Маконт :: ИЗВЪН НОРМАТА

- развесели се малко де! Животът продължава, дори с остригана глава. Много неща в него не зависят от нас, но продължаваме да чувстваме накърненото ни достойнство, дори и в мрака.....послушай и ти малко блус! http://www.1.fm/station/Blues

и аз една тежка, отрязана плитка...
Прегръщам те, разбирам те...

Цветността и разветите букли все пречат на нормите.:))

със стиснати зъби да потънеш в болката - вярна на себе си ...
" Аз и до днес не се научих да се оправдавам."
Поздрав, Мая!

Тъжно!Когато чета за женските коси винаги ми идва в ума стихотворението на Павел Матев"Каква невеста си била ти мамо..."Поздрави!

и на мен ми е тъжно още за онази плитка...

aip55 написа:

- развесели се малко де! Животът продължава, дори с остригана глава. Много неща в него не зависят от нас, но продължаваме да чувстваме накърненото ни достойнство, дори и в мрака.....послушай и ти малко блус! http://www.1.fm/station/Blues

от внезапен спомен, сънуван сън. Тази плитка често я сънувам. Търся си я. Усмивки, времето е лятно, изобщо не е за тъгуване.

etyna написа:

и аз една тежка, отрязана плитка...
Прегръщам те, разбирам те...

заради някакви правила. Ей така от правила е изрязан половината ни живот, все трябва да се вместим в правилната страна, а понякога ми се иска да развея коси и да наруша всички правила, ей така, на пук, защото съм аз. Усмивки!

tit написа:

Цветността и разветите букли все пречат на нормите.:))

на кой идиот може да му хрумне да ни облича в униформи, да сплита косите ни, освен на някой, който мрази дори себе си. Усмивки, важното е, че сега можем да си ходим рошави. Аз и до днес не обичам да си вързвам косата. Ей така на пук на онова време, нека си се ветролее свободно. Това е един вид усещане за свобода, нали?

megg написа:

със стиснати зъби да потънеш в болката - вярна на себе си ...
" Аз и до днес не се научих да се оправдавам."
Поздрав, Мая!

мога да преглъщам болка, изпитано е, но няма да позвола да ме пречупят. Голям дръвник съм, всъщност. Усмивки!

mitkaloto написа:

Тъжно!Когато чета за женските коси винаги ми идва в ума стихотворението на Павел Матев"Каква невеста си била ти мамо..."Поздрави!

но там отрязаните коси са свършили някаква работа, майката е откъснала част от себе си, за детето си, коя ли майка не би го направила. А в моя случай това беше издевателство над моята личност. За това оставих да се лее прекрасната музика на Щраус. Имаха една грамофонна плоча и т.н. утринна ведрина всяка сутрин я правехме на неговите валсове. Обожавам ги, въпреки това. Усмивки!

metlichina написа:

и на мен ми е тъжно още за онази плитка...

дори не толкова за плитката, колкото за сълзите в очите на мама. Тя наистина не беше добре и това можеше да я довърши. Ето това не мога да простя. Иначе косата расте и нищо на света вече не може да ме накара да я сплета на плитка, освен ако аз самата не реша. Всъщност, сега, когато не е задължително си я сплитам, понякога. Усмивки!

:) защо ли не съм била от послушните... е, вярно била съм по-голяма, в гимназията... навивах си косата на хартийки, сутрин ги свалях търпеливо, разрошвах я здраво и... директорът всяка сутрин ме караше пред него да си плета косите на плитки... щом си обърнеше гърба само дръпвах ластиците... не че нямам и аз отрязана плитка в стария гардероб на майка... ;)

идеята беше да бъдеш грозен, сив и безличен, да не се отличаваш от останалите, да бъдеш смачкан и да нямаш самочувствие. Модата и красотата бяха забранени. Почти усещам как някой ей сега ще скочи да ме пита сегашните ученици по-хубави ли са? :)) И става дълга дискусия:)
Прегръдки за Майчето с хубавата плитка!

qbylkovcvqt написа:

:) защо ли не съм била от послушните... е, вярно била съм по-голяма, в гимназията... навивах си косата на хартийки, сутрин ги свалях търпеливо, разрошвах я здраво и... директорът всяка сутрин ме караше пред него да си плета косите на плитки... щом си обърнеше гърба само дръпвах ластиците... не че нямам и аз отрязана плитка в стария гардероб на майка... ;)

Тогава беше малко по-облекчен режима. Можеше и на кок. Измислях какви ли не изчекнати прически. Обичах да съм оригинална, обикновената плитка я мразех от дъното на душата си. Веднъж химичката ме видя в града с пуснати коси, на токчета и хваната за ръка с Гергов. Майко мила, каква тройка ми отвартя на другия ден, на мен, отличничката. Дори и в града нямахме право да се разхождаме с разпуснати коси. Ужас. Усмивки, я как ви върнах в младежките години, това не може да не те накара да се усмихнеш с глас.

scarlety написа:

идеята беше да бъдеш грозен, сив и безличен, да не се отличаваш от останалите, да бъдеш смачкан и да нямаш самочувствие. Модата и красотата бяха забранени. Почти усещам как някой ей сега ще скочи да ме пита сегашните ученици по-хубави ли са? :)) И става дълга дискусия:)
Прегръдки за Майчето с хубавата плитка!

