Не може да се живее с тази диагноза – Тотална атрофия на тъканите на човешкото достойнство.      
   Те нямаха сили да  понесат съвършенството. Преминавайки покрай човешкото множество, всички се обръщаха. С какви очи гледаха? Рентгени. Сканираха и всеки отнасяше частица за себе си, там в тайните сървъри на човешката душа. Никой не допускаше, че всъщност убива бавно и мъчително. Всеки файл, копиран от системата разрушаваше цялото.      
   Седеше в някаква безтегловност и странни НеМисли като светкавици проблясваха, и изгаряха бързо. Не оставяха дори и следа. Океан от нищомислие.      
   
    
      Остана една безформена маса, лишена от съдържание. Едно голямо НИЩО.

 

Всичко променя всичкото , а то е Цяло...!
Гледаме- не разбирайки , че и нас Гледат!
Поздрави!

Нещо ми е много криво вчера и днес и чак се учудвам какви глупости може да роди тъпата ми главица, но това съм аз. Другото лице на усмивката. Поздрави!

Опитай се да върнеш старото лице на усмивката. Поздрави и весел ден.

makont - Дали разрушителното може да доведе до съзидание?



по скоро го провокира, трудно е да се гради след съпротивителната сила на разрушение- понякога просто трябва да продължим да правим това което сме свикнали - да погалим цвете, дете, болката ще отслабне!
Светли мисли ти пожелавам!
От една замислена ябълка...

Силен текст!... Да, това е пътят към Нищото... Чрез разрушаване, обезличаване, заличаване...

Всяко наше действие, всеки жест, поглед ... се оглежда в душата на другия; и е хубаво, когато застанеш пред огледалото, да харесаш отразеното. В името на хармоничното цяло.
Приятен ден, Мая, усмихни се!

нищо не се случва безпричинно на този свят. Все пак усмивки!

нещо като епилептични припадъци. Аз не мога да и помогна с нищо, въпреки лекарствата е така. Ако умре тя, умирам и аз. И без това днес целият ден не спирам да плача. Те са ми като деца. Съжалявам, в момента съм като ранено животно. Ще се оправя, надявам се, но Йода...

явно много ми е криво. Хубав ден!

защото главата ми ражда страшни мисли. Няма да отразявам повече лошите мисли, натоварват и другите. Съжалявам.

Но винаги има нещо мъничко, много съществено и важно,
което кара човек да устоява и да проправя пътека към съзиданието.
Светъл ден, Майче !

за което да се хване, иначе напразно е извървял пътя си. Поздрави и на теб слънчице и пролетно настроение!

и се оправи душичката! И на теб д ти се отпусне душата, Мая!

Не ми се отдава да успокоявам, но ... с теб съм мислено...

според както учат духовните учители, именно спирането на мислите допуска истинската ни същност да се прояви, тази, която не е нито зла, нито унищожителна.

колкото и да е един кучешки клет животец. Просто трябва аз да се науча да не умирам всеки път с нея. Все пак е жива и това рядко ще се случва, надявам се. Няма да се предавам повече, ето усмихвам се, вирвам брадичка и всичко ще е наред. Усмихнат петък и слънчев и прекрасен уикенд!

знаеш ли, понякога ми се е случвало да успокоявам съвсем не на място и по мечешки, когато на една моя много близка умря съпругът и, след погребението успях да я накарам да се усмихне, знам, че звучи нелепо, но тя имаше нужда от това, и до ден днешен има, защото светът не е свършил. Важно е да разберем, че след всяка мъка светът не свършва и има начин да оцеляваме. Сигурно за това понякога се налага да ни изключват системите, просто за да рестартираме отново живота в нас. Усмивки и хубав петъчен ден!

трябва нещо в нас да спре и да започне отначало, тогава може би разбираш същността на нещата, оценяваш това, което е загубено и това, което е останало, когато си сред нищото и нямаш нищо, а се оказва, че всичко е твое. Това , което написах беше един срез на един момент, една загуба на душевност в някакъв миг на страдание, съжалявам, сега като го чета, много е жестоко, аз обикновено не мисля така. Рядко изпадам в такова състояние, явно много със се самосъжалила. Нищо, никога не съм крила и слабите си страни, никой не е съвършен. Сега съм в увереното си пространство. Изпращам ти една голяма усмивка и пожелание за хубав и слънчев уикенд!

