Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
17.06.2014 13:46 -
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23066 Коментари: 49 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2014 13:55
Прочетен: 23066 Коментари: 49 Гласове:
54
Последна промяна: 17.06.2014 13:55
Рядко си позволявам да пускам в моя блог нещо, което не съм писала аз, но това мина през сърцето ми, разкъса го и опустошително продължи нагоре, към очите, от които се отрони сълза, и не една, ако трябва да бъда честна. Обич, която не заслужаваме, може би, за която даваме толкова малко, а получаваме толкова много, ОБИЧ, която сме неспособни да понесем, защото сме твърде несъвършенни...
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ
Светла Георгиева
Тя тича свободна като горски пожар
и нейните зъби са страшни.
Тя много надменно извръща глава...
и се усмихва с опашка.
Тя чува, когато тревата расте,
познава цвета на тъгата…
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.
Походка на скитник и господар -
земята е нейно владение!
…Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене!
Тя вярва, че мога да я защитя
от цялата скръб на земята,
от злия съсед, от дъжда, от нощта,
от вятъра и самотата…
А аз се измъквам през задния вход,
зад вещи и думи се крия…
Какъв Бог съм аз, щом във този живот
не мога до край да съм силен!
Сгреши ли - с виновен, безмълвен въпрос
очаква присъдата свита -
с такова смирение в топлия нос,
с такава надежда в очите!
А мен ме ласкае лесната власт
законите сам да създавам…
Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,
щом не зная дори да прощавам!
Тя може да чака с безкрайно търпение
ласката на моя поглед
и стига й даже нищожно парче
от моя хляб и моята обич!
А аз й подхвърлям - забързан, разсеян -
къс безразлична консерва…
Какъв Бог съм аз, щом не умея
да бъда наистина щедър!
Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
тя вдишва света без остатък,
леко тича по крехкия край на съня
и разбива с гърди тишината.
А аз се извръщам уплашен встрани,
скован в страхове и тревоги…
Какъв Бог съм аз, щом не мога дори
в сърцето си да съм свободен!
Но ако с безмилостно, грозно лице
съдбата поиска да страдам -
аз знам - с голи зъби и с голо сърце
пред мен тя ще скочи и в ада!
А аз ще отстъпя две крачки назад,
ще избягам далеч, ако мога…
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
И излизам от там - развенчан, победен -
и я гледам виновен и мрачен:
„Всъщност, виж - аз изобщо не съм съвършен,
и се питам какво ли очакваш…”, обаче
тя тича към мен като горски пожар,
тя с очи на принцеса ме гледа:
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
…И тръгвам до нея с походка на Бог.
но в мен препъват се мислите сякаш…
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…
***
Светла Георгиева е родена през 1955 г. в София. Тя е поет и художник, автор на три стихосбирки и много самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
https://www.youtube.com/watch?v=vAmwJT6nWdQ
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ
Светла Георгиева
Тя тича свободна като горски пожар
и нейните зъби са страшни.
Тя много надменно извръща глава...
и се усмихва с опашка.
Тя чува, когато тревата расте,
познава цвета на тъгата…
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.
Походка на скитник и господар -
земята е нейно владение!
…Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене!
Тя вярва, че мога да я защитя
от цялата скръб на земята,
от злия съсед, от дъжда, от нощта,
от вятъра и самотата…
А аз се измъквам през задния вход,
зад вещи и думи се крия…
Какъв Бог съм аз, щом във този живот
не мога до край да съм силен!
Сгреши ли - с виновен, безмълвен въпрос
очаква присъдата свита -
с такова смирение в топлия нос,
с такава надежда в очите!
А мен ме ласкае лесната власт
законите сам да създавам…
Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,
щом не зная дори да прощавам!
Тя може да чака с безкрайно търпение
ласката на моя поглед
и стига й даже нищожно парче
от моя хляб и моята обич!
А аз й подхвърлям - забързан, разсеян -
къс безразлична консерва…
Какъв Бог съм аз, щом не умея
да бъда наистина щедър!
Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
тя вдишва света без остатък,
леко тича по крехкия край на съня
и разбива с гърди тишината.
А аз се извръщам уплашен встрани,
скован в страхове и тревоги…
Какъв Бог съм аз, щом не мога дори
в сърцето си да съм свободен!
