Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
28.07.2014 19:18 -
ВЕСЕЛОТО ГРОБИЩЕ-КОДИРАНА В ЦВЕТНО ВЕЧНОСТ
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16032 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2014 22:51
Прочетен: 16032 Коментари: 47 Гласове:
54
Последна промяна: 28.07.2014 22:51
Отвъд предела на живота, там, където отиваме рано или късно, неотменимо. Напускайки близките си, оставяйки ги потънали в скръб и обременени от всичките светски условности, които налагат прощаването с мъртвите да се превърне в един съсипващ ритуал, с всички последващи го церемонии, които вече надали са ни нужни.
Нима тези, които си отиват са обречени на забрава, нима не мислим непрекъснота за тях и дори сънищата ни изпускат изпарения на отсъствие. Защо и кому е нужно всичко това?
Един своеобразен отговор на тези въпроси е намерен във „Веселото гробище” , една от най-атрактивните дестинации в Румъния. В община Сапанта, която се намира в северния окръг Марамуреш край селцето Сапънца от столетия се погребват покойници от целия окръг и по брой на надгробните паметници гробището заема второ място в света- след Долината на фараоните в Египет.
Без никакво преувеличение – това вероятно са най-жизнерадостните послания, изпратили покойните в отвъдното и напомнящи на живите, че малка доза хумор е от полза дори в най-печалния момент от битието. Неговата уникалност го е превърнала в модерен музей на открито, чрез лъчезарните кръстове които разказват за живота, една невероятна есенция на абстрактното изкуство. Туристи от цял свят идват тук на тълпи, за да видят с очите си, че и смъртта може да е забавна.
Над редиците плътно наредени гробове, в безмълвен шпалир греят изографисаните дървени кръстове с височина от 1.50 до 2 метра, покрити с две малки греди, които се събират нагоре, за да формират островърх покрив. Като застинали в кадър екрани, дървените им тела побират в една единствена сцена целия живот на починалия.
Подобно на гигантски визитки на мъртвите, цветните дърворезби представят техния характер, занимание, мястото им в общността, причините, които са ги отвели в отвъдното. Смъртта дава последен шанс на живота да продължи, макар и завинаги застинал в плътта на дървото.
Уникалният талант на тукашния майстор е открил заместител на сълзите, болката и черното, и го е превърнал в цвят. Портрета на починалия е централно и заобиколен от геометричен дизайн в символични цветове. Балансът на шарките следва първичността на фолклорната символика: жълт за плодородие, червен за страст, зелен за живот, черен за преждевременна смърт. Цветовата схема е ключова за живота на субекта. Ако, например покойника е имал много деца, то дизайна е в жълто.
Някои кръстове са увенчани с бели гълъби, представляващи душата на човека или с черна птица олицетворяваща трагичен или подозрителен край. Фонът е винаги в синьо – цвят на надежда и свобода.
Багрите се съюзяват и върху кръстовете цъфтят цветчета, прецизно изрисувани мотиви избуяват край епитафиите на
овчари, шивачи, миньори или обикновени пияници. Окото се увлича и започва да флиртува с цветовете.
Може би това е единственият гробищен парк на земното кълбо, където посетителите (за опечалените не е много ясно) се усмихват, смеят се, а понякога направо се кикотят от духовитите изречения върху стелите. Принципът „за мъртвите или добро, или нищо" тук е погазен из основи. Авторските комикси изобразяват абсолютно достоверно всички недостатъци на покойния или покойната приживе. Няма значение дали той е бил алкохолик, грубиян, насилник, обикновен простак или пък тя – лека жена или проклета вещица.
Идеята за това шарено погребване и радостно отношение към смъртта е наследството на даките, които вярвали в безсмъртието на душата и че смъртта е само преход към по-добър живот. Те не виждали в смъртта трагичен край, а възможност да се срещнеш с върховния бог Залмоксис.
Основател на това чудо на чудесата е Стан Йон Петраш, който също е погребан тук. Сигурно е бил добър човек, щом неговата епитафия, написана от наследника му в занаята гласи: "Тук почива мъж, който през целия си живот не е причинил никому никаква злина." Първите странни произведения на изкуството се появили в Сапънца през 1930 година, когато местният художник и дърворезбар Петраш започнал да изявява таланта си в селските гробища. Той саморъчно е създал стотици дървени кръстове, резбовани и изографисани в неговия собствен стил, който и днешните майстори следват - макар и шарени, надгробните кръстове са в еднакви цветове, а рисунките са в един и същ наивистичен стил, който почти напълно повтаря действителните случки от живота на скъпите покойници. Патра е автор и на римуваните епитафии на всеки от кръстовете.
