Къщата на баба Станка беше горе на баира - отвъди, както казваха в селото. Селска къща, но от по-новите, на два етажа, иззидана с истински тухли, не като на другата ми баба, кирпичена. На първият етаж се влизаше направо в оджака, където имаше едно огромно огнище. Втората одая беше с две легла с ужасно твърди сламеници вместо дюшек и пружина, едни нощви, печка, маса и три стола, от тези, селските, твърди и неудобни и разбира се, неизменната радиоточка. Един дървен долап побираше всичките съдинки на баба. Това беше целият интериор.     На втория етаж стаите бяха три. В едната щях да спя аз. Имаше легло с пружина и дюшек, а аз бях градско чедо и непрекъснато мрънках, че сламениците са много твърди. Да де, обаче ме беше страх сама на целия етаж. Все пак бях на пет годни. Между двете легла имаше гардероб и два стола. Тези столове обаче бяха различни, подобни на нашите в къщи. С голяма дъска за облегалка и четири винта, които крепяха дъската. Вечер, като се стъмнеше тези винтове ме гледаха като огромни очи на вампир, от онези, които вземат непослушните деца. Изпълваха ме с ужас. Слагах рокличката си отгоре, но очите сякаш виждаха и през нея. Послушна съм, даже много, но все има някоя и друга беля, заради които проклетите вампири да ме приберат. По тази причина баба се премести да спи с мен горе на другото легло. В края на крайщата вампирите не вземаха баби, пък ако се случи да дойдат, тя щеше да им каже, че аз не съм лошо дете. Даже много и помагам. Ето днес си измих сама очите на онази странна чешма, която ми приличаше на пощенска кутия.      В бабини нямаха вода. Долу в дерето, в близост до къщата имаше една голяма чешма с много чучури и изпод всеки чучур корито. Зеленясало и хлъзгаво и навсякъде обрасло с коприва и жълтурчета. Баба взема една кобилица, закачва от двете и страни две менчета, аз грабвам една дамаджанка и отиваме за вода. Като напълни менците, баба прикляка по накакъв нейн си способ, за да сложи кобилицата на рамо с пълните менци. Сигурно много и тежеше. Дядо Иван нещо беше болнав и не можеше да и помага. Тя трябваше да се справя с всичко. Но нали аз бях там, цяла дамаджанка напълних. Заизкачвахме стръмните стъпала и се отправихме към къщи. Този ден щеше да ме къпе.      Закачи едното от менчетата на веригата над огнището, запали огъня и докато чакахме да се стопли водата приготви едно голямо бяло корито, разтвори някаква кал с вода и сложи сапун на един стол. Аме че беше странен този сапун. Не пускаше пяна, като този в къщи и миришеше на лошо. Най после водата се стопли, аз седнах в коритото и къпането започна...      Целият под беше в кал, а аз бях с омазана с тинята коса и продължавах да плискам в коритото, неспирайки да бърборя: -         Бабо, ти откъде го вземаш този кален шампоан, мама ми мие косата с шампоан”Елана”? -         Престани да разплискваш водата – гълчеше ме баба – Какъв шампоан, това е хума, с нея на село си мием косите. -         Но това е кал – продължавах да упорствам аз. Ти вместо да ме измиеш, ме окаля цялата. -         Ще видиш колко хубава ще стане косата ти като изсъхне – решейки ме с един особен гребен, обясняваше баба Станка, оставяйки ме в пълно неведение, как след като си се омазал с тая кал, може да се считаш за изкъпан.     Накрая голямото къпане приключи. Баба ме уви в хавлията и ме сложи на леглото. -         Я, имаме си чисто момиченце – усмихна се дядо Иван, като влезе в стаята. -         Внимавай къде стапвъш, че цялата соба е окаляна от малката. Не спря да се върти и да плиска вода наляво и надясно- предупреди баба.     Още не изрекла последите думи и дядо се подхлъзна и се строполи на пода. Аме, че беше смешен, сега и той стана целия в кал, но нали е голям, сигурно ще трябват три менчета с вода, за да може баба да го окъпе. -         Стига си се смяла, само поразии правиш – нахока ме баба. На нея хич не и беше смешно. Вдигна дядо от пода и хукна да му носи други дрехи, да се преоблече.     Естествено и на мен ми поизчезна ентусиазма, защото си помислих, ако това се счита за беля, то тя ще да е доста голяма и довечера със сигурност ще дойде вампирът.     Целият ден бях най-послушното дете на света. Ходех неотлъчно до баба, правех каквото ми каже, даже копривената каша си изядох, цялата. Вампирът със сигурност ще размисли. Няма да ме вземе. Дядо изобщо не ми се разсърди. Не, няма да ме вземе...    

