С прехода от есен към зима в едно с настроението на униние и сивота от надвисналите облаци, нераждащи сняг, се наслоява и чувството за тежест. Тъжната сладост на самотата завзема душите ни и осиротели откъм крила, търсим начин да излезем в светлото.
  А толкова е просто. Толкова е лесно. Трябва да сложим дебелото зимно яке, туристическите обувки и да... се качим на колата, за да отидем на Витоша.
  Ето тук ми се срина цялата логика. Ами най-нормалната реакция беше да си направим един преход, примерно от Княжево до Златните мостове, а не да яхваме железния змей, но това е твърде голям героизъм за заседналия ни начин на живот.     
  Самият факт, че в събота се изчегъртахме от в къщи и отидохме на Витоша ми струваше юнашко мрънкане(без да ставам досадна), няколко разчувстващи слова, купища нежни погледи, три целувки и... победа. Естествено с уговорката още едно приятелско семейство да дойде с нас.
  Спряхме се в местността Боерица, на 1700 метра надморска височина, в подножието на връх Черната скала.



  Това е хижа Боерица, кротнала се под изтеглените към небето върхове на смърчовете, в своето величествено уединение. Изоставена, безстопанствена, красивата хижа пръскаше самота, потънала в спомените си, когато тук е кипял живот, ехтели са смях и планинарски песни.
  Странно, но съвсем близо до нея малката хижа работеше. Това е "Борова гора", кокетна и прибрана, неочаквано тя се оказа готова да поеме остатъците от нашия ентусиазъм.



  Когато отиваш в планината трябва да си носиш задължително две неща, усмивката и....винце, за сгряване или, ако не ти стига усмивка, да я придобиеш.
  Както си пише по дебелите книги, момченцата заседнаха на по чашка в хижата, пък ние жените поехме по пътеката към Кумата и Конярника. В края на крайщата всяка малка екскурзия си е едно голямо начинание.



  От лявата страна на пътя е есен. Слънцето успява да пробие между стволвете на величествените борве и правейки закачливи пътечки светлина, ни мамеше да поемем по пътя на есента.
  Но ние си избрахме пътя на зимата. Зимния завой, и минаваш в нейното царство.



  Ослепителна белота! Снегът и слънцето се заиграваха с нас, заслепявайки очите ни с диамантени проблясъци. Красивите морени, каменните реки на незабравата.



...и едно самотно пиле, което не фокусирах добре, не знам кой беше по врътлив, аз или красивата птичка.



Отминахме хижа Кумата


(тази снимка не е моя, личи си по количеството сняг и естествено по качеството на изображението, аз нещо съм скарана с фотографията).
  Не достигнахме конярника. Задуха силен вятър. А и мисля, че гледката на изоставените съоръжения нямаше да ни е по сърце. Природата си отвоюва своето, под изоставените писти със сигурност поникват растения и планината започва да възвръща своята територия, превръщайки пистата полека лека отново в гора.
  След разходката, заредени от това място на чистота и святост, наситени на пространство и въздух, отморихме в хижата и поехме пътя към София.

  И ето, толкова ентусиазирана, като се развъртях в къщи и спретнах....



ами време е вече.  В нашия дом е традиция  в началото на декември да накиприм елхата, а липсата на сняг замених с чудесен ябълков сладкиш с канела, орехи, масло, бисквитки и разбира се сняг( е, пудра захар). Ах, този дъх на канела.....

е винено усмихнато и уютно покрай камината....Поздрав за разходката Мак....

Хубава разходка, добре те е заредила, че даже и сладкиш си успяла да направиш, пък и елхичка да наредиш. Еваларка:)))

Ох, каква приказка! Накъде да се обърна - отвсякъде ме гледа красота, топлина, уют - а още е само 1 декември?! Червеното винце в двуликата есенно-зимна планина, повратливата птичка на заскрежената морена, блестящата елха, излязла сякаш от коледна картичка, тази нежна/снежна/безбрежна зимна песничка...и ябълковият сладкиш с канела, орехи, бисквитки, масло - и естествено сняг от пудра захар. Ох, как ти завидях за него....пък вечер е, пък съм уморена от първия / и естествено най-дълъг работен ден/...ами...ще се моля да остане някое излишно крайче от сладкиша...А ако речеш да ми го донесеш лично, ще те почерпя с парче печена бяла тиква…естествено също със сняг - обилно!
Благодаря ти, мила Майче! Твоите постинги винаги ме карат не часове, дни наред след това да се усмихвам - ще взема да си ги колекционирам - за запас от хубаво настроение! Благодаря ти! Усмивки през новата работна седмица /е, за тебе няма да е проблем - така добре си се заредила!/ Прегръдка с обич!