Повечето от епитафиите са написани в първо лице на местен ироничен жаргон, отразяващи безстрашното приемане на смъртта и са като послания от мъртвите към живия свят. „Покойният беше ужасен. Добре, че умря.”
„Покойният беше заклет пияница и досадник. Постоянно досаждаше на съседите, докато не го блъсна кола, за радост на цялото село”.
"Когато бях младо момче в селото, обожавах да танцувам под звуците на цигулката. Когато се ожених жена ми вече не ми даваше" пише под кръста с образ на танцуващ мъж.
„Тук лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, вместо нея щях да лежа аз.”
След смъртта му тази дейност поема неговият ученик селският философ и поет Думитру Поп (Dumitru Pop) – продължител на делото и ученик на Петраш.Той се занимава с изработката на барелефи и рисунки от живота на селяните. В ателието на Поп може да се поръча разноцветна паметна плоча като офертите започват от 200 евро.
Патра резбова първия кръст през 1935 година, а до 1960-а шарените паметници във Веселото гробище вече са над 800.
Освен, че румънците печелят световна слава за този шарен отвъден свят с масирана реклама, Веселото гробище е и под егидата на ЮНЕСКО.
Снимките и материалите са от интернет, преработени и допълнени с мой коментари.
Над редиците плътно наредени гробове, в безмълвен шпалир греят изографисаните дървени кръстове с височина от 1.50 до 2 метра, покрити с две малки греди, които се събират нагоре, за да формират островърх покрив. Като застинали в кадър екрани, дървените им тела побират в една единствена сцена целия живот на починалия.
Подобно на гигантски визитки на мъртвите, цветните дърворезби представят техния характер, занимание, мястото им в общността, причините, които са ги отвели в отвъдното. Смъртта дава последен шанс на живота да продължи, макар и завинаги застинал в плътта на дървото.
Уникалният талант на тукашния майстор е открил заместител на сълзите, болката и черното, и го е превърнал в цвят. Портрета на починалия е централно и заобиколен от геометричен дизайн в символични цветове. Балансът на шарките следва първичността на фолклорната символика: жълт за плодородие, червен за страст, зелен за живот, черен за преждевременна смърт. Цветовата схема е ключова за живота на субекта. Ако, например покойника е имал много деца, то дизайна е в жълто.
Някои кръстове са увенчани с бели гълъби, представляващи душата на човека или с черна птица олицетворяваща трагичен или подозрителен край. Фонът е винаги в синьо – цвят на надежда и свобода.
Багрите се съюзяват и върху кръстовете цъфтят цветчета, прецизно изрисувани мотиви избуяват край епитафиите на
овчари, шивачи, миньори или обикновени пияници. Окото се увлича и започва да флиртува с цветовете.
Може би това е единственият гробищен парк на земното кълбо, където посетителите (за опечалените не е много ясно) се усмихват, смеят се, а понякога направо се кикотят от духовитите изречения върху стелите. Принципът „за мъртвите или добро, или нищо" тук е погазен из основи. Авторските комикси изобразяват абсолютно достоверно всички недостатъци на покойния или покойната приживе. Няма значение дали той е бил алкохолик, грубиян, насилник, обикновен простак или пък тя – лека жена или проклета вещица.
Идеята за това шарено погребване и радостно отношение към смъртта е наследството на даките, които вярвали в безсмъртието на душата и че смъртта е само преход към по-добър живот. Те не виждали в смъртта трагичен край, а възможност да се срещнеш с върховния бог Залмоксис.
Основател на това чудо на чудесата е Стан Йон Петраш, който също е погребан тук. Сигурно е бил добър човек, щом неговата епитафия, написана от наследника му в занаята гласи: "Тук почива мъж, който през целия си живот не е причинил никому никаква злина." Първите странни произведения на изкуството се появили в Сапънца през 1930 година, когато местният художник и дърворезбар Петраш започнал да изявява таланта си в селските гробища. Той саморъчно е създал стотици дървени кръстове, резбовани и изографисани в неговия собствен стил, който и днешните майстори следват - макар и шарени, надгробните кръстове са в еднакви цветове, а рисунките са в един и същ наивистичен стил, който почти напълно повтаря действителните случки от живота на скъпите покойници. Патра е автор и на римуваните епитафии на всеки от кръстовете.
Повечето от епитафиите са написани в първо лице на местен ироничен жаргон, отразяващи безстрашното приемане на смъртта и са като послания от мъртвите към живия свят. „Покойният беше ужасен. Добре, че умря.”
