Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.10.2016 13:04 -
Няма страшно!
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 24836 Коментари: 55 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2016 09:49
Прочетен: 24836 Коментари: 55 Гласове:
59
Последна промяна: 19.10.2016 09:49
Недей! Не ме мисли! Не се мисли човек, който дори и временно се остави в ръцете на изтънчената слабост на самосъжалението . Ние сме силни, силни, но в силата ни, е и нашата слабост. Понякога те оборва дотолкова, че губиш почва под краката си. Стечението на обстоятелствата, многото неусмихващи събития, свързани основно с нашето глобално щастие – здравето на хората и съществата, които обичаме и риска да ги изгубим, подхлъзват тотално, до степен на изпадане в отчаяние. Преекспониране на случващото се и отдаване на тъмните стихии в нас, сгъстяват краските и правят живота тъмносив, без очакване на цвят. И не се знае кое е по-страшното, самата загуба, или нейното очакване. Но, нали казват, че най-мрачно е преди зазоряване. Престоя на тъмно ни дава възможност да оценим светлината. Разбираме, че не може да се живее в очакване на най-лошото, то просто е неизбежно. И ние никога няма да сме готови за това. НИКОГА. Колкото и клиширано да звучи, трябва да живеем в СЕГА с всичките му несгоди, болки и радости. Трябва да сме с тези, които обичаме, независимо че тяхната болка боли в нас и нелеко се носи. Безсилието, че не можеш да направиш нищо, нищичко, само може да ни накара да бъдем съпричастни, грижовни, изпълнени с обич и непоказващи по никакъв начин отчайващото си безсилие.
Не потъвам...Има хора, които се нуждаят и от моята усмивка, и от грейналите ми очи, и то непресторено, истински. Спасявам се в малки бягства, пространствено и времево, потъвам в работа, потъвам в мисли, потъвам изобщо...изплувам и пак пак...
Притча за силата на духа
Имало едно време един мъдър учител. Дошъл един ден при него един от учениците му и го попитал:
– Учителю, какво би казал, ако научиш някога за мое падение?
– Стани! – отговорил учителят.
– А ако има и следващ път?
– Стани!
– И колко може да продължава така? Да падаш и след това да се изправяш?
– Докато си жив! Единствено мъртвите не могат да станат, когато са паднали. – отговорил мъдрецът.
цитирайИмало едно време един мъдър учител. Дошъл един ден при него един от учениците му и го попитал:
– Учителю, какво би казал, ако научиш някога за мое падение?
– Стани! – отговорил учителят.
– А ако има и следващ път?
– Стани!
– И колко може да продължава така? Да падаш и след това да се изправяш?
– Докато си жив! Единствено мъртвите не могат да станат, когато са паднали. – отговорил мъдрецът.
Не потъвам с усилие на волята - ако прекрача бариерата на този живот за ръка със смъртта, няма да имам вече нито волята си, нито себе си, нито сълзите. Така, че - не потъвам, знам, че имам определено време - броени дни и е истинско щастие, че не знам колко. всяко усилие, всеки вик и дори гърч от болка си струва наместо страх, наместо страх. И притчата на Факти е точна. Прегръщам ви.
цитирайfaktifakti написа:
Притча за силата на духа
Имало едно време един мъдър учител. Дошъл един ден при него един от учениците му и го попитал:
– Учителю, какво би казал, ако научиш някога за мое падение?
– Стани! – отговорил учителят.
– А ако има и следващ път?
– Стани!
– И колко може да продължава така? Да падаш и след това да се изправяш?
– Докато си жив! Единствено мъртвите не могат да станат, когато са паднали. – отговорил мъдрецът.
Имало едно време един мъдър учител. Дошъл един ден при него един от учениците му и го попитал:
– Учителю, какво би казал, ако научиш някога за мое падение?
– Стани! – отговорил учителят.
– А ако има и следващ път?
– Стани!
