И защо не послушах колегите. Трябваше да спрем на крайпътното ханче, да обядваме спокойно и тогава да се приберем в София. Все пак командировката беше изтощителна, за два дни, пет града и работа, работа. Но аз не...Бързах да се прибера при теб. Знам, че ме чакаш и ти е криво, когато ме няма.
     Свита на кълбо на студените стълби, преглъщам горчилката, която ме изпълва. Една голяма топка мъка. И нито една сълза. Ръката ме боли, от тропането по вратата, ключът е паднал до мен, ненужен, той не може да отвори тази врата, защото твоят ключ е отвътре. Там си нали, с някоя друга? А аз седя на стълбите, лекичко потрепвам, почти неспособна да мисля. Рано ми беше за това.           Изправих се. Не се обърнах назад. Тази врата вече я нямаше. Излязох от входа, прекосих дворчето и с бавни стъпки тръгнах по тротоара към трамвайната линия.ЗАЩО, този въпрос пулсираше в слепоочията ми и ме изпълваше с мрачни мисли! Толкова бързо забрави, че само аз бях тази, която дочака. Тези две години, в които всички други бяха забравени, само ти не. Пишех ти по две писма на ден. Всяка събота и неделя бях при теб. Не се интересувах от нищо. Само учех и мислех за теб. И сега съм до теб. Синът ни остана при мама, а аз при теб. За да сме заедно. Няма любов между два града. Трябваше да сме заедно и аз дойдох. Оставих всичко, детето...        ....не чух гласа ти: -         Пиле, ти си се върнала по-рано! Ходи ли до нас?      Глупости, виждах те, но не можех толкова бързо да асимилирам какво се случва. Така се бях предала на черните си мисли, че ти беше нереален.      Усетих силната ти мечешка прегръдка, завъртя ме, целуна ме и ме поведе отново по посока на трямвая, моята цел... -         Кажи де, ходи ли до нас? -         Да, ходих и кой, за бога е в къщи? Ако знаеш колко звънях, тропах с ръка, побеснях, а после се отпуснах на стълбите и... - тук потекоха сълзите, тези, които се бяха скрили някъде. Които ми трябваха тогава, за да измият очите ми, да прогледна. Да си спомня, че ме обичаш и никога не би направил такова нещо. Да се усетя, че всичките тези глупави мисли, които ме сринаха за миг, не трябваше изобщо да ги допускам. Целувките ти по разплаканите ми очи ме караха да се чувствам още повече виновна. Ревнивка такава! -               Милан, колегата, забърсал някаква кака и ме помоли за ключа. Не знаех, че ще се прибереш по-рано, разбрали сме се до 17.30 да са в къщи.      Чувах гласа ти и започваше да ме напушва смях, от този смях, през сълзи. Той е най-сладкият.      Е денят завърши с другарска разпивка ние и „влюбените”, който ми простиха набързичката, че почти бях развалила работата с тази си своя настоятелност. А на мен не ми пукаше за нищо, просто през пет минути се гушвах в теб, за да се уверя, че си тук и нищо не може да те отнеме от мен.  
    Сега Ви довършвам с два вица за командировки, от които единият естествено със счетоводителска насоченост:
    
     "Връща се шеф от командировка в чужбина и две от чистачките в предприятието си говорят: - Какво донесе шефа от командировката? Подаръчета, нещо? - Ми незнам. Май нещо, някакъв трипер казаха само. - Ооо, то до нас няма да стигне. Ти нали знаеш, че те счетоводството обират всичко."        "Прибира се мъж от командировка и гледа много обувки в коридора… Поглежда в хола – 5-6 голи мъже се излегнали по дивана, кой пие биричка, кой гледа телевизия, кой си лафи… Отива в кухнята, гледа и там още 7-8 човека, кой хапва, 4 на каре белот, другите зяпат и пийват… В банята същото, 4 в джакузито, 3-ма под душа… Изведнъж се дочуват стонове от спалнята. Нахлува там и опулен гледа как 4-5 мъжа са се накачулили върху жена му кой къде могъл… Горкият със сетни сили попитал:
- Жена, какво става тука бе?!
А тя, едвам, едвам избутва единия лекичко и вика:
- Бе мани, днес е някаква лудница…"

имаш ли екипировка или маскировка за командировка?...

Днес единия ще предостави терен ,утре другия...жените пък много си падат по изневерите с приятели и колеги на съпруга...по тези пък ,,тежки" командировки кой ли не е сбъркал леглото си с това на колежката ...тя пък росна ,росна преливаща от любов към съпруга си още от вратата му се хвърля на врата и дебне за някакави почти невидими следи на друго женско присъствие.

