Вчера Мопси отиде при новият си стопанин. Отново и отново изживявам раздяла с любимо същество. Това невероятно малко създание с най-красивите очи , с най-тъжните очи, защото мопсчетата са кучета " тъжноочковци", гледаше с такъв недоумяващ поглед, когато момчето, което го взе, го изнесе от къщи. Не можах да издържа погледа му, а казват, че животните не издържат на човешки поглед. Цялото недоумение и тъга на света се бяха събрали в очите му, питащи " Защо ме даваш? Не ме ли обичаш вече?"  
      Много те обичам малкото ми момченце, но не мога да гледам четири кученца. Рано или късно трябваше да дойде този ден. Поне съм сигурна, че отиваш в добри ръце. Ще се грижат за теб, а колко още обич те очаква, ще видиш. Ти си такъв чаровник, че никое човешко същество няма да може да ти устои. След два три дни ще забравиш за нас и сестричките си и ще се привържеш към новите стопани, тогава на теб ще ти бъде по-леко, дори ще бъдеш щастлив. Лошото е, че аз никога няма да мога да те забравя и винаги ще виждам красивите ти тъжни очи. Обичам те Мопси!

Съчувствам ти. Разделяла съм се много пъти с любимци: и кученца, и по-големи кучета, и котенца, и по-големи котки. Никое не съм забравила. Знам какво преживяваш. Остават спомените, снимките... и това е тъжно, но утехата е, че те могат да са щастливи и без нас, при други стопани, които също ги обичат.