Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
23.05.2014 09:52 -
Из записките от дните в лудост 2
Автор: makont
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10290 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2014 09:55
Прочетен: 10290 Коментари: 47 Гласове:
63
Последна промяна: 23.05.2014 09:55
Състоянието ми е ясно. Разтреперана и изнервена до лудост. Ей, не спрях и не спрях да им се връзвам на административните хватки, на бездушието, на буквоедството... Почти ми се плачеше.
Вървях по Стамболийски, но не виждах никой и нищо. Просто вървях, сякаш със стъпките си наказвах земята, по която стъпвам. На всичкото отгоре заваля. От онзи дребния дъждец, мокрещ и упорит. Чадър естествено нямах. От какво да се крия. Нека вали. И без това по-криво няма да ми стане. Дъждът се усили. Пълно щастие.
Вмъкнах се в първия попаднал ми магазин. За обувки. А, да, обувките, съвсем не е в това време за елегантните с токчета, които бях обула. Направо си е за ботушки /а уж пролет иде/. Лека полека се успокоих. Все пак шопингът е вид терапия, а пък аз съвсем случайно, спасявайки се от мокротата навън, попаднах на точното място. С безизразен поглед огледах наредените по щандовете обувки. Един модел ми грабна окото и апатично взех едната обувка в ръка с цел да я пробвам. Беше моят номер.
Упътих се към някаква табуретка, за да обуя обувката, когато я забелязах. Виждах силуета и с периферното зрение, но не и обърнах никакво внимание, докато не срещнахме погледите си. И тя сърдита като мен, с остър, пронизващ поглед ме погледна почти злобно. Извърнах очи от нея. И тя спря да ме гледа. Обаче вървеше точно срещу мен и си бе избрала същите ботушки. Няма да и обръщам внимание. Да, но тя правеше това, което правя и аз. Седнах да пробвам обувката, тя също седна. Да прави каквото си иска. Протегнах крак да огледам как ми стои, оная и тя, същото движение. Започна да ме изнервя, каква арогантност. Станах и тръгнах към огледалото, да се огледам как ми стои ботуша. Тя също. Досадница. Какво си въобразява. Не, няма да и обръщам внимание. Обърнах и гръб разсъждавайки, имам ли изобщо нужда от тези ботуши точно сега. Вече имам доста "нервозни" дрехи и обувки, събиращи прах в гардероба. Не, няма да ги купя. Седнах и събух ботуша. Тя също. Това вече на нищо не прилича, що за дебелоочие, защо непрекъснато ме имитира тази жена? Малко ми трябваше за да избухна, но запазих самообладание. Спокойно, спокойно, стига нерви за днес!!! Оставих ботуша на мястото му, тя също. Оооо, започнах да кипвам отново, а уж влязох в магазина за да се разтоваря. Не, няма да и обръщам внимание. Взех друга обувка да премеря, тя също. Тръгнах към табуретката, тя също, тази дързост вече ме извади от равновесие... Не издържах и направих жест с обувката, сякаш да се предпазя от нея, от това невъобразимо нахалство, тя също вдигна ръката си, нееее.... Тръгнах с бойна стъпка към тази безобразница..., когато усетих удар, ударих се в нещо студено и гладко, тя също, така и се пада... Продавачките се смееха с глас, добре, че не счупих огледалото. В крайна сметка и аз започнах да се смея. На себе си и на оная, другата аз от огледалото. Извиних се на момичетата и се оставих на дъжда.
Вървях по Стамболийски, но не виждах никой и нищо. Просто вървях, сякаш със стъпките си наказвах земята, по която стъпвам. На всичкото отгоре заваля. От онзи дребния дъждец, мокрещ и упорит. Чадър естествено нямах. От какво да се крия. Нека вали. И без това по-криво няма да ми стане. Дъждът се усили. Пълно щастие.
Вмъкнах се в първия попаднал ми магазин. За обувки. А, да, обувките, съвсем не е в това време за елегантните с токчета, които бях обула. Направо си е за ботушки /а уж пролет иде/. Лека полека се успокоих. Все пак шопингът е вид терапия, а пък аз съвсем случайно, спасявайки се от мокротата навън, попаднах на точното място. С безизразен поглед огледах наредените по щандовете обувки. Един модел ми грабна окото и апатично взех едната обувка в ръка с цел да я пробвам. Беше моят номер.