„Покойният беше заклет пияница и досадник. Постоянно досаждаше на съседите, докато не го блъсна кола, за радост на цялото село”.
"Когато бях младо момче в селото, обожавах да танцувам под звуците на цигулката. Когато се ожених жена ми вече не ми даваше" пише под кръста с образ на танцуващ мъж.
„Тук лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, вместо нея щях да лежа аз.”
След смъртта му тази дейност поема неговият ученик селският философ и поет Думитру Поп (Dumitru Pop) – продължител на делото и ученик на Петраш.Той се занимава с изработката на барелефи и рисунки от живота на селяните. В ателието на Поп може да се поръча разноцветна паметна плоча като офертите започват от 200 евро.
Патра резбова първия кръст през 1935 година, а до 1960-а шарените паметници във Веселото гробище вече са над 800.
Освен, че румънците печелят световна слава за този шарен отвъден свят с масирана реклама, Веселото гробище е и под егидата на ЮНЕСКО.
Снимките и материалите са от интернет, преработени и допълнени с мой коментари.
Не знаех, че съществува толкова уникално гробище... Поздрави! ;]]]
цитирай
2.
flymore -
В потрес от споделеното, Маичка!
28.07.2014 21:47
28.07.2014 21:47
Мирна и лека вечер!
Сърдечни поздрави!<3
цитирайСърдечни поздрави!<3
„Тук лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, вместо нея щях да лежа аз.”
Поздрави!...
цитирайПоздрави!...
Да ти е драго да се преселиш в отвъдното:))) Е..все някога ще ни се случи, по-добре е да си отидем с песен. Моя съученичка почина от рак през 2009 г. Беше казалар че на погребенето й иска да играем хоро. Когато разбрахр ми се стори много зловещо. А ето че отдавна е измислен по-достоен начин за раздяла с близките ни. Сомо че да не ни се случва често. В година и половина починаха родителите на съпруга ми и вторият ми баща, а мама си загуби акъла. Колкото и да си настроен позитивно, трудно се преглъщат всичките емоции по погребения и раздели.
цитирайgosho568 написа:
Не знаех, че съществува толкова уникално гробище... Поздрави! ;]]]
за да преодолеем мъката си, като си спомним с усмивка... В края на краищата тези, които обичаме са винаги в нас. Спокойна нощ!
flymore написа:
Мирна и лека вечер!
Сърдечни поздрави!<3
Сърдечни поздрави!<3
това ме накара да се размисля. Никога не съм одобрявала всичките тези светски събития по прощаването с близките си. Аз предпочитам да се свия в някой ъгъл и да се оставя на болката си. А вместо това трябва едва ли не да посрещаш гости и да ти пълнят главата с всичките си тези съболезнования, понякога от куртоазия. И след това всички излишни ритуали. Сякаш това, че носиш близките в сърцето си и никой и нищо не може да ги изтрие от там не е достатъчно и за тяхната памет и за теб самия. Това е начин да погледнем на болката с други очи. Спокойна нощ!
mt46 написа:
„Тук лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, вместо нея щях да лежа аз.”
Поздрави!...
Поздрави!...
Дори и в мъката има начин да погледнеш с други очи. Спокойна нощ!
kasnaprolet9999 написа:
Да ти е драго да се преселиш в отвъдното:))) Е..все някога ще ни се случи, по-добре е да си отидем с песен. Моя съученичка почина от рак през 2009 г. Беше казалар че на погребенето й иска да играем хоро. Когато разбрахр ми се стори много зловещо. А ето че отдавна е измислен по-достоен начин за раздяла с близките ни. Сомо че да не ни се случва често. В година и половина починаха родителите на съпруга ми и вторият ми баща, а мама си загуби акъла. Колкото и да си настроен позитивно, трудно се преглъщат всичките емоции по погребения и раздели.
трябва да причиня на близките си да изпълняват всичките тези според мен ненужни ритуали. Искам да ме изгорят и да не се знае къде съм. Никой не трябва да бъде длъжен да ми прави тези помени, да ходи там, където няма нищо, всъщност. Който обича, обича със сърцето, а сърцето няма гумичка и не изтрива спомените. И нека тези спомени бъдат усмивка. Спокойна нощ!
vostroto написа:
...Наистина уникално място, и доказателство, че поне в дадени моменти е хубаво човек да не гледа на живота чак толкова сериозно...
Моят подход за по-малко болка, е да говоря за починалите ми близки винаги в сегашно време, да си спомням веселите моменти с тях, и да се опитвам да се чувствам така, както те биха искали да се чувствам...