Но ако с безмилостно, грозно лице
съдбата поиска да страдам -
аз знам - с голи зъби и с голо сърце
пред мен тя ще скочи и в ада!
А аз ще отстъпя две крачки назад,
ще избягам далеч, ако мога…
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
И излизам от там - развенчан, победен -
и я гледам виновен и мрачен:
„Всъщност, виж - аз изобщо не съм съвършен,
и се питам какво ли очакваш…”, обаче
тя тича към мен като горски пожар,
тя с очи на принцеса ме гледа:
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
…И тръгвам до нея с походка на Бог.
но в мен препъват се мислите сякаш…
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…
***
Светла Георгиева е родена през 1955 г. в София. Тя е поет и художник, автор на три стихосбирки и много самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
https://www.youtube.com/watch?v=vAmwJT6nWdQ
Следващ постинг
Предишен постинг
Аз нямам по вярно същество от кучето ми....
цитирайТова няма как да не предизвика сълза в ъгълчето на окото:
"аз знам - с голи зъби и с голо сърце"...
Понеже имаме и Той, и Тя в кучешка конфигурация, за мен Той е по-обичан, защото от повече време е с нас, а пък Тя е майсторка на белите. :)
цитирай"аз знам - с голи зъби и с голо сърце"...
Понеже имаме и Той, и Тя в кучешка конфигурация, за мен Той е по-обичан, защото от повече време е с нас, а пък Тя е майсторка на белите. :)
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
цитирай„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
mileidi написа:
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
Мила Мая, настръхнах, като прочетох това стихотворение! И аз като Ivoki мисля, че сякаш аз съм го писала! Такова дълбоко познаване на чуждата природа /не смея да я нарека кучешка/.
Имам кучка питбулка и котка сиамка. И за двете важи онзи анекдот, в който кучето казало:
- Какъв стопанин имам! Как ме гледа, как се грижи за мене - той сигурно е Бог!
А котката на свой род наставила:
Да, такъв стопанин! Как ме гледа, как се грижи за мене - аз сигурно съм Бог!
Поздрави, Майче! Благодаря за постинга!
цитирайИмам кучка питбулка и котка сиамка. И за двете важи онзи анекдот, в който кучето казало:
- Какъв стопанин имам! Как ме гледа, как се грижи за мене - той сигурно е Бог!
А котката на свой род наставила:
Да, такъв стопанин! Как ме гледа, как се грижи за мене - аз сигурно съм Бог!
Поздрави, Майче! Благодаря за постинга!
Вярността и предаността на кученцата е безкрайно затрогваща.
Гледала съм две години кокершпаньол,беше много непослушен когато го извеждахме навън.Животинчето си иска условията и удобството на живот. Да отглеждаш куче в апартамент е наказание и за собственика и за кучето.
Маки, този твой постинг ни помага да бъдем обичливи.
Поздрави,миличка!
цитирайГледала съм две години кокершпаньол,беше много непослушен когато го извеждахме навън.Животинчето си иска условията и удобството на живот. Да отглеждаш куче в апартамент е наказание и за собственика и за кучето.
Маки, този твой постинг ни помага да бъдем обичливи.
Поздрави,миличка!
ivoki написа:
Аз нямам по вярно същество от кучето ми....
Толкова много преданост и обич получаваме от тези същества. Поздрави!
tera написа:
Това няма как да не предизвика сълза в огълчето на окото:
"аз знам - с голи зъби и с голо сърце"...
Понеже имаме и Той, и Тя в кучешка конфигурация, за мен Той е по-обичан, защото от повече време е с нас, а пък Тя е майсторка на белите. :)
"аз знам - с голи зъби и с голо сърце"...