а пък на мен ми е хубаво, нищо, че е нескромно. Усмивки от мен и бой по правилата, те са за това, за да не се спазват, особено глупавите и ограничаващите човешката личност!

Мисля, че тогава детството отлетя, това лято. Но сега се размислих - колко история е написана с нашите коси и колко плитки в шкафа чакат неразплетени от жива реалност, забележително. Мая ;)

Когато не можеш да възпиташ самоконтрол, измисляш правила и ги налагаш.

Това седесарите нямате мярка. Просто сте невменяеми. Можеше просно да напишеш "комунистите ядяха деца".

А сега учениците имат повече права от учителите... От една крайност - в друга...
ПП: И аз не съм бил съвсем примерен... Хванаха ме да пуша и щяха да ме изключат от училище... Година-две преди това, заради пушене в общежитието, се наложи да го напусна... Милиционери ме спипаха на излизане от нощен бар /тогава имаше и подобни заведения, със стриптийз, представете си/, взеха ми паспорта /бях навършил 16 г./, извикаха ме на разпит... Е, нито ме биха, нито ме докладваха в училище... :)

Познато ми е това усещане, разочарованието остава за цял живот.На мен плитките ми се разплетоха в часа по физическо и нямаше време да ги сплитам отново, междучасията бяха по 5 мин. По време на следващия час двама учители направиха внезапна проверка и единият от тях ми отряза едната плитка по ширина. Голям рев му хвърлих тогава, но не се подстригах, ходех си така да ги стряскам като Пипи дългото чорапче и като нея си сложих три-четвърти чорапи, които носех смъкнати на различни нива. Ех, хубаво си бе едно време, въпреки тези драконовски мерки бяхме много щастливи ученици.

Съчувствам ти за изгубената в детските ти години коса и нанесената ти следа в душата от сляпо подчинение на правила..

"тя се стопи
като сняг във косите ми,
тя се стопи - като отрязана плитка умря..."

и още

"Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги на пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси..."

Имам подобен спомен - но не училищен. Татко ни прати с по 20 стотинки в джоба да ни отрежат косите -на двете със сестра ми. Било е през 80-а година или 81-а. В нашия случай той беше в къщи, гипсиран, и сутрин, когато майка ни решеше и сплиташе за училище сме вдигали голяма врява:(
Сасон...не знам такава ли беше прическата, но изглеждаме като с купички от коса на главите

sestra написа:

Мисля, че тогава детството отлетя, това лято. Но сега се размислих - колко история е написана с нашите коси и колко плитки в шкафа чакат неразплетени от жива реалност, забележително. Мая ;)

не е лесно да преглъщаш. Поздрави!

monaliza121 написа:

Когато не можеш да възпиташ самоконтрол, измисляш правила и ги налагаш.

приеми една тъжна муцунка, съсипана от правила в този живот. И при това аз почти винаги спазвам правилата, те не ме спазват. Ей сега ще ти се усмихна, все пак, защото си ми слабост.

kushel написа:

Това седесарите нямате мярка. Просто сте невменяеми. Можеше просно да напишеш "комунистите ядяха деца".

така беше и не можеш да го отречеш. Младостта не можеш да я уплетеш на плитка и да я вържеш, тя иска простор. Поздрави!

mt46 написа:

А сега учениците имат повече права от учителите... От една крайност - в друга...
ПП: И аз не съм бил съвсем примерен... Хванаха ме да пуша и щяха да ме изключат от училище... Година-две преди това, заради пушене в общежитието, се наложи да го напусна... Милиционери ме спипаха на излизане от нощен бар /тогава имаше и подобни заведения, със стриптийз, представете си/, взеха ми паспорта /бях навършил 16 г./, извикаха ме на разпит... Е, нито ме биха, нито ме докладваха в училище... :)

но то е следствие, след вълчи правила идва разпуснатостта на глутницата. Време ни трябва и мъдрост. Поздрави!

kasnaprolet9999 написа:

Познато ми е това усещане, разочарованието остава за цял живот.На мен плитките ми се разплетоха в часа по физическо и нямаше време да ги сплитам отново, междучасията бяха по 5 мин. По време на следващия час двама учители направиха внезапна проверка и единият от тях ми отряза едната плитка по ширина. Голям рев му хвърлих тогава, но не се подстригах, ходех си така да ги стряскам като Пипи дългото чорапче и като нея си сложих три-четвърти чорапи, които носех смъкнати на различни нива. Ех, хубаво си бе едно време, въпреки тези драконовски мерки бяхме много щастливи ученици.

младите са способни да понесат всичко и пак да извлечат елексира на щастието. Освен това имаме удивителната способност да помним хубавите неща. В противен случай не бихме се съхранили. С омраза не се живее. Поздрави, Вени!