Поздрави, Маконт!
Моят подход за по-малко болка, е да говоря за починалите ми близки винаги в сегашно време, да си спомням веселите моменти с тях, и да се опитвам да се чувствам така, както те биха искали да се чувствам...
Поздрави, Маконт!
няма как всичките тези суетни и общоприети условности да намалят болката и обичта. Намерили са добър начин да си спомнят с усмивка. Лека нощ!
Ето че имало такова гробище, не знаех. Твърдо заявявам, че това е моето гробище.:) Понякога даже съм споделяла с близките си, че бих искала да си спомнят за мен с усмивка и са ми минавали през ума разни щурави посвещения точно в този стил. Това обаче, когато се отнася до мен. Не знам как бих реагирала ако става дума за близък, особено за много близък. В ритуалите не виждам особен смисъл. Мъката и споменът са в най-интимното ни място, а в молитвата се нуждаем от тишина и усамотение.
Интересен постинг, научих нещо ново. Засега усмивки, пък след това, ще видим:)
цитирайИнтересен постинг, научих нещо ново. Засега усмивки, пък след това, ще видим:)
makont - и аз не знаех, че съществува такова гробище. Просто светът е шарен, както живота, а и смъртта. Това са много лични неща, всеки един човек приема смъртта различно, но ме заинтересува това, че е свързано с ритуал при даките. Даките са тракийско племе, а ние в генезиса си имаме много тракийско (без значение коя хипотеза за нашия произход ни харесва), че може би затова много често на погребения си попийваме здраво, а си имаме и песен
"Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
вий на гроба ми елате,
хоро да заиграте" :)))
Поздрав
Ицко
цитирай"Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
вий на гроба ми елате,
хоро да заиграте" :)))
Поздрав
Ицко
paciencia написа:
Ето че имало такова гробище, не знаех. Твърдо заявявам, че това е моето гробище.:) Понякога даже съм споделяла с близките си, че бих искала да си спомнят за мен с усмивка и са ми минавали през ума разни щурави посвещения точно в този стил. Това обаче, когато се отнася до мен. Не знам как бих реагирала ако става дума за близък, особено за много близък. В ритуалите не виждам особен смисъл. Мъката и споменът са в най-интимното ни място, а в молитвата се нуждаем от тишина и усамотение.
Интересен постинг, научих нещо ново. Засега усмивки, пък след това, ще видим:)
Интересен постинг, научих нещо ново. Засега усмивки, пък след това, ще видим:)
честно, и аз съм очарована. Със смъртта няма как да свикнем, но можем да преборим болката по такъв един начин. Спомени с усмивка, запечатани прашинки милост не само в сърцето ни. Няма да е лесно, но можем да се научим. Усмихнат ден от мен!
Ама че щуротия! :):):) Но...откровения, без грам лицемерие...няма лошо...все пак...
Дали бих искала да съм погребана на това място????:):):):):):)
Човек трябва да се старае да живее добре за да не му лепнат после на гроба някое шашаво изречение и то да остане в паметта на хората за вечни времена! Ауууу, страх!
Поздрави, Маки. Както винаги си интересна и забавна.
цитирайДали бих искала да съм погребана на това място????:):):):):):)
Човек трябва да се старае да живее добре за да не му лепнат после на гроба някое шашаво изречение и то да остане в паметта на хората за вечни времена! Ауууу, страх!
Поздрави, Маки. Както винаги си интересна и забавна.
Различен поглед към неизбежния край на земния ни път!
Хубав ден! :)
цитирайХубав ден! :)
Пъстър е светът и всичко има в него. Хубавото е, че по този начин хората смятат мъртвите за живи и ги пресъздават с това, което е характерно за тях. Моят баща. обичаше много музиката и поиска да го погребем с тази, която обичаше. Не се решихме на такава стъпка. Не беше в синхронност с традицията.
О, времена, о, нрави!
Хубав ден!
цитирайО, времена, о, нрави!
Хубав ден!
и ми беше интересно да прочета. Често си мисля колко подтискащи
са така наречените гробищни паркове... и много тъжни...
...Спомени с усмивка, запечатани прашинки милост
не само в сърцето ни. Няма да е лесно, но можем да се научим...
Тези твои думи споделям напълно. Когато мама почина,
превърнах дните си в една постоянна болка... татко ми помогна
тогава - говореше за нея с усмивка, разказваше за най-веселите
комични моменти, сякаш беше до него, с нас... разбрах, че неговата
тъга е толкова непоносима, но той за разлика от мен я беше
превърнал, не просто беше оставил всичко да продължи с обич...
