Тъжна история... Честита Нова Година!

Здраве и радост, Маконт!:)

Историята на твоята майка е направо потресаваща!
Прегръщам те!

Покъртителна история, Мая. Тежък печат.

Може пък да се вдигне проклятието. Да сме живи и здрави да видим и чуем:)

Божееее, всеки има в рода си някаква трагедия!
Направо ме шашна,Маки.
Ама - миналото-минало.Да живеем сега в настоящето, нашичкия си живот.
....................
Беше интересно да прочета този постинг.Вълнуващо е.Драматично.
............
И...няма проклятие. Не мисли за такива неща. Ти си толкова позитивен и добър човек.господ няма за какво да те наказва. Пък децата са си деца - момченца,момиченца...все едно.
Поздрави,миличка!

тъмен човек. Ще имаш внучка някой ден, не се натъжавай :) Щастлива Нова година, Мая!

Във всеки род има по една тъжна история. Какво пък - и проклятията свършват някой ден, важно е да има любов и разбирателство - момче или момиче все ваше ще си е. Усмихни се! ;)

Затова в Афганистан са решили въпроса с мюсюлманска мъдрост и рационалност. За жените се плаща. Плащаш на бащата на девойката определената сума и ето ти жена. Може с любов, може и без любов, ама плащаш. Иначе, жена - йок.

Съдба!... Не може да избягаме от миналото си...

Немотията е причина за много драми. В стари времена, едно стопанство, без яки мъжки ръце не е можела да съществува, затова и тия постъпки на дядо ти. От немотия.

съжалявам, че ви натъжих. Аз съм коренно различен човек, но понякога и клоунът е тъжен. Прегръдки!

но не е имало щастието(или нещастието) да се роди. Аз съм някакво допълнено и преработено издание, от което нищо не се е получило, май.

на баща ми. Те и двамата са прекрасни и много се обичат, но целият свят е бил срещу тях. Съдба!!! Усмивки и леко да ти е, че нещо много минорно го раздавам напоследък.

те са ми момиченцата. Усмивки, Марти, съжалявам, че те натъжих!

но цял живот съм си мечтала за една малка фръцла. Благодаря ти за хубавите думи. Прегръщам те!

Сестриче, дядо ми. Изглеждаше строг и ни плашеше, но не можеше да не се усети онази негова благост, която ни караше да го обчаме. Аз по-късно сглобих историята от думите на мама, но това не ме накара да го намразя. Усмивки от мен!

съжалявам. Каквото и да ми дойде до главата, аз мога да нося. Усмивки!

открай време сме неоправдани, нали. Имаше един български филм от който си спомням една силна реплика: "Когато в България се роди женско, и стените плачат". Благодаря ти за посещението и хубав ден!

без минало нямаме бъдеще. Усмивки!

даже първородният син са го изучавали, а другите направо се ползвали като слуги. Тежки времена са били. Аз не го укорявам дядо, той беше много добър човек. Всеки греши. Благодаря и усмивки!

и те поздравявам за куража да се обърнеш назад без гняв, а с много обич.
Спорна и щастлива 2013!

Хубав разказ за селския бит и немотия.
Нека никому не се случват подобни неща!

Колкото хора-толкова различни съдби! Тъжно..но всеки носи по една тъга в себе си. Не се укорявай,че си ни натъжила, Майче- това е истинският живот! Не предпочитам изкуствения позитивизъм по празници! Прегръдки!

Покъртително.Желая щастие за Новата Година на Вас и на рода Ви!

аз не мога да тая злоба в себе си, така съм устроена. Научих да търся причината, защо е извършено дадено зло и тогава прошката идва от само себе си. Благодаря ти и Щастлива 2013 и от мен!

съжалявам, че те натъжих, а твоята реакция ме трогна. Благодаря ти, ти наистина си много слънчев човек. Рядко някой се опитва да избърше сълзите ти, ако ги види. Усмивка.

аз май съвсем съм изперкала, честно, вчера цял ден се борих с промените в законодателството и ето до какво ме доведе. Обещавам да се взема в ръце и само да ви усмихвам. Прегръдки от мен!

здръве и щастие и в любов да е и за Вас и хората, които обичате през Новата 2013г.

Ех, много трогателно си разказала родовата история! В един човешки живот има и хубави, и лоши моменти. Важното е, че живота продължава и всичко остава назад във времето.
Честита и щастлива 2013 година!

