Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
23.05.2010 17:07 -
Защо църквата не ме приема
Винаги съм вярвала в бог. По свой си начин, но дълбоко и истински.
Като дете във Видин църквата беше точно до двореца на пионерите, където ходихме всеки ден. Беше абсолютно забранено да се влиза вътре, поне така са ми казвали родителите ми. Но веднъж с две мой приятелки не издържахме на детското любопитство и влязохме вътре. Каква красота, каква потайственост, какви красиви икони, полюлюлей. Наистина беше божествено, особено в детските очи. Няма да Ви казвам, че нечий зорки очи са ни видели и последва санкция, не само за нас, но дори и за родителите ни.
Когато дойдох да уча в София, разбрах, че се празнува Бъдни вечер, Коледа. За Великден и Заговезни примерно знаех от мама. След 1989г. вече свободно можеш да влезеш в църква, да си запалиш свещичка. Невероятно, каква акустика и как божествено пее хорът в църквата, сякаш наистина не си на Земята. Кръстих се, защото разбираемо е, никой от моите връстници не беше кръстен. Дори със съпругът ми сключихме и църковен брак на 25-годишнината от сватбата ни.
Започнах да спазвам различните традиции. Постех пред Великите празници, приготвях с радостен трепет ритуалните трапези за всеки празник, поне една неделя в месеца ходех на църква. И ето, че реших след спазване на постите да взема причастие. Задължението от пълен двуседмичен пост го бях изпълнила. Записах се. В неделята, когато трябваше да се случи това, някой от църквата ми каза, че трябва да се изповядам, преди получаване на причастие. Добре, но какво щях да кажа на отеца. Той ли ще ме съди. Или ще ме осъди набързичката сега, ще ми опрости греха, пък после вече ще си ме съди Страшния съд. Винаги съм мислела, че изповедта е лична и трябва да става само и единствено ако аз реша да направя това, а не задължително, и при това няма да ми дадат причастие, ако не се изповядам, ясно ли е? Не, че съм безгрешна, но честна дума, не се сетих за нещо умопомрачително грешно, което трябваше да изповядам. Както и да е това първо изпитание мина. Вече съм на опашката за причастие. тъкмо да ми дойде ред, и някоя от лелките, които са там непрекъснато, и да ми прости Господ, но се държат така сякаш църквата си е тяхна, и такива навлеци като мен, какво ли правят тук, това беше лирично отклонение, та лелката ме смъмри на висок глас, че ще вземам причастие, пък не съм си покрила главата с кърпа. Сконфузено смрънках, че не съм знаела, но нещо в мен вече не искаше да взема причастие. Та то е като да те нахокат пред всички, за нещо, което никога не си направил, обаче си виновен по подразбиране. Защо? Нали аз отивах да получа причастие с вяра, дълбоко в душата си го исках? Разбира се една услужлива жена ми наметна главата с някакъв шал и получих причастието. От тогава се зарекох, че никога повече няма да вземам причастие.
Все пак, продължих да ходя в нашата квартална църква, която всъщнаст е много хубава. Малка, но много красиво изписана. Ремонтираха я преди няколко години, със средства от дарения на вярващи, или искащи да си пречистят съвестта. Започнаха "лелките" да ме ухажват и мен. Все пак забелязали са, че ходя що годе редовно. Та да даря и аз нещо. Разбира се. Аз работя допълнително и в къщи и не мога да се оплача от липса на пари. С най-голямо удоволствие ще дам, за да стане Нашият Божи Храм по-красив, по уютен. Една от жените беше от църковното настоятелство и ми каза, че всеки дарител получава някакво удостоверение и задължително го споменават в молитвите, или поне го записват в някаква книга на дарителите. И ето неделя е, последната преди Свети Никола. Бързаха да завършат ремонта за празника явно, защото нямаше литургия. В църквата имаше само една жена със зелена кърпа на главата, от тези дето винаги те хокат, че си направил нещо неправилно. Казах и, че идвам да даря на храма 100 лева, поне мъничко и аз да допринеса за това да стане по-красив. Тя набързо ми прибра парите и ми подари календарче с лика на Свети Иван Рилски. Не ме вписа никъде. Хайде чак удостоверение, явно 100 лева за църквата на се много пари, пък и какви мастити дарители има. Кой ще се интересува от мен. Да ми прости Бог, но някъде вътре в мен се прокрадна съмнение, че храмът въобще няма да види моите 100 лева, но лелката ще си изкара добре Коледните празници. Дано да е само съмнение и грешницата да съм аз. Пък и хората са казали " Направи добро и го хвърли в морето".