Понеже имаме и Той, и Тя в кучешка конфигурация, за мен Той е по-обичан, защото от повече време е с нас, а пък Тя е майсторка на белите. :)
Те са членове на семейството, като деца са ми и отношението ми към тях е като към човешки същества, но надали мога да им дам толкова обич, колкото ми дават те. Поне опитвам. Усмивки!
mileidi написа:
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
Колко си права, за тях наистина сме богове, начинът по който ни гледат, не те, а аз не мога да устоя на погледа им. Толкова преданост. И щастието, когато се прибираме у дома, няма такава радост, как ни усещат, как ни чакат. Не можах да се сдържа, това стихче така ме разчувства... А иначе съм усмихната, просто сълзата ми бе от обич, от щастие, че ги имам. Прегръдки!
ivoki написа:
mileidi написа:
Нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка с най-добрия ми приятел в свежа утрин, да се види радостта върху лицата ни , когато дойде време за игра в парка или когато просто си почиваме заедно у дома. И за цялата любов, която влагаме , кучето ни възнаграждва десеторно ... Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи.... Да , прекрасно усещание е когато гледайките казва :
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
Хубав ден ! Усмихни ми се мила, макар и несъвършени сме безкрайно обичани :))
за четириногите ни любимци.
donchevav написа:
Мила Мая, настръхнах, като прочетох това стихотворение! И аз като Ivoki мисля, че сякаш аз съм го писала! Такова дълбоко познаване на чуждата природа /не смея да я нарека кучешка/.
Имам кучка питбулка и котка сиамка. И за двете важи онзи анекдот, в който кучето казало:
- Какъв стопанин имам! Как ме гледа, как се грижи за мене - той сигурно е Бог!
А котката на свой род наставила:
Да, такъв стопанин! Как ме гледа, как се грижи за мене - аз сигурно съм Бог!
Поздрави, Майче! Благодаря за постинга!
Имам кучка питбулка и котка сиамка. И за двете важи онзи анекдот, в който кучето казало:
- Какъв стопанин имам! Как ме гледа, как се грижи за мене - той сигурно е Бог!
А котката на свой род наставила:
Да, такъв стопанин! Как ме гледа, как се грижи за мене - аз сигурно съм Бог!
Поздрави, Майче! Благодаря за постинга!
виждам, че всички са изпитали едно и също чувство, на безкрайна ОБИЧ към тези невероятни създания. Защо да не пуснем една сълза от щастие, че ги имаме. Аз ги обожавам, никога няма да ми стигнат думите, за да изразя това чувство. Просто едно свиване под лъжичката, прималяване... Прегръщам те!
joysii написа:
Вярността и предаността на кученцата е безкрайно затрогваща.
Гледала съм две години кокершпаньол,беше много непослушен когато го извеждахме навън.Животинчето си иска условията и удобството на живот. Да отглеждаш куче в апартамент е наказание и за собственика и за кучето.
Маки, този твой постинг ни помага да бъдем обичливи.
Поздрави,миличка!
Гледала съм две години кокершпаньол,беше много непослушен когато го извеждахме навън.Животинчето си иска условията и удобството на живот. Да отглеждаш куче в апартамент е наказание и за собственика и за кучето.
Маки, този твой постинг ни помага да бъдем обичливи.
Поздрави,миличка!
те са си точно за апартамент. Ако знаеш колко са велчествени на дивана, сгушени едно във друго. Като царици са в къщи. А и са такива чистофайници, когато е мокро навън не обичат да се разхождат, ако има голяма локва, ги пренасям на ръце, не успеят ли да намерят брод. Виж, големите кучета наистина сигурно се чувстват некомфортно в апартамент. Благодаря ти, ти си светъл човек. Усмивки!
това отдавна съм го писала и даже ти си ми го "коментирала", но не се въздържах да го припомня...
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/30/na-pyt-za-aptekata.643282
:)
цитирайhttp://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/30/na-pyt-za-aptekata.643282
:)
Казват, че кучето е най-верният приятел на човека...
цитирайНе съм имала куче, но бих искала. Леля ми имаше малко кокерче Тери, което точно 15 минути преди тя да се прибере от работа, заставаше на вратата и я подушваше още от влизането й във входа на блока. Когато тя се забавеше по-дълго, той стоеше безкрайно тъжен, свит плътно до входната врата, не искаше да яде и очите му излъчваха болезнена самотност. Невероятно е, нали?!
Ох, как ще смачкам тези мопсчета твоите :))
цитирайОх, как ще смачкам тези мопсчета твоите :))
Страхотно е ...чак се разплаках..Аз имам такова същотото кучеце-голдън ретрийвър...Не просто я обичам ..Аз я обожавам..Благодаря за хубавия постинг!
