От ранни зори дадохме своя дан в почистването на София. Йода и Жизел (пояснявам, това са две прекрасни мопсчета) са като служителки на фирма "Василка", много си падат по белите тънки фасове и редовно похапват от тях. Резултатът, щателно почистване на остатъците от неразумните пушачи около пейките. И забележете, не само днес, всеки ден. Докато викна по едната: "Плюй, не яж фаса", другата вече блажено преглъща поредния. 
    Другата ни дейност е свързана с т.н. от нас "Шоколадов цех", това е горичката до детската площадка. Там е пълно с тортички от разигралите се хлапета, и често се шегуваме със съпруга ми, че :"Пак изведохме децата на сладкарница". Т.е. и горичката е прочистена от наша милост.
   Перманентното почистване в парка извършвам и аз. Не мога да търпя разните разхвърляни бутилки от бира, огромните опаковки от чипс, винаги събирам това онова и го хвърлям в кошчетата, за което редовно търпя критики от по-добрата ми половинка и съм обявена едва ли не за "Лудото Ленче".
     И моля, моля, ние не цапаме парка. Имаме си една тайна полянка до блока, в която предвидливо се изчакваме, докато се уталожат страстите и след това поемаме към парка. То и колко е нашият продукт? Освен това сме си платили данъка, за разлика от всички други цапащи - сладкарите от шоколадовия цех, ядящите чипс и пиещи бира, пушачите, които могат да си хвърлят фаса в кошчето, на три метра от всяка пейка има кошче, но... 
    Та така, днес, като всеки друг ден.
   Видях една групичка младежи екипирани с ръкавици и чували. Размахваха ги и събираха разните там хартийки. Усмихнах се на тяхната младост и желанието им да направят света по-красив, но не им завидях. Отдавна ми мина времето, когато всяка идея можеше да ме заплени и да изгоря в нея. Независимо, че пораснах, при мен прагът на възторженост е доста нисък и бързо мога да се хвърля с младежки плам в някоя идея, но от друга страна вече съм достатъчно зряла за да се подложа на поредното разочарование. Но, да оставим младите да прочистят света...