Последното ми ходене в църквата беше два дни след Великден тази година. Жизел тъкмо беше починала, за тези, които не са чели предишните ми постинги, това е нашето любимо малко мопсче, което умря точно на Разпети петък и ни остави 5 малки кученца, сирачета. Мъката на всички в моето семейство беше голяма. Ние не празнувахме Великден. Почти не се хранехме. Аз само се криех в тоалетната и по ъглите невидима за другите, за да плача. Но вече на пети май събрах сили да отида в храма, имах нужда. Исках да запаля една свещичка за Жизел. Да, ама, не. Нали се сещате, че веднага някой строг блюстител на църковните канони ме нахока, че на този празник свещи за мъртвите не се палят. Боже, ами ако знаеха, че паля свещ за куче, сигурно щяха да ме анатемосат.
Понякога имам нужда да ходя на църква. Защото когато отивам там с болката си, с вътрешната необходимост от някаква утеха или просто да благодаря на Бог, че всички са живи и здрави и въобще ги има на този свят, че съм много богата със семейството си и т.н., го правя наистина с много вяра. Но съм разколебана много. Няма с кой да поговоря. Иска ми се като отида на църква да бъда сама със себе си и Бог, без да преча разбира се на другите, но каквото и да направя, като че ли все е нарушение на някой канон. Само с мен ли е така. прекалено чувствителна ли съм? Да такава съм. Аз не наранявам никой, не се меся в молитвите му, не му преча да си запали свещичка където и когато си поиска. Искам и мен да ме оставят на мира да осъществя своя контакт с Бог където и когато имам нужда от това. С удоволствие слушам проповедите, интересен ми е ритуалът на литургиите, обичам да слушам как пее църховният хор. Искам да бъда невидима, за да не вижда никой, как от време на време пообърквам нещо. Но се улавям, че вече нямам желание да ходя в храма. Все си намирам някакво извинение в неделя и дори да съм се наканила, не отивам.
Като че ли това е бягство. Грешницата бяга от храма, защото пак ще сгази лука и благочестивите "лелки" ( не че и аз не съм вече лелка) ще изтръпнат от възмущение, ще нахокат и ще си проправят път към рая. Храмът ще се очисти от непросветените.
Моля, всички, които решат, че богохулствам да ми простят.
Като дете във Видин църквата беше точно до двореца на пионерите, където ходихме всеки ден. Беше абсолютно забранено да се влиза вътре, поне така са ми казвали родителите ми. Но веднъж с две мой приятелки не издържахме на детското любопитство и влязохме вътре. Каква красота, каква потайственост, какви красиви икони, полюлюлей. Наистина беше божествено, особено в детските очи. Няма да Ви казвам, че нечий зорки очи са ни видели и последва санкция, не само за нас, но дори и за родителите ни.
Когато дойдох да уча в София, разбрах, че се празнува Бъдни вечер, Коледа. За Великден и Заговезни примерно знаех от мама. След 1989г. вече свободно можеш да влезеш в църква, да си запалиш свещичка. Невероятно, каква акустика и как божествено пее хорът в църквата, сякаш наистина не си на Земята. Кръстих се, защото разбираемо е, никой от моите връстници не беше кръстен. Дори със съпругът ми сключихме и църковен брак на 25-годишнината от сватбата ни.
Започнах да спазвам различните традиции. Постех пред Великите празници, приготвях с радостен трепет ритуалните трапези за всеки празник, поне една неделя в месеца ходех на църква. И ето, че реших след спазване на постите да взема причастие. Задължението от пълен двуседмичен пост го бях изпълнила. Записах се. В неделята, когато трябваше да се случи това, някой от църквата ми каза, че трябва да се изповядам, преди получаване на причастие. Добре, но какво щях да кажа на отеца. Той ли ще ме съди. Или ще ме осъди набързичката сега, ще ми опрости греха, пък после вече ще си ме съди Страшния съд. Винаги съм мислела, че изповедта е лична и трябва да става само и единствено ако аз реша да направя това, а не задължително, и при това няма да ми дадат причастие, ако не се изповядам, ясно ли е? Не, че съм безгрешна, но честна дума, не се сетих за нещо умопомрачително грешно, което трябваше да изповядам. Както и да е това първо изпитание мина. Вече съм на опашката за причастие. тъкмо да ми дойде ред, и някоя от лелките, които са там непрекъснато, и да ми прости Господ, но се държат така сякаш църквата си е тяхна, и такива навлеци като мен, какво ли правят тук, това беше лирично отклонение, та лелката ме смъмри на висок глас, че ще вземам причастие, пък не съм си покрила главата с кърпа. Сконфузено смрънках, че не съм знаела, но нещо в мен вече не искаше да взема причастие. Та то е като да те нахокат пред всички, за нещо, което никога не си направил, обаче си виновен по подразбиране. Защо? Нали аз отивах да получа причастие с вяра, дълбоко в душата си го исках? Разбира се една услужлива жена ми наметна главата с някакъв шал и получих причастието. От тогава се зарекох, че никога повече няма да вземам причастие.
