усмивки!
цитирай
24. makont - Знам какво е загуба, все едно дете си изгубил,
18.06.2014 10:05
flymore написа:
Само снимките и първото паднало зъбче от старост ми е останало...

Прегръдка и благодаря, Маичка, за подбора на постинг!<3

всъщност аз си направих блога тачна след като майката на моите мопсчета умря, в това намерих спасението. Пък и бебетата кутрета, те ни върнаха към живота, нямахме избор и успяхме да ги отгледаме. Сега вече са на 4 годинки. За мен са като деца, пък и тяхната привързаност има дълбоки корени, не са гледани от кучешка майка от третия ден на съществуването им и за тях ние сме целия свят. В това има толкова много обич, толкова много. Аз за това съм толкова чувствителна на тази тема, виждам, че и ти си така. Прегръдки и си вземи ново кученце, радостта, която носи си заслужава, въпреки болката, в края...
цитирай
25. makont - Здравей Мег, ти както винаги, достигаш дълбоко до същността
18.06.2014 10:10
megg написа:
и красиво в тъгата си стихотворение за човешката и кучешката природа, няма как да не се замислиш за доброта, искреност, отдаденост... натъжава и мъничко заболява.

Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!

Поздрав, Мая, и да гушнеш мопсчетата от мен! :)

и докосваш издълбоко с твоите коментари. Аз онемях, като го прочетох, да не коментираме сълзичките. Това, което усещам, предадено с толкова точни думи и така докосващо. Всъщност, гледната точка на кучето е отражение на нашите чувства към него, едно осъзнанване, какво са те за нас и какво сме ние за тях. По отношение емоционалност и обич, май везните клонят в тяхна полза. Усмивки, Мег, близване по нослето имаш и от двете принцеси. Това е нашата целувка.
цитирай
26. katan - Не знам дали да пиша дълго или кратко?
18.06.2014 10:26
Поздрав за Светла Георгиева и за теб, Майски, че ни го представи тук!
Сълзи и размисли, красота и тъга. Спомен за филма "Белият Бим черното ухо" и онова куче в Япония, което дълги години стои пред гарата, очаквайки своя стопанин БОГ.
Много ми се иска в днешно време да имаме поне мъничко от тези добродетели, които притежават кучетата.
Тогава щяхме да живеем по човешки.
Искаше ми се да цитирам нещо, но в такъв случай трябва да цитирам цялото невероятно стихотворение.
Поздрави и прегръдки, Майски!

цитирай
27. sande - Поздрави, Мая, за чудесното представяне на поетесата Светла Георгиева!
18.06.2014 10:35
Ода за кучето. Прекрасна, умна, мъдра, откривена, болезнено споделена.

Знаеш, че това е една от постоянните ми и любими теми. И винаги намирам нещо неочаквано, ново, респектиращо. Просто като тревата. "Стръкчета трева", така е нарекъл Уолт Уитман една от стихосбирките си. "Слънцето грее, тревата расте. А аз и това не зная. И това е тайна." Така написа преди години Георги Джагаров.

А кучетата са едно от чудесата. Лесно е да се каже баналното: "най-добрия приятел на човека", но разбираме ли какво означава това. Имаме ли сетива да вникнем в тази истина? Радвам се, че имаме обща любима тема.
цитирай
28. makont - Катенце, и аз попаднах случайно, във фейсбук,
18.06.2014 10:55
katan написа:
Поздрав за Светла Георгиева и за теб, Майски, че ни го представи тук!
Сълзи и размисли, красота и тъга. Спомен за филма "Белият Бим черното ухо" и онова куче в Япония, което дълги години стои пред гарата, очаквайки своя стопанин БОГ.
Много ми се иска в днешно време да имаме поне мъничко от тези добродетели, които притежават кучетата.
Тогава щяхме да живеем по човешки.
Искаше ми се да цитирам нещо, но в такъв случай трябва да цитирам цялото невероятно стихотворение.
Поздрави и прегръдки, Майски!


но съм очарована, първата ми реакция беше ясна, облана в сълзи, прегърнала мопсовете, сякаш всеки момент ще ги изгубя. Тази жена по неповторим начин е предала нашите чувства към тях, чрез техните усещания, естествено от наша гледна точка(каква каша забърках), простичко, уловила е всички чувства и ги е предала по един съвършен начин, успявайки да докосне душите ни. Мислех си, ако кученцата можеха да чуят тази песен, дали ще разберат, че ние съзнаваме несъвършенството си, че и ние ги обичаме със цялото си сърце, въпреки, че не показваме това всеки път. Усмивки, Катя, много слънчице и настроение за теб!
цитирай
29. makont - Да, Санде, търсим себе си и се намираме чрез тях,
18.06.2014 10:59
sande написа:
Ода за кучето. Прекрасна, умна, мъдра, откривена, болезнено споделена.