Разкошна разходка!И със снимките - интересно ни я разказваш!Сред природата е чудесно ,а със семейството и приятелите - незабравим спомен!Презареждането гарантирано:)
Елхичка и сладкишчето също много ми харесаха!Почерпих се - с малко повече въображение и аромат на канела:)
Поздрави!Хубава вечер и усмивки!:))

Много хубаво разказваш, Мая! Като че ли и аз бях там, заедно с вас...:))

Красота, уют и и истинско празнично настроение... Поздрави! :)))

за тази канелена сладост? ;-)

Толкова ми хареса разходката с вас! Стана ми хубаво и празнично и от споделеното, и от хубавата музика, и от красивата елха и сладкиш. Усещане за приближаващи празници, за домашен уют и очакване на нещо светло. Настроение отвсякъде! Благодаря ти! Успя да ме измъкнеш от лапите на едно малко подтиснато настроение дължащо се на мрачните есенни дни:) Хубава вечер и празничност в дома ти!
P.S. Рецептата за сладкиша, и аз те моля:)))

Разкошно замириса на канела! :)

Мрън, врън, ама изкарах една разходка. После ошетах цялата къща, като малко булдозерче бях, и сладкиш врътнах. Изобщо, връзката с природата сме я скъсали нещо. Усмивки от мен и хубава седмица!

имах нжда, разбираш ли. На мен малко ми трябва и зареждам батериите на макс. Обожавам да се разхождам в планината, но милото не е голям фен, но като си навия на пръста нещо, никой не може да ми устои. Усмивки!

аз пръскам заряд. Сега ще съм като пружинка две седмици. А и време е вече да се настроим празнично, човек в очакване е в най-дейната си форма. Спретвай се и ти, страхотно е. А за сладкиша, готова съм да го споделя, само трябва да се срещнем някъде, някога. Аз обожавам в събота или неделя да правя нещичко. Прегръдки!

но ако някога, някъде се срещнем с удоволствие ще направя. Сега е време за канелени сладкиши, меденки и шоколадови сърчица. Усмивки и хубава седмица от мен!

Щом си го почувствала така, значи съм постигнала целта си. Усмивки, Валеска. Много слънчице и сняг, разбира се! Усмивки!

открих нова правопропорционална зависимост. Виж калка малко е нужно. Усмивки и спорна седмица!

Красиво споделено и уютно!
Усмихната седмица!

Добре си се разходила... И снимките са хубави, и песента...
Приятна вечер!...

1. Първа стъпка: Продукти: 3 ябълки, 2 с.л. канела, 1 ч.ч. захар, 1 ч.ч. орехи. Ябълките на дребно нарязани/просто защото аз не обичам рендени/, всичко това се обърква и чака. 2. Втора стъпка: 1 пакет масло и 1 пакет чаени бисквити "Роден край" на "Престиж". В една тава на котлона лекичко разтопяваш маслото. Отгоре се начупват бисквитите на едри парчета. Върху тях се слага плънката от стъпка 1. Това всичкото чака стъпка 3. Продукти: 6 яйца/може и с 4, но аз правя голяма тава/; 2 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. захар, 1ч.ч. прясно мляко; 1 ванилия/може лимон/; 1 пакет бакпулвер/аз добавям и половин чаена лъжичка сода, за по сигурно/. Първо се разбиват жълтъците със захарта, добавя се прясното мляко, ванилията, брашното, разбъркано с бакпулвера и содата. Накрая се добавят разбитите на сняг белтъци и се пече около 40 минути в началото на 180 градуса, след това на 150. С клечица се пробва дали се е опекло. След като се опече поизстинало се обръща. Винаги има залепнало по дъното, но аз го очегъртвам и го натрошавам отгоре върху сладкиша. Накрая с една тънка метална цедка/за да няма бучки/ поръсвам с пудра захар. Невероятно вкусно е. Пробвайте, става за 10 минути. Успех и ще чакам отзиви!

за топлина, за трепетно очакване и споделяне. Трябва да се подготвим за това, да се настроим положително. Рецептата я написах в отговор на коментара на Бръмч, ако нещо не ти е ясно, питай. Имай в предвид, че аз винаги импровизирам, ако нямам прясно мляко, слагам кисело, примерно. Прегръщам те!

обич и много топлина. Пожелавам ти ги от сърце. Усмивки!

на нацупени дни - напред към хубостта на природата! :) Чудно презареждане, Майче, голямо браво на Вас! Прекрасни снимки, топли думи, радостни мигове - пълни с живот! Поздрави, чета те с широка приятелска усмивка ( отново! ), потопена в уханието на канела и коледна празничност! Прегръдка! :)

някой избран от нея я прави майка. Тогава тя започва де се чувства жена. Още двадесетина години и тя постепенно се превръща в човек, което означава, че тя вече е и умна, на нея може да се разчита. Не всички обаче се достигат до този последен, върхов етап при жените. Той се констатира от специалистите по това, как прекарва тя свободното си време. Ако качи един влак - до гарата вече има метро - и отиде в посока на Мездра или пък на Карлово или пък към Ихтиман, а може и към Станянци - това доказва, че последният етап на помъдряване при нея вече е факт. Ако отиде обаче със средношколките на Витоша, още мнооооооооого години трябва да минат.........