анонимен написа:

Дори и сега, може би, не си давате сметка,че тези мерки са постигнали своето-сиви,безцветни и еднотипни сте,коментарите също.Това наистина предизвиква съжаление.Надеждата е в днешното младо поколение,те поне не се обезличават.Винаги ме радва нестандартният им подход в обличането.Това предполага и нестандартно поведение и мисъл.Поздрави!

естествено, че има отпечатък върху нас. Интересно Вие с какво сте по-различен. Обикновено всеки от нас си мисли, че е изключение от правилото, но сме от един калъп. Поздрави!

martito написа:

Съчувствам ти за изгубената в детските ти години коса и нанесената ти следа в душата от сляпо подчинение на правила..

имаше и ТВУ-та, който не се подчиняваше на правилата отиваше там. Е, аз бях слаба и не се противопоставих, просто дадох част от себе си. Поздрави!

marrta написа:

"тя се стопи
като сняг във косите ми,
тя се стопи - като отрязана плитка умря..."

и още

"Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги на пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси..."

Имам подобен спомен - но не училищен. Татко ни прати с по 20 стотинки в джоба да ни отрежат косите -на двете със сестра ми. Било е през 80-а година или 81-а. В нашия случай той беше в къщи, гипсиран, и сутрин, когато майка ни решеше и сплиташе за училище сме вдигали голяма врява:(
Сасон...не знам такава ли беше прическата, но изглеждаме като с купички от коса на главите

войнишка прическа. Поздрави, Доре!

Ако не желаеш това! Това е най-важното в случая.

Иначе лично за мен няма значение с каква коса съм - къса или дълга, защото това е въпрос на личното ми решение в случая. Обичам разнообразието! :)

tera написа:

Ако не желаеш това! Това е най-важното в случая.

Иначе лично за мен няма значение с каква коса съм - къса или дълга, защото това е въпрос на личното ми решение в случая. Обичам разнообразието! :)

Пред всички ме нахокаха, че съм безотговорна и ме изпратиха да се приведа в "отговорен" вид. Това е положението. Под ножа, няма не искам. Независимо, че и дългата коса ми беше наложена от мама, защото много ме харесваше, но аз бях във възраст, когато мнението на майка ми за мен беше най-важното на света. Поздрави!

Да. Така беше. И аз бях с два сантиметра коса. След време,като бях учител, харесвах децата с разноцветни дрешки и всякакви прически. Добре, че се смениха времената и не е е имало нареждане да следим за външен вид. Подобно поведение на даскалицата, която си описала, е под достойнството ми. Не постъпвам така. За мен е по-важно какви знания имат децата, а не как изглеждат.

По обясними причини нямам плитка. Нас ни стрижеха гола глава. Веднъж се остригахма целия курс до кожа. Тогава го броехме за протест. Но моята история е брадата. В смисъл, история с брада. След войската ме заточиха да им правя карите, а на мен ми беше писнало да се чегъртам всеки ден и си пуснах брада. Не се хили, то стана партийно-идеологически проблем. То не бяха директори, то не бяха парт. секретари. И все еднотипни нареждания."Махай брадата, идеологическа диверсия е!" И еднотипен отговор:"Няма да я махна, уволнявайте ме!" Ама то така се маха бачкатор. Нямаше много навити да бачкат там. Не даваха жителство и нямаше наплив. После се оказа, че един директор-кретен, беше забранил да му влизат в завода брадати. Ама и аз инат. Вдигнах си чуковете и му казах, че голямото завод ще спре, заради негова заповед. Да си се оправя. Та от тогава, от 1977 съм си брадат. За моята брада, що случки са се случили, не е за разправяне.
И бесняшкия ти подарък, естествено.
http://www.youtube.com/watch?v=osTu38yuuHo&list=RD02lnw30mKO4pw

как се режат парчета от себе си?...
Лошото е, че колкото и да режеш има определени части които пак и пак регенерират (то буквално и с косата е така де)...
И пак и пак на изпитание се подлага душата и тъй до последен дъх ще е...
Аз нямах плитка - имах дълга до раменете чуплива хипарска коса на път през средата и приятели рокаджии, които ходеха с дълги коси и бради, хах... :))
И обичахме да гледаме "Коса" и да свирим на китари и да пеем песните от филмчето... Не са ни правили забележки за косите в училище, ходехме си като хипари от всякъде и маниера ни на поведение беше такъв... Просто излъчвахме Свобода и това може би счупваше решетките, още преди да ги издигнат пред нас... Незнам...
Прегръдка, усмивка и пожелание за хубава седмица!
Аз отивам на хладно в планината дооооо...... рекатааааааа.... :)))

Eли
____________________________________
Hair - Hair
no-no-no-no-no-no-no :)))))
http://www.youtube.com/watch?v=7dyl0j3WU6Y

Не ми говори.Тук се носи тъмно синя смрад.

injir написа:

Да. Така беше. И аз бях с два сантиметра коса. След време,като бях учител, харесвах децата с разноцветни дрешки и всякакви прически. Добре, че се смениха времената и не е е имало нареждане да следим за външен вид. Подобно поведение на даскалицата, която си описала, е под достойнството ми. Не постъпвам така. За мен е по-важно какви знания имат децата, а не как изглеждат.