за добрите спомени за баба и дядо! Колко са мили баба и дядо! С каква нежност и топлота в погледите им винаги се четеше за нас. Как да не ги обичаш, като те даваха цялото си сърце и душа за нас. Жалко, че чак като пораснем осъзнаваме, колко са били добри и внимателни за нас. Поздрав за разказчето Мак....

Много се смях, добре си го описала. Напомни ми едно мое приключение през 60-те в едно село, Чирпанско, където леля ме заведе на гости при свекърва си. Там всички бяха седнали върху възглавници на пода около една кръгла маса с малки крачета и ядяха нещо от една огромна тава, сложена в центъра й. Аз не исках да ям от обща чиния и настоявах за супа, второ и десерт:))) Леля ме майтапеше и викаше те софиянките са глезанки. Накрая намериха някаква купа и ми дадоха от нещото, което така и не можах да определя какво е, но бе много вкусно. Бях си занесла прожекционен апарат с детски филмчета и след вечерята събрах всички деца от махалата да им прожектирам филмчета. Те за пръв път виждаха такова нещо и бях атракцията на селото. На следващата сутрин ми текна кръв от носа, но мивка нямаше. Пратиха ме на бунара в селския им двор за животни. Там дълго се борих се с една кофа, напълня я как да с вода, ама зор до като я изкарам нагоре пълна. Това упражнение го правих няколко пъти и тамън се справих, когато от обора излезе черния им бик и се запъти право към мен. Хвърлих кофата и дим да ме няма. Нощницата ми бе цялата в кръв от носа ми и бика сигурно за това ме подгони. Бре като ревнах...искам си в къщи, леля едвам успя да ме успокои и измие с нещо което миришеше странно. Такива ми ти работи, сега в селата е по-култивирано, няма нищо общо с онова време.

И моите преживявания с баба и дядо бяха едни от най-хубавите и незабравими в детството ми, Майче! Винаги и с умиление чета подобно четиво от миналото! Поздрави!

Много хубаво разказваш, като същинска писателка...
Честно казано, аз не помня никакви вампири и тем подобни... Навярно не съм правил белИ...

Спомените ни връхлитат изведнъж. По повод на мирис лъхнал ни от нищото, по повод на птича песен, слънчев лъч, снимка, израз, сън... Трогателно е. Мило. И малко тъжно.
Поздрави, Маки. Запази в сърцето си баба,дядо, къщата, стаите, вампирите:):)

С бабите ни свързват едни от най-милите спомени. Хубав разказ си написала, обичен!

само че ние живеехме до реката и ме къпеха направо в нея...
топла усмивка и прегръдка за тебу от брега на реката..

Толкова топла обич носи този разказ! Мило ми стана - "калният шампоан", страшният "вампир" с ей такива очи ... момиченцето, Някога...
Поздрав, Мая! :)

все едно това бях аз...Оджака, огнището, къщата от кирпич - другата, де, одаята с креватите, сламенника, радиоточката, хумата...Спомени, спомени...Голяма придобивка си беше радиоточката. Включеше ли се местният радиовъзел - всичко живо спира работа и слуша в захлас, ще събщят нещо важно.:))
Смях се, четейки те и съм благодарна, че ме направи съпричастна на частица от детството ти!
Прегръдка и топла нощ, миличка!<3

Чудех се от какво ли се плашат сега децата, като се забавляват с 3D "Академия за таласъми" :)
http://www.youtube.com/watch?v=0Gr-8smdEA0

Много ми стана топличко от твоя разказ, събуди спомени, преживявания. Толкова хубаво си го описала! Позната обстановка и много мила. При нас на село нямаше вампири, но имаше един дядоТорбалан, та знам какво е да се стараеш да бъдеш добричка:) Сега се питам обаче, защо ли са им лоши деца на тия вампири и торбалановци?!
С удоволствие прочетох!