Знаеш, че това е една от постоянните ми и любими теми. И винаги намирам нещо неочаквано, ново, респектиращо. Просто като тревата. "Стръкчета трева", така е нарекъл Уолт Уитман една от стихосбирките си. "Слънцето грее, тревата расте. А аз и това не зная. И това е тайна." Така написа преди години Георги Джагаров.

А кучетата са едно от чудесата. Лесно е да се каже баналното: "най-добрия приятел на човека", но разбираме ли какво означава това. Имаме ли сетива да вникнем в тази истина? Радвам се, че имаме обща любима тема.

чрез отношението си към кученцата показваме и своята човешка същност. Радвам се, че имаме обща тема, защото тези същества са толкова искрени, толкова сърдечни, толкова обичащи, те винаги ще стоят близо до сърцето ни, така, както цялото тяхно сърчице е заето от нас, техните(не бих казала господари) приятели. Харесвам твоите разкази, защото виждам в тях отношението, не само описването на случващото се. Обичам да обичам и да виждам хора обичащи. Усмивки!
цитирай
30. precoria - И аз познавам тази сълза. . . Въздуха ...
18.06.2014 20:28
И аз познавам тази сълза...Въздуха не ми е достигал от любов...Днес аз може да не съм си изпила витамина, но той трябва да го е изпил и да е хапнал добре...Сантименти....
Поздрави, Мая!И не само за теб!
цитирай
31. gosho568 - Красота!
19.06.2014 00:24
Като всеки твой постинг... Поздрави!
цитирай
32. martito - . . . . Какво да кажа. . . гушни мопс...
19.06.2014 08:29
.... Какво да кажа... гушни мопсчетата от мен много, много :)
цитирай
33. metlichina - и мен просълзи...
19.06.2014 08:52
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…

и се питам, защо ли не можем да вярвяме тъй просто и щедро, защо и как
изгубихме тази си способност... поздравления за стиха на Светла Георгиева и за теб..
от сърце..
цитирай
34. makont - Вася, толкова истинско: "Въздухът не ми е достигал от любов!"
19.06.2014 09:05
precoria написа:
И аз познавам тази сълза...Въздуха не ми е достигал от любов...Днес аз може да не съм си изпила витамина, но той трябва да го е изпил и да е хапнал добре...Сантименти....
Поздрави, Мая!И не само за теб!

Нямам думи, само обич, неописуема. Усмивки!
цитирай
35. makont - Благодаря ти,
19.06.2014 09:05
gosho568 написа:
Като всеки твой постинг... Поздрави!

радвам се, че те докосна. Усмихнат и слънчев да е денят ти!
цитирай
36. makont - Мартичко, научих се да ги гушкам,
19.06.2014 09:08
martito написа:
.... Какво да кажа... гушни мопсчетата от мен много, много :)

като за последно, всеки миг с тях да го усещам, да им се радвам, да давам и да получавам обич. Техния път на тази земя е по-кратък от нашия и за това всеки миг с тези благородни същества е Щастие. Съвършенство в отношенията, от тяхна страна, ние само можем да се учим на преданост и обич. Прегръдки и едно близване по нослето за теб от Йода и Жизел!
цитирай
37. makont - Здравей, не сме я загубили, просто сме я притъпили.
19.06.2014 09:10
metlichina написа:
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…

и се питам, защо ли не можем да вярвяме тъй просто и щедро, защо и как
изгубихме тази си способност... поздравления за стиха на Светла Георгиева и за теб..
от сърце..

Прекалено много се доверихме на материалния свят, но винаги има изход. Наше право е да избираме, а те ни дават пътя. Безрезервна, нищо не искаща обич, никакви очаквания, ако обичаш, даваш. Усмивки!
цитирай
38. stela50 - Вълнуващо... любов и вярност...
19.06.2014 18:17
... Безрезервна, нищо не искаща обич, никакви очаквания, ако обичаш, даваш...
Това послание, тази песен за любимото куче ме връща към една невероятна история, един незабравим спомен... може би някога ще споделя...
А сега... не мога и да пиша повече...
Поздрав сърдечен за Светла Георгиева и за теб, Майче !
цитирай
39. born - Имаме 3 кучета: една чистокръвна ...
20.06.2014 00:25
Имаме 3 кучета: една чистокръвна /бретон спаниел/, една дворняжка и един непородист пес. Както и хората, всяко от кучетата си има собствен характер, но и трите са абсолютно предани приятели. Най-мъчно ни беше за кученцето Мишка, което се роди сляпо с двете очички през януари. Решихме да си го гледаме въпреки големите трудности и проблеми. В началото на май получи ужасни пристъпи и се наложи да го приспим, за да не се мъчи повече. Това бе едно от най-големите ми негативни преживявания в целия ми некратък живот. Изключително тежко е да загубиш приятел, особено предан. Поздрави за великолепния постинг и виртуален такъв за авторката на чудесните стихове.
цитирай
40. faktifakti - уникално стихотворение.
21.06.2014 13:32
благодаря, че го сподели.
усмивки
цитирай
41. vilish - Поздрави, Майче!
21.06.2014 14:43
За теб и стиховете ... Прекрасни са!
Не съм имала свое куче. Живях за кратко в дом с един чаровник, с българското име Живко. Моята приятелка го избрала за него, а той напълно заслужава името си. Вече е доста стар, а е много енергичен и забавен.
По време на престоя си там, видях и усетих всичко написано на твоята страничка. Мълчаливото присъствие, радостното въртене на опашката, което предшестваше отключването на входната врата, когато стопанката се прибираше вкъщи. :-)... Търпението, обичта и всеотдайността в очите на това мило същество.
Той се довери и на мен и споделихме много разходки в близката квартална градинка.
Погали и гушни твоите мопсчета и от мен! Прекрасна , слънчева неделя!!!
цитирай
42. makont - Едно невероятно споделяне за истинската преданост, Таничка!
25.06.2014 13:26
stela50 написа:
... Безрезервна, нищо не искаща обич, никакви очаквания, ако обичаш, даваш...
Това послание, тази песен за любимото куче ме връща към една невероятна история, един незабравим спомен... може би някога ще споделя...
А сега... не мога и да пиша повече...
Поздрав сърдечен за Светла Георгиева и за теб, Майче !