Тъжно и красиво написано. Най-лошото е, че е истина. Аз не успях да науча някаква история за моя род, но предполагам, че и при мен има някакви събития.
Възхитен съм от изказа, от начина на написване. Човек до последния момент си представя, че това не е истина, че това е една художествена измислица.
Студения душ идва на финала.
Прекрасно произведение!
Нека в живота ти да има само добрина и щастие!!!!

не ти трябва край на света. Ето защо при вас и у вас светът не е свършил.
За много години! ))

Стисна ме за гърлото, Майче.....

винаги се надяваме лошото да е останало назад във времето. Така ще е. Усмивки от мен!

Благодаря, поласкана съм. Хубаво е, когато някой ти каже добра дума. А пожеланието нека се отнася и за теб и за всички хора, които обичаш - добрина и щастие!

и само в любов и здраве!

понякога съм непоносимо гадна. Не трябваше изобщо да го пиша това четиво, май. Сега ти изпращам усмивки, за най-слънчевото и мило момиче!

А с твоята история, допълваш макар и тъмна шарка в чергата на общата българска съдба. И аз имам подобна за разказване, но всичко с времето си.

И моят пра- дядо е щял да затрие моят дядо по друг повод обезумял е в миг на голяма мъка след преживяно бедствие - превратности на живота и тегоби!


Нали знаеш приказката на банскалии - "Дете ли имаш или женско...е нищо, па другия пач" Това беше слаб опит да те развеселя...
Бъдете здрави и обичащи живота!

Коментарът ми е сублимирал.:))))
Нищо. Поздрави, Майче!:)

май тъмните шарки са повече от светлите, дано греша. Хубава вечер!

благодаря, аз вече не съм тъжна. Просто от някакъв сън дойде, често сънувам къщата на село, която вече я няма и тази история изплува. Дано се покрием със светлина и тъмното няма власт над нас. Усмивки!

радост за моето око е да те видя да ми гостуваш. Прегръдки и хубав уикенд!

и болезнено... защото е истинско...
разплака ме...

тъжна история. Съжалявам, че те натъжих и теб. Няма да пиша повече такива неща. Поздрави и се усмихни, това е минало, сега сме по-добри и по-толерантни.

От Нова година все влизам в блога ти и компютърът ми гасне - откакто си го пуснала исках да прочета, да ти честитя Новата година, а то, чак сега "ме пусна" да прочета.

Скъпа Майче, няма проклятие, напротив, а благослов над теб - ти няма, какво да изкупваш - изтекло е като мътна вода и ти си на този свят - една чудесна майка и моя скъпа приятелка, а животът продължава да идва насреща ни с бурите, със силата и красотата си и ние просто бихме могли не само да го посрещнем, а и да го приютим, защото сме това, което сме. Майки. Моята прабаба има съдбата на твоята баба Йордана. Бабата на моята майка - светла да е паметта и на двете! - беше сираче, като твоята майка. Майка й, моята прабаба, умира, по същите причини, но не защото прадядо ми (дядото на моята майка) така е пожелал, а защото се е родила копривщенка и в ония времена не е било редно и прилично жена на нейната възраст (около 40 годишна) да ражда. Било "нередно". Абортът с билка коства живота й. Прадядо ми, Атанас е бил имотен човек, горд мъж, обожавал е жена си, но с две малки момиченца на ръце, освен другите поотрасли деца, не е имал избор. По цял ден се е грижил за огромните си имоти и добитък и... е дарил за осиновяване по-малкото, годиначето, на свой близък приятел и побратим от София - доктор с прекрасна съпруга, но бездетен. Така, баба ми - майката на майка ми, отраства с доведените си сестри, които много я обичаха - и ние тях, но, когато пораснах научих, как баба, вече 17 годишна, тръгва да търси сестра си и я намира в София и я поканва да дойде на гости в Копривщица - всичко това, пряко волята на прадядо Атанас, който е дал дума на осиновителя, да не я вижда, макар че е питал и е знаел за нея. Така, баба Пенка, същинската сестра на моята баба, стига до Копривщица и среща случайно мъж с кон и каруца на гарата. Помолва го, да я откара до града. По пътя, пита за баба ми и за това, къде е къщата на прадядо Атанас. Тогава мъжът спира каруцата и през сълзи извиква: "Пенке, ти ли си, чедо?!" А баба Пенка му отговорила през сълзи: "Татко, толкова ли нямаше за мен залък хляб в къщата ти, та ме хариза на чужди хора?"... Ами, това е.