и светлина... Хубаво е да можем да разказваме с усмивка...
Прегръдки !
цитирайса така наречените гробищни паркове... и много тъжни...
...Спомени с усмивка, запечатани прашинки милост
не само в сърцето ни. Няма да е лесно, но можем да се научим...
Тези твои думи споделям напълно. Когато мама почина,
превърнах дните си в една постоянна болка... татко ми помогна
тогава - говореше за нея с усмивка, разказваше за най-веселите
комични моменти, сякаш беше до него, с нас... разбрах, че неговата
тъга е толкова непоносима, но той за разлика от мен я беше
превърнал, не просто беше оставил всичко да продължи с обич...
и светлина... Хубаво е да можем да разказваме с усмивка...
Прегръдки !
17.
анонимен -
Супер!
29.07.2014 18:24
29.07.2014 18:24
Нужен е хумор и в отвъдното!
цитирайdinkov написа:
makont - и аз не знаех, че съществува такова гробище. Просто светът е шарен, както живота, а и смъртта. Това са много лични неща, всеки един човек приема смъртта различно, но ме заинтересува това, че е свързано с ритуал при даките. Даките са тракийско племе, а ние в генезиса си имаме много тракийско (без значение коя хипотеза за нашия произход ни харесва), че може би затова много често на погребения си попийваме здраво, а си имаме и песен
"Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
вий на гроба ми елате,
хоро да заиграте" :)))
Поздрав
Ицко
"Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
вий на гроба ми елате,
хоро да заиграте" :)))
Поздрав
Ицко
не разбирам защо когато си отидеш трябва да правят панаир. Поне половината от присъстващите са само за масовка. Същото е и със стелите, при нас едни фамозни, кичозни и сякаш и там има състезание, кой е по-по-най. Ето това е смешното. За това решението на тези хора ме покори. Поздрави!
joysii написа:
Ама че щуротия! :):):) Но...откровения, без грам лицемерие...няма лошо...все пак...
Дали бих искала да съм погребана на това място????:):):):):):)
Човек трябва да се старае да живее добре за да не му лепнат после на гроба някое шашаво изречение и то да остане в паметта на хората за вечни времена! Ауууу, страх!
Поздрави, Маки. Както винаги си интересна и забавна.
Дали бих искала да съм погребана на това място????:):):):):):)
Човек трябва да се старае да живее добре за да не му лепнат после на гроба някое шашаво изречение и то да остане в паметта на хората за вечни времена! Ауууу, страх!
Поздрави, Маки. Както винаги си интересна и забавна.
Честно, замислих се, ако аз гушна прасковите и е приет такъв подход, какво ли биха ми лепнали като епитафия /изключвам счетоводителското"Тя приключи"/. Усмивки и хубава вечер!
vilish написа:
Различен поглед към неизбежния край на земния ни път!
Хубав ден! :)
Хубав ден! :)
неизключващ болката, но категорично действащ като мехлем, дори и за страдащите близки. Защо да не е красиво и цветно с някаква хумористична епитафия, тогава това място ще предизвиква хубав спомен, усмивка. Това е начинът да си помним близките до сърцето ни хора, с всичките им недостатъци и положителни качества. Поздрави и хубава вечер!
tota написа:
Пъстър е светът и всичко има в него. Хубавото е, че по този начин хората смятат мъртвите за живи и ги пресъздават с това, което е характерно за тях. Моят баща. обичаше много музиката и поиска да го погребем с тази, която обичаше. Не се решихме на такава стъпка. Не беше в синхронност с традицията.
О, времена, о, нрави!
Хубав ден!
О, времена, о, нрави!
Хубав ден!
ме плени. Аз винаги съм мислела така. Всичкият този фалш при изпращането и тези стели, огромни и кичозни, никому не са нужени. Мъката, обичта и спомените са в сърцата ни. Нека това бъде една усмивка, за този, който го няма. Сигурна съм, че няма да има нищо против. Хубава вечер от мен!
stela50 написа:
и ми беше интересно да прочета. Често си мисля колко подтискащи
са така наречените гробищни паркове... и много тъжни...
...Спомени с усмивка, запечатани прашинки милост
не само в сърцето ни. Няма да е лесно, но можем да се научим...
Тези твои думи споделям напълно. Когато мама почина,
превърнах дните си в една постоянна болка... татко ми помогна
тогава - говореше за нея с усмивка, разказваше за най-веселите
комични моменти, сякаш беше до него, с нас... разбрах, че неговата
тъга е толкова непоносима, но той за разлика от мен я беше
превърнал, не просто беше оставил всичко да продължи с обич...
