Усещането остана на върха на небцето, в цвят – горчив. Нагласата и бе пеперудено-безгрижна, тръгна освободена, усмихната, без никакви очаквания.    Уви, при него не бе така и това си пролича още от първата среща на погледите. Влажни, опипващи, почти похотливо-проницателни, очите му се спуснаха от лицето надолу, по цялото и тяло, в опит да прорежат свенливата обвивка на непорочната близост при първа среща на непознати.    Още не седнали на масата, той я засипа с думи. Излиянията му бяха толкова разностранни, премина цялата гама от актуални събития, политика, обществен живот, книги, автори, поезия... Думи, думи, думи, отвлечени, наситени с метафорични тропи, понякога нелогични съждения, в опита да бъде намерена точната логика, сложни алегории, чуждици.... Тази агресивна интервенция очевидно беше израз на желанието му да я впечатли, до стремеж да управлява мисълта и, налагайки своя индивидуализъм и начин на възприемане.    Кафето изстина в опит да поеме времето и да подслади нагарчащия вкус от тези мигове, в които той даваше всичко от себе си, правейки неистови опити да остави в нея усещането, че от тук нататък ще си има работа с ерудиран и свръх интелегентен мъж, начетен, много чел, мноооого живял и видял..    Ситуацията и се стори комична. Защо, по дяволите, се съгласи на тази среща?    А потокът от думи не секваше, от сферата на източника право в сферата на целта. Оставена почти без дъх от словесната канонада, се опита да каже нещо, нещичко....но.... Нямаше вместване. Липсата на каквато и да било емпатия от негова страна, изключи появата на каквато и да е симпатия от нейна.    И тогава... просто се остави на технологичния шум от опита на машината отсреща да преработи душата и до степен на зависимост. Изолира се до болезнено свиване на сетивата.    Топло кафе, сладко /защо му бе позволила да сложи захар в кафето и? просто не можа да реагира/, цигара и този шум..... -         Нали разбираш, толкова много жени съм имал....нещото насреща бе преминало на директен обстрел, в опит да я вкара в тефтера си като поредната отметка.    Игрив проблясък в очите и, все пак като човек на точните науки и тя си имаше статистика, още на десетата минута бързорекият бе отметнат в графата на "безрезултатно опитващите".      Опит за усмивка, след дълго отсъствие. Моя интерпретация на срещите с непознати, в които нямаме думата. Половете в случая нямат значение, аз като жена си избрах този вариант на „говорещо мълчание”! Както казва Гьоте: „Там, където няма мисъл, думите са винаги готови”.   И ето Ви, може би малък роман, нали сега чакат да освободим писателя в себе си и... Сетих се за онзи виц: „Начинаещ мераклия за писател иска да участва в конкурс за най-добър роман. Осведомява се за това: „Как се пише роман, какво основно трябва да съдържа?” Член от комисията на журито компетентно го осведомява, че за да стане добър роман е задържително да съдържа няколко основни елемента: 1. Малко религия; 2. Персонаж от висшето общество; 3. Малко секс и ...накрая – загадката. След няколко дни комисията получава роман, събран само в едно изречение: „О, Боже, каза графинята, пак съм бременна, но от кого ли?”   И да допълня, жива съм, мърдам, дишам.  Просто се тествах за зависимост. Резултат - Независима. И... потънала в документация, нали помните и онзи виц. 
Усмивки!        

Ах, ти-и-и! Тест, а? А аз питам ли, питам къде е Майчето - и никой не ми отговаря!!! Мислех, че си емигрирала...всъщност не съм била далеч от истината:))))
Добре дошла - и то по този триумфален начин!!! Хубав разказ - много истински!
Толкова ти се радвам, мила приятелко, хайде - всеки ден постинг - имаш да наваксваш!!!

:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Поздрав
Ицко

за бързото сладкодумно мълчание, или как да провалим една първа наша среща...:)
Хареса ми, изчетох го на един дъх.
Поздрави за сполучливия избор на тема, толкова актуална днес в нашето виртуално ежедневие!

Много добро разказче... Ставаш за писателка...

емоционален разказ!Като част от живота!
Радвам се на завръщането ти Майче!Поздрави и усмивки!:)
Приятна вечер!

ДОБРЕ СИ СЕ ЗАВЪРНАЛА!
ЛИПСВАШЕ МИ МНОГО, МНОГО!
И АЗ СЪМ ПРАВИЛА ТОЗИ ТЕСТ.
НЕЗАВИСИМА СЪМ!
РАДВАМ СЕ, ЧЕ СИ ТУК И ПОЗДРАВИ ЗА РАЗКАЗА!

И аз се чудех къде ли се загуби. Къде дават така, тест без да поискаш разрешение от колектива, а? Ами сега какво ще правим с неизвинените ти отсъствия:))) Хайде, простено ти е, заради хубавия разказ и широката усмивка! Добре си дошла, Майче! Майстор си на разказите. Поздрави!

Толкова е актуално и същевременно много истинско!С поздрав Жозета

Бързореките са супер досадни. В блогбегето е пълно с такива празноглави дрънкала.
Маки, здрасти!
Винаги ти се радвам, скъпа!

Ама че хубаво! Само ти го можеш така. :) Отвътре ти идва! И после усмивката остава и някакво леко, прекрасно чувство, че ето на, да, летенето е възможно, всъщност. А иначе, както казва Гьоте, "Там, където няма мисъл, думите са винаги готови”. Вълшебен разказ! Прегръдки и до скоро! :)

в четене, Вие сте натворили толкова неща, а аз нищичко не съм прочела. До 30.04.2015г. ще така. Иначе ще ми дърпат ушите. Благодаря, че ти хареса разказчето, ами, аз просто искам да се изслушваме, а напористите хора не ти оставят тази възможност, да изразиш своята индивидуалност. Няма диалог, само нечие его, което се опитва да те обезличи. Прегръдки, обещавам да навестявам по-честичко блога, но не ми се сърдете, няма да смогна с всичките тези гласувания, коментари и т.н. Всъщност още не съм отговорила на коментари от предишния ми постинг. Голяма патица съм. Усмивки!

с голяма усмивка!

но за тези глобални теми си има специалисти, хора, които разбират. Аз съм по простичките човешки неща. Едно от тях е общуването помежду ни. Тема, която винаги ме е вълнувала. Обикновено се получава така, в едно първо общуване, за което си има обективни причини. Включително нищо-казващото бърборене, понякога е защитна реакция, опит да скрие притеснението си, отсрещната страна. Но каквото и да е, трябва да участват и двете страни. Както се казва: "За танго са нужни двама". Усмивки от мен и успешен ден!

Аз ще си драскотя тук. Важното е да се забавляваме. Ти напиши роман, можеш го. Аз съм силна в счетоводството, не в писането. Като ми дойде вдъхновението, драсвам нещо тук и така. Усмивки и много вдъхновение!

да се научим да говорим и да изслушваме и къде е мярката? Да говориш, произвеждайки само мълчание... изобщо обширна тема и въпрос на възпитание, самоконтрол, смирение, уважение към другия. Хубаво е да се замислим. Усмивки и от мен и хубав петък!

Значи има общуване, някой е достигнал до сърцето на другия, а пък другия е отворил сърцето си. Толкова малко е нужно да бъдем добри. А за независимостта, щом пак се върнах, значи си е диагноза. Но нека заблудата продължи.... Прегръщам те!

Всъщност нещо се бях свила в своето си пространство. Не излъчвах. Малко пренареждане на приоритетите. Тук си го оставих за удоволствие, не за задължение. Благодаря ти за оценката, радвам се, че ти хареса. Всъщност сега разбираш защо си помълчах. Творческа тишина. Прегръщам те!

