Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2010 16:43 - Търсят главен счетоводител
Автор: makont Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6741 Коментари: 5 Гласове:
8



          А сега нека погледнем интервюто за работа от гледна точка на явяващият се. Днес е неделя, а ми се е доработило.
          Малко предистория: Цял живот бачках като луда, сутрин от 7,30 ч. до 8,30 - 9,00 пътуване до работата, София е голяма, от 9 до 18.00ч. работа, без обедна почивка естествено, все пак работим в частна фирма, от 18,00 до около 19,30 пътуване до в къщи. В къщи - трябва да се разходи кучето, евентуално със съпруга ми във парка, за малко разтоварване, трябва да се сготви нещо за вечеря, да се сервира масата, да се нахранят всички, да измиеш чинийте, да чуеш обвиненията на детето " Мамо, ти не ми обръщаш внимание!". Ако имаш късмет да си легнеш към 24,00ч. и да поспиш до 6,00 сутринта. Така 20 години. Писна ми. Напуснах работа, а аз съм важен човек във фирмата, главен счетоводител, но не само това. Митниците бяха мой - освобождаване на камионите, преди влизането в ЕС, изпращане на камионите при износ, организиране получаването на всички необходими документи за внос и износ от всички възможни институции, понякога търсиш сервиз за камионите от Македония, винаги им беше малка дупката и нашите пломби не влизаха в нея, та трябваше да ги разширяваме, СОТ на къщата на шефа, Агенция по вписванията, люта битка с данъчните, НОИ, Инспекция по труда и още и още.Да не говорим, че фирмите бяха не една, а пет, една строи - нонстоп ревизии и възстановяване на ДДС, една внос-износ, и т.н.   Колко пъти съм ставала нощем, защото звънят от СОТ - има сигнал, и нищо че във фирмата работят 15 мъже, няколко шефове, пак аз летя с таксита през нощта. Ако шефа си има любовница, никой не знае, дори и той - "питайте главния ми счетоводител". Заплащането, поносимо, малко повече от секретарката, но винаги по-малко от инженерите.Това бях аз. Писна ми и напуснах. 
         Но нали съм луда пак започнах работа. Пак така далече и при още по-луд шеф. Този път жена. младо амбициозно момиче на 29 години. Щяхме да построим бъдещето. Неприятна история за гаврата на един млад човек над специалисти като мен и една част от останалия персонал вав фирмата, все ерудирани хора със дълъг стаж по специалността си - инженери, мениджъри, преводачи, ай ти специалисти и т.н. Как ни оплете в мрежите си това момиче. Крайният резултат - от месец септември 2009г. до месец януари 2010г. - ние без заплати, а тя избяга в Италия. Просто се скри. Но нали сме лоялни, изчакахме 5 месеца, като до ноември най-съвестно си ходехме на работа, а декември и януари бяхме на изчакване в къщи. И край. Няма заплати, няма работа.
          Аз съм добре, защото си имам десетина фирми, които си ги правя в къщи и няма да остана гладна, но другите направо бяха пред фалит. До април си постоях в къщи, поотпочинах си, но реших да отида на няколко интервюта за работа. Не че не се оправям и така. Както обичам да казвам аз, "живея бедно, но щастливо". Но все пак ми се иска и някой лев за екстри.
         И така отивам на интервю за главен счетоводител. Фирмата, естествено водеща в бранша си - строителство. Интересно, на интервюто се явиха двамата собственици, а не разни подставени лица, на които им казвам "яйчари", които нищо не разбират от моята работа, но се съсипват да ме преценяват като специалист. Да не говорим за тестовете, които трябва да попълниш, примерно коя е сметка 601. Да съм студент по счетоводство, може, но при условие, че съм счетоводител с двадесет години стаж, и това е доказуемо, е направо смешно. Та да се върнем на интервюто. бях приятно изненадана от интервюиращите. Явно разбираха, че главният счетоводител е една от водещите фигури в предприятието. Още повече, че не бяха поставили условие за знание на език, защото аз не знам и не съм преводач, за шофьорска книжка, защото аз имам, но не съм шофьор, аз съм нещо много по важно, аз ще защитавам интереса им пред много институции и ще легализирам дейността от техния труд. Проведохме интересен разговор изпълнен със шеги, успях да предам доста от познанията си в непринудения диалог. Мисля, че оцениха нестандартният ми начин на представяне и очевидно разбраха, че си имам самочувствие и, че явно не съм на зор толкова. Това е много важно. Още от тук им даваш да  разберат, че не могат да те мачкат както си искат и да те поставят на колене. Независимият човек не е желан за наемен работник. Намерихме и доста общи познати от бранша, все пак аз работя и доста фирми в къщи и всяка е с различен вид дейност. Стигаме до заплащането. Мислех си, че като в останалите фирми ще ме попитат, колко искам аз, но продължиха да ме изненадват с проницателността си. Те сами казаха тяхното предложение, от рода ние не можем да дадем повече от 1500 лева като стартова заплата. А фирмата продължава да строи, нищо, че е криза, има над 20 служители. Един опитен строителен работник взима толкова. Аз все пак съм човек с образование, инвестирала в себе си толкова години и не мисля да се продем евтино. Да оценят труда ми на един квадратен метър от апартамент, защото почти толкова ги продават. Не става. разделихме се с усмивка и с пожелание за успех.
          Та това е, съветвам всички, дори и да сте почти на колене, да сте много зле финансово и животът Ви да зависи от получаването на тази работа, не падайте на колене. Бъдете горди със себе си и знанията си. Никой не знае повече от Вас във Вашата област. Не позволявайте да Ви мачкат още от самото начало. Успех!