.. и изводът е : винаги проверявай фактите. усмивки от мен.

ходим само семейно. Без маски. Просто работим заедно. Усмивки!

Хубава седмица!

трябва да хванеш магарето за оная му работа за да го познаеш ,че е мъжко.Живота бъка от чужд опит, не е необходимо да изживееш всичко за да си извлечеш изводи.

само факти и документални доказателства. Усмивки, радвам се, че те усмихнах. Така да ти върви цялата седмица!

аз лично от чужд опит не мога да го предам така, емпиричка съм. Усмивки!

Бе,мани....
С командировките моооого трябва да се внимава. Никакви спонтанни ненавременни прибирания у дома.
Поздрави, Маки сладурче!

такива можеш да ги надробиш без да искаш. Добре, че сега има мобилни телефони и връзката е сигурна, можеш да предупредиш, за да няма инфекции. Усмивки!

Покачи ми настроението!Благодаря ти!

Ще броим до десет май... после следва потъкване на очи и - развален телефон- и ако това не е достатъчно , следователно това не е твоята къща...:))
Усмивки и успех в дните!

http://www.youtube.com/watch?v=lxTBe6nOtRA

Ама случват ли се още такива неща по света....

Вицът за "лудницата" знаеше ли го предварително или след командировката го научи?:))))

...голямата лудница с големите маневри...;))

Съмнението е висша степен на недоверие! Затова - джиесемчето, питаш, проверяваш, за да ти е мирна главата. :)))

Е, при теб винаги човек си подобрява настроението, Мая!
Поздрави!

Повечето приказки за командировките може и да са верни, но най-важно е доверието в партньора.
Не за друго, ами разваля командировките :)))

Тогава как си се чувствала, знаеш сама... Поздрави, Мая! ;)

е някаква лудница!
Особено като намери терен!:))))

Спорна работа, Маконт!:)

ето нещичко и от мен:
"Завръща се той от поредната, дълга и "изморителна" командировка, и какво да види, на масата топла и вкусна вечеря свеща токущо запалена се оглежда ласкаво в бутилка от любимото му вино. Жена му пърха щастливо около масата в полупрозрачен пеньоар, а той горкия е толкова изморен, че не му е до нищо. Под предтекст, че нещо, кръстат, главата, стомаха...съблича се и ляга, заспивайки веднага. Някъде около полунощ на вратата първо се звъни настойчиво, след което се запозва силно и ожесточено думкане.
Жена му полусънена скача, сръгва го в ребрата с думите-"Мъжът ми".
Той скача, събира набързо дрехите и се пъха в гардероба. Ударите по вратата престават, настава затишие и след около минута- две, мъжът ѝ си подава плахо глава от гардероба оглежда се в тъмното и тихичко пита:
-Мария, жена това ти ли си?
-Аз съм бе мъжо, аз съм!
-Мама му стара, човек ще се побърка от тия командировки!- казва той, излизайки от гардероба.
За тези които се връщат свежи от командировките:
Наздраве!

Тъкмо се притесних за теб, ама накрая се смях с глас! Особено на вицовете! Поздрави! :)

Смешно е разказано. Поздрави. ;-)

това е целта! Усмихнат вторник!

Ябълчице, но тогава бях младо и зелено. Усмивки и спорен ден!

Случват се сигурно, тогава беше татово време и такива случки си искаха организация, явно докато ме е нямало са я спретнали. Усмивки и благодаря за песента, отдавна не я бях слушала, щеше да подхожда повече за постинга, но не се сетих за нея. Усмихнат вторник!

сега от погледа на годините ми е смешно. А вицът за лудницата си е камъни по моята глава, аз често се оплаквам: "днес е такава лудница", е вече няма да го правя. То стана като с онзи виц: "Потънала съм в документация". Усмивки от мен и хубав вторник!

Усмивки, спокоен и спорен ден!

Телефонът е затова. Винаги ще бъде актуален.

Усмивки, Ице, важното е да се засмеем на глупостите си и да вървим напред помъдрели. Хубав вторник!

всичко пиша в почивката между две огромни папки. Като ми дойде някакво вдъхновение и изстрелвам някоя велика глупост. Само с музиката нещо не се справям, защото няма време да обмисля. И накрая то да вземе да се получи, щом съм ти подобрила настроението. Радвам се, всъщност точно това ми е целта. Хубав и спорен вторник!

но докато се изгради това доверие, и най-вече увереността в себе си, не е лесно. Сега наистина ми е смешно, но тогава направо си бях тръгнала към трамвая... Усмивки!

важното е как се чувстваме днес, нали? Щом се усмихваме на миналото си, значи сме помъдрели. Хубав и спорен да е денят ти!