и светлина... Хубаво е да можем да разказваме с усмивка...
Прегръдки !
са така наречените гробищни паркове... и много тъжни...
...Спомени с усмивка, запечатани прашинки милост
не само в сърцето ни. Няма да е лесно, но можем да се научим...
Тези твои думи споделям напълно. Когато мама почина,
превърнах дните си в една постоянна болка... татко ми помогна
тогава - говореше за нея с усмивка, разказваше за най-веселите
комични моменти, сякаш беше до него, с нас... разбрах, че неговата
тъга е толкова непоносима, но той за разлика от мен я беше
превърнал, не просто беше оставил всичко да продължи с обич...
и светлина... Хубаво е да можем да разказваме с усмивка...
Прегръдки !
те са до нас, в нас, в обич и прекрасни спомени. Какво друго ни е нужно. В събота бях на гробища и от тук ми хрумна да напиша този постинг, бях чувала за тези в Румъния. Нашите наистина са тъжни и тази борба, кой ще направи по-скъп и по-хубав паметник. Мъртвите не се интересуват от това, а на нас не ни става по-леко. Поздрави и лека вечер!
parasol написа:
Нужен е хумор и в отвъдното!
но на нас определено ни е нужен. Иначе така сме се материализирали, че мъката ни се превръща в огромни купчини камъни, а камъкът е студен. Виж шарен дървен кръст с някоя смехорийка, това е страхотно попадение. Усмивки и хубава вечер!
как ескимосите изпращат покойниците си.
Събират се всички и си говорят през цялото време за покойника.
От другия ден на сетне никой не говори повече за него -
ОСТАВЯТ ГО НА СПОКОЙСТВИЕ !
Българите имат много тежки традиции в изразяване на тъгата си
по изгубените хора.
Уважавам мъката на всички, най-лошото е да загубиш човек,
но тези ритуали са остатъци от миналото и трябва да се преосмислят.
Особено лепенето на некролози.
Лично мнение.
Баба, която беше голяма сладурана, беше казала - Искам сега да ми е добре,
не ме интересува после какво ще правите.
Има резон.
цитирайСъбират се всички и си говорят през цялото време за покойника.
От другия ден на сетне никой не говори повече за него -
ОСТАВЯТ ГО НА СПОКОЙСТВИЕ !
Българите имат много тежки традиции в изразяване на тъгата си
по изгубените хора.
Уважавам мъката на всички, най-лошото е да загубиш човек,
но тези ритуали са остатъци от миналото и трябва да се преосмислят.
Особено лепенето на некролози.
Лично мнение.
Баба, която беше голяма сладурана, беше казала - Искам сега да ми е добре,
не ме интересува после какво ще правите.
Има резон.
yohnny написа:
как ескимосите изпращат покойниците си.
Събират се всички и си говорят през цялото време за покойника.
От другия ден на сетне никой не говори повече за него -
ОСТАВЯТ ГО НА СПОКОЙСТВИЕ !
Българите имат много тежки традиции в изразяване на тъгата си
по изгубените хора.
Уважавам мъката на всички, най-лошото е да загубиш човек,
но тези ритуали са остатъци от миналото и трябва да се преосмислят.
Особено лепенето на некролози.
Лично мнение.
Баба, която беше голяма сладурана, беше казала - Искам сега да ми е добре,
не ме интересува после какво ще правите.
Има резон.
Събират се всички и си говорят през цялото време за покойника.
От другия ден на сетне никой не говори повече за него -
ОСТАВЯТ ГО НА СПОКОЙСТВИЕ !
Българите имат много тежки традиции в изразяване на тъгата си
по изгубените хора.
Уважавам мъката на всички, най-лошото е да загубиш човек,
но тези ритуали са остатъци от миналото и трябва да се преосмислят.
Особено лепенето на некролози.
Лично мнение.
Баба, която беше голяма сладурана, беше казала - Искам сега да ми е добре,
не ме интересува после какво ще правите.
Има резон.
тези ритуали, които по-скоро са свързани със собствената ни суета, не толкова с мъката по покойните. Мъката е в сърцето, защо трябва да я обявяваме на показ и да превръщаме в състезание това, кой какъв паметник ще издигне, като това всъщност не касае вече тези, които са ни напуснали. И ние имаме нужда от прекрасните си спомени за тях, а не от надгробните могили. Обичта е твърде лично чувство. Поздрави за позицията и спокойна вечер!
С чувство за хумор всичко е по-лесно.
цитирайИма нещо общо с часословите през Средновековието като стил.
