Свита на топка. На леглото,плътно до стената, в ъгъла. Обичайната поза, когато безпощадните пипала на ужаса са ме обвили. Старата пружинена кушетка на студентската квартира и онзи СТРАХ от детството отново ме обзема. Сякаш всички чудовища са се скрили под леглото, чакат, само да помръдна и...      Самотната стая. Съквартирантката ми още не се е настанила. Родителите ми си тръгнаха привечер. Оставиха ме тук, в големия град. Не познавам никой. Тези, които обичам и с които живях живота си до днес, тези, които ми даваха сигурност, любов и спокойствие, отидоха си. Съвсем сама.      И теб те няма. Не съм те виждала толкова време. Пишех ти по две писма на ден, за да не ти липсвам, но какво от това? Аз не те виждах. Ти беше другата страна на моята сигурност. Толкова бях привикнала с теб, че и твоята липса ме докарва до лудост. Сега си ми толкова нужен, неистово нужен.      Солените капчици мъка се стичат от очите ми. Възглавницата е едно голямо море, в което не мога да плувам сама.      Бавно се изправям, защото навън се свечерява. Тъмнина. Само това не. Обичам светлината, от тъмното ме е страх. Тъмното ме прави още по- самотна. Протягам ръка и запалвам лампата. Пук...Крушката изгоря. Последната надежда.       Потъвам....

Силен текст, страхотна песен!...
Светло да ти е!...

И сега разбирам, условно..., защо мопсчетата са винаги с теб.;)

Да, честно, мила ма конт, кратко, силно и въздействащо, !

един хех ви конт, никос те ()

страхът от непознатото и края на един безгрижен живот. Започвах своето пътуване в света, в който трябваше да се справям сама и се чувствах толкова беззащитна. Не знам откъде се сетих за този ден? Понякога човек се чувства адски глупаво. Усмивки!

общо взето съм екстровертен тип. В онзи момент се почувствах най-изоставеното същество на света. Поздрави, навън е прекрасен слънчев ден и самотата е строго забранена. Усмивки!

Невероятна способност, задъхан и свеж изказ имаш, Мая ...
и в комичното, и в трагичното ... Чудесно пишеш !
Благодарности и за страхотната песен ...
Слънчеви усмивки от Пловдив !

на границата между осъзнаването на реалността и нашата представа за нея, можеше все пак да не пуква крушката точно в този момент... :) Но пък ти си пуснала светлото символично, бих казала твърдо и смело - тъмното с неговите гост- артисти да си хващат пътят попътно!
Ха , така написах си го!
Много усмивки и светли дни в топлото, на зеленото!
Приятелски поздрав! :)

Днес ми е много спокойно, а защо се сетих за този момент? Съвсем случайно и си излях душата. Все пак се радвам, че ти хареса. Усмихнат ден, навън е слънчице и изобщо не е време за тъгуване, пък и вече никога не допускам да съм сама, дори и като съм сама, не съм самотна.

на другия ден всички тъмни демони са били натикани в дън гори Тилилейски, а аз съм пуснала слънцето да огрее. Обаче това с крушката наистина беше гадничко. Усмивки и още повече слънчице, ох, идва ми да се припека някъде, като гущер. Мопсовете са се опънали на терасата и събират витамин Д с пълни шепи.

и си се превърнала от момиченце в жена . винаги съм се чудела кога порастваме и загубваме детето - вероятно в такива моменти, когато се изправяме сами в живота и ни се налага да започнем да го живеем самостоятелно. прегръшам те . всеки си има по една такава възглавница - море.

Много ми е близко, нищо че съм мъж.

Все пак къде, къде по-философски гледаме на живота сега, надявам се. Казвам го, защото въпреки всичко, понякога така патешки реагирам, че чак се учудвам на себе си. И аз те прегръщам от сърце!

Даже по някога ми се струва, че ние жените доста по-стоически приемаме някой неща, въпреки сълзите. Съжалявам, че те натъжих, не знам защо днес се сетих за този момент в моя живот. Просто е многоцветен и няма забравяне. Усмивки!

Това твой спомен ли е или си надзърнала в моите:)?
Почти така се чувствах и аз, когато татко ме остави в студентската ми квартира и си замина.
Чувствах се празна и изгубена.
Усещах ароматите на предишните наематели и ми ставаше още още по-самотно и тъжно.
Бях подарила томчето на Яворов на момчето, което харесвах /тайно/ с дълго посвещение.
Сега и Яворов не беше с мен.
Представи си, че и аз си имам страхове - само на теб ще кажа - страх ме е от тъмното и до сега, но не казвай на никого, моля те!
Ще ми "отиде":) имиджа на силна жена.
Обичам много и Лара Фабиан!
Опитах да се пошегувам, но една сълзичка тайно се стича от ъгълчето на окото ми.
Прегръщам те!