Все пак, продължих да ходя в нашата квартална църква, която всъщнаст е много хубава. Малка, но много красиво изписана. Ремонтираха я преди няколко години, със средства от дарения на вярващи, или искащи да си пречистят съвестта. Започнаха "лелките" да ме ухажват и мен. Все пак забелязали са, че ходя що годе редовно. Та да даря и аз нещо. Разбира се. Аз работя допълнително и в къщи и не мога да се оплача от липса на пари. С най-голямо удоволствие ще дам, за да стане Нашият Божи Храм по-красив, по уютен. Една от жените беше от църковното настоятелство и ми каза, че всеки дарител получава някакво удостоверение и задължително го споменават в молитвите, или поне го записват в някаква книга на дарителите. И ето неделя е, последната преди Свети Никола. Бързаха да завършат ремонта за празника явно, защото нямаше литургия. В църквата имаше само една жена със зелена кърпа на главата, от тези дето винаги те хокат, че си направил нещо неправилно. Казах и, че идвам да даря на храма 100 лева, поне мъничко и аз да допринеса за това да стане по-красив. Тя набързо ми прибра парите и ми подари календарче с лика на Свети Иван Рилски. Не ме вписа никъде. Хайде чак удостоверение, явно 100 лева за църквата на се много пари, пък и какви мастити дарители има. Кой ще се интересува от мен. Да ми прости Бог, но някъде вътре в мен се прокрадна съмнение, че храмът въобще няма да види моите 100 лева, но лелката ще си изкара добре Коледните празници. Дано да е само съмнение и грешницата да съм аз. Пък и хората са казали " Направи добро и го хвърли в морето".
Последното ми ходене в църквата беше два дни след Великден тази година. Жизел тъкмо беше починала, за тези, които не са чели предишните ми постинги, това е нашето любимо малко мопсче, което умря точно на Разпети петък и ни остави 5 малки кученца, сирачета. Мъката на всички в моето семейство беше голяма. Ние не празнувахме Великден. Почти не се хранехме. Аз само се криех в тоалетната и по ъглите невидима за другите, за да плача. Но вече на пети май събрах сили да отида в храма, имах нужда. Исках да запаля една свещичка за Жизел. Да, ама, не. Нали се сещате, че веднага някой строг блюстител на църковните канони ме нахока, че на този празник свещи за мъртвите не се палят. Боже, ами ако знаеха, че паля свещ за куче, сигурно щяха да ме анатемосат.
Понякога имам нужда да ходя на църква. Защото когато отивам там с болката си, с вътрешната необходимост от някаква утеха или просто да благодаря на Бог, че всички са живи и здрави и въобще ги има на този свят, че съм много богата със семейството си и т.н., го правя наистина с много вяра. Но съм разколебана много. Няма с кой да поговоря. Иска ми се като отида на църква да бъда сама със себе си и Бог, без да преча разбира се на другите, но каквото и да направя, като че ли все е нарушение на някой канон. Само с мен ли е така. прекалено чувствителна ли съм? Да такава съм. Аз не наранявам никой, не се меся в молитвите му, не му преча да си запали свещичка където и когато си поиска. Искам и мен да ме оставят на мира да осъществя своя контакт с Бог където и когато имам нужда от това. С удоволствие слушам проповедите, интересен ми е ритуалът на литургиите, обичам да слушам как пее църховният хор. Искам да бъда невидима, за да не вижда никой, как от време на време пообърквам нещо. Но се улавям, че вече нямам желание да ходя в храма. Все си намирам някакво извинение в неделя и дори да съм се наканила, не отивам.
Като че ли това е бягство. Грешницата бяга от храма, защото пак ще сгази лука и благочестивите "лелки" ( не че и аз не съм вече лелка) ще изтръпнат от възмущение, ще нахокат и ще си проправят път към рая. Храмът ще се очисти от непросветените.
Моля, всички, които решат, че богохулствам да ми простят.