харесвал планината. Сигурно е вродено по родословие (корените ми са балканджийски - от Стара Планина). Лошото е, че съм роден и израсъл в равнината - Дунавската хълмиста равнина. Винаги съм завиждал на тези, които като се събудят и имат пред очите си планината. Това е едно зареждане дори и да не отидеш до нея - достатъчно е само очите ти да се докоснат до тази гледка! Прекрасно написано и когато го чета съпреживявам тези мигове на досег с величествената природа.
Благодаря за удоволствието да се докосна до тази магия наречена планина!

"Ето сняг вали, почват зимните игри" :). Когато от малък някой е заобичал планината, обича я цял живот. Сезона няма значение, но зимата безспорно е много красива. +1
Ицко

Благодаря ти makont !

Уют е нещото, което цял живот се опитвам да създавам, но то е нещо което не се постига еднократно и край. Трябва да се повтаря усилието, пак, и пак, и пак. Хубав и усмихнат вторник!

иначе как ще усетим тази красота. Поздрави и от мен!

Това винаги е търсеното и достатъчно удовлетворение от всичките драсканици, които поствам тук. Още усмивки от мен и успешен и спокоен ден!

Невероятни критерии, които аз не мога и не искам да удовлетворя. Имам си свои и на хората с които живея. Там съм намерила своята реализация и повярвайте ми, радвам се на цялото им уважение. Поздрави!

но толкова рядко го правим. И не е липсата на време, просто въпрос на приоритети и организация. Поздрави и усмихнат ден!

Май е било по-добре отколкото в мола.:):):)
Бяла свежест, тишина, волност в душата и...мирис на канела...:):):)
Поздрави,Маки. Да съхраниш за през цялата седмица удоволствието от разходката.

Там можеш да възвърнеш ефективността си, да напълниш емоционалното си резервоарче за седмици напред. Ех, този сняг, как го чакаме, как ни връща в детството и сякаш ти идва да грабнеш шейната и хайде на пързалката. Усмивки и хубав ден!

очевидно ти е подействало добре моето писание и лаконичният ти коментар го доказва. Усмивки!

Всъщност аз не обичам моловете, направо свят ми се завива от толкова хора, суетня и шум. Фенка съм на малките, потайни магазинчета, където индивидуалният подход към клиента направо вдига качеството на предлаганите продукти и те кара да се чувстваш специален. Усмивки и хубав ден!

Божествена приказка...
Поздрави от Родопите!

Вълшебница си, Маичка! Умееш да предаваш позитивното върху хората. Поздрави и нека има още много такива приказки!
<3
https://www.youtube.com/watch?v=UIrZzOGnOX8

и Витоша си е красива, просто не се организираме добре и редовно да се насладим на тази прелест, съчетано с почивка и наслада за душата. Поздрави и от мен!

но тъй като го правим толкова рядко, го чувстваме приказно. Всъщност предадох/опитах се да предам/ емиция и се радвам, чер си я почувствала като приказка. Усмивки и благодаря за страхотния поздрав!

Чакам с нетърпение бялата покривка на снега да покрие безкрайния клепоч. Направо си мечтая за този момент - да се разходя в Кайлъка, снегът да скърца под обувките, студът да щипе и накрая чаша топъл шоколад в някое кафене...

коледния дух, уютно е. Нека ви е пълен декември, МаЯ!:)

( сподели как качваш клипчета, при мен от година излиза "невалиден адрес на клип")

когато навали и направо ми идва да полетя. Честно, като разхождам кученцата в парка и минавам винаги по неутъпкания сняг, голямо удоволствие. Хубави декемврийски дни на теб, очакване с настроение и сбъдване! Усмивки!

обичам го. А за клипчетата и аз брах ядове като теб. Едни се качват, други не искат. Никаква логика. Що литература изчетох и пак не ще. Тогава, завзирах се буква по буква в линковете, за да видя каква е разликата между тези, които не ги отхвърля и тези, които не искат и дават бележка: Невалиден адрес на клип. И открих. Тези, които можем да качваме започват с http, а тези, които не може започват с https. Забележи това "s", ами махнах го на ръка и клипчето става. Опитай, трябва да се получи. Усмивки и настроение от мен!

Ще опитам! Дано е хубав четвъртъкът!

Презареждане за очакването,когато домовете ще се препълнят
от смях,от всяко ъгълче,пропит с дъх на канела и сладко безвремие ;)
Поздрави,Майче!