Тогава си спомням, че и колата на нашите нещо беше повредена, на всичкото отгоре ги мислех как ще се приберат до Видин. А нямаше мобифони. Изобщо сърцето ми беше на топка и се чувствах като най-беззащитното същество на света. А за тъмното няма да си признаваме. Усмивки!

Солените капчици мъка се стичат от очите ми. Възглавницата е едно голямо море, в което не мога да плувам сама.
---

Много силен текст! Поздрави, Майче! :)

ще взема да пропиша, добре, че не си вЕрвам много, много. Усмивки и хубава вечер!.

Точно тогава си пораснала , Майче. Има хора , които никога не го постигат.
Имам усещането , че в момента целия български народ е на този праг. Няма връщане назад. Всеки трябва да си изпие горчивото хапче . То е нещо като цена на разтежа.
Много ми хареса. Поздрави ! :)

преминаваш през страховете си и излизаш променен, по-силен и по-мъдър. Дали така ще преминем прага ??? Поздрави от мен и благодаря! Хубава вечер!

Povreda v laptopa-niamam kirilitca.

Има ситуации, в които човек се чувства безсилен, но това не означава, че няма избор. Поздрав!

това почти не е беда. Усмихната вечер!

Отиваш да учиш и край. В чуждия град, сам, чувстващ се изоставен от всички. Това е бил избора, а самотата е последица от избора. Хубава вечер!

без край...

Силен текст и чудесна песен!! Понякога има нужда и от това...

Странно е, но Самотата винаги предизвиква хубави текстове. Поздрави! :)

Майче,гадничко си е в тъмното сама, а като ти изгори и крушката...:))))
Някъде прочетох, че всеки трябва да си порастне сам, къде ли беше:)))
Поздрав, страхотно е!:)

Дай на Гергов да прочете това. Каква голяма любов, какво чудо! Да сте живи и здрави, все така заедно и влюбени!!!
Успешен ден!

може да ги редим... ХУбав петък!

не може все да ни е хубаво. Сега дори се усмихвам, но тогава наистина в този миг светът беше свършил за мен. Хубав петък!

и гледай какъв бърз апокалипсис спретнах. Май наистина не мога да вирея сама и явно само мопитата не са ми достатъчни. Усмивки и слънчев петък!

Много го харесах, падна ми се веднъж от фейсбука на късметче и си го приватизирах. Не е моя мисъл, де да бях толкова умна. А за тъмното, ами то мен и сега си ме е страх, ако трябва да бъда честна. Когато съм сама само ако знаеш вечер с какви прибежки и залягания стигам до леглото и винаги спя завита през глава. Някъде подсъзнателно чудовищата още работят. Но мопсовете вълкодави ми дават сигурност. Усмивки и хубав петък!

по отношение на моите писания. Изобщо не поглежда в блога ми, въпреки, че има абсолютен достъп. Всъщност е прав, това си е моя територия. Прегръдки Ани и прекрасен петък, слънце, любов, настроение...

Когато си сам, без любов. Останете заедно и влюбени форевър! ;-)

които обаче, не бих могъл така картинно да пресъздам.
Попадение в десятката!

Да си здрава, да достигнеш до безкрая!...

Колко много съм се променила! Как съм свикнала и даже обикнала ВЕЧЕ самотния си живот. Само от време на време такива мигове като този (когато чета или слушам), докосват една струна в душата ми, но тръскам глава, отърсвам се и продължавам напред...
А АДАЖИО-то! Мога да го слушам когато съм развълнувана, когато съм радостна, когато съм тъжна, или уморена, но никога не го бях слушала с вокал. Прекрасно е! Музиката и гласът се преливат като вълни - една в друга и се сливат в безкрайност!
Благодаря ти, мила Маки!

Маки, ти мислиш и разсъждаваш интересно. Имаш култура на изразяване и забавен стил. За мен е удоволствие да чета постингите ти.
Поздрави, миличка.
И...така е ...понякога спомен, и изобщо - миг от миналото - ни докосва с невидима ръка...и ни връща ....кой знае къде....

Усмихната и влюбена седмица за теб!

когато да си поплачеш май е най-добре. Вече сме големи и не ни е страх, въпреки, че честно си признавам, все още понякога има състояния, в които лично аз съм цялата безпомощност на света. Просто дано са по-малко. Усмихната и спокойна седмица!

Благодаря сърдечно, много усмивки и спокойна и ползотворна седмица!

Адажиото. А това с тръсването на глава, всички го правим, но не винаги помага. Просто понякога трябва да дадем воля на болката, да излезе и да се запилее нанякъде... Прегръдки и хубава седмица!