– И колко може да продължава така? Да падаш и след това да се изправяш?
– Докато си жив! Единствено мъртвите не могат да станат, когато са паднали. – отговорил мъдрецът.
Благодаря, Еве! Като дете сънувах един сън, многократно и натрапчиво. Вървя по някакъв хълм, пътят стръмен и труден, силите ми свършват, краката ме болят, и тогава-започвам да лазя, усещах болката насън, но лазех... Напоследък си мислех, че е пророчески. Тичайки, лазейки, пътят трябва да се извърви. Така че, всеки към своя връх, до края. И нека бъде по-лек.
sestra написа:
Не потъвам с усилие на волята - ако прекрача бариерата на този живот за ръка със смъртта, няма да имам вече нито волята си, нито себе си, нито сълзите. Така, че - не потъвам, знам, че имам определено време - броени дни и е истинско щастие, че не знам колко. всяко усилие, всеки вик и дори гърч от болка си струва наместо страх, наместо страх. И притчата на Факти е точна. Прегръщам ви.
Никакъв страх и никакво предаване. Само мъничко, от време на време изпускаме контрола, но това дава сила. Никой не се харесва сломен и самосъжалението не ни е в кръвта.
Мая! С малко думи си казала толкова ценни и смислени истини!
Много близко почувствах изповедта ти. Може би защото напоследък и аз преживявам подобни събития с хора близо до мен, които, както до вчера бяха жизнени и ведри, изведнъж рухнаха и аз останах като шокирана.
Става дума за възрастна моя роднина и за една възрастна приятелка от село.
Каня ги на разходки с мен, за да се разведрят и да се освежат, да се зарадват поне за момента на всичко красивко наоколо и да не допускат да рухват, но ми е много тежко същевременно.
цитирайМного близко почувствах изповедта ти. Може би защото напоследък и аз преживявам подобни събития с хора близо до мен, които, както до вчера бяха жизнени и ведри, изведнъж рухнаха и аз останах като шокирана.
Става дума за възрастна моя роднина и за една възрастна приятелка от село.
Каня ги на разходки с мен, за да се разведрят и да се освежат, да се зарадват поне за момента на всичко красивко наоколо и да не допускат да рухват, но ми е много тежко същевременно.
vesever написа:
Мая! С малко думи си казала толкова ценни и смислени истини!
Много близко почувствах изповедта ти. Може би защото напоследък и аз преживявам подобни събития с хора близо до мен, които, както до вчера бяха жизнени и ведри, изведнъж рухнаха и аз останах като шокирана.
Става дума за възрастна моя роднина и за една възрастна приятелка от село.
Каня ги на разходки с мен, за да се разведрят и да се освежат, да се зарадват поне за момента на всичко красивко наоколо и да не допускат да рухват, но ми е много тежко същевременно.
Много близко почувствах изповедта ти. Може би защото напоследък и аз преживявам подобни събития с хора близо до мен, които, както до вчера бяха жизнени и ведри, изведнъж рухнаха и аз останах като шокирана.
Става дума за възрастна моя роднина и за една възрастна приятелка от село.
Каня ги на разходки с мен, за да се разведрят и да се освежат, да се зарадват поне за момента на всичко красивко наоколо и да не допускат да рухват, но ми е много тежко същевременно.
да излекуват, или уталожат болката на другите. Така, че да даде бог сили да можем да бъдем ведри, усмихнати и вдъхващи надежда, защото имат нужда от нас, а ние нямаме право на униние. Както се казва в притчата на Евето: "СТАНИ!".
7.
flymore -
Човек се нуждае от подкрепа.
18.10.2016 15:01
18.10.2016 15:01
Изпитала съм всичко от изповедта ти, мила Мая. Плачех, триех сълзите, гласът ми ведро звучащ, а останех ли сама-виех като куче... Ставаш и продължаваш. Няма място, нито време за самосъжаление. Има човек, нуждаещ се от мен, от теб, от жива искра и рамо.