тази просто се натягаше прекалено много, а аз попаднах точно на нея. Всички я мразеха, но какво от това. На входа имаше още двама учители, можеха да не допуснат тази ситуация. Но това, унижаване пред всички си беше хит. Както и да е. Важното е, че пораснахме и се научихме как не трябва да постъпваме с другите. Усмивка от мен, сигурно е много хубаво да си твой ученик. Ще ме вземеш ли в твоя клас?

jeremy231 написа:

По обясними причини нямам плитка. Нас ни стрижеха гола глава. Веднъж се остригахма целия курс до кожа. Тогава го броехме за протест. Но моята история е брадата. В смисъл, история с брада. След войската ме заточиха да им правя карите, а на мен ми беше писнало да се чегъртам всеки ден и си пуснах брада. Не се хили, то стана партийно-идеологически проблем. То не бяха директори, то не бяха парт. секретари. И все еднотипни нареждания."Махай брадата, идеологическа диверсия е!" И еднотипен отговор:"Няма да я махна, уволнявайте ме!" Ама то така се маха бачкатор. Нямаше много навити да бачкат там. Не даваха жителство и нямаше наплив. После се оказа, че един директор-кретен, беше забранил да му влизат в завода брадати. Ама и аз инат. Вдигнах си чуковете и му казах, че голямото завод ще спре, заради негова заповед. Да си се оправя. Та от тогава, от 1977 съм си брадат. За моята брада, що случки са се случили, не е за разправяне.
И бесняшкия ти подарък, естествено.
http://www.youtube.com/watch?v=osTu38yuuHo&list=RD02lnw30mKO4pw

значи протестираш и хайде пак разправии. Трябваше да те порицаят публично и всички да научат, че си обръснат с цел наказание. Собственият избор ги ужасяваше. И това с брадите го помня, след като завърших работех в институт и там, сещаш се повечето бяха брадати, но вече не беше толкова строго. Партийният секретар следеше кой с кого ходи на кафе, а не кой е с брада. Усмивки и благодаря за бесняшкото парче, след малко ще го чуя, че имам една ревизия и трябва да я спретна. То държава няма, но данъчните бдят.

cinderellathespy написа:

как се режат парчета от себе си?...
Лошото е, че колкото и да режеш има определени части които пак и пак регенерират (то буквално и с косата е така де)...
И пак и пак на изпитание се подлага душата и тъй до последен дъх ще е...
Аз нямах плитка - имах дълга до раменете чуплива хипарска коса на път през средата и приятели рокаджии, които ходеха с дълги коси и бради, хах... :))
И обичахме да гледаме "Коса" и да свирим на китари и да пеем песните от филмчето... Не са ни правили забележки за косите в училище, ходехме си като хипари от всякъде и маниера ни на поведение беше такъв... Просто излъчвахме Свобода и това може би счупваше решетките, още преди да ги издигнат пред нас... Незнам...
Прегръдка, усмивка и пожелание за хубава седмица!
Аз отивам на хладно в планината дооооо...... рекатааааааа.... :)))

Eли
____________________________________
Hair - Hair
no-no-no-no-no-no-no :)))))
http://www.youtube.com/watch?v=7dyl0j3WU6Y

вече либерален. Приятна почивка ти желая. В момента и аз работя по същия въпрос. Водоемче и гора и дивотия, ако може и джиесемите да нямат връзка. Усмивки!

kushel написа:

Не ми говори.Тук се носи тъмно синя смрад.

Човек като няма доводи, обижда и поставя етикети. Изобщо не възнамерявам да се обяснявам. В този случай беше гадно и това остави отпечатък върху мен. Но, аз за разлика от теб не мразя. Поздрави!

kushel написа:

Не ми говори.Тук се носи тъмно синя смрад.

от сборището на готините мацки. К`во, мацките които изпускат червен аромат не са ти вкуса, а? То е така в природата. Твоите червени баби привличат с червен аромат будали, като тебе. Нали ги показват по телевизора. :-))))))))))))

Ами кушелоидите са вкарвали хора по лагери и затвори за едните дрехи и едната прическа. Тоя мустакат чупръченски любовчия се прави на утрепан. Да се потруди и да намери периода "суинги и зози".

Наистина. Защото бяхме деца.

Поздрави, Мая!

/ Както казва баба Джаврие от турския сериал ": За добро е било!"/

Нула номер.
Не искам
пак!...

gocho52 написа:

Нула номер.
Не искам
пак!...

Спасява, спасява ни това , че се държим естествено! :)
Който рита не винаги ни мрази , нали... а ти не винаги с дълга коса обичаш всички , но се усмихваш много симпатично на всички... и обичаш Мопсчета много здраве и добри пожелания от една ябълка! :)))

Как мога да мразя нещастни седерюги. Само ги съжалявам. Те винаги ще си останат перманентни многострадалци.