цитирай
17.
flymore -
Просълзи ме и съживи болезнени спомени...
17.06.2014 21:32
17.06.2014 21:32
Само снимките и първото паднало зъбче от старост ми е останало...
Прегръдка и благодаря, Маичка, за подбора на постинг!<3
цитирайПрегръдка и благодаря, Маичка, за подбора на постинг!<3
и красиво в тъгата си стихотворение за човешката и кучешката природа, няма как да не се замислиш за доброта, искреност, отдаденост... натъжава и мъничко заболява.
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
Поздрав, Мая, и да гушнеш мопсчетата от мен! :)
цитирайКакъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
Поздрав, Мая, и да гушнеш мопсчетата от мен! :)
vandela007 написа:
това отдавна съм го писала и даже ти си ми го "коментирала", но не се въздържах да го припомня...
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/30/na-pyt-za-aptekata.643282
:)
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/30/na-pyt-za-aptekata.643282
:)
сърцата им са широко отворени и очите им гледат със същата надежда и очакване за обич. "Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…" - май това казва всичко. Прегръщам те!
20.
makont -
И заслужават поне веднъж да си признаем, че не сме съвършени като тях,
18.06.2014 09:43
18.06.2014 09:43
анонимен написа:
:)Хубаво е написано. И заслужено. Кучетата безспорно са най-преданите приятели на човека. Но ти го знаеш по-добре от мен:)
Поздрави!
Поздрави!
независимо, че сме разумни същества. При тях разумът не засенчва сърцето и когато обичат, обичат безрезервно, за този, който има сърце и душа да усети тази обич. Поздрави и усмивки!
mt46 написа:
Казват, че кучето е най-верният приятел на човека...
Аз се разтапям само от техния поглед, толкова преданост и обич. Благодаря ти, много усмивки и настроение в днешния ден!
benitta написа:
Не съм имала куче, но бих искала. Леля ми имаше малко кокерче Тери, което точно 15 минути преди тя да се прибере от работа, заставаше на вратата и я подушваше още от влизането й във входа на блока. Когато тя се забавеше по-дълго, той стоеше безкрайно тъжен, свит плътно до входната врата, не искаше да яде и очите му излъчваха болезнена самотност. Невероятно е, нали?!
Ох, как ще смачкам тези мопсчета твоите :))
Ох, как ще смачкам тези мопсчета твоите :))
обикновено вземаме куче заради деца, а после го гледаме ние, но си заслужава. Знаеш ли, Йода ми е епилептичка, на лекарства е и се установи, че е на емоционална основа. Когато някой от нас пътува някъде, тя получава припадъци. Такава мъка е да я гледаш как се гърчи и нищо да не можеш да направиш. За това ги водим почти винаги с нас, те и в Гърция дори са ходили. Там слава Богу са по-толерантни от нас и допускат с кучета в хотела (вече и в България има доста хотели, които го правят, има сайт"на море с куче"). Всъщност те, като децата искат своите грижи и по същия начин страданията, ако някое е болничко са много, но с нищо не може да се замени обичтта, която ни даряват и радостта, която носят. Усмивки, а ако ти се гушкат мопсчета, грабваш децата при хубаво време, наговаряме се и на разходка в Северния парк.
nikita8888 написа:
Страхотно е ...чак се разплаках..Аз имам такова същотото кучеце-голдън ретрийвър...Не просто я обичам ..Аз я обожавам..Благодаря за хубавия постинг!
умни и обичливи. Имаме си една Лора в парка, която като ме види, такива ласки ми дръпва, че след това почти винаги пера дрехите, но как да и се сърдиш, като малка много и се радвах и тя ме е запомнила. Големи сладурковци са. Да е живо и здраво твоето кученце и много обич помежду ви. Усмивки!
flymore написа:
Само снимките и първото паднало зъбче от старост ми е останало...