Прегръщам те!<3
цитирайПрегръщам те!<3
има такива тежки моменти - много си права!Спасението е както казваш - да се стремиш да изживееш всеки свой уникален ден ,да почувстваш,да разбереш,да дадеш,да обичаш ,да научиш.....колкото можеш повече!Защото всичко отминава - и хубавото и лошото...!Поздрави с пожелание за хубави дни и усмивки!:)
цитирайВ страданието се ражда мъдростта, а тя самата ни помага да осъзнаем и приемем всички житейски трудности като обективна необходимост за укрепване на духа ни.
Диалектика!
цитирайДиалектика!
Споделям всичко, което си написала по-горе, мила Майче. Споделям го като теория, като философия за живота - опитвам се да го живея като практика. Особено ми хареса финалното изречение: "Спасявам се в малки бягства, пространствено и времево, потъвам в работа, потъвам в мисли, потъвам изобщо...изплувам и пак пак..." Разбирам те много добре - и аз така се опитвам да надхитря моментите на потъване - в бягства и скоростни завръщания, в работа, много работа - и в усмивка. Мисля, че докато я има тази усмивка, докато го има блясъка в очите - и най-важното /ти си го казала толкова добре!/, докато има за кого да се усмихваме и да греят очите ни, нищо не е загубено, напротив - всичко интересно и добро предстои. Аз поне вярвам в това непоколебимо. Прегръдка, мила приятелко!
цитирайбъда лаконичен! Не губи никога вяра, че потъваш, а прекрасно
знаеш, че можеш добре да плуваш. Утрото е винаги по мъдро.
И винаги ще бъде утре... А ми плувай мила Мак! Борба и т.н....
цитирайзнаеш, че можеш добре да плуваш. Утрото е винаги по мъдро.
И винаги ще бъде утре... А ми плувай мила Мак! Борба и т.н....
flymore написа:
Изпитала съм всичко от изповедта ти, мила Мая. Плачех, триех сълзите, гласът ми ведро звучащ, а останех ли сама-виех като куче... Ставаш и продължаваш. Няма място, нито време за самосъжаление. Има човек, нуждаещ се от мен, от теб, от жива искра и рамо.
Прегръщам те!<3
Прегръщам те!<3
няма място за униние. Животът ни поставя пред много изпитания и ние избираме как да ги посрещнем, с вдигната глава или хленчейки. Е, разкрих слабост, но е човешко. Поздрави!
emi1ts написа:
има такива тежки моменти - много си права!Спасението е както казваш - да се стремиш да изживееш всеки свой уникален ден ,да почувстваш,да разбереш,да дадеш,да обичаш ,да научиш.....колкото можеш повече!Защото всичко отминава - и хубавото и лошото...!Поздрави с пожелание за хубави дни и усмивки!:)
но тук лошото просто не е стигнало своя апогей и няма спасение от него. Тази мисъл ме постави на колене, макар и временно. Трудно се говори за слабостите, ние сме горди, не обичаме да показваме тази си страна, но я има и е напълно нормално. Изтъкани сме от чувства. Прегръщам те!
tryn написа:
В страданието се ражда мъдростта, а тя самата ни помага да осъзнаем и приемем всички житейски трудности като обективна необходимост за укрепване на духа ни.
Диалектика!
Диалектика!
пък и нали вече сме по-мъдри, надявам се. Но понякога се поддаваме на слабостите и не можем да скрием своята безпомощност. Добре, че е временно, защото тези, които имат нужда от нас, нямат нужда от още слабост. Така, че нека силата е в нас, за да можем да носим всичко. Поздрави!
donchevav написа:
Споделям всичко, което си написала по-горе, мила Майче. Споделям го като теория, като философия за живота - опитвам се да го живея като практика. Особено ми хареса финалното изречение: "Спасявам се в малки бягства, пространствено и времево, потъвам в работа, потъвам в мисли, потъвам изобщо...изплувам и пак пак..." Разбирам те много добре - и аз така се опитвам да надхитря моментите на потъване - в бягства и скоростни завръщания, в работа, много работа - и в усмивка. Мисля, че докато я има тази усмивка, докато го има блясъка в очите - и най-важното /ти си го казала толкова добре!/, докато има за кого да се усмихваме и да греят очите ни, нищо не е загубено, напротив - всичко интересно и добро предстои. Аз поне вярвам в това непоколебимо. Прегръдка, мила приятелко!