цитирайscarlety написа:
С чувство за хумор всичко е по-лесно.
Въпреки мъката, спомен с усмивка сякаш притъпява болката и успокоява душата. Усмивки и слънчице!
sestra написа:
Има нещо общо с часословите през Средновековието като стил.
е тези са доста по наивистични като изпълнение, но също толкова колоритни. И една малка разлика, касаят вечността. Усмивки, Стани, много слънчице и настроение!
уникално, направи ми огромно впечатление.
прегръдки.
цитирайпрегръдки.
[quote=faktifakti]уникално, направи ми огромно впечатление.
прегръдки.
Ако това е начинът да преборим болката, избирам си го. Поздрави!
цитирайпрегръдки.
Ако това е начинът да преборим болката, избирам си го. Поздрави!
За трети път ти пиша коментар и го изтривам:))) Това гробище е като десерт за черното ми чувство за хумор:))) Но... предвид "тънката" тема затворих няколко пъти лапа.
Весел ден!:)))
цитирайВесел ден!:)))
поспрях и прочетох с интерес.....
цитирайmonaliza121 написа:
За трети път ти пиша коментар и го изтривам:))) Това гробище е като десерт за черното ми чувство за хумор:))) Но... предвид "тънката" тема затворих няколко пъти лапа.
Весел ден!:)))
Весел ден!:)))
тя темата съвсем не е весела, но някак си ми е палачинково днес и "черното чувство за хумор" доста се поизсветли. Усмивки и хубава вечер!
priqtel12 написа:
поспрях и прочетох с интерес.....
Наистина друга гледна точка на толкова сериозни неща, заслужава си да ни размисли. Усмихната и спокойна вечер!
Тя е - Хубаво , хубаво , но е гроб!?!
цитирайМоят баща много се шегуваше с всичко и често казваше "Такъв е животът! Всеки си има начертана пътечка, извървява я и си отива!" Старая се да гледам философски на всяка ситуация. Благодаря за споделеното. Хубав ден от мен!
цитирайПривет, Мая! И аз мисля като тебе: точно когато ти е най-тежко, когато ти се иска да се скриеш в някой ъгъл и там да се навикаш и наревеш, трябва да посрещаш и изпращаш гости, да прегръщаш и целуваш, да отговаряш милион пъти на едни и същи въпроси, да каниш, да черпиш, /а има и други, материални измерения - да почистиш и пренаредиш за посрещане, финансово да обезпечиш, да организираш и пр./. Ти си длъжен да събереш сили и да отстоиш - и обикновено го правиш - няма как - но изтезанието е прекалено.
Преди половин година загубих майка си - беше много весел и жизнерадостен човек - пееше, рисуваше, съчиняваше. Болеше ме и ме боли много и досега - но не заплаках - така й бях обещала. Как ли е изглеждало в очите на останалите?
Приветствам идеята ти за този постинг - чудесно е в такъв най-тежък момент да запазиш най-човешкото у себе си - своята усмивка. Това е израз на обич, на сила, това е най-висша проява на мъдрост. Поздрави!
цитирайПреди половин година загубих майка си - беше много весел и жизнерадостен човек - пееше, рисуваше, съчиняваше. Болеше ме и ме боли много и досега - но не заплаках - така й бях обещала. Как ли е изглеждало в очите на останалите?
Приветствам идеята ти за този постинг - чудесно е в такъв най-тежък момент да запазиш най-човешкото у себе си - своята усмивка. Това е израз на обич, на сила, това е най-висша проява на мъдрост. Поздрави!
bojo12345 написа:
Тя е - Хубаво , хубаво , но е гроб!?!
Така, че рано или късно .... Все пак живи и здрави и за тези, които вече ги няма с усмивка. Поздрави!
distrelets написа:
Моят баща много се шегуваше с всичко и често казваше "Такъв е животът! Всеки си има начертана пътечка, извървява я и си отива!" Старая се да гледам философски на всяка ситуация. Благодаря за споделеното. Хубав ден от мен!
философски да погледнем на нещата, мъката някъде в нас да си я изживеем, без да си причиняваме цялата тази суетня и никому ненужни грижи в момент на най-голяма болка. Оставянето на един спомен с усмивка, мисля си, ще намали болката. Поздрави!
donchevav написа:
Привет, Мая! И аз мисля като тебе: точно когато ти е най-тежко, когато ти се иска да се скриеш в някой ъгъл и там да се навикаш и наревеш, трябва да посрещаш и изпращаш гости, да прегръщаш и целуваш, да отговаряш милион пъти на едни и същи въпроси, да каниш, да черпиш, /а има и други, материални измерения - да почистиш и пренаредиш за посрещане, финансово да обезпечиш, да организираш и пр./. Ти си длъжен да събереш сили и да отстоиш - и обикновено го правиш - няма как - но изтезанието е прекалено.