Направо ме принесе при тая твоя баба:) И аз така виждах чудовища и сенки навсякъде, но никое не посмя да ме вземе :)

Ах, ти малко палаво дяволенце:))))) Но добричко дяволенце - теленце:)) Какви прекрасни спомени имаш... и ми припомни и мои спомени като дете, кога бях на гости на баба и дядо...
А това миене с хума - беше закон и при мен:)) А другата баба поливаше косата ми с оцет:))))

всеки миг неволно се съпреживява, а изказът - толкова образен,
че героите оживяват като на филм... Това си е писателска дарба...
Поздравления, мила !

Забавно, мило, очарователно!
Прегръдки!

На страха... винтовете са големи:)))

за любимите ни хора..и когато неволно изплуват някои смешни сценки от техните ,,скечове"-се смея със глас и започвам да разказвам на децата..после ставам тъжна..и плача.Баба ми и дядо ми бяха като Стоянка Мутафова и Парцалев-извор на смях до сълзи!!караха се и си правеха номера,а ние с брат ми се търкаляхме от смях..
Сега е пусто.нямам сили да си ходя до село.Заключена е..пътната врата.Вече три години откак почина и майка ми,а още не мога да отида на гроба и.
живея с илюзията..че тя е още там,на село..че къщата е пълна..и не мога да отида..нямам смелост да отключа тази заключена пътна врата..

makont - аз бях голям пакостник и ме плашеха с дядо Торбалан. Все не вярвах, че съществува и казвах, че лъжат, докато един ден не дойде за мен... възрастен човек облечен със стари дрехи и на гърба си имаше чувал. Потропа на вратата, баба ми отвори и пита има ли непослушни деца. През това време аз гледах през прозореца и признавам си ерабаплъка ми беше изчезнал. Но баба ми, геройски ме защити. Изгони го най-безцеремонно макар, че той напираше да влезе и да провери за непослушното дете. Били му казали, че има някакво. Баба ми не само, че не го пусна, ами се развика, че детето било много послушно и да ходи другаде да си пълни чувала с непослушни деца. От тогава взеха да ми викат бабиния Ицко, защото аз съм се бил скрил, а тя ме е защитила. Докато беше жива винаги чувствувах сигурност около нея, че при нужда ще има кой да ме пази... Бог да е прости.
makont - страхотен разказ. С трупането на години, разбираме какво сме има ли и какво сме загубили, безвъзвратно + 1.
Поздрав.
Ицко

добре, че е това писане да ме откъсне за малко от всички декларации по всички членове на всички закони. Ей така ми идва някакво вдъхновение и на един дъх изписвам някакъв си спомен, който натрапчиво се появява точно в този момент, когато ми е най-натоварено и вече се прокрадва отчаянието, че няма да се справя. Радвам се, че се е получило и че те е докоснало. Наистина, това са най-милите спомени, защото само баба и дядо умеят да глезят така, както татко и мама не могат. Усмивки и от мен и весели празници!

там в най-долния край до бунището, където винаги се е разположил един едър вреж тикви. Обаче хумата и днес казват, че е полезна за косата. А ти направо ме разби с твоите преживявания. Защо не ги опишеш. Усмивки от мен и хубави празнични дни!

Ами защото детството е най-чистият период в духовно отношение за всеки от нас. Тогава всяко преживяване е истинско и радостта, и тъгата, и страха. Усещането за обич, особено от баба и дядо е от дъното на душата. А обичта поражда обич. Може би за това спомним ли си за онези дни и в нас се връща онази искенност на възприятията и изпитваме умиление и топли чувства. Усмивки и хубави празнични дни!