Упътих се към някаква табуретка, за да обуя обувката, когато я забелязах. Виждах силуета и с периферното зрение, но не и обърнах никакво внимание, докато не срещнахме погледите си. И тя сърдита като мен, с остър, пронизващ поглед ме погледна почти злобно. Извърнах очи от нея. И тя спря да ме гледа. Обаче вървеше точно срещу мен и си бе избрала същите ботушки. Няма да и обръщам внимание. Да, но тя правеше това, което правя и аз. Седнах да пробвам обувката, тя също седна. Да прави каквото си иска. Протегнах крак да огледам как ми стои, оная и тя, същото движение. Започна да ме изнервя, каква арогантност. Станах и тръгнах към огледалото, да се огледам как ми стои ботуша. Тя също. Досадница. Какво си въобразява. Не, няма да и обръщам внимание. Обърнах и гръб разсъждавайки, имам ли изобщо нужда от тези ботуши точно сега. Вече имам доста "нервозни" дрехи и обувки, събиращи прах в гардероба. Не, няма да ги купя. Седнах и събух ботуша. Тя също. Това вече на нищо не прилича, що за дебелоочие, защо непрекъснато ме имитира тази жена? Малко ми трябваше за да избухна, но запазих самообладание. Спокойно, спокойно, стига нерви за днес!!! Оставих ботуша на мястото му, тя също. Оооо, започнах да кипвам отново, а уж влязох в магазина за да се разтоваря. Не, няма да и обръщам внимание. Взех друга обувка да премеря, тя също. Тръгнах към табуретката, тя също, тази дързост вече ме извади от равновесие... Не издържах и направих жест с обувката, сякаш да се предпазя от нея, от това невъобразимо нахалство, тя също вдигна ръката си, нееее.... Тръгнах с бойна стъпка към тази безобразница..., когато усетих удар, ударих се в нещо студено и гладко, тя също, така и се пада... Продавачките се смееха с глас, добре, че не счупих огледалото. В крайна сметка и аз започнах да се смея. На себе си и на оная, другата аз от огледалото. Извиних се на момичетата и се оставих на дъжда.
Следващ постинг
Предишен постинг
си сътворила класика?
цитирайс неочакван и разбиващ финал!
цитирайКолко често проектираме себе си върху околните.....
цитирайза винаги доброто настроение!
Значи и тебе те преследва тая, другата! И мене ме ядосва, особено като я видя сърдита в огледалото. Тогава прихваме и двете.
Благодаря ти за усмивките:)
цитирайЗначи и тебе те преследва тая, другата! И мене ме ядосва, особено като я видя сърдита в огледалото. Тогава прихваме и двете.
Благодаря ти за усмивките:)
tsvetanandreev написа:
си сътворила класика?
с голямата четка, бадънарка и казват по нашия край, нали. Ами, ако кажа, че си сътворявам класика, когато си поискам, ще ми завидят. За това потвърждавам, абсолютно случайно. Просто се сетих за този случай и го описах. Това съм аз, когато съм ядосана и съответно ставам разсеяна, мога да стана за смях, а хората обичат да си присмиват на другите. Аз пък обичам самоиронията. Надсмиването над себе си е лечебно. Освен това сега всичко е толкова сериозно, покраи тези избори, всички се скъсват да бърборят и да убеждават, пък аз съм сигурна, че най добрите решения се вземат с усмивки, затова се опитах да ви разсмея. Поздрави!
6.
makont -
..и с посинен нос, защото толкова бях ядосана, че здравичката се фраснах
23.05.2014 11:41
23.05.2014 11:41
nomer1edno написа:
с неочакван и разбиващ финал!
в огледалото, добре че не го счупих. Важното е, че и онази другата я заболя, а аз слязох на земята най-после. Усмивки!
ivoki написа:
Колко често проектираме себе си върху околните.....
си е наистина класика. Аз просто се надсмях над себе си. Поздрави!
paciencia написа:
за винаги доброто настроение!
Значи и тебе те преследва тая, другата! И мене ме ядосва, особено като я видя сърдита в огледалото. Тогава прихваме и двете.
Благодаря ти за усмивките:)
Значи и тебе те преследва тая, другата! И мене ме ядосва, особено като я видя сърдита в огледалото. Тогава прихваме и двете.
Благодаря ти за усмивките:)
като я видя в огледалото и ей, на праааас... Сега вече е усмихната и добричка, гледа ме мило и ми се усмихва, на това хубаво време и "двете" грейваме. Днес ми е страхотно настроението и ето какво се роди. Усмихнах те, доволна съм. Поздрави от мен и хубав уикенд!
Направила си добро шоу... В подобни случаи си купувам чадър /ако не нося със себе си/...
Благоприятен ден!...
цитирайБлагоприятен ден!...
Аз пък един ден се погледнах в огледалото. И що да видя. Хубавец. И на глас си го казах. Брей, какъв съм хубавец. Огледах се, огледах се, видях, че никой няма и не ме слуша пък си казах. Абе, хубавец, хубавец, бая плашило си :)))))))))))))))))))))))
Много готин разказ.
