Разрових чекмеджето със спомените и извадих нещичко с една едничка цел, да Ви накарам да се усмихнете...
 -Ох, как ми трябва един любовник, за да ми занесе кофите с грозде.
  Соня определено беше уморена. Приседнала на земята, ядеше...

     Още е пред очите ми... отрязаната ми коса, сплетена на дебела плитка.
-         Хайде по-чевръсто ученици, ръцете долу, горе, подскок... - гласът на учителката по физкултура упорито се опитваше да развали приятното усещане от музи...

    Не, няма да пиша за политика, ще ви разкажа за моите спортни подвизи, приключили с артистична кърваво-червена синка в дясната част на челюстта. Сега съм невероятно красива. Ако ме погледне човек, ще реши, че някой ме е фраснал здраво...