И аз минавах за послушна по мойте си критерии, но странно защо възрастните не бяха на същото мнение. И трябваше да балансирам здраво, за да избегна вампирите. Усмивки и весели празници!

обаче няма. Изчезна страхът от вампири, а това е сигурен признак, че сме пораснали и нищо няма да е същото. Добре, че са спомените, за да изпадаме от време навреме в това умиление за прекрасните години на детството. Прегръщам те и ти желая хубави празнични дни!

Обичам тази думичка "ОБИЧ", някак си по-топла ми е от любов. Усмивки от мен и се радвам, ча за малко поне те потопих в атмосферата на детските години. Весели празници!

ние доброволно се окъпвахме в реката наблизо, но после такава караница отнасяхме(а вампирите всичко чуваха). Друго си е в корито и да окаляш целия под. Усмивки и много хубави мигове през празничните дни!

Не знам откъде ме връхлетяха тези спомени, но всички се разчувстваха и се върнаха в детството, а това е добре. Голяма доза искренност за малко винаги освежава. Усмивки и щастие и настроение през задаващите се празници!

на площада пред съвета ще се изкупуват яйца(примерно) или малки агънца... С един сериозен тон и дядо и баба винаги ставаха адски съсредоточени, обмисляйки как да се включат в събитието. Вечер заспивахме почти по светло и единственото развлечение беше музиката от радиоточката. Но така хубаво миришеше всичко... Усмивки, щастлива съм, че те върнах и теб в онези хубави времена, когато бяхме деца и светът беше предимно вълшебен. Хубави празнични дни!

а човек който не се страхува от нищо... Не ми се мисли! Сега можеш да ги стреснеш, ако за няколко часа им отнемеш достъпа до компютъра, това си е страшничко. Усмивки от мен и много настроение през празничните дни!

Торбалан някак си не ми беше страшен, много спекулираха с него. Но вампирите бяха някакви загадъчни същества, за които много радко се говореше и никога пред нас, малките. Но ние с тези остри ушички...и чул, недочул, вече в съзнанието ти се е загнездил огромният страх, и започваха импровизациите. Усмивки, радвам се, че те върнах в детството. Весели празници, ако няма слънце, слънчево на душата да ти е!

та ние сме добрички, милички, хрисими същества. Дори и белите ни са благородни. А това с чудовищата, просто сме с по-развинтено въображение. И при теб го виждам, това дава отражение и днес във възприятията ни на света. Можеш винаги да приемеш и възпроизведеш по няколко начина всяко събитие. Усмивки и много слънчице, настроение и пътувания(ако може, ти обичаш) през празничните дни!

С хумата някак си свикнах. С оцет също са ме третирали, но най-мразех онази процедура с яйцето, за гъста коса. После три дни миришех на пиле. Усмивки, слънчево момиче и мноого настроение през празничните дни!

Тъп и скучен счети, а ти как ме изласка. Честно, харесва ми, сега съм вирнала главица и съм се надула като детски балон. Благодаря, ако трябва да бъдем сериозни, просто всред многото работа ей така ми идва вдъхновението. Това е защитна реакция, за да не умра, защото последните дни бях подложена на такова напрежение, като робот. Като го написах и някак си ми олекна. Прегръщам те и ти желая много обич, усмивки и радост през идващите празнични дни!

Надявам се да е било мило, защото всичко свързано с детството предизвиква предимно умиление в нас. Усмивки от мен и много хубави празнични дни!

Как ме разсмя с твоя коментар. Както винаги лаконично и право в целта. Усмивки от мен, поздрави на морето и много слънчице и настроение през идващите празнични дни!

нали първата ти реакция, като си спомниш нещо от детството е умиление и усмивка. После идва тъгата, че това никога няма да се върне. Моля те, пропускай втората част, отдай се на първата. Прегръщам те и ти желая много слънчице и весело изкарване на празниците!

Честно и с мен се опитаха да спекулират, един съсед уж беше торбалан, но аз нали съм хитруша, го разпознах по торбата и от тогава Торбалан ми падна в очите. Но вампирте, за тях само се подочуваше нещичко оттук оттам, а нали знаеш, неизвестността е най-страшна. Радвам се, че те усмихнах и ти изпращам още усмивки с пожелание за много настроение и весело изкарване на празниците.