за радостни, топли, мирни и светли дни през Новата година!
Написаното много ме натъжи, но все пак е останало в миналото ... Преживяната мъка оставя болезнена диря у човека, но нищо не се повтаря... Не пожелавам да се случва на никого .... А децата - всеки нов живот е ново начало и за родителите. Прелестна е детската чистота и невинност. Не знам по-хубаво усещане от лъчезарната детска усмивка и две ръчички, сключени около шията ... Нека се усмихнем и погледнем напред с вяра и мечти, въпреки всичко !!! :)

Каква трогателна история, Мая!
А ти както винаги увлекателно разказваш. И така силно ме разтърси всичко споделено!
Бъдете щастливи и с момчетата, с които сте дарили мъжете си, Мая!

Не го дочетох,да не ми стане тъжно.
Опитвам да ти се усмихна.
В Живота има и тъга...

поне 5 пъти, но нямам сили да коментирам. Горния си знае работата! Хубаво е, че си сред нас, Майче, другите случайности на естеството.
Наздраве! С чай по това време:)))

той затова бог ни събра тук и сега, нищо на този свят не е случайно. Нещо се е случило и ни има, нещо се случи и се видяхме, изобщо низ от случайности за хубаво. Вярвам, че сме благословени, защото мъката на моята майка е изкупила всичкото зло, което може да се случи на мен. Тя и след това е била тормозена в другия род, като снаха, докато татко е бил войник.Затова е изгубила и първото бебе, то е било мъжко. Цял живот беше адски нервна и все на хапчета, а аз по-късно разбрах защо, изобщо щастие е, че е жива и съм се появила аз. Усмивки!

гледаме напред, но не можем без миналото си, то ни обрича на изкупление или на щастие. Важното е да разчетем посланията. Усмивки и много настроение!

всички дано сме щастливи, дано не повтаряме грешките на другите, които би трябвало да ни служат за урок. Хубава и спокойна вечер!

не трябваше да го пиша, достатъчно гадости виждаме ежедневно в този живот, за да се обременяваме един друг с някакви покъртителни тъжни стории от миналото. Сгреших. Аз съм специалист по усмихването, а сега бърша сълзите на всички прочели. Чак се мразя.

то като е речено да ме има, няма отърване от мен. Усмивки към чая!

Трябва да премисля. Разплака ме, майче.

Желая ти здрава, светла, успешна и изпълнена с обич нова гадина!

повярвай ми, но така се получи. В края на крайщата животът не е само радост. Аз се бях зарекла само да ви усмихвам, но нещо се натъжих, и ето, извадих от раклата стара и тъжна история. Сега те прегръщам, изпращам ти усмивки и също ти желая освен здраве, 2013 да е една спокойна година, само хубави новини и преживявания.

И ни я разказа изключително въздействащо.

Понякога истината е страшна и трудно я приемаме, не ни стигат сили, да понесем мъката. Казват, че тя ни прави по-силни. А дали е така? Усмивки, съжалявам, че те натъжих.

В живота има и хубаво, има и лошо - понякога трудно обяснимо...
Твоята трогателна история е прекрасна творба - поздравления
за разказа, въздействащ, вълнуващ ... чудесен разказвач си ...
Наистина във всеки род има нещо силно преживяно, тъжно
и несправедливо може би ... но може ли да бъдат съдени
хората, когато не си в тяхното време и свят...
Прегръщам те, мила !

много тъжна история.... Ще ми се да кажа да сме живи и здрави, няма значение мъжки или женски, но едно време не е било така.... Прегръщам те!

ушите ми почервеняха, но не вирнах главица. Няма да съдим, аз и такава линия се опитах да прокарам и в коментарите, винаги съм го обичала дядо, дори и след като сглобих историята от откъслечните думи на мама и лелите ми. Можеби, това, че е в друго време, различно от нашето, вече е вид оправдание, защото никой не би могъл да разчете нашата реакция, ако ние живеехме там. Прегръдки от мен и хубав петък!

аз просто искам да те довърша, нали. Ти водиш люта битка с вируса, а аз ти пускам тъжни историйки, вместо да те разсмея и да допринеса за борбата. Налагам си строго наказание, никакви тъжнотии повече. А това защо мъжете искат мъжки деца винаги ми е било странно. Сигурно е подсъзнателен остатък от миналото. Спомням си, когато родих първият ми син и попитах мъжа ми:"Радваш ли се, че ти родих син?", той ми отговори: "За какво да се радвам, аз бях сигурен". И те така. Усмивки и петък пълин с настроение и пращящ от здраве.