и хубавите страни. Наред с мъката се движи и радостта. Няма път само нагоре или само надолу. Важното е, когато има спад, да е силен духът ни. Най-лесно е да си слаб, но ние не сме лесни, нали. Усмивки от мен и хубав ден!
16.
makont -
Здравей, плувам, доколкото мога. Сетих се за рибата от "Търсенето на Немо", дето
19.10.2016 09:02
19.10.2016 09:02
aip55 написа:
бъда лаконичен! Не губи никога вяра, че потъваш, а прекрасно
знаеш, че можеш добре да плуваш. Утрото е винаги по мъдро.
И винаги ще бъде утре... А ми плувай мила Мак! Борба и т.н....
знаеш, че можеш добре да плуваш. Утрото е винаги по мъдро.
И винаги ще бъде утре... А ми плувай мила Мак! Борба и т.н....
си пееше: "Просто плувай". Но всъщност не е "просто плувай", а плувай така, че да не се удавиш и ако може да спасиш другите давещи се. На пръв поглед непосилна задача, но ние не си знаем силата. За това сигурно минаваме през спадове и възходи, докато се намерим. Усмивки и благодаря за подкрепата.
падаме, ставаме, плуваме, летим, на мен ми се случва и да подскачам на куц крак - все неща от живота:)
цитирайnalia написа:
падаме, ставаме, плуваме, летим, на мен ми се случва и да подскачам на куц крак - все неща от живота:)
със сигурност олеква. Дано не Ви натоварих, защото монетата винаги има две страни. Благодаря от сърце и дано хубавите моменти в нашия живот повече от лошите. Усмивки!
Колко добре те разбирам, Майски!
Трябва силна воля и желание за изплуване.
Да изплуваш и да дадеш сили и усмивки и на другите понякога е твърде тежко, но не невъзможно.
"... малки бягства, пространствено и времево, потъване в работа ..." Това са начините за изплуване.
Усмивки!
цитирайТрябва силна воля и желание за изплуване.
Да изплуваш и да дадеш сили и усмивки и на другите понякога е твърде тежко, но не невъзможно.
"... малки бягства, пространствено и времево, потъване в работа ..." Това са начините за изплуване.
Усмивки!
20.
anin -
Привет!
19.10.2016 12:28
19.10.2016 12:28
Късмет, любов и радост ти пожелавам, тогава имаме сила да се справяме при всякакви ситуации...
цитирайМайче, споделеното разтърсва, силен текст! Защото е изстрадан, истински. Има го и това много твое оттласкване от личното, полъха на ангелско крило на закрила и на вечна всеопрощаваща, включително и на себе си любов, без което нещата от живота в нашия малък, но единствен свят тук и сега, са немислими. Опората на милосърдието. А когато тя е съградена от вяра и надежда, от силата на духа и упованието, може да извърши чудеса. Прегръщам те, кураж!
цитирайСамо така!
цитирай „ Блажени низшите духом...
те Първи ще влязат в Царството Господне...“
прегръдки и от мен...
цитирайте Първи ще влязат в Царството Господне...“
прегръдки и от мен...
Без думи ме остави, изляла си душата си...Мислено те прегръщам. Не потъвай! Твоята усмивка е нужна! Силна си!
цитирайkatan написа:
Колко добре те разбирам, Майски!
Трябва силна воля и желание за изплуване.