Прегръдка и благодаря, Маичка, за подбора на постинг!<3
Прегръдка и благодаря, Маичка, за подбора на постинг!<3
всъщност аз си направих блога тачна след като майката на моите мопсчета умря, в това намерих спасението. Пък и бебетата кутрета, те ни върнаха към живота, нямахме избор и успяхме да ги отгледаме. Сега вече са на 4 годинки. За мен са като деца, пък и тяхната привързаност има дълбоки корени, не са гледани от кучешка майка от третия ден на съществуването им и за тях ние сме целия свят. В това има толкова много обич, толкова много. Аз за това съм толкова чувствителна на тази тема, виждам, че и ти си така. Прегръдки и си вземи ново кученце, радостта, която носи си заслужава, въпреки болката, в края...
megg написа:
и красиво в тъгата си стихотворение за човешката и кучешката природа, няма как да не се замислиш за доброта, искреност, отдаденост... натъжава и мъничко заболява.
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
Поздрав, Мая, и да гушнеш мопсчетата от мен! :)
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
Поздрав, Мая, и да гушнеш мопсчетата от мен! :)
и докосваш издълбоко с твоите коментари. Аз онемях, като го прочетох, да не коментираме сълзичките. Това, което усещам, предадено с толкова точни думи и така докосващо. Всъщност, гледната точка на кучето е отражение на нашите чувства към него, едно осъзнанване, какво са те за нас и какво сме ние за тях. По отношение емоционалност и обич, май везните клонят в тяхна полза. Усмивки, Мег, близване по нослето имаш и от двете принцеси. Това е нашата целувка.
Поздрав за Светла Георгиева и за теб, Майски, че ни го представи тук!
Сълзи и размисли, красота и тъга. Спомен за филма "Белият Бим черното ухо" и онова куче в Япония, което дълги години стои пред гарата, очаквайки своя стопанин БОГ.
Много ми се иска в днешно време да имаме поне мъничко от тези добродетели, които притежават кучетата.
Тогава щяхме да живеем по човешки.
Искаше ми се да цитирам нещо, но в такъв случай трябва да цитирам цялото невероятно стихотворение.
Поздрави и прегръдки, Майски!
цитирайСълзи и размисли, красота и тъга. Спомен за филма "Белият Бим черното ухо" и онова куче в Япония, което дълги години стои пред гарата, очаквайки своя стопанин БОГ.
Много ми се иска в днешно време да имаме поне мъничко от тези добродетели, които притежават кучетата.
Тогава щяхме да живеем по човешки.
Искаше ми се да цитирам нещо, но в такъв случай трябва да цитирам цялото невероятно стихотворение.
Поздрави и прегръдки, Майски!
Ода за кучето. Прекрасна, умна, мъдра, откривена, болезнено споделена.
Знаеш, че това е една от постоянните ми и любими теми. И винаги намирам нещо неочаквано, ново, респектиращо. Просто като тревата. "Стръкчета трева", така е нарекъл Уолт Уитман една от стихосбирките си. "Слънцето грее, тревата расте. А аз и това не зная. И това е тайна." Така написа преди години Георги Джагаров.
А кучетата са едно от чудесата. Лесно е да се каже баналното: "най-добрия приятел на човека", но разбираме ли какво означава това. Имаме ли сетива да вникнем в тази истина? Радвам се, че имаме обща любима тема.
цитирайЗнаеш, че това е една от постоянните ми и любими теми. И винаги намирам нещо неочаквано, ново, респектиращо. Просто като тревата. "Стръкчета трева", така е нарекъл Уолт Уитман една от стихосбирките си. "Слънцето грее, тревата расте. А аз и това не зная. И това е тайна." Така написа преди години Георги Джагаров.
А кучетата са едно от чудесата. Лесно е да се каже баналното: "най-добрия приятел на човека", но разбираме ли какво означава това. Имаме ли сетива да вникнем в тази истина? Радвам се, че имаме обща любима тема.
katan написа:
Поздрав за Светла Георгиева и за теб, Майски, че ни го представи тук!
Сълзи и размисли, красота и тъга. Спомен за филма "Белият Бим черното ухо" и онова куче в Япония, което дълги години стои пред гарата, очаквайки своя стопанин БОГ.
Много ми се иска в днешно време да имаме поне мъничко от тези добродетели, които притежават кучетата.
Тогава щяхме да живеем по човешки.
Искаше ми се да цитирам нещо, но в такъв случай трябва да цитирам цялото невероятно стихотворение.