Разрушението винаги е свързано с промяна, винаги е промяна. То значи отмиране на нещо и появата на нещо друго:) Това е и в основата на развитието...иначе има застой на едно място:) Мрачните размишления ни карат да се огледаме не толкова около себе си, колкото в себе си... Какво стои зад мрачните ти мисли, зад самосъжалението ти... винаги можеш да се запиташ и, разбира се, и сама да си отговориш:)
Надявам се да си вече по-добре:)
Най-сърдечни поздрави и много силни гушки за четириногите сладурчета:)

Случва се... човещина...

Привет, Мая!:)

Към бездната . . .
Не мисли за бездната, не мисли за най-лошото!
Всички един ден ще си отидем от този свят, не трябва да мислим само за това. Лошо е когато наши близки хора, а също и наши любимци не се чувстват добре и ние с нищо не можем да им помогнем. С тях изживяваме всяка неприятност, която им се случва.
Желая ти слънчев ден и само позитивни мисли!

харесва ми начина ти на разсъждения и силното ти перо.

Боже, когато ми е криво какви страшни глупости може да роди тъпата ми главица, но нека да остане написано, за урок. Усмивки. Ще нагушкам мопитата, те не се дърпат особено!

и понеже това не съм аз, някак си ми звучи адски зловещо. Случва се! Сега ти желая усмихната седмица!

цял живот се учим да живеем с болката и страданието и винаги ни е като за първи път. Поздрави от мен и съжалявам, че Ви залях с целия този негативизъм. Усмихната седмица!

нещо ми беше станало криво и какви глупости натворих. Сега ти се усмихвам, всъщност ти си царицата на нестандартните писания, който винаги са ми харесвали, но не винаги разбирам, може би защото не ми стигат крила. Прекрасна седмица ти желая!

Мислите ти натоварват, но същевременно с това и облекчават. Теб. Макар и лоши по същество, те са верни, а ти си съвършенно права. Надявам се, че след като вече си ги написала, би трябвало да си облекчена поне до известна степен, и по мое мнение, е време да ги заличиш, тоест, да пратиш постинга в небитието:). Дано потръгнат нещата.
Поздрави, Маконт!

че така се получи. Но не бих го пратила в небитието, просто, за да си знам колко е неприятно, когато ти е много зле, да мислиш. Вече ще плача, примерно, скрита някъде, но обещавам да не мисля, защото е разрушително. Поздрави. Сега минаваме на усмивки и никакви тъжни мисли. Хубава вечер!

Написах един километричен коментар и как се облегнах на клавиатурата...изчезна.
Затова кратичко ти казвам - смени обстановката, защото когато на човек му писне от
нещо изпада в такива депресивни състояния, всеки ги има.
Към върха!:) Няма бездна!

Но, за съжаление, работата трябва да се свърши. Усмивки от мен, вече съм в играта с неизменната си усмивка. Прегръдки!

Усмихнат ден!:))*

следва равно по интензивност и сила изкачване нагоре и още- не можеш да се изкачиш без да слезеш:)
поздрави и усмихнат ден

те дори не касаят мен, просто някаква тотална деградираща мисъл. Естествено, всичко отдавна е отминало. Усмивки и много слънчице!

Не съм сигурен. Не зная, но може би ти тук остана наразбрана. Твоят постинг, подозирам, е рожба на конкретна картина, която наблюдаваш не за първи път, но накрая чашата е преляла... Не ми отговаряй. Това е моят прочит. Развит по-разширено, вероятно би бил по-ясен, но със същия печален край, независимо, че си преодоляла тягостните мисли, завладяли те преди няколко дни.
Поздрави!

защото сме сложни личности, изтъкани от някакви емоции, които в крайна сметка не винаги са достъпни за дугите. Но за едно сте прав, толкова черни мисли много рядко ми идват, те са направо разрушителни, като ги чета сега. Все пак добре, че ги записах, за да видя колко деградивен може да бъде човек. Радвам се, че това е някакъв разрез, моментно състояние и отдавна е минало. Такова нещо рядко ми се случва, това не съм аз. Благодаря и хубав ден!