Галя, Мая, на дъската. Усмихнатият поглед на учителя по математика и подканящият глас, една от двете ни да излезе и да реши задачата. Усещам леко сръчкване от Галя: „Майо, ти си!”...
От дълги години сме приятелки. И двете със пъстри очи, светлокестеняви и с почти еднакви осанки. Обичахме да си правим номера с учителите, защото от пръв поглед наистина си приличахме. По тази причина всяка сутрин се наговаряхме с каква прическа ще сме на училище днес. Държа да подчертая, че нямахме особено богат избор. И двете сме с хубави дълги коси, но в училище нямахме право да ходим с разпусната коса. Задължително трябваше да е прибрана и по възможност на плитка и плитката да е не по-малка от 10 см. Е, ние двете въведохме модата и на прибраните на кок коси. Не ни санкционираха за това и така разнообразихме набора от прически. Днес ще сме сплетени на две плитки. Как ни отиват. Синята престилка, бялата якичка и винаги нахилени и дяволити,като две капки вода. ... – Не ти, другата! Лозанов беше разбрал за нашия номер. В края на крайщата аз имах вече четири шестици по математика от изпитвания на дъската, а Галя изобщо не беше изпитвана. То не беше много трудно да се досетиш. Все пак не бяхме толкова изпечени гадинчета. Просто спасявахме положението на парче. И на Галя и беше ясно, че рано или късно ще я изпитат. Е сега няма мърдане.      На ход отново бях аз. Разбрахме се с поглед. Аз ще подсказвам елегантно, тя ще пише на дъската. Дебнех Лозанов да се обърне и започвах да ръкомахам. Първи признак, виж медианата, ъглите са еднакви... Лозанов се обърна. Е, нямаше по-хрисимо същество от мен. Наведено над тетрадката и решава ли, решава задачата си. При обръщането се започна пак. Направо тендовагинит хванах от ръкомахане, а целият клас едва сдържаше смеха си. Резултатът. Честно и почтено Галя-Мая си изкараха петицата.      Усмихнат вторник и не забравяйте да подсказвате на приятелите си, когато имат сложна задачата!

Как си спомни за училище. Не беше ли в миналия век. :)

Имах проблем с клавиатурата... много свежарско и мило споменче, и аз подсказвах много подсказвах в училище! Но с математиката имах проблем и сключвах бартер с една моя съученичка ... тя ми помагаше по математика аз по химия и биология- тя стана много добър лекар а аз не станах математичка... хай , сега кой си е свършил по - добре работата?! :) Че и скромна съм...!
Поздрави и много позитивен да бъде денят ти!

А и в миналия век бяхме млади и имаме прекрасни спомени. Това освежава, надявам се. Поздрави!

Всъщност аз не съм чак такъв математик, но специално тези задачи по геометрия с доказването ми харесваха. Важни са хубавите спомени. Още се смеем с нея на "Галя, Мая, на дъската". Усмивки и за теб!

Учителят е трябвало да изкара и двете на дъската... :)
Хубав вторник-ползотворник!...

Математиката е не само логика, но и въображение. Ами, аз не бях силна по математика.:)) От голямо значение е да не забравяме приятелите си, учителите си и децата, които сме били...

със спомените се спускаме в миналото, а с мечтите летим в бъдещето.
усмивки от мен .

си една такава хрисима.... Пък пълна отличничка!

Много мил спомен, Мая!
Две Лисанки със сини престилки, с бели якички, с приятелско огънче в очите и ... страховитата гора на математиката! :))
Светъл вторник, с много усмивки! :)

Той много ни харесваше и до болка му беше положението. Просто беше от тези, готините учители и си даваше сметка, че Галя няма да става математик, за това допускаше тези наши малки номера да минават. Това го разбирам сега, тогава съм си мислела, че сме били много хитри. Всъщност, пълни глупачета. Усмивки от мен!

общо взето ми вървеше. Но споменът е страхотен. Поне ни кара винаги да се усмихваме и да не забравяме приятел в нужда се познава. Поздрави и много настроение!

защото има спомен, на който да се опреш. Дори и при криза, общият спомен ще те накара да се усмихнеш, да махнеш с ръка и да надмогнеш каквито и да са недоразумения. Ние и до днес сме приятелки, тя е тази, за която мога да кажа: "Най-добрата ми". Прегръдки, Факти!

И професията ми стана такава, да дебна проверяващия да е с гръб и да действам, тъй като винаги има греховце, обикновено не мой. Усмивки!

неразделни, винаги почти еднакво облечени и сресани. И лееееекинко се възползвахме от това, че по някакъв начин си приличаме. Обичам хубавите спомени. Поздрави от мен!

Заради тази математика не завърших средното си образование.Поздрави!

Подсказвачка такава!:))))))))))))))))))))))))))))))))

ей така тайничко. Всъщност и аз не съм кой-знае каква математичка, но ми се отдаваше в общи линии, на едно средно ниво. Усмивки!

