Маконт :: Краят на работния ден

                 Ама много обичам това слънце дето е изгряло. Така хубаво ме напича, а аз съм на компютъра и осчетоводявам ли осчетоводявам фактури. Мопсчетата пък са се излегнали на балкона и са изопнали коремчета на топличкото, на лов за витамин "Д". Това прекрасно време не е никакъв стимул за работа. Само глупости ми се въртят в главата, а уж съм улегнал човек. Идва ми да изляза в Северния парк и да тичам като малко дете, да ловя пеперуди, да се потъркалям в тревата (внимание има кърлежи). Проза!
                 Обичам си компютъра и работата, но това слънце. Топло и светло, хвърчат пухчетата от тополите, мирише на цъфнали липи. От балконската врата се чува такава детска глъч, сякаш съм на морето. По някаква програма направиха много веселяшка детска площадка и децата я оцениха по достойнство.
                 Изобщо времето едно такова, любовно. Папката пред мен не свършва. Като ще взема да дебитирам едно приятно изживяване, срещу кредит несвършена работа. Отдавна извърших прехода от кондиционирана мотивация ( на робот, изпълняващ инструкции, стимулиран с пари) към божествена мотивация - действам по своя воля и работата ми е удоволствие за мен. Така, че излизам в парка. И утре е ден.