сега терени дал Бог, но навремето е било приключение. Усмивки и хубав вторник!

и ситуацията, екстраполирана в къщи може да взриви семейния мир. Важно е чувството за хумор. Усмивки!

аз изглеждам слаба и лабилна, но всъщност съм голям стоик. Няма да се дам лесно, пък и не ми се налага. Малко време и нещата винаги се нареждат от само себе си. Радвам се, че те накарах да се засмееш и ти изпращам още усмивки.

А вратата не е виновна, тя винаги се затваря, когато няма доверие. Привет, Бримче, и не се узорвай с изпитите, светът е любов.

карахме на астрално ниво, та затова до там я докарахме. Усмивки и спорен ден!

:)Хехе... тези командировки са си истински тестове:) От всяка гледна точка:)
Поздрави за хубавия разказ!:)

знаеш как действа. Усмивки!

Прибира се мъж от комавдировка, жената - с любовник. Сепва се тя , бута любовника в гардероба, хвърля се на врата на мъжа си, казва колко и е хубаво с него значи, ядат, пият, лягат си... Тя забравя...
След 3 години мъжът изведнъж се сеща: "Жено, аз веднъж като се прибрах по-рано от командировка, защо така гузна беше, та се наложи да ми доказваш колко ме обичаш?"
"Ау, какво направих аз!"- изпищява изведнъж жената, хвърля се към гардероба и от него пада един скелет. : )))
Тостът гласи: Да пием за нашите любими, да се сещат по-често за нас : )))...

Поздрави на компанията!

предубедени. Млко повече доверие в себе си и другия, моля:) И най-мразя всякакви изненади! Скелетите да си стоят в гардероба.

Усмивки, чувството за хумор е велико нещо!

а при мен всичко по презумпция. Голяма кокошка съм, просто тогава бях глупаво пиле. Сега вече знам и дори не ми хрумват такива мисли. Доверие до дупка. Както се казва "и на калъп да се видим, пак ще отричаме". Не винаги очите виждат всичко. Усмивки!

ама поне бирата да си носят от къщи!...

А гледала ли си " Мъже в командировка", с Нейчо Попов. Три новели. Животът е шарен.

а то в тоя лудница и алкохола изпили. Усмивки и хубава вечер и умната с онзи уред, правосъдния де...

Невероятна игра и в трите филма. Поздрави и хубава вечер!

интересни, споменни, усмихнати ... дори и през сълзи -
права си - това е най- щастливият смях...
Има толкова вицове за командировките, но първата
асоциация и аз направих с този чудесен филм
и великолепната актьорска игра.
Животът е пълен с изненади ... хубаво е да са приятни.
Приятна вечер !

изненадите ще са приятни, ако ние си ги направим такива, трябва много да се внимава, да се ценят чувствата, да се поставяме на мястото на другия, въобще за всяко нещо трябва да се мисли, а да не минаваме през такива периоди на страдание, независимо от това, че те ни правят по-силни. Усмивки и от мен и успешна сряда!

Преди 36-37 години бях стипендиант на фондация "Леричи" в Рим. Десетина дни ни четоха лекции за модерните методи в археологията. Нямаше време да разглеждам града. Оставих всичко за последните 3-4 свободни дни до полета ми обратно. Първият ден - Форума и после площада със "Св. Петър". Бях очарован. Как ще разгледам всички музеи за останалите 2-3 дена. Сложих си в джоба билета и се упътих към представителството на "Балкан" с намерение да отложа полета, ако е възможно. Тогава бях млад, имах вече двама сина. На тях бях взел по една играчица, на съпругата ми кило-две... огромни жълти круши. Заварих шефа сам да си мие колата с маркуч на двора. Може ли да сменя полет за София? "Може, разбира се. Нямаме много пътници... Елате да влезем в бюрото. Има възможност за утре и за след 5 дни..." Представих си как всички в къщи ме очакват... децата, младата ми съпруга... и рекох: "За утре!"
С поздрави! П. В.

:))))) Внимателно трябва да се подхожда с тия командировки и връщания от командировки:))) Освежаваща история... за любов:))))
Сърдечни поздравчета!:)

музеите винаги може да ги види човек, животът е пред нас, пътуванията също, но когато знаеш как те чакат в къщи, няма как да ги разочароваш. Аз също по тази причина отказах обяда и бързах да се върна, за беля. Но, всичко е добре, когато свършва добре. Усмивки и хубава сряда!

иначе се оплескват нещата. Вече внимавам и давам сигнали отдалече. Усмивчици от мен и мопсчетата.