Да изплуваш и да дадеш сили и усмивки и на другите понякога е твърде тежко, но не невъзможно.
"... малки бягства, пространствено и времево, потъване в работа ..." Това са начините за изплуване.
Усмивки!
Трябва силна воля и желание за изплуване.
Да изплуваш и да дадеш сили и усмивки и на другите понякога е твърде тежко, но не невъзможно.
"... малки бягства, пространствено и времево, потъване в работа ..." Това са начините за изплуване.
Усмивки!
Споделяне и молитва, това е рецептата. Усмивки!
anin написа:
Късмет, любов и радост ти пожелавам, тогава имаме сила да се справяме при всякакви ситуации...
Всичко както е писано ще стане. Ние просто трябва да сме силни. Усмивки.
malchaniaotnadejda7 написа:
Майче, споделеното разтърсва, силен текст! Защото е изстрадан, истински. Има го и това много твое оттласкване от личното, полъха на ангелско крило на закрила и на вечна всеопрощаваща, включително и на себе си любов, без което нещата от живота в нашия малък, но единствен свят тук и сега, са немислими. Опората на милосърдието. А когато тя е съградена от вяра и надежда, от силата на духа и упованието, може да извърши чудеса. Прегръщам те, кураж!
да разбереш и окуражиш. Много ме тормози безсилието, обаче - не мога да спра времето и онази, която спира времето за хората, които обичаме. Нея не можем да върнем, а вече е пред вратата. Ето това не мога да приема. И тук нито обич, нито грижа ще помогне, нищо. Тази обреченост ме влудява и разваля всичко, целият ми оптимизъм става на глинени крака. И защо не мога да махна тази мисъл от главата си...Ох, пак се размрънках. Усмихвам се, все пак има за какво да живеем, толкова обич и слънце ни чака още, толкова хляб и сол има да споделим... Прегръщам те, Наде!
rosiela написа:
Само така!
и аз така си казвам. Усмивки и хубава вечер!
milady написа:
„ Блажени низшите духом...
те Първи ще влязат в Царството Господне...“
прегръдки и от мен...
те Първи ще влязат в Царството Господне...“
прегръдки и от мен...
във физическия смисъл, а там горе вече да ни строяват в две редици, низши и висши, грешни, безгрешни... представяш ли си...и там ли има деление по признаци? Накара ме да се умисля и се разсмях, в коя ли редица ще сме? Усмивки и спокойна и приятна вечер!
30.
makont -
Васенце, никакво потъване, ще помрънкам, помрънкам, но няма да се дам.
19.10.2016 19:28
19.10.2016 19:28
paciencia написа:
Без думи ме остави, изляла си душата си...Мислено те прегръщам. Не потъвай! Твоята усмивка е нужна! Силна си!
Аз по принцип си мрънкам тихичко, без никой да ме види и чуе, сега просто се олях и се вземам в ръце. Усмивки!
ако до едно добро същество... застане още едно...
то тогава светът ще бъде прекрасно място за живеене...
цитирайто тогава светът ще бъде прекрасно място за живеене...
mariniki написа:
ако до едно добро същество... застане още едно...
то тогава светът ще бъде прекрасно място за живеене...
то тогава светът ще бъде прекрасно място за живеене...
Усмивки!
Според мен най-страшно е безсилието ... много.
Знам всичко,което си описала - ден по ден ...
Сила и търпение,от все сърце,ти желая!
цитирайЗнам всичко,което си описала - ден по ден ...
Сила и търпение,от все сърце,ти желая!
eliana написа:
Според мен най-страшно е безсилието ... много.
Знам всичко,което си описала - ден по ден ...
Сила и търпение,от все сърце,ти желая!
Знам всичко,което си описала - ден по ден ...
Сила и търпение,от все сърце,ти желая!
Дойдоха и тези времена да се сблъскаме с тази грижа. Минаваме си по пътя. Важното е да се заредим с много търпение и да впрегнем всичката си сила, обич и милосърдие. Поздрави от мен и хубав петъчен ден.
makont - "Кидика" :))), така го наричахме пееше навремето.