Поздрави и прегръдки, Майски!
Сълзи и размисли, красота и тъга. Спомен за филма "Белият Бим черното ухо" и онова куче в Япония, което дълги години стои пред гарата, очаквайки своя стопанин БОГ.
Много ми се иска в днешно време да имаме поне мъничко от тези добродетели, които притежават кучетата.
Тогава щяхме да живеем по човешки.
Искаше ми се да цитирам нещо, но в такъв случай трябва да цитирам цялото невероятно стихотворение.
Поздрави и прегръдки, Майски!
но съм очарована, първата ми реакция беше ясна, облана в сълзи, прегърнала мопсовете, сякаш всеки момент ще ги изгубя. Тази жена по неповторим начин е предала нашите чувства към тях, чрез техните усещания, естествено от наша гледна точка(каква каша забърках), простичко, уловила е всички чувства и ги е предала по един съвършен начин, успявайки да докосне душите ни. Мислех си, ако кученцата можеха да чуят тази песен, дали ще разберат, че ние съзнаваме несъвършенството си, че и ние ги обичаме със цялото си сърце, въпреки, че не показваме това всеки път. Усмивки, Катя, много слънчице и настроение за теб!
sande написа:
Ода за кучето. Прекрасна, умна, мъдра, откривена, болезнено споделена.
Знаеш, че това е една от постоянните ми и любими теми. И винаги намирам нещо неочаквано, ново, респектиращо. Просто като тревата. "Стръкчета трева", така е нарекъл Уолт Уитман една от стихосбирките си. "Слънцето грее, тревата расте. А аз и това не зная. И това е тайна." Така написа преди години Георги Джагаров.
А кучетата са едно от чудесата. Лесно е да се каже баналното: "най-добрия приятел на човека", но разбираме ли какво означава това. Имаме ли сетива да вникнем в тази истина? Радвам се, че имаме обща любима тема.
Знаеш, че това е една от постоянните ми и любими теми. И винаги намирам нещо неочаквано, ново, респектиращо. Просто като тревата. "Стръкчета трева", така е нарекъл Уолт Уитман една от стихосбирките си. "Слънцето грее, тревата расте. А аз и това не зная. И това е тайна." Така написа преди години Георги Джагаров.
А кучетата са едно от чудесата. Лесно е да се каже баналното: "най-добрия приятел на човека", но разбираме ли какво означава това. Имаме ли сетива да вникнем в тази истина? Радвам се, че имаме обща любима тема.
чрез отношението си към кученцата показваме и своята човешка същност. Радвам се, че имаме обща тема, защото тези същества са толкова искрени, толкова сърдечни, толкова обичащи, те винаги ще стоят близо до сърцето ни, така, както цялото тяхно сърчице е заето от нас, техните(не бих казала господари) приятели. Харесвам твоите разкази, защото виждам в тях отношението, не само описването на случващото се. Обичам да обичам и да виждам хора обичащи. Усмивки!
И аз познавам тази сълза...Въздуха не ми е достигал от любов...Днес аз може да не съм си изпила витамина, но той трябва да го е изпил и да е хапнал добре...Сантименти....
Поздрави, Мая!И не само за теб!
цитирайПоздрави, Мая!И не само за теб!
Като всеки твой постинг... Поздрави!
цитирай.... Какво да кажа... гушни мопсчетата от мен много, много :)
цитирайАх, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…
и се питам, защо ли не можем да вярвяме тъй просто и щедро, защо и как
изгубихме тази си способност... поздравления за стиха на Светла Георгиева и за теб..
от сърце..
цитирайтъй просто и щедро във някой?…
и се питам, защо ли не можем да вярвяме тъй просто и щедро, защо и как
изгубихме тази си способност... поздравления за стиха на Светла Георгиева и за теб..
от сърце..
precoria написа:
И аз познавам тази сълза...Въздуха не ми е достигал от любов...Днес аз може да не съм си изпила витамина, но той трябва да го е изпил и да е хапнал добре...Сантименти....
Поздрави, Мая!И не само за теб!
Поздрави, Мая!И не само за теб!
Нямам думи, само обич, неописуема. Усмивки!
gosho568 написа:
Като всеки твой постинг... Поздрави!