Тагове:   счетоводител,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - А сега де!
30.05.2010 17:01
Не помня да съм разказвала на някого така в подробности за себе си ... Много точно ... само дето:
1. Градът не е София, а друг ... пак голЯм град и ... пак Столица, но през определен Сезон!
2. Моята специалност НЕ е строителство!
Но пък Всичко е Страхотно описано! Дано посланието се приеме от повече млади хора! Успех и на Теб! Поздрави!
цитирай
2. анонимен - А каква трябва да бъде заплатата на един главен счетоводител?
30.05.2010 18:46
Има ли други счетоводители или касиер във фирмата?
цитирай
3. makont - И сам войнът е войн
31.05.2010 09:17
Не, няма друг счетоводител или касиер, ти си всичко, касиер, ТРЗ, личен състав, международен отдел, адвокат, защото пишеш и проверяваш и договорите и между другото главен счетоводител. Но като дойдат данъчните, не им пука, че ти си всичко и не винаги си имал време да доогледаш всичко, а трябва да си изряден до дупка. Това е то. За заплатата зависи от фирмата и от оборотите, но почти навсякъде като отидеш фирмите вместо една се оказват поне 3, на последната работа с италианката бяха около 15. Моят критерии за заплата е да ми покрива пътните разходи до работата и тогава да ми остават пари необходими, за да може да съществува нормално едно семейство. След като работното място е на другия край на София, транспортът на ден е 20 лв. с такси, 22 работни дни - 440 лв. Ако не се ходи с такси - пътуване около 3 часа в едната посока - не си заслужава. времето е пари, не си спомням кой го беше казал.
цитирай
4. анонимен - главен съм и аз
26.08.2010 14:23
докато чета различните мнения за пореден път се уверявам колко недооценен е труда на счетоводителите и на икономистите въобще.когато трябва да се свърши всичко или има данъчна ревизия си незаменим, а когато стане дума заплатат ти да се предоговори защото обема на работата а с това и отговорностите са се увеличили в пъти се оказва че за твоето място чакат толкова много хора.и трябва да си благодарен че те търпят на работа и едва ли не ти правят услуга като ти позволяват да им оправяш кашите всеки ден и въпреки това все ти си виновен.от десет години съм все в счетоводство повечето време все главен счет.бях в много сфери на икономиката търговия, туризъм, строителство, охрана и какво ли още не и нещата за жалост не стават по добре.българския работодател няма никаква корпоративна култура, той в повечето случаи е някои младеж сдобил се незнайно как с доста средства и изведнаж прави фирма започва да развива някаква дейност дава работа на доста хора и най-вероятно пере нечии пари.и такъв който всъщност си пише името с грешки трябва да те оценява и ти ежедневно да се доказваш пред него, че си професионалист, че си разбираш от работата и т.н.и тук ми идва на ума една мисъл на константин иречек: "Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. К.Иречек 13.12.1881 г. е това е скъпи колеги друго незнам какво да ви кажа,
цитирай
5. makont - Няма нужда от повече думи,
26.08.2010 16:03
анонимен написа:
докато чета различните мнения за пореден път се уверявам колко недооценен е труда на счетоводителите и на икономистите въобще.когато трябва да се свърши всичко или има данъчна ревизия си незаменим, а когато стане дума заплатат ти да се предоговори защото обема на работата а с това и отговорностите са се увеличили в пъти се оказва че за твоето място чакат толкова много хора.и трябва да си благодарен че те търпят на работа и едва ли не ти правят услуга като ти позволяват да им оправяш кашите всеки ден и въпреки това все ти си виновен.от десет години съм все в счетоводство повечето време все главен счет.бях в много сфери на икономиката търговия, туризъм, строителство, охрана и какво ли още не и нещата за жалост не стават по добре.българския работодател няма никаква корпоративна култура, той в повечето случаи е някои младеж сдобил се незнайно как с доста средства и изведнаж прави фирма започва да развива някаква дейност дава работа на доста хора и най-вероятно пере нечии пари.и такъв който всъщност си пише името с грешки трябва да те оценява и ти ежедневно да се доказваш пред него, че си професионалист, че си разбираш от работата и т.н.и тук ми идва на ума една мисъл на константин иречек: "Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. К.Иречек 13.12.1881 г. е това е скъпи колеги друго незнам какво да ви кажа,

Счетоводител е назначен за виновен, врагове от всякъде! - данъчни, работодател, служителите. Аз затова сега ходя на интервюта, но по скоро за гавра, отколкото да си търся работа, домашните фирми ми стигат. Може да съм си намалила стандарта на живот, но няма да позволя на никой да ми се качва на главата. Кефя се като им слушам изискванията и накрая какво дават за всичко това. Шофьора на шефа винаги взема повече. Може би се навежда по-добре. А на всичко отгоре ние сме и горди хора.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3044623
Постинги: 148
Коментари: 8110
Гласове: 44538
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930