Има разлика между ,създадените от хората, институции и Бог. Пътят към него не е задължително да минава през някой от храмовете. Особено когато в тях са се настанили търговците...
цитирай
2.
анонимен -
Наскоро пристигнала в София ,да уча
23.05.2010 17:51
23.05.2010 17:51
реших да разгледам Александър Невски.Бях с рокля с презрамки и малка забрадчица върху косите,такава беше модата.Още щом влязох,до мен се приближи възрастен мъж,не беше с расо,може би клисар и ми рече строго:''Свали си шамийката и си покрий телесата".В първия момент не рзбрах ,че на мен говори,та аз бях едва 42 кг,какви телеса.Стреснах се и излязох.Понякога,църковните служители отблъскват хората.
цитирайЕдин от любимите ми стихове в Библията е Еремия 29:13 "И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце." Тук Бог казва, че ще Го намерим, ако Го потърсим с цялото си сърце, а не ако махнем презрамките, не като си сложим шалче на главата...
цитирайче не за първи път се срещаш с негативното отношение на някои хора към теб. И на мен се е случвало много пъти, включително и на Рилския манастир. Изживяла съм го, но не съм забравила, предполагам, че и ти никога няма да забравиш написаното по-горе. Има такива негативни хора, които винаги могат да развалят настроението ти и дори да си мислиш, че ти си виновна за това. Съжалявам, от написаното виждам, че си позитивен човек, но явно не всеки може да го разбере.
цитирай
5.
анонимен -
стефанова
24.05.2010 09:46
24.05.2010 09:46
Фарисеи винаги е имало още от времето на Исус, но ти не се отчайвай!!! Бог гледа в сърцата на хората, кото искренно го търсят.Не се отказвай да следваш Бог и той ше ти даде сила и мъдрост!
цитирайникой на тази Земя няма силата да ти я отнеме!
Не им се сърди! Те са хора и грешат!
Бъди непоколебима във вярата си!
цитирайНе им се сърди! Те са хора и грешат!
Бъди непоколебима във вярата си!
Благодаря на всички за разбирането. Отдавна тая това в себе си и не го споделях с никой. Естествено, че вярата никой не може да ти е отнеме, но някъде дълбоко в душата болката от неразбирането си остава. Затова писах, може би така го изкарах от себе си и простих. Бъдете щастливи!
цитирайкакво да ти кажа
подред
:)
"Добре, но какво щях да кажа на отеца. Той ли ще ме съди. Или ще ме осъди набързичката сега..................."
изповедта е наистина нещо лично и съкровено ,
и по принцип няма какво да се притесняваш от свещеника
Той в случая се явява само свидетел , на това което казваш . Бог ти опрощава греховете, като ти чете отеца разрешителната молитва накрая на изповедта .
" От тогава се зарекох, че никога повече няма да вземам причастие."
погрешно си решила . Направила ти забележка -------->>>>>. ще го преживеш :)
не е болка . И не си "навлек " :)
Просто никой не се ражда научен .
Но тази случица не бива , да ти променя отношението , и да ти мотивира поведението . Защо да се отказваш ????????? Няма логика
:)
От всичко , което си написала разбирам , че си много чувствителен човек , и да не го беше написала си личи ( на пръв поглед )
:)
Лошо няма , стига да не ти пречи
И по принцип , човек ходи в храма най -вече заради Бог
Затова , не виждам причина , да се отказваш от каквото и да е .
Казал някой нещо , направил забележка , здраве да е
Пък ти ако не знаеш нещо питай сама
:)
На мен знаеш ли как ми се карат :)))
Такова ми е заниманието , че все ми се карат :)))
:)
цитирайподред
:)
"Добре, но какво щях да кажа на отеца. Той ли ще ме съди. Или ще ме осъди набързичката сега..................."
изповедта е наистина нещо лично и съкровено ,
и по принцип няма какво да се притесняваш от свещеника
Той в случая се явява само свидетел , на това което казваш . Бог ти опрощава греховете, като ти чете отеца разрешителната молитва накрая на изповедта .
" От тогава се зарекох, че никога повече няма да вземам причастие."
погрешно си решила . Направила ти забележка -------->>>>>. ще го преживеш :)
не е болка . И не си "навлек " :)
Просто никой не се ражда научен .
Но тази случица не бива , да ти променя отношението , и да ти мотивира поведението . Защо да се отказваш ????????? Няма логика
:)
От всичко , което си написала разбирам , че си много чувствителен човек , и да не го беше написала си личи ( на пръв поглед )
:)
Лошо няма , стига да не ти пречи
И по принцип , човек ходи в храма най -вече заради Бог
Затова , не виждам причина , да се отказваш от каквото и да е .