Катански, умираш си да се пласираш в женска компания, но освен съмнително остроумие, трябва да притежаваш и малко чар, а ти си просто невзрачен. :)

kushel написа:

Катански, умираш си да се пласираш в женска компания, но освен съмнително остроумие, трябва да притежаваш и малко чар, а ти си просто невзрачен. :)

Малко са ми геронто... таковата, не съм геронтофил. Някой път ще покажем как страдаме много. По това време се страда на ледено бяло вино.

sande написа:

Наистина. Защото бяхме деца.

Поздрави, Мая!

/ Както казва баба Джаврие от турския сериал ": За добро е било!"/

миналото. Изнесох факт от моя живот, пречупен през собствената ми душевност. Това преживяване остави отпечатък в мен. Съжалявам, че се приема като присъда. Май ще трябва да продължа да си пиша за глупости и усмивчици, там най-ме бива. Очевидно не умея добре да предавам това, което мисля и ще хвана да предизвикам гражданска война. Поздрави от мен и хубаво изкарване на празника, по протокол, разбира се!

gocho52 написа:

Нула номер.
Не искам
пак!...

и аз не искам. И няма да го допуснем, има граници, които не трябва да се преминават. Усмивки и хубав празник днес!

jabalka написа:

Спасява, спасява ни това , че се държим естествено! :)
Който рита не винаги ни мрази , нали... а ти не винаги с дълга коса обичаш всички , но се усмихваш много симпатично на всички... и обичаш Мопсчета много здраве и добри пожелания от една ябълка! :)))

Както и да е. Всеки има право да тълкува нещата както си иска. Нас ни спасява любовта и мопсчетата, да, те винаги ме спасяват, спасяват, спасяват... Прегръдки от мен и хубаво изкарване на празника!

kushel написа:

Как мога да мразя нещастни седерюги. Само ги съжалявам. Те винаги ще си останат перманентни многострадалци.

след като изобщо не ме познаваш. Ти изобщо прочете ли какво съм написала и къде е акцентът всъщност? Или просто си устроен да мразиш, пардон, "нещастница" като мен не заслужава твоята омраза. Честно, аз съм изумена от тази реакция. А и като краен резултат твоите обиди започват да звучат като комплименти, защото са абсолютно безпочвени. Поздрави, Кушел, аз не съм устроена да ненавиждам, но нося на ненавист!

:-))))))))))))))) Ако ти се мерне, насъскай по него свирепите мопсове-вълкодави, че да му съдерат потурите. Тоя, ако си хареса мацка, първо я пита дали е седесарка и ако е. фръцва се и заминава при бузлуджанките. Обиден. :-))))))))))))))))))))))

Изненадаааааааааааааааааааааа!
http://www.youtube.com/watch?v=xz555MUjCZ4
Само за майски си е, ей! Ще крадете, само ако тя разреши!!!
:-))))

Makont, посредствените винаги се стремят да унижават и уеднаквяват всички. По тава се разпознават. Радостното е, че не са успели да те обезличат... Поздрав!

batogo написа:

Makont, посредствените винаги се стремят да унижават и уеднаквяват всички. По тава се разпознават. Радостното е, че не са успели да те обезличат... Поздрав!

Преди време изтреби рибата с един лаф, че имал по-малко от две фирми. Пак го бях захапал за нещо.

jeremy231 написа:

Изненадаааааааааааааааааааааа!
http://www.youtube.com/watch?v=xz555MUjCZ4
Само за майски си е, ей! Ще крадете, само ако тя разреши!!!
:-))))

вече се въртя на дансига в рокля на цветя. Усмивки!

jeremy231 написа:

:-))))))))))))))) Ако ти се мерне, насъскай по него свирепите мопсове-вълкодави, че да му съдерат потурите. Тоя, ако си хареса мацка, първо я пита дали е седесарка и ако е. фръцва се и заминава при бузлуджанките. Обиден. :-))))))))))))))))))))))

аз изобщо не държа да ме харесва който и да е, просто нормално, човешко общуване. Виж, симпатиите не пречат на никого, но ненависттта е грозно нещо.

batogo написа:

Makont, посредствените винаги се стремят да унижават и уеднаквяват всички. По тава се разпознават. Радостното е, че не са успели да те обезличат... Поздрав!

съм голям темерут и рядко някой изобщо успява да ми се качи на главата. И в този случай реакцията ми е била точно такава, след като не мога да се защитя, стисвам зъби и минавам през препятствието, рано или късно всичко има край. Усмивки и хубав празник!

Понякога подобни спомени са много болезнени, но точно те изграждат и правят човек като теб - искрен и силен духом. Зная, че в живота можеш да се пребориш с всичко!
Поздрави, Мая! Много бих искала да имам такава приятелка и в ежедневието!

Много познато. Аз пък ходех примерно подстригана а ла гарсон.
Интересно разказваш, Мая! Не спирай да пишеш!