Да, актуално е. Това са неща над които трябва да се замислим. Общуването помежду ни е изкуство. Усмивки от мен и спокоен и хубав петъчен ден!

Този тон, усеща се, който не прима мнението на другия в един момент ще стане соло. Тук наистина стана доста тъжно. Платформа за политически пристрастия. И при това императивно. Това не ми допада. Прегръщам те момиче и прекрасен уикенд, след, пожелавам ти успешния петъчен ден!

Май Ви натоварих. Това е, защото самата аз съм като оголен нерв и хората, които минават като танк през душите на другите, за да се извисят в собствените си очи не ги приемам. Отдавна не могат да ме наранят, но да внесат горчилка в душата, могат. За това е нужно капсулиране. Мембраната трябва да настрои своята пропускливост, иначе сме загубени. Не можем да променим другите, но можем да опазим себе си. Прегръщам те, ти си от другата страна, за теб вратата е винаги отворена....

имам едно стихотворение по темата - "Великани на думи", стои си в чернови три-четири години... така си е - думите са като куршуми, а някои хора имат мек спусък, пък за автоматична стрелба;))

Да, не е весело тук, но още не съм се е отказала съвсем...безнадеждна оптимистка. Хора като тебе липсват, Майче...така става по-тъмно.

По срещи, я. Крайно време е и за да направя някоя глупост. Иначе Господ ще се чуди в коя кабина да ме сложи. Всъщност аз нон стоп се срещам, по работа естествено, но никога няма гаранция, че ще се включи и онзи момент, в който отсрещната страна си казва: "Защо пък да не опитам?". Номерът е да не си забравяш обвивката и "чантата със средства за реакция в такива случаи". Усмивки от мен и хубав празник, днес!

Мила Майче, ти си светъл и нежен, но и силен човек! Висок Дух! Прегръдки и от сърце ти желая усмивката да не слиза от очите ти и Любовта винаги да искри в тях! Здраве, вдъхновение, окриленост и брадичката висоооко - до небето! Както подобава на всяка добра вълшебница и кралица на достойните сърца. До скоро, прегръщам те! :)

За това те разбирам, както и за зависимостта! Разказът е много интересен, дори ме остави с чувството за нещо недовършено. Искаше ми се още :))))) Обсебващите хора, според мен са два вида - положително обсебващи и отрицателно. И в двата случая не е много добре, защото губиш личноспта си :))) Най-обичам да съм в компания, където ми дават възможност да съм Аз и ме приемат. Тук е едно от специалните местенца! Поздрави и пиши по често!

Това е супер! 50 нюанса по Маконт! Поздрави, Мая! :)

и да останеш разбрана. Прегръдки и от мен!

още в предисторията на заболяването. Усмихна ме твоят коментар. Поздрави и хубава седмица!

от живота... и песента, напълни ми душата...
поздрав и прегръдка за теб, от сърце..

ей така отстрани. Това, какво причиняваш на другия, когато си отприщил емоционалната вълна на собственото си его и заливаш отсрещната страна, а тя потъва... Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесала песничката. Това е една много стара руска песен, с една голяма истина в текста, за съжаление. Поздрави!

Много усмивки! :)

Познавам само един тест "Жоро е невинен":)))))))))))))
Махам ти енергично с ръка, ако не виждаш, ще усетиш по мириса на море!

Хубав уикенд!

Всъщност си права. Не е тестване, а умора. От всяко нещо има умора, като умората на материала, нали имаше такава наука. Почивам си, пък дано материала се възстанови и стане пак енергичен като преди. А дъха на море, оооо, усетих, и помахването с ръка видях, нали знаеш, че съм фантазьорка. Прегръщам те, ето заради теб, ще идвам тук!

Но при теб не пропускам да се отбия, защото очаквам да ме усмихнеш!

Поздрави и ....радвам се за резултата от теста - нямаше как да е друг!