Съжалявам, че те натъжих. Прегръщам те!
цитирай
43. makont - Благодаря ти,
25.06.2014 13:29
born написа:
Имаме 3 кучета: една чистокръвна /бретон спаниел/, една дворняжка и един непородист пес. Както и хората, всяко от кучетата си има собствен характер, но и трите са абсолютно предани приятели. Най-мъчно ни беше за кученцето Мишка, което се роди сляпо с двете очички през януари. Решихме да си го гледаме въпреки големите трудности и проблеми. В началото на май получи ужасни пристъпи и се наложи да го приспим, за да не се мъчи повече. Това бе едно от най-големите ми негативни преживявания в целия ми некратък живот. Изключително тежко е да загубиш приятел, особено предан. Поздрави за великолепния постинг и виртуален такъв за авторката на чудесните стихове.

и за споделянето. Дано ти е олекнало. Знам за какво става ума. Моята Йода е епилептичка, по време на всеки припадък и аз умирам с нея, умирам и не мога да направя нищо, въпреки лекарствата не можем да го избегнем. Но ще намеря сили да го преживявам всеки път, няма да я приспя. Тя живее с това, научихме се да живеем с него и ние, въпреки болката и чувството за безпомощност, докато Бог е отредил...
цитирай
44. makont - А аз ти благодаря Евичка,
25.06.2014 13:30
faktifakti написа:
благодаря, че го сподели.
усмивки

че ме разбра! Прегръщам те!
цитирай
45. makont - Обич без думи, без вкопчване, безусловна!
25.06.2014 13:31
анонимен написа:
За теб и стиховете ... Прекрасни са!
Не съм имала свое куче. Живях за кратко в дом с един чаровник, с българското име Живко. Моята приятелка го избрала за него, а той напълно заслужава името си. Вече е доста стар, а е много енергичен и забавен.
По време на престоя си там, видях и усетих всичко написано на твоята страничка. Мълчаливото присъствие, радостното въртене на опашката, което предшестваше отключването на входната врата, когато стопанката се прибираше вкъщи. :-)... Търпението, обичта и всеотдайността в очите на това мило същество.
Той се довери и на мен и споделихме много разходки в близката квартална градинка.
Погали и гушни твоите мопсчета и от мен! Прекрасна , слънчева неделя!!!

Това са те, четириногите ни приятели. Благодаря за милите думи и за споделянето. Усмивки!
цитирай
46. djani - Макар и хром в римите...
25.06.2014 23:23
Но обичащ животните, написах разказа "Ушко - Безушко", който е всъщност глава от романа ми "Хотдог". Скоро ще бъде публикуван.
цитирай
47. sestra - Най-хубавото нещо досега
26.06.2014 09:59
са ми били рзходките с кучето, когато бързахме притеснени да се промъкнем през човешката и автомобилна суетня, за да се влеем целите в нашата и само наша пътечка, която всеки ден по малко извървявахме..:*( Стихотворението е силно и в съзвучие с тази емоция.
цитирай
48. makont - Значи ще чакаме романа.
01.07.2014 15:22
djani написа:
Но обичащ животните, написах разказа "Ушко - Безушко", който е всъщност глава от романа ми "Хотдог". Скоро ще бъде публикуван.

Ушко-Безушко, сигурно е много обичан. Усмивки, Джани!
цитирай
49. makont - С тях винаги се намираме, Стани.
01.07.2014 15:24
sestra написа:
са ми били рзходките с кучето, когато бързахме притеснени да се промъкнем през човешката и автомобилна суетня, за да се влеем целите в нашата и само наша пътечка, която всеки ден по малко извървявахме..:*( Стихотворението е силно и в съзвучие с тази емоция.

Те са цяла вселена. Прегръщам те!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3032815
Постинги: 148
Коментари: 8110
Гласове: 44538
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031