Споделила си толкова образно мил спомен от детството. Била си щастлива - имала си баба и дядо.
Продължавай да ни разказваш твоите реални приказки, толкова много обич има в тях.

Прегръщам те!!

За да ни зарадваш, да ни стане приятно, забавно, носталгично, обично, любовно, вампирясало и какво ли още не :)))
Ех, баби...
Помислих, че някоя данъчна декларация те е погълнала в безкрайността си.. ;)
Усмивки от мен и хубави почивни дни!

Ати, толкова сме смешни и същевременно истински и откровени като деца. Както се казва, на гола кука могат да ни хванат. И това доверие, тази ярка разграничителна линия между доброто и злото. Мисля си, че за това трябва да се пише, дори и по този развлекателен начин. Много се радвам, че ти хареса. Ценя твоето мнение. Усмивки, Ати! Много слънце и чудесни мигове в предстоящите празнични дни.

на какво ли не, по няколко пъти. Вече очаквам и гръдна обиколка, изследвания за васерман и кръвна група да ни накарат да декларираме, и всичко това в един невъзможен срок с глоба от минимум 500 лева. Кажи ми, при всичката тази лудост, как изобщо ми дойде вдъновението. Единственото обяснение е, че търся спасение. За минитука само, но да напиша някоя и друга щуротия тук и ми олеква. И пак се захващам с декларирането, та ми пращят ушите. Усмивки и весели празници, много слънчице, обич, настроение!

Ужас ти казвам. А, трябва и малко развинтено въображение, подочуто от тук и там и си готов. Обаче пък бях най-доброто дете на света. Дори им говорих на тези очи, умилостивявах ги. И да ти кажа, схващаха. Малко любезност, малко послъгване, че си най-добричкото дяволе в цялата околия и минава номера. Не ме взеха. Усмивки и много хубаво изкарване на празничните дни!

какви ярки спомени пазиш, Мая - мило и малко тъжно ми стана. Винаги съм имала проблем със столовете и закачалките в тъмното, ужасни чудовища ти казвам.

ти нямаш ли имен ден през май?...
Хубави празнични дни и благоприятен месец!...

Добре, че бяха бабите да ни пазят. Усмивки Доре, много слънчице и настроение през май!

нали приключих с миналата година и вече и аз съм като хората в 2014. Усмивки и спорен и слънчев май!

Здраве и светлина!...

http://www.imenata.com/name-view-2987.html
"Мая - значение, произход и имен ден

велика (от лат. maja - велик воин). В гръцката митология Мая е най-голямата от Плеядите (седемте дъщери на титана Атлас). Тяхната красота покорила ловеца Орион и той започнал да ги преследва, докато над тях не се смилил Зевс и не ги превърнал в звезди. Самият Орион също се прeобразил и всяка нощ продължава преследването си. Същата тази Мая е майката на бога-вестител Хермес. В римската митология това е името на богинята на земята, на която е кръстен месец май. В будистките летописи Мая е името на индийска царица, която сънувала ,че бял слон се вселява в нея. 9 месеца по-късно се родил синът й, принц Сидхарта, останал в историята като Буда ("просветения"). А вие си мислехте, че само християните имат непорочно зачатие :). Маорите също използват това име със значение "храбър воин". Според народния календар Мая празнува имен ден на 1 май."

Е, ако не се всели бял слон в мен, поне черен да опитомя. Усмивки и много ти благодаря още веднъж!

а ти, Майче си ни поднесла още по-чудни мили спомени:)
Честит имен ден, весели празници и прегръдки от мен! :)

Усмивки Ади, много слънчево настроение и за теб през целия май!