добре, че не ни излавяха, т.е. никой не искаше да ни излови. А и предатели нямаше по него време. Усмивки!

Имаше и такова средство за мъчение.
Училище...

Всичко живо трепереше от нея. Хубаво мъчение беше. Усмивки и спокойна вечер!

В моето семейство има двама счетоводители, двама IT специалисти, учител и професор по математика : ))...
Учителят ми по математика беше втрещен като му казах, че ще следвам медицина. Явно ме е надценявал : )...
Но и досега математиката страхотно ми помага, логиката в медицината винаги е желязна, колкото и да се опитват колегите да я изкарат непредсказуема!
Във всичко живо има математически зависимости, но трябва да имаш очи, за да ги видиш...
Поздрави!

Бях и в такова училище. Заслужавали сте поне 6 за номера. ;-)

Няма нищо по - хубаво от това да бъдеш себе си ! Особено в ония времена ! :)

Дъските по онова време бяха дървени - черни или тъмно зелени и пишехме с тебешир по тях. Дежурните пък миеха дъските с кофичка и мокра гъбка.
Класната ни беше математичка и разделяше дъската на 4. Всеки час 4-ма бяха на дъската с по три задачи. За другите - писмен тест.
Хубав ден, Майче!

ни избива на ученически спомени? Гледам, че и други блогъри са постнали разни:)
Ние пък си имахме един гениален математик в класа. После стана и професор-физик. А учителят ни обичаше да не се занимава с поединични изпитвания и през час-два правеше контролни. Дъската на две и докато напише задачите на втората група, Кольо вече е решил първата и е пуснал бележката. И така се очерта един клас математици-отличници за чудо и приказ! Докато Неделчев не се усети. И в един гаден ден, както си тракаше с тебешира по дъската се обърна през рамо и каза: Николов - вън! Колето излезе, а ние увехнахме. Нещата си поеха по естествения ред.

Хубаво лято, Майче! ***

Духът не остарява... А твоят е лудешки! ;)
Ведър и усмихнат ден!

математика, като влязох с география и накрая станах счети. Но и тук без математика не може. Е, вярно, не са чак интеграли, но логиката е желязна. А приятелката ми стана лекар. Поздрави и хубав ден!

Важното е, че се справяхме блестящо с положението. Усмихнат ден!

И в тези времена е така, понякога не е лесно, но няма нужда да се надскачаме. Имаше една мисъл: "Да бъдеш, а не да изглеждаш". Е, опитите продължават. Усмивки!

Сега е такава скука с тези тестове. Да преписваш примерно е твърде скучно. друго е да си спретнеш цял цирк с подсказването. Хубав и усмихнат ден!

защо да не помага на другите? Човещинка! А за спомените, не знам откъде се сетих, просто ми хрумна и го написах. Това са най-милите спомени, когато още бяхме чисти душици, възторжени, вярващи, влюбени. Как да не пишеш за тях. Слънчево лято и на теб!

уж бях кротко дете, а все се оказвах в центъра на някакви събития. Щом е за някаква дяволия, винаги съм на линия. Усмивки и хубава сряда!

Спомените ми за часовете по математика са толкова унизителни,че не искам да се връщам към тях. Но... и аз имах една"спасителка в ръжта". Тя ми решаваше задачите, аз й пишех темите:))))
По това време, когато чантата с банския е винаги готова /познай за къде:))) мисълта за думата "математика" ми се струва перверзна.:))))
Весело лято и не прави "големи" сметки.:)))

малко гадничко, за да ни е хубаво после. Усмивки и хайде на морето!

Не съм се и съмнявала, че си била верен приятел, Мая, както и днес:))
А аз имах приятелка, която беше невероятна актриса. Когато не беше подготвена все казваше, че е била на погребение на близък човек. И учителите винаги я извиняваха. Един ден й казах, че е взела да ги праща на оня свят по няколко пъти:)) И сега, когато се сетя се смея с глас:)) Поздрави, Мая! Невероятна си!

първо беше забавно и второ имаше резултат. важното е всичко, което ни се опира и ни създава трудности, да намерим начин да го преодолеем някак си с усмивка, да го обърнем на шега и да се впуснем в проблема. Хубав ден!

Хубави спомени! Поздрави Мая!

млади, със сините престилки, плитките и белите якички и най-вече безгрижни, представяш ли си, примерно класното по математика ти се струва края на света. Това сега предизвиква само усмивки. Хубав уикенд!

и ми спомни пак за едни щастливи времена...
топла усмивка и поздрав за теб..

Подсети ме за подобни хитринки, незабравими са...
А ти си чудесна разказвачка, с невероятно чувство
за хумор на мило лудешки истории... е, математиката
ми беше мъчение, но покрай приятелите -
и аз се справях ... и с малки хитрости, разбира се.
Поздрави и хубав ден !

Благодаря, връщам поздрава с усмивка!

светът ще е много скучен и няма да се справяме. Май точно за такъв вид хитринки е създадена пословицата: "И вълкът сит и агнето цяло".Усмивки!