Казал някой нещо , направил забележка , здраве да е
Пък ти ако не знаеш нещо питай сама
:)
На мен знаеш ли как ми се карат :)))
Такова ми е заниманието , че все ми се карат :)))
:)
" Като че ли това е бягство. Грешницата бяга от храма, защото пак ще сгази лука и благочестивите "лелки" ( не че и аз не съм вече лелка) ще изтръпнат от възмущение, ще нахокат и ще си проправят път към рая. Храмът ще се очисти от непросветените.
Моля, всички, които решат, че богохулствам да ми простят."
С това изби рибата :))))
Забравяш за "лелките " и воала :)
Чувствителна , ранима ------------->>>>>>>>> ок ,
както " колежката" по -горе е писала , наистина си много положителен и бих добавил искрен човек
Затова се стягай
:)
цитирайМоля, всички, които решат, че богохулствам да ми простят."
С това изби рибата :))))
Забравяш за "лелките " и воала :)
Чувствителна , ранима ------------->>>>>>>>> ок ,
както " колежката" по -горе е писала , наистина си много положителен и бих добавил искрен човек
Затова се стягай
:)
Можеш да влезеш в съприкосновение с твоя Бог и на най-отдалечения и самотен хълм...
Бог не упрек и страх от наказание, Бог е любов...
Сега се сещам, бях на гости в Димово - ти знаеш къде е..., църквата им голяма и хубава, но... изоставена, с изпочупени прозорци, там хората не вярват, т. е. вярват в техния партизанин Димо - Боян Чонос..., паметника му е голям и е малко преди църквата, на главния път за Видин...
цитирайБог не упрек и страх от наказание, Бог е любов...
Сега се сещам, бях на гости в Димово - ти знаеш къде е..., църквата им голяма и хубава, но... изоставена, с изпочупени прозорци, там хората не вярват, т. е. вярват в техния партизанин Димо - Боян Чонос..., паметника му е голям и е малко преди църквата, на главния път за Видин...
voinov50 написа:
Можеш да влезеш в съприкосновение с твоя Бог и на най-отдалечения и самотен хълм...
Бог не упрек и страх от наказание, Бог е любов...
Сега се сещам, бях на гости в Димово - ти знаеш къде е..., църквата им голяма и хубава, но... изоставена, с изпочупени прозорци, там хората не вярват, т. е. вярват в техния партизанин Димо - Боян Чонос..., паметника му е голям и е малко преди църквата, на главния път за Видин...
Бог не упрек и страх от наказание, Бог е любов...
Сега се сещам, бях на гости в Димово - ти знаеш къде е..., църквата им голяма и хубава, но... изоставена, с изпочупени прозорци, там хората не вярват, т. е. вярват в техния партизанин Димо - Боян Чонос..., паметника му е голям и е малко преди църквата, на главния път за Видин...
но понякога имам нужда да отида на църква, наскоро отидох и отново като запалих свещичка дойде една лелка да ми обясни, че ще изцапам с восък, да внимавам. Аман, не те оставят да се помолиш като хората. Навсякъде е пълно с хора, който много държат да ти дават акъл. А пък аз най-мразим някой да ми казва какво да правя. Хубава вечер!
voinov50 написа:
Можеш да влезеш в съприкосновение с твоя Бог и на най-отдалечения и самотен хълм...
Бог не упрек и страх от наказание, Бог е любов...
Сега се сещам, бях на гости в Димово - ти знаеш къде е..., църквата им голяма и хубава, но... изоставена, с изпочупени прозорци, там хората не вярват, т. е. вярват в техния партизанин Димо - Боян Чонос..., паметника му е голям и е малко преди църквата, на главния път за Видин...
Бог не упрек и страх от наказание, Бог е любов...
Сега се сещам, бях на гости в Димово - ти знаеш къде е..., църквата им голяма и хубава, но... изоставена, с изпочупени прозорци, там хората не вярват, т. е. вярват в техния партизанин Димо - Боян Чонос..., паметника му е голям и е малко преди църквата, на главния път за Видин...
не само там в нашия край хората не са много вярващи, но не са и такива върли комунисти, каквито изглеждат, просто наследство от миналото са тези паметници, а не е редно да ги рушим, дори и комунизмът е история. Във видинско поповете не бяха вземали заплати от две години, един поп обикаля няколко села, къде ти пари за църкви, затова са толкова западнали.
Права си, паметниците не трябва да се рушат - история са...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 44538