Преди половин година загубих майка си - беше много весел и жизнерадостен човек - пееше, рисуваше, съчиняваше. Болеше ме и ме боли много и досега - но не заплаках - така й бях обещала. Как ли е изглеждало в очите на останалите?
Приветствам идеята ти за този постинг - чудесно е в такъв най-тежък момент да запазиш най-човешкото у себе си - своята усмивка. Това е израз на обич, на сила, това е най-висша проява на мъдрост. Поздрави!
Преди половин година загубих майка си - беше много весел и жизнерадостен човек - пееше, рисуваше, съчиняваше. Болеше ме и ме боли много и досега - но не заплаках - така й бях обещала. Как ли е изглеждало в очите на останалите?
Приветствам идеята ти за този постинг - чудесно е в такъв най-тежък момент да запазиш най-човешкото у себе си - своята усмивка. Това е израз на обич, на сила, това е най-висша проява на мъдрост. Поздрави!
Нека бъдем човеци. Прегръщам те горещо.
Шарения колкото искаш на този свят и вкусове разбира се. Хубава слънчева неделя Мак.....
Интересно беше да се знае, че има и такива места!
цитирайИнтересно беше да се знае, че има и такива места!
Обожавам нестандартни идеи, творчески "небивалици" и хумор, много хумор за дебела подплата! Наистина, бих искала и за мен някой ден да направят нещо така оригинално, олицетворяващо ме в целия ми блясък :)))))
Няма как да обградим мъката от отишъл си наш близък с усмивки, но сме длъжни да го споменаваме с усмивка, да му направим нещо така успокояващо душата!
Страхотен постинг!
Прегръдки, Майче и мерси за откраднатите от теб усмивки! :)
цитирайНяма как да обградим мъката от отишъл си наш близък с усмивки, но сме длъжни да го споменаваме с усмивка, да му направим нещо така успокояващо душата!
Страхотен постинг!
Прегръдки, Майче и мерси за откраднатите от теб усмивки! :)
aip55 написа:
Шарения колкото искаш на този свят и вкусове разбира се. Хубава слънчева неделя Мак.....
Интересно беше да се знае, че има и такива места!
Интересно беше да се знае, че има и такива места!
Шарения, пъстрота, цветност, спомен в усмивка, не е ли това по-добрият начин, дори и в най-лошото. Поздрави от мен!
benitta написа:
Обожавам нестандартни идеи, творчески "небивалици" и хумор, много хумор за дебела подплата! Наистина, бих искала и за мен някой ден да направят нещо така оригинално, олицетворяващо ме в целия ми блясък :)))))
Няма как да обградим мъката от отишъл си наш близък с усмивки, но сме длъжни да го споменаваме с усмивка, да му направим нещо така успокояващо душата!
Страхотен постинг!
Прегръдки, Майче и мерси за откраднатите от теб усмивки! :)
Няма как да обградим мъката от отишъл си наш близък с усмивки, но сме длъжни да го споменаваме с усмивка, да му направим нещо така успокояващо душата!
Страхотен постинг!
Прегръдки, Майче и мерси за откраднатите от теб усмивки! :)
радвам се, че ти хареса този друг поглед върху нещата. Може, може и с усмивка, въпреки мъката. Сърцето си знае, другото е поза. Прегръщам те и целувки за твоите принцеси!
Признак за зрелостта и мъдростта на всеки един народ. В миналото българина е гледал философски на нея, но сега поради материализиране и меркантилизиране на битието ни сме загубили тези опори. Чудесен постинг, Маечка. И аз имам подобен, вдъхновен от грузинския филм "Не тъгувай", макар че герой на постинга е чутовния ни ББ...
цитирайdjani написа:
Признак за зрелостта и мъдростта на всеки един народ. В миналото българина е гледал философски на нея, но сега поради материализиране и меркантилизиране на битието ни сме загубили тези опори. Чудесен постинг, Маечка. И аз имам подобен, вдъхновен от грузинския филм "Не тъгувай", макар че герой на постинга е чутовния ни ББ...
На теб ми е трудно да говоря така, да бъдем мъдри, да погледнем философски на нещата, но ако това поне с малко може да намали болката, значи е имало смисъл. Спомен с усмивка, дори и в мъка е по-добре от спомени в сълзи. Поздрави!
Какво ли ще напишат за мен?
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 44538