Хубаво е, че поне втория път съдбата е поела по по-верния път.

Тъжна история си ни разказала. Тежък е бил животът на българина през всички времена. И сякаш всеки носи съдбата си.
Прекрасно разказано.
Прегръдка!!

Чета, а една топка се е събрала в гърлото ми ... И си мисля: "Какъв силен разказ, каква дълбока болка, колко горчи ..." А то - живот... И ние в него.
Но пък същият този живот умее да бъде и друг. Пожелавам благословена с добрини година!
Поздрав, Мая!

чувствам се зле от това, че ви натъжих всички. Но и тези неща ги има на този свят. Прегръдка от мен и бъди щастлива!

Щом ни има ще се борим, с миналото си и ще живеем с него, в мир, надявам се. Благодаря, че прочете, но съжалявам, че те натъжих. Сега ти изпращам усмивки, от моите!

този с доброто, в който можем да преглътнем лошото от миналото и да поемем в настоящето без горест в сърцата. Прегръдки от мен и много усмивки!

това изобщо не го мисли... лекува това, че сме хора.. споделянето понякога помага. А бацилите.. ще им видя сметката:)

Не, не! Не ме разплака ти. Просто имам в рода си подобна рана и се сетих за нея. Моята прабаба, която почина на 100 години, когато бях 9-ти клас, е преживяла такава мъка. До четвъртото дете раждала все женски. На петата бременност прадядо ми заявил пред всички: "Ако и това е женско, че го Удава като маче у реката." Тя изкарала цялата си бременност в рев през нощта и тежка работа през деня, а на скришно и секървата я кълняла. И се родило момче - дядо ми. Като забременяла следващия път, свекървата започнала да я тормози системно, за да се роди пак мъжко. И така до деветото. Представяш ли си какъв ад? Когато баба ми отишла като снаха, тя пък започнала да я тормози, защото в селото вече приемали като правило, че ако булката плаче, ражда момче. Баба ми разказваше и плачеше. За това се присетих. Съдби човешки... По нашите земи ако няма мъка, хората си я създават сами.
Поздрави и благодаря за усмивките :)

и--- нямам коментар за човешкия род... всичко си казала

прегръдки и много усмивки от мен!

не им е било лесно в онези времена. Сигурно и мама така е изгубила първото си бебе, моето неродено братче. Но пък съм се пръкнала аз, след цели десет години. Явно Господ си знае работата, така е било писано. Важното е ние да сме щастливи и да не допускаме тези трагедии от миналото да не се повтарят. Поздрави и слънчев вторник!

харесва ми. Лекинко ми порастват ушите и вирвам брадичка. Знам, че умея да разказвам, знаеш ли, като дете, ръководителят на кръжока по етнография ме викаше да разказвам приказки на децата, докато работят, защото беше забелязал, че когато аз им разказвам приказки, те са спокойни и нещата, който правеха, после печелеха награди на разните изложби. То беше, защото се бях нагълтала с приказките на Николай Райнов, а те бяха невероятни и трудно достъпни за четене, не бяха познати на повечето деца. Сега се приземявам, защото ако знаеш каква папка ме чака, дебела и зелена. Усмивки!

Дебелата книга на Николай Райнов ми беше любима. Но това, горното разказче, напълно хармонира с моите истории от сборника...

Нали си събираш нещата в папки - смешните на едно място, кучешките - на друго, ей тия - на трето... знаеш - по ресори и по пера... успешен ден!

нищо не събирам. За какво са ми. Да не съм писател. Сигурно ще съм най-доброто пишещо тяло сред счетитата, защото не мога да съм най-добрият счетоводител сред писателите. Да си стоят във виртуала, нали който иска чете.

За много години!

бъди жива и здрава и ти и много щастие и усмивки. Една спокойна година да бъде 2013.

Времената са били такива.Трудно се дават оценки за времена които не познаваме. Господ е съдника и той е решил да те запази за да разказваш така красиво макар и тъжно. Поздрав.
Ицко

Аз не съдя, нямам това право. Просто ми е мъчно. За съжаление не можем да променим миналото, но можем да се учим. Хубав и спорен ден!