"Хей живот здравей, здравей...". Всяка сутрин да си го казваме.
Ние сме от онова поколение което пада, но не се предава и знае, че трябва да стане, просто нямаме избор. Въпреки всичко живота е хубав.
Липсват ми постинги те ти.
Поздрав
Ицко
цитирай"Хей живот здравей, здравей...". Всяка сутрин да си го казваме.
Ние сме от онова поколение което пада, но не се предава и знае, че трябва да стане, просто нямаме избор. Въпреки всичко живота е хубав.
Липсват ми постинги те ти.
Поздрав
Ицко
Човек не подозира колко е силен дори в миговете на най-голямата си слабост! Прегръдка и от мен!
цитирайdinkov написа:
makont - "Кидика" :))), така го наричахме пееше навремето.
"Хей живот здравей, здравей...". Всяка сутрин да си го казваме.
Ние сме от онова поколение което пада, но не се предава и знае, че трябва да стане, просто нямаме избор. Въпреки всичко живота е хубав.
Липсват ми постинги те ти.
Поздрав
Ицко
"Хей живот здравей, здравей...". Всяка сутрин да си го казваме.
Ние сме от онова поколение което пада, но не се предава и знае, че трябва да стане, просто нямаме избор. Въпреки всичко живота е хубав.
Липсват ми постинги те ти.
Поздрав
Ицко
Животът наистина е хубав! А тези изпитания, на които сме поставени ни правят по-силни, не можем да не си даваме сметка за неизбежното. Не можем и да се примирим, но можем да го направим поносим товар, извор на сили. Поздрави и се надявам да стана "по-редовна".
kometapg написа:
Човек не подозира колко е силен дори в миговете на най-голямата си слабост! Прегръдка и от мен!
но не винаги си даваме сметка. Не си знаем силата, за това все нещо ни я изпробва, а ние все успяваме да се справим. Усмивки!
"Престоя на тъмно ни дава възможност да оценим светлината." Точно си го казала. Всъщност престоя ни в светлина и мрак, осмислянето им като едно цяло - това е живот. Много хубав и мъдър текст, Мая! Поздрави!
цитирайhel написа:
"Престоя на тъмно ни дава възможност да оценим светлината." Точно си го казала. Всъщност престоя ни в светлина и мрак, осмислянето им като едно цяло - това е живот. Много хубав и мъдър текст, Мая! Поздрави!
В края на краищата така ни е отредено, денят се редува с нощта. Усмивки!
"...в очакване на най-лошото..."
Маки, проблем ли има при теб, или просто така си се замислила за лошите неща?
цитирайМаки, проблем ли има при теб, или просто така си се замислила за лошите неща?
Със закъснение чета!
Искрено се надявам онзи миг на потъване отдавна да е останал в миналото.
И с присъщата си усмивка и ведро чувство за хумор да си разсеяла надвисналите черни облаци...
Понякога е трудно ... много трудно!
Животът е въртележка, виенско колело. :)
Прегръдка!
Спокойна нощ!
цитирайИскрено се надявам онзи миг на потъване отдавна да е останал в миналото.
И с присъщата си усмивка и ведро чувство за хумор да си разсеяла надвисналите черни облаци...
Понякога е трудно ... много трудно!
Животът е въртележка, виенско колело. :)
Прегръдка!
Спокойна нощ!
и си се оттласнала към светлината - и да има страшно - няма страшно! )
цитирайМного добре написано!
цитирайТъкмо навреме наминавам да ти пожелая честита Нова година, много здраве, успехи всякакви, умерено щастие и една голяма надежда! :)
цитирайvilish написа:
Със закъснение чета!
Искрено се надявам онзи миг на потъване отдавна да е останал в миналото.
И с присъщата си усмивка и ведро чувство за хумор да си разсеяла надвисналите черни облаци...