Ех, младежки години!
И моята отрязана руса плитка стои в гардероба. Наложи ми се да я отрежа, защото бяхме на бригада - беряхме царевица. Вечерта трябваше да се изкъпем, но къде ти топла вода. А дългата коса не може да се измие със студена вода, затова я отрязах. И оттогава си ходя с късата коса, спомням си за хубавите младежки години и си мисля коя ли от двете ми внучки ще постъпи като мен - да си отреже дългата руса коса.

Силата й не заглъхва,
когато е свързана с майката...
С каква любов заплитат косите ни в детството
и колко радост има в очите!
Тя говори и без думи.
Болката също...
Хубаво е, че имаме памет и за двете.
За да не губим усета си за достойнство.
За да ценим свободата на личния избор.
За да не убиваме порива към красотата и доброто.
Нека Богородица те закриля, мила!
Любовта е всичко в този свят -
най-вълшебния стимул за живот!
Не признава норми!:)
Пък и никой не може да я подстриже
без наше съгласие!:)

Върнах се в едни безумни времена ....
Добре, че нашите деца не знаят поне това ....
Прекрасен ден от мен !!!

ckarlet написа:

Понякога подобни спомени са много болезнени, но точно те изграждат и правят човек като теб - искрен и силен духом. Зная, че в живота можеш да се пребориш с всичко!
Поздрави, Мая! Много бих искала да имам такава приятелка и в ежедневието!

милите думи, които ми написа. Благодаря за оказаното доверие. Всъщност, мисля, че винаги можем да разчитаме един на друг, тук се зараждат приятелства, който излизат отвъд пространството на виртуалните контакти. Прегръдки!

paciencia написа:

Много познато. Аз пък ходех примерно подстригана а ла гарсон.
Интересно разказваш, Мая! Не спирай да пишеш!

радвам се, че ти хареса. Аз не пиша по принцип, дори се учудвам, че Ви харесва. Все пак съм счети, не писател. Но, когато ми дойде някакво вдъхновение, някакъв спомен, някаква потискана мъка, просто изливам чувството на листа. Поздрави от мен и хубава вечер!

magnoliya написа:

Ех, младежки години!
И моята отрязана руса плитка стои в гардероба. Наложи ми се да я отрежа, защото бяхме на бригада - беряхме царевица. Вечерта трябваше да се изкъпем, но къде ти топла вода. А дългата коса не може да се измие със студена вода, затова я отрязах. И оттогава си ходя с късата коса, спомням си за хубавите младежки години и си мисля коя ли от двете ми внучки ще постъпи като мен - да си отреже дългата руса коса.

било е тъжно, но си е твое решение. пък и с къси коси сме хубави, нали. То, хубавото си е хубаво. Прегръдки и хубава петъчна вечер!

inel379 написа:

Силата й не заглъхва,
когато е свързана с майката...
С каква любов заплитат косите ни в детството
и колко радост има в очите!
Тя говори и без думи.
Болката също...
Хубаво е, че имаме памет и за двете.
За да не губим усета си за достойнство.
За да ценим свободата на личния избор.
За да не убиваме порива към красотата и доброто.
Нека Богородица те закриля, мила!
Любовта е всичко в този свят -
най-вълшебния стимул за живот!
Не признава норми!:)
Пък и никой не може да я подстриже
без наше съгласие!:)

благодаря ти за топлите думи. Усмивки от мен и хубава петъчна вечер.

vilish написа:

Върнах се в едни безумни времена ....
Добре, че нашите деца не знаят поне това ....
Прекрасен ден от мен !!!

някакви глупави зисквания, налагани на деца и изискване на отговорност от тях, независимо, че изпълнението не е в техните компетенции. Ето, примерно аз без мама не можех да си сплитам плитката, бях малка, защо понесох вината. Още се питам. Но сега е време за усмивки, петък вечер е. Миналото остава зад нас. Поздрави!

За мен ония времена не бяха от най-щастливите.
Потиснатостта, ограниченията,стадното чувство...поставяха зад решетки волната ми душица.
На мен коси не са ми рязали, ама са ме изгонвали от гимназията за тъмнокафеви обувки, посред зима. Трябвало да са черни.И всичките бяхме издокарани с тъмносини грозни костюми. Престилките бяха малко по-фешън.:):)
Но...така е когато работници и селяни са на власт, а интелигенцията е унижена и със синджир на врата.
...................
Трогателна е историята с твоята плитка, миличка. Много ме развълнува, затова не написах веднага коментар.Хубава вечер!:)

joysii написа:

За мен ония времена не бяха от най-щастливите.
Потиснатостта, ограниченията,стадното чувство...поставяха зад решетки волната ми душица.
На мен коси не са ми рязали, ама са ме изгонвали от гимназията за тъмнокафеви обувки, посред зима. Трябвало да са черни.И всичките бяхме издокарани с тъмносини грозни костюми. Престилките бяха малко по-фешън.:):)
Но...така е когато работници и селяни са на власт, а интелигенцията е унижена и със синджир на врата.
...................
Трогателна е историята с твоята плитка, миличка. Много ме развълнува, затова не написах веднага коментар.Хубава вечер!:)

да така е, бяхме ограничавани да изразим собствената си индивидуалност, то и с всичко друго беше така, не само с облеклото. Но доста хора са забравили или не им стиска. Важното е, че сме живи и здрави и съумяваме да правим това, което ни е на сърцето. Хубав уикенд, загадъчно влюбено да ти е и разбира се усмихнато!

makont написа:

kushel написа:

Това седесарите нямате мярка. Просто сте невменяеми. Можеше просно да напишеш "комунистите ядяха деца".