радвам се, че те докосна. Усмихнат и слънчев да е денят ти!
martito написа:
.... Какво да кажа... гушни мопсчетата от мен много, много :)
като за последно, всеки миг с тях да го усещам, да им се радвам, да давам и да получавам обич. Техния път на тази земя е по-кратък от нашия и за това всеки миг с тези благородни същества е Щастие. Съвършенство в отношенията, от тяхна страна, ние само можем да се учим на преданост и обич. Прегръдки и едно близване по нослето за теб от Йода и Жизел!
metlichina написа:
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…
и се питам, защо ли не можем да вярвяме тъй просто и щедро, защо и как
изгубихме тази си способност... поздравления за стиха на Светла Георгиева и за теб..
от сърце..
тъй просто и щедро във някой?…
и се питам, защо ли не можем да вярвяме тъй просто и щедро, защо и как
изгубихме тази си способност... поздравления за стиха на Светла Георгиева и за теб..
от сърце..
Прекалено много се доверихме на материалния свят, но винаги има изход. Наше право е да избираме, а те ни дават пътя. Безрезервна, нищо не искаща обич, никакви очаквания, ако обичаш, даваш. Усмивки!
... Безрезервна, нищо не искаща обич, никакви очаквания, ако обичаш, даваш...
Това послание, тази песен за любимото куче ме връща към една невероятна история, един незабравим спомен... може би някога ще споделя...
А сега... не мога и да пиша повече...
Поздрав сърдечен за Светла Георгиева и за теб, Майче !
цитирайТова послание, тази песен за любимото куче ме връща към една невероятна история, един незабравим спомен... може би някога ще споделя...
А сега... не мога и да пиша повече...
Поздрав сърдечен за Светла Георгиева и за теб, Майче !
Имаме 3 кучета: една чистокръвна /бретон спаниел/, една дворняжка и един непородист пес. Както и хората, всяко от кучетата си има собствен характер, но и трите са абсолютно предани приятели. Най-мъчно ни беше за кученцето Мишка, което се роди сляпо с двете очички през януари. Решихме да си го гледаме въпреки големите трудности и проблеми. В началото на май получи ужасни пристъпи и се наложи да го приспим, за да не се мъчи повече. Това бе едно от най-големите ми негативни преживявания в целия ми некратък живот. Изключително тежко е да загубиш приятел, особено предан. Поздрави за великолепния постинг и виртуален такъв за авторката на чудесните стихове.
цитирайблагодаря, че го сподели.
усмивки
цитирайусмивки
За теб и стиховете ... Прекрасни са!
Не съм имала свое куче. Живях за кратко в дом с един чаровник, с българското име Живко. Моята приятелка го избрала за него, а той напълно заслужава името си. Вече е доста стар, а е много енергичен и забавен.
По време на престоя си там, видях и усетих всичко написано на твоята страничка. Мълчаливото присъствие, радостното въртене на опашката, което предшестваше отключването на входната врата, когато стопанката се прибираше вкъщи. :-)... Търпението, обичта и всеотдайността в очите на това мило същество.
Той се довери и на мен и споделихме много разходки в близката квартална градинка.
Погали и гушни твоите мопсчета и от мен! Прекрасна , слънчева неделя!!!
цитирайНе съм имала свое куче. Живях за кратко в дом с един чаровник, с българското име Живко. Моята приятелка го избрала за него, а той напълно заслужава името си. Вече е доста стар, а е много енергичен и забавен.
По време на престоя си там, видях и усетих всичко написано на твоята страничка. Мълчаливото присъствие, радостното въртене на опашката, което предшестваше отключването на входната врата, когато стопанката се прибираше вкъщи. :-)... Търпението, обичта и всеотдайността в очите на това мило същество.
Той се довери и на мен и споделихме много разходки в близката квартална градинка.
Погали и гушни твоите мопсчета и от мен! Прекрасна , слънчева неделя!!!
stela50 написа:
... Безрезервна, нищо не искаща обич, никакви очаквания, ако обичаш, даваш...
Това послание, тази песен за любимото куче ме връща към една невероятна история, един незабравим спомен... може би някога ще споделя...