Понякога е трудно ... много трудно!
Животът е въртележка, виенско колело. :)
Прегръдка!
Спокойна нощ!
Искрено се надявам онзи миг на потъване отдавна да е останал в миналото.
И с присъщата си усмивка и ведро чувство за хумор да си разсеяла надвисналите черни облаци...
Понякога е трудно ... много трудно!
Животът е въртележка, виенско колело. :)
Прегръдка!
Спокойна нощ!
потъването при мен е неизбежно, до края, но за всеки от нас рано или късно настъпв този миг и само Бог може да ни даде сили. Благодаря за милите думи, желая ти успешна и спорна Нова година в здраве и обич и нека нищо не помрачава твоето щастие!
marrta написа:
и си се оттласнала към светлината - и да има страшно - няма страшно! )
Има страшно, няма страшно. Така е, всяко по реда си. Сега съм пред страшното и ми трябват сили, дано никога не те стига. Прегръщам те и от сърце ти желая много здраве, обич и вдъхновение. Ти си радост за душата.
tili написа:
Тъкмо навреме наминавам да ти пожелая честита Нова година, много здраве, успехи всякакви, умерено щастие и една голяма надежда! :)
Умерено щасти, дай9Боже, голямо нямаме сили да го понесем. На теб от сърце сили за да понесеш най-голямото щастие, което те очаква. Здраве и обич и щастлива и спорна Нова година!
bojil написа:
Много добре написано!
Понякога написаното разтоварва и дава сили. Тук ми е утеха, но нямам време и сили да навестявам честа. Всяко нещо с времето си. Желая обич и щастие през Новата година!
joysii написа:
"...в очакване на най-лошото..."
Маки, проблем ли има при теб, или просто така си се замислила за лошите неща?
Маки, проблем ли има при теб, или просто така си се замислила за лошите неща?
Всеки минава по този път, нито съм първата нито последната, просто въпрос на сетивност, а при мен е в повече, не знам за съжаление или за щастие. Но на теб ти желая само красиви мигове, само радост и обич през Новата година!
и успешна новата 2017 година Майче!Ти си една чудесна ,силна,много чувствителна и емоционална личност!Радвам се и съм благодарна ,че има хора като теб!Животът е една мистерия и пред нас е предизвикателството да я преживеем и да се учим! Сърдечно ти пожелавам през новата година повече вдъхновяващи радостни и щастливи моменти ,много обич за теб и близките ти хора!Прегръщам те!Хубави дни!
цитирайСтарата си тръгна.
Новата дойде.
Посрещни я,
с "войнстващ" оптимизъм
и с волност на дете!:)
И нека тя ти носи достатъчно
от всичко, що обичаш,
заедно с късмета пак да го привличаш!:)))
цитирайНовата дойде.
Посрещни я,
с "войнстващ" оптимизъм
и с волност на дете!:)
И нека тя ти носи достатъчно
от всичко, що обичаш,
заедно с късмета пак да го привличаш!:)))
ти, която подаряваш усмивки, кураж! Така искам да отмине всичко лошо и ти го желая от сърце! Прегръщам те с много обич!
цитирайЧестита нова 2017 година! Пожелавам ти щастие, здраве и късмет!
цитирайОчакването е агония, по-страшна от загубата. Лек да е пътят ни...
цитирайЖелая ти обич, вяра, надежда, светлина и сила! Животът е предизвикателство и често ни изненадва. Много силни думи си казала!
Господ да ти е подкрепа в изпитанието!
цитирайГоспод да ти е подкрепа в изпитанието!
Как си скъпа Мая.Липсваш.Ти и твоите събуждащи безценни.думи.
цитирайЗнаеш, силна и прекрасна си била винаги. Такава те оставих приди години, такава те намирам. Приказка си. Плувай смело и вятърът да духа в гърба ти. Прегръдка! Желаяти едно безметежно щастие.....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 44538