така беше и не можеш да го отречеш. Младостта не можеш да я уплетеш на плитка и да я вържеш, тя иска простор. Поздрави!

"Младежта не е съд да я напълниш, младежта е факел, който трябва да запалиш" - Аристотел. Майче, може действията да са провокирани и от системата, но в основата е личността на педагогът. Ако той не си на мястото, всичко може да се очаква. И още кой как чете указанията.
Но и днешното състояние на образователното ни дело относно възпитанието не е на висота. Да си видяла добре облечени ученици? Може би само в някои елитни училища.
При всички обстоятелства трябва да я има мярата и тактичността. И уважението учител - ученик и обратно.

Като ученик са ми рязали с ножица панталона, защото бил тесен ?!
И го отрязаха по платът , за да не може да се поправи.
За косата да не говорим , няколко пъти съм се прибирал с линия
отрязана косата така ,че кожата ти лъска!
Тези крайности от старото време са нищо със сегашната разпуснатост
В училище учителите нямат никакво уважение от учениците.
Независимо от онези ,смешни за днес строги мерки , аз още си спомням с добро
онези мой учители.

tota написа:

makont написа:

kushel написа:

Това седесарите нямате мярка. Просто сте невменяеми. Можеше просно да напишеш "комунистите ядяха деца".

така беше и не можеш да го отречеш. Младостта не можеш да я уплетеш на плитка и да я вържеш, тя иска простор. Поздрави!

"Младежта не е съд да я напълниш, младежта е факел, който трябва да запалиш" - Аристотел. Майче, може действията да са провокирани и от системата, но в основата е личността на педагогът. Ако той не си на мястото, всичко може да се очаква. И още кой как чете указанията.
Но и днешното състояние на образователното ни дело относно възпитанието не е на висота. Да си видяла добре облечени ученици? Може би само в някои елитни училища.
При всички обстоятелства трябва да я има мярата и тактичността. И уважението учител - ученик и обратно.

Но проблемът е, че не може наличието на норми да изключва човечността. Аз и до днес виждам сълзите в очите на майка ми, а се борехме за живота и. Това не са лигавщини, всяко нещо можеше да... Но, както и да е. Иначе, аз също виждам, че днес учениците са разпуснати и се е стигнало до другата крайност, съвсем без правила. Очевидно дълго ще грешим, ще налучкваме, ще минаваме през грешките си, докато намерим верния път. Хубава съботна вечер!

bojo12345 написа:

Като ученик са ми рязали с ножица панталона, защото бил тесен ?!
И го отрязаха по платът , за да не може да се поправи.
За косата да не говорим , няколко пъти съм се прибирал с линия
отрязана косата така ,че кожата ти лъска!
Тези крайности от старото време са нищо със сегашната разпуснатост
В училище учителите нямат никакво уважение от учениците.
Независимо от онези ,смешни за днес строги мерки , аз още си спомням с добро
онези мой учители.

намерят начин и да ни освободят от напрежението на нормите. Една човешка дума, едно разбиране са достатъчни. Страшни са роботите, сляпо изпълняващи правилата. И днес ги има. Не може да се гази през хората, за всяко нещо има причина и ако си истински човек, ще се опиташ да я откриеш, преди да съдиш. Поздрави!

Докосна ме дълбоко с текста си. Аплодисменти. Хванах и аз от това време на норми и глупави правила. Бунтарка си бях и имах проблеми, но и сега положението на нашите деца не е розово- другата крайност.
Поздрави за силния и чувствен текст. Удоволствие беше да прочета и да се насладя на изказа ти. ;)

Ти винаги ще бъдеш с хубава дълга коса и майка ти ще се гордее с теб и ще бди над теб от най-високото и светло небе! Защото само най-добрите могат да преодолеят болката със силата на една лъчезарна и тиха, но непреклонна нежност, каквато ти носиш. Това човек или го има, или го няма, не е нещо, което се учи. С него се ражда, като хубавата коса. А твоята е приказна, нали съм те виждала! Прегръщам те и благодаря, че те познавам.

calli написа:

Докосна ме дълбоко с текста си. Аплодисменти. Хванах и аз от това време на норми и глупави правила. Бунтарка си бях и имах проблеми, но и сега положението на нашите деца не е розово- другата крайност.
Поздрави за силния и чувствен текст. Удоволствие беше да прочета и да се насладя на изказа ти. ;)

че ти харесва написаното. Такива бяха времената, но беше хубаво, че бяхме млади. Сега сме мъдри и пак не ни харесва, да, от едната крайност в другата. Пътуваме към златната среда, дано доживеем. Усмихната нова седмица!

malchaniaotnadejda7 написа:

Ти винаги ще бъдеш с хубава дълга коса и майка ти ще се гордее с теб и ще бди над теб от най-високото и светло небе! Защото само най-добрите могат да преодолеят болката със силата на една лъчезарна и тиха, но непреклонна нежност, каквато ти носиш. Това човек или го има, или го няма, не е нещо, което се учи. С него се ражда, като хубавата коса. А твоята е приказна, нали съм те виждала! Прегръщам те и благодаря, че те познавам.