Радвам се, че ти е интересно, понякога. Все пак не мога да надхвърля себе си. Сега забравяме миналото и се гмурваме в настоящето, никаква самота и тъгуване. Усмихната и влюбена да ти е новата седмица!

Точно тези моменти ни правят по-силни....

Иначе няма да сме хора. Усмивки и хубава вечер!

За мен, Стрелеца, това беше едно ново начало...
Спомням си само как стиснах устни като пристигнах в болницата по разпределение...
"Ще ви науча вас : )))!Ще се справя!" Дребно блонди с един куфар книги и два ката дрехи : )...
Време на борби, на доказване и начало на тежък труд, който не ме остави дотук...
Поздрави!

Познато ми е това състояние, Мая...
Прекрасен ден, и нека да е винаги светло в душата ти!

но станахме хора. На никой не му е било леко, това да изучиш, да се докажеш, да се наложиш. Сега съм благодарна, че го е имало онзи миг, защото преодоляването му, всъщност е било изявата на нашата сила, да се справим. Поздрави и много усмихнат и спокоен ден!

Всички сме минали през тази самота, но пораснахме. Вече все по-малко стават нещата, които могат да ни уплашат и обикновено те са свързани със ситуации, където сме безсилни да се справим, въпреки решителността. Спокоен и слънчев ден ти желая!

истински самотни сме, когато сме с другите ... без приемане и любов. Дано не го изпиташ.
Страхът не е страшен, когато не го признаваш дори и пред себе си :) Ние сами му даваме сила като го мислим.

прозвуча наистина страшничко. Надявам се вече да е отминало и да е налице хармония. А за страховете въобще, да има такава теория, че му даваме сила, като мислим, но, честно аз не умея да се правя на силна. Щом ме е страх, ме е страх и си го признавам. Обикновено потъвам в страховете си и ги преодолявам, но някъде дълбоко в подсъзнанието си остава една доза, примерно от тъмното. Но да не говорим за това. Нека се случват хубави неща, страховете и самотата да са останали след нас. поздрави!

Избледнява безкраят на болката, самотата се смалява, смалява ..., когато любовта е жива, в светлото.
Развълнува ме дълбоко, Мая, сякаш ме пренесе в онази стая, където " Солените капчици мъка" правят локвичка...
Хубава вечер, в светлина!

въпреки, че от тях олеква. Важното е, да не те види никой, когато си поплакваш, че натъжава и другите. Усмивки и да бъде светлина, имаме нужда от нея!

и песента... поздрав и прегръдка за теб..
от сърце..

но сега и така може да звучи. Усмивки и няма да се даваме, винаги има изход и всяка такава мъка, после изглежда толкова смешно, през очите на помъдрелите от времето, каквито надявам се да сме станали.

Но вече е в миналото, особено след като е "излято" навън:)
Мдаа... след текста ти ми иде да нагушкаш нежно мопсчетата... а след следващия - да ги нагалиш закачливо по главиците:))

чак така да ми потънат гемиите. А за мопсчетата, веднага изпълнявам. и без това им се спи и са толкова лениви. Усмивки!

по този път, през няколко интервала години и интересно, че всеки път, когато напускаш дома гледаш по различен начин. Като ученичка в големия град, когато за 1-ви път се отделих от родителите си ми беше много тъжно и дори съм си поплаквала и съм искала да дойдат да ме вземат. В студенстките години обаче вече ми беше хубаво, че съм далеч от дома. Човек привиква на новите условия, големия град, но в началото, докато се поучупи и опознае е много трудно. Спор няма. А животът ми се е стекъл така, че постоянно съм била пътник от град във град, докато накрая се установих в Русе. Но ние сме хора на път. Понякога ми дотежава в смисъл, хубаво е пътуването, преживяванията, но като се прибереш в къщи и те чака новата работна седмица, а дома ти е с краката надолу. Но полека лека всичко си идва на мястото :).

там у дома, или в новото гнездо, което сме създали. Нещо тегли натам, и колкото и да сме на път, сърцето копнее завръщането. Усмивки и хубав уикенд!

хвърли ме в спомени... Човек свиква с всичко по един или друг начин, въпросът е какво губи от себе си по пътя и какво привнася. Ех, къде ме върна... Благодаря ти :)

той сякаш ме държи като в пашкул и е оказал непоправим отпечатък върху психиката ми. Не мога да избягам от чувството, че ще бъда изоставена и трябва да се боря сама. А нямам никаква причина за това, ама никаква. Сигурно, като го написах ми олекна. Благодаря за хубавия коментар и се радвам, че предизвиках хубави спомени, все пак това е времето на младостта ни и то е красиво. Хубав ден!