Усмивки, носталгия и преплетени мои спомени със сегашната действителност на Мишел.:)
Аз нямам село - открих селото на татко в Гърция миналото лято.
Израснала съм в ГРАДА на персийски килими и кристални полилеи и огледала /това беше преди да тръгна на училище и после всяка ваканция/.
У нас, пак в град не беше така луксозно, но това съм описала в едни детски спомени, които като ги принтирах за Мишел станаха 3 папки!:).
И аз бях послушно и добро дете, дори много.
Спях с едната ми леля в една красива като бонбониера стая.
Вечер тя ми четеше приказки, а после ми разказваше /като загасеше лампата/ за КАРАКОНДЖУРИ /точно за такива!:)/ и мен ме дострашаваше малко, въпреки че уличната лампата светеше в стаята.
Това ми даваше повод да искам да спя в нейното легло:). "Хитрушка" ми казваше леля и отгръщаше завивката си.
Сега Мишел знае, че има 10 Божи заповеди, които не трябва да нарушаваме /е, не съм й ги казала всичките, има време/.
Последният ми спомен от това, че тя се старае да спазва 4 заповеди, толкова съм й казала е от Великден.
Най-напред тя си избра яйце, после майка й, татко й, накрая аз.
Моето яйце излезе победител и тя се натъжи.
Купила съм й едно много красиво изписано дървено яйце и й го донесох, за да е победителка.
Тя ме погледна и ми каза -" Не е честно! А Божиите заповеди, баби?"
Аз се смутих, но се и зарадвах, че нещо съм посяла в душицата й.
Та така - вампири, таласъми, КАРАКОНДЖУРИ и Божии заповеди.
Много се оплеснах, но си такава сладкодумница, че всяка твоя дума предизвиква у мен поне няколко:))).

Щастлив, красив и усмихнат май, Майче!

Прегръщам те с благодарност!

Когато ми е много трудно, винаги съзнанието ми ме връща в някаква случка от онези години. И отново се включвам в действителността успокоена и по-силна. Радвам се, че те разчувствах, това са мили спомени и никога не тежат. Усмивки и много настроение в прекрасния май!

или за приказки пред внуците... :)
Преди няколко години ти предрекох, че ще вземеш да пишеш все по-хубаво и по-хубаво... и става, става. ;)

Поздрави от Пирин, Маюшка!

Детски незабравимости!Повече съм ги обичала от истинските родители.
Поздравление за разказа.
Хубав месец май,твоя съименник!

вече рядко се пишат такива разкази от миналото.
адски ми харесва как разказваш, упойващо.

...върна и мен в детството. Само че вампирът в моето си беше реален. Беше един пияница, целият обраснал и мръсен и баба ни казваше да бягаме от него, че е вампирин.

Усмивки и благодаря за предсказанието, не знам дали се получава по-хубаво, но винаги е от сърце и ме спасява. Писането ми е едно малко бягство от реалността. Хубави празници!

винаги ни глезеха повече и винаги намираха начин да ни покажат, че по някакъв начин сме изключителни, дори и когато бяхме непослушни. Хубав май и за теб и весели празници!

Обичам ми правиш комплименти и се радвам, че ти харесва. Много усмивки от мен и слънчево настроение праз празничните дни!

От реални хора не се страхувах, обаче онова тайнственото, което нямаше обяснение, което те гледаше отвсякъде и всяваше неистов ужас, това бе моя страх. Усмивки от мен, радвам се, че те върнах за малко в детството, защото е прекрасно да си спомняме онези красиви и безгрижни мигове, дори с всичките им вампири. Весели празници!

Страхотна разказвачка си! И събуждаш един красив спомен от онова време, когато бабите ни къпеха в корита :). Аз си спомням как плискахме с коритото навън в топло време, а в студеното се къпехме на бойлер с дърва. Когато човек се обърне назад, вижда обичта с която бабите и дядовците ни са се грижили за нас.
Аз също съм израснала в малък град и някои от тези преживявания, които описваш не съм се докосвала до тях. Но виж сега се връщаме към тях чрез живота, който живеем на Балкана :). И ние е хубаво.
Поздрави!

Толкова е хубаво в Балкана. Спомням си твои постинги, дори няма тог, но пак намирате начин да се справята и да се чувствате добре. Това е начин да се върнем към себе си. Усмивки от мен!