За командировките има романи, филми,песни - важно нещо са значи!:)))
Поздрави и усмивки, Майче! :)

на един курс в Трявна за счетоводителки. Взех и Гергов с мен. Аз ходех на лекции, той си решаваше судокита в стаята и през междучасията ходих да си го проверявам, да не го полази някоя друга счетоводителка. И сега ужасно ми се е доходило някъде, ще взема да се командировам, нали сама съм си началник, и ако си наредя много строго, няма как да откажа на шефа. Усмивки от мен.

И аз съм като теб. Не можем да стоим разделени дълго време и все се търсим. На командировки не ходим, но където и да отидем - при нашите пътувания сме все заедно.
Интересни неща разказваш :) Брр....
Поздрави!

знаеш ли, на 25 годишнината от бракът ни сключихме и църковен, ей така, малка сватба, и децата присъстваха, беше много мило. Моята приятелка ми каза: "Майо, сега и на онзи свят ще си с него", честно, нямам нищо против, поне се разбираме. Тази година навършваме 30 години от брака и 5 от църковния, та си мисля каква нова щуротия да измисля. Усмивки от мен!

Браво бе. Я каква страхотна разказвачка!

Как да им хванеш края? Особено "специализация", или следдипломна квалификация със засукана колежка...А в това време благоверната пише ли пише и е такава навалица и при нея...

Не знам за командировките, но аватарът ти е великолепен! :) Довечера ще си дочитам... и ще слушам с чаша вино любимата ми Богдана! Прегръщам те!

като пуйка. Въпреки, че е хубаво, като те похвали някой, няма да си кривя душата. Усмивки от мен и благодаря!

нарушава правилата на играта, винаги ще се намери начин. Аз лично не обичам заради един миг някакво измамно щастие да си създавам главоболия и да наранявам човека, който обичам. Усмихнат петък.

да не ги сложа. Това не са моите Жижки, но аз съм влюбена в това семейство мопсове. Богдана я обожавам, погледни каква осанка има само, това ми е любимата поза, вирната брадичка и ако съм ядосана, стиснати зъби, тогава съм победителка. И аз те прегръщам и хубав петък.

Наистина е най - сладкият; горчивото е отминало, топката в гърдите се е разтопила и капчиците се разтварят в смеха ... една по една.
Поздрав за хубавия разказ, Мая!
Спокойни и радостни почивни дни! :)

пък и хубавата песен на Богдана Карадочева
ми дойде добре, прекрасна е... поздрав
и усмивка и за теб..

Друго щеше да е ако бях вдигнала скандал, примерно, но кому е нужно. Научих се да посрещам с усмивка„дори и през сълзи“ ударите на живота и така ми хареса, по леко е и всичко завършва добре. Красив и спокоен уикенд и от мен!

Богдана си е Богдана, тя просто няма лоша песен, лошото е, че ги забравихме българските изпълнители, почти никой не ги слуша, но аз си ги обожавам. Радвам се, че се усмихна. В усмивка и спокойствие красив уикенд от мен!

Всичко е наред, когато завършва добре...
Усмивки и от мен!
Сетих се вица за Киркор и Гарабед:
Върща се Гарабед преждевременно от командировка и заварва жена си гола.
Защо си гола? - пита
Ами, нямам какво да облека!... - оплакала се жена му
Как нямаш? - възмутил се Гарабед - А това в гардероба какво е?
Отваря гардероба и почва да брои
Една рокля, две рокли, три рокли, здрасти Киркоре, четири рокли, пет...Нямала какво да облече!...

:) Невероятни сладуранчовци са, Майче! Колкото до вирнатата брадичка - това или го има човек или не. Ти си го носиш - едно вродено достолепие.:) Каквито ние, такива и любимчетата ни. Те също са семейство... Прегръдки и радостна и успешна седмица! :)

няма да дапускаме нещо да не свърши добре, нали. Усмивки от мен и хубава седмица!

Връща се мъж от командировка по -рано. Улисан, не се обажда на жена си.

Отключва, влиза в хола. Чува шум от спалнята.
Влиза.
Жена му, с негов приятел, голички. Покриват красивата гледка с одеяло.
Гледат изненадани. Пгледът - стерео.
Е, какво е това сега?! - пита мъжът.

Е, те това е!- отговаря ядосано жената.

За това са мобилните телефони, както казваше един мой познат, откакто има джи ес ем, жената все си е в къщи! Усмивки и спорен ден!

Направо ме уби... Толкоз емоции ... за други. :)

накрая винаги се оказва, че съм се ядосвала за глупости. Усмивки от мен!

когато си млад и бързаш да се прибереш, а разни детайли ти пречат да си отвориш очите... и вратата, най-вече...

всяка приказка свършва с добър край. Жабата в принц, иначе няма да играя. Усмивки, Гери, твоите коментари ме заредиха за целия ден!