А сега... не мога и да пиша повече...
Поздрав сърдечен за Светла Георгиева и за теб, Майче !
Това послание, тази песен за любимото куче ме връща към една невероятна история, един незабравим спомен... може би някога ще споделя...
А сега... не мога и да пиша повече...
Поздрав сърдечен за Светла Георгиева и за теб, Майче !
Съжалявам, че те натъжих. Прегръщам те!
born написа:
Имаме 3 кучета: една чистокръвна /бретон спаниел/, една дворняжка и един непородист пес. Както и хората, всяко от кучетата си има собствен характер, но и трите са абсолютно предани приятели. Най-мъчно ни беше за кученцето Мишка, което се роди сляпо с двете очички през януари. Решихме да си го гледаме въпреки големите трудности и проблеми. В началото на май получи ужасни пристъпи и се наложи да го приспим, за да не се мъчи повече. Това бе едно от най-големите ми негативни преживявания в целия ми некратък живот. Изключително тежко е да загубиш приятел, особено предан. Поздрави за великолепния постинг и виртуален такъв за авторката на чудесните стихове.
и за споделянето. Дано ти е олекнало. Знам за какво става ума. Моята Йода е епилептичка, по време на всеки припадък и аз умирам с нея, умирам и не мога да направя нищо, въпреки лекарствата не можем да го избегнем. Но ще намеря сили да го преживявам всеки път, няма да я приспя. Тя живее с това, научихме се да живеем с него и ние, въпреки болката и чувството за безпомощност, докато Бог е отредил...
faktifakti написа:
благодаря, че го сподели.
усмивки
усмивки
че ме разбра! Прегръщам те!
анонимен написа:
За теб и стиховете ... Прекрасни са!
Не съм имала свое куче. Живях за кратко в дом с един чаровник, с българското име Живко. Моята приятелка го избрала за него, а той напълно заслужава името си. Вече е доста стар, а е много енергичен и забавен.
По време на престоя си там, видях и усетих всичко написано на твоята страничка. Мълчаливото присъствие, радостното въртене на опашката, което предшестваше отключването на входната врата, когато стопанката се прибираше вкъщи. :-)... Търпението, обичта и всеотдайността в очите на това мило същество.
Той се довери и на мен и споделихме много разходки в близката квартална градинка.
Погали и гушни твоите мопсчета и от мен! Прекрасна , слънчева неделя!!!
Не съм имала свое куче. Живях за кратко в дом с един чаровник, с българското име Живко. Моята приятелка го избрала за него, а той напълно заслужава името си. Вече е доста стар, а е много енергичен и забавен.
По време на престоя си там, видях и усетих всичко написано на твоята страничка. Мълчаливото присъствие, радостното въртене на опашката, което предшестваше отключването на входната врата, когато стопанката се прибираше вкъщи. :-)... Търпението, обичта и всеотдайността в очите на това мило същество.
Той се довери и на мен и споделихме много разходки в близката квартална градинка.
Погали и гушни твоите мопсчета и от мен! Прекрасна , слънчева неделя!!!
Това са те, четириногите ни приятели. Благодаря за милите думи и за споделянето. Усмивки!
Но обичащ животните, написах разказа "Ушко - Безушко", който е всъщност глава от романа ми "Хотдог". Скоро ще бъде публикуван.
цитирайса ми били рзходките с кучето, когато бързахме притеснени да се промъкнем през човешката и автомобилна суетня, за да се влеем целите в нашата и само наша пътечка, която всеки ден по малко извървявахме..:*( Стихотворението е силно и в съзвучие с тази емоция.
цитирайdjani написа:
Но обичащ животните, написах разказа "Ушко - Безушко", който е всъщност глава от романа ми "Хотдог". Скоро ще бъде публикуван.
Ушко-Безушко, сигурно е много обичан. Усмивки, Джани!
sestra написа:
са ми били рзходките с кучето, когато бързахме притеснени да се промъкнем през човешката и автомобилна суетня, за да се влеем целите в нашата и само наша пътечка, която всеки ден по малко извървявахме..:*( Стихотворението е силно и в съзвучие с тази емоция.
Те са цяла вселена. Прегръщам те!
Търсене
За този блог
Гласове: 44538