Поразходих се откъм другия край на Витоша. :)
Като си помисля, че всичките стари хижи са изграждани с труда на софиянци, че за Алеко са носени камъни в раниците. И сега стоят ненужни или "приватизирани" от разни тъпи алчни боклуци, сърцето ме боли!
Весели и топли празници, Мая!

Ти си един подарък, ама с голяма панделка и ухание! Ухание на радост и усмивки!
Тъкмо се бях натъжила, че ми липсва природата и особено тихите разходки по пътечките, покрай хижите и прегръдките на гората. Ето - пак ми поднасяш, макар и виртуално, всичко това, което обичам!
Чудничко! И след това си направила сладкиш, чийто аромат усещам осезаемо :))
Пожелавам ти прекрасен уикенд, който да си балансираш счетоводно с остатък - тоест - да има повече за душата в стила и на Мечо Пух: "колкото повече (хубавинки), толкова повече!"
Прегръдки :)

С твоята сладка самоирония и тънък хумор си направо като душевен пристан :) Поздрави! Хубаво е да се завърнеш във виртуалния си дом :)

Разходих се с най-голямо удоволствие с теб по места, които от доста време не съм обикаляла.
Сътворила си истинска приказка в типичния твой стил.
Предаде ми настроение и усещане за празници на фона на кишавото и плешиво време навън.
Благодаря ти!
Поздрави и усмивки!

Луд умора няма:)))/ шегичка/
А винцето прави чудеса, по- големи от коледните!

все пак се очаква свръхнаситеност на емоционални преживявания по празниците и трябва да имаме сили да ги понесем. Какво по добро от това, да се настроим предварително и да започнем с усмивките! А сладкиша с канела е за разкош.

Значи и ти щъкаш из Витоша, опразваш "чашата", за да я напълним пак, надявам се с положителни преживявания. А за хижите, наистина тъжна картинка. Толкова разсипия и безхаберие. А е толкова хубаво, в гората, въздух, красота и едно топло местенце с чай... Ето Боерица не работи, а има вид на поддържана или поне не е разсипана външно. И аз се питам защо, въпреки, че всички знаем отговора. Това е, остава на сърце да е широко и да намерим начин да се наслаждаваме на планината, независимо от опитите да я съсипят. Усмивки от мен и много настроение през празничните дни!

Бени разсмя ме. Радвам се, че те пратих дори за миг горе в планината, да зачервиш бузки от щипещия студ, а после с топъл чай и раздумка пред камината да стоплиш душата. И парче от сладкиша, разбира се, то без сладичко закъде сме. Сега спирам, че пак подхващам балансирането между дебита и кредита, като, естествено внимавам да е в полза на настроението и приятните емоци. Прегръдки!

Хубаво е да се завърнеш и аз те чакам, ето, сладкиш съм ти спретнала, елхата е готова и цял чувал с усмивки. Сега от мен пожелание за спорна и лека работа, защото знам какъв е момента, но още малко ни остава, после празници и трябва да ги изживеем пълноценно за да имаме сили после... ти си знаеш. Прегръщам те горещо!

Усмихнати ви искам и в настроение. Кога, ако не сега и тук. Прегръщам те и ти изпращам усмивки със захар, усмивки с канела и целувки, бели и хрупкави, топли, топли...

Всъщност бяхме на проучване, малкият син навършва пълнолетие и искаше да си спретне купон, но да не е в къщи, да не е в кръчма, да не е в някой бар/нали част от дечурлигата не са навършили 18/ и при тази задача с много неизвестни ми хрумна да ги пратя в планината в една хижа. Гора и дивотия, да си щуреят на воля. Трябва да ти кажа, че пожънах успех с тази идея. В събота ги стоварихме с колите, в неделя си ги прибрахме. В промеждутъка, те са били щастливи, спретнали са страхотен купон, завързали са здрави приятелства с другата група тинейджъри (планината сбира, не разделя) и с една група банкери. Песни и танци на народите до зори. Всичките ми притеснения относно битовите условия се разсеяха от тяхната възторженост след връщането им. Не съм сгрешила, значи. Прегръщам те и аз ти пратих планина, ти метни малко море, независимо че е зима, в сърцето винаги има място.

И презаредих батериите ... Ще ми бъде достатъчно до Коледа!
Обичам планината! Витоша е толкова близо и два пъти повече - далеч като готовност "да се изчегъртаме" от домовете си ... Хубаво е когато го направим! И на мен се случва понякога... :)
Усмихнат ден, Майче! Прегръдка с благодарност за разходката и споделените усещания!

А за сладкиша, опитай, страхотен е и ефектен. В къщи често го правя, защото става бързо и пада голямо лапане. Усмивки!