ненадмината сладкодумница си. Благодаря ти! И аз те прегръщам горещо и се надявам, като поотмине лятото да се видим от ново. Усмихната и слънчева седмица ти желая. Сега отивам при теб да почета новите ти стихове, има 10-ина минути "уиски" тайм.

makont написа:

malchaniaotnadejda7 написа:

Ти винаги ще бъдеш с хубава дълга коса и майка ти ще се гордее с теб и ще бди над теб от най-високото и светло небе! Защото само най-добрите могат да преодолеят болката със силата на една лъчезарна и тиха, но непреклонна нежност, каквато ти носиш. Това човек или го има, или го няма, не е нещо, което се учи. С него се ражда, като хубавата коса. А твоята е приказна, нали съм те виждала! Прегръщам те и благодаря, че те познавам.

ненадмината сладкодумница си. Благодаря ти! И аз те прегръщам горещо и се надявам, като поотмине лятото да се видим от ново. Усмихната и слънчева седмица ти желая. Сега отивам при теб да почета новите ти стихове, има 10-ина минути "уиски" тайм.

Уиски тайм... :) Много е хубаво. Ще се радвам, ама много, да се видим. Ще го измислим. До скоро, Майче, слънце и безгрижни августовски дни!

malchaniaotnadejda7 написа:

makont написа:

malchaniaotnadejda7 написа:

Ти винаги ще бъдеш с хубава дълга коса и майка ти ще се гордее с теб и ще бди над теб от най-високото и светло небе! Защото само най-добрите могат да преодолеят болката със силата на една лъчезарна и тиха, но непреклонна нежност, каквато ти носиш. Това човек или го има, или го няма, не е нещо, което се учи. С него се ражда, като хубавата коса. А твоята е приказна, нали съм те виждала! Прегръщам те и благодаря, че те познавам.

ненадмината сладкодумница си. Благодаря ти! И аз те прегръщам горещо и се надявам, като поотмине лятото да се видим от ново. Усмихната и слънчева седмица ти желая. Сега отивам при теб да почета новите ти стихове, има 10-ина минути "уиски" тайм.

Уиски тайм... :) Много е хубаво. Ще се радвам, ама много, да се видим. Ще го измислим. До скоро, Майче, слънце и безгрижни августовски дни!

Ще го измислим!

В час по пеене сме.Селцето опустяло, всички са на работа. Учителят по пеене ни свири на цигулка, а аз вместо да гледам в него, съм се загледал мечтателно през прозореца навън. Тогава той се приближава незабелязано до мен и изведнъж започва да ме удря по главата.
Уникиално наказание! Ето как го правеше: свива пръстите на ръката в полуюмрук, от който юмрук средният пръст е леко издаден напред. Приближава се незабелязано и изведнъж започва да удря силно по главата с юмрука, сякаш дерижира, мърморейки нещо. Опитваш се да се предпазиш, но винаги няколко удара попадат в целта. По главата моментално се показват няколко цицини, за спомен:)

breeze написа:

В час по пеене сме.Селцето опустяло, всички са на работа. Учителят по пеене ни свири на цигулка, а аз вместо да гледам в него, съм се загледал мечтателно през прозореца навън. Тогава той се приближава незабелязано до мен и изведнъж започва да ме удря по главата.
Уникиално наказание! Ето как го правеше: свива пръстите на ръката в полуюмрук, от който юмрук средният пръст е леко издаден напред. Приближава се незабелязано и изведнъж започва да удря силно по главата с юмрука, сякаш дерижира, мърморейки нещо. Опитваш се да се предпазиш, но винаги няколко удара попадат в целта. По главата моментално се показват няколко цицини, за спомен:)

а бам по главата. Предимно момчетата отнасяха пръстена и казват, че много боляло. Ние девойките нали сме си по-кротки. Усмивки!

И тя е за насилието над личността. В името на унифицирането и дисциплинирането. За това, по-голямата част от педагозите бяха ненавиждани навремето от децата. А сега е още по-зле. Даже не ги забелязват...

djani написа:

И тя е за насилието над личността. В името на унифицирането и дисциплинирането. За това, по-голямата част от педагозите бяха ненавиждани навремето от децата. А сега е още по-зле. Даже не ги забелязват...

от едната крайност в другата се мятаме, а оправия няма. И расте едно поколение, което няма вяра в нищо, не зачита нищо, пък и не знае, както се вижда от резултатите от матури, изпити и т.н. Докъде ли ще я докараме? Поздрави и хубав ден!