Поздрав.
Ицко
цитирайМного готин разказ.
Поздрав.
Ицко
Аз пък влязох в блога ти, за да ти пратя поздравче (с едно гласуване) и случайно погледнах заглавието. Старото си заглавие, нищо ново. Тъкмо да затворя и фокусирам: прочетен сто и няколко, коментари малко..... Викам - бе, тук има някакъв спам или Мая е изтрила част от коментарите, ама как да си намали прочитанията?? От 600-700 да си ги компресира на 100 :))))) Бая се почудих с празната си глава. Та накрая вдянах - нов постинг, МОМЕ, както ми казва баба ми!
Майче, много те харесвам, даже си мисля, че не можеш да докараш злобен поглед... Но знае ли човек?! :)))
Големи усмивки и на двете ви!... ;)
цитирайМайче, много те харесвам, даже си мисля, че не можеш да докараш злобен поглед... Но знае ли човек?! :)))
Големи усмивки и на двете ви!... ;)
mt46 написа:
Направила си добро шоу... В подобни случаи си купувам чадър /ако не нося със себе си/...
Благоприятен ден!...
Благоприятен ден!...
аз бях невероятно разсеяна и изобщо не се усетих, че другият салон с обувки всъщност е отражение и другата патица съм аз самата. Обаче как и се изнервих, аха да си разбия главата. А това с чадъра не ми се оттдава, когато си взема очилата вали, като си взема чадъра грейва слънце, за това импровизирам. Усмивки и хубав уикенд от мен!
dinkov написа:
Аз пък един ден се погледнах в огледалото. И що да видя. Хубавец. И на глас си го казах. Брей, какъв съм хубавец. Огледах се, огледах се, видях, че никой няма и не ме слуша пък си казах. Абе, хубавец, хубавец, бая плашило си :)))))))))))))))))))))))
Много готин разказ.
Поздрав.
Ицко
Много готин разказ.
Поздрав.
Ицко
душевното ни състояние. Ако си в настроение и от там те гледа същото усмихнато същество. Ако се харесваш и образа в огледалото е красив, ако само си търсиш косури, виждаш само косурите и т.н. Поздрави от мен и слънчев уикенд!
benitta написа:
Аз пък влязох в блога ти, за да ти пратя поздравче (с едно гласуване) и случайно погледнах заглавието. Старото си заглавие, нищо ново. Тъкмо да затворя и фокусирам: прочетен сто и няколко, коментари малко..... Викам - бе, тук има някакъв спам или Мая е изтрила част от коментарите, ама как да си намали прочитанията?? От 600-700 да си ги компресира на 100 :))))) Бая се почудих с празната си глава. Та накрая вдянах - нов постинг, МОМЕ, както ми казва баба ми!
Майче, много те харесвам, даже си мисля, че не можеш да докараш злобен поглед... Но знае ли човек?! :)))
Големи усмивки и на двете ви!... ;)
Майче, много те харесвам, даже си мисля, че не можеш да докараш злобен поглед... Но знае ли човек?! :)))
Големи усмивки и на двете ви!... ;)
обикновено съм усмихната и се опитвам все с добро, но има случаи както този, в който не зависи от мен, аз се опитвам с усмивка, по човешки, но отсреща ти стои едно ужасно същество, което ти обяснява как няма да стане. Тогава онемявам и независимо, че съм права, просто ми изчезват всички аргументи, така ме изтощава всичко това. Пък и както виждаш "злобичката" си я изкарвам на себе си, така ще си разбия главата някога в някое огледало. Усмивки много за теб и хубав уикенд!
vostroto написа:
:)Лелей, този ден е бил като в песента "има, има дни, в които не върви":). Това с огледалото ме разби:), но така е, това отражение в огледалото можеше и да е човек:) Хората насреща ни много често ни отразяват точно като огледала...:)
Поздрави!:)
Поздрави!:)
явно толкова са ме омаломощили и емоционалното състояние се е отразило на възприятията. Беше наистина толкова смешно. Аз и до днес като се сетя си се смея как юнашки се фраснах в огледалото, опитвайки се да сложа на място оная, другата... Усмивки и слънчев уикенд!
Обичай "другата" и не и нанасяй удари, тя ще ти потрябва...
Поздравление за написаното!
цитирайПоздравление за написаното!
Сетих се, че няма по-смешно нещо и от това да видиш себе си в криво огледало.
цитирай
18.
flymore -
Маичка,
23.05.2014 22:57
23.05.2014 22:57
докара ми толкова усмивки с историята, че ми се прииска продължение!:)))
Много ти, благодаря!
Ведър 24 май!
<3<3<3
цитирайМного ти, благодаря!
Ведър 24 май!
<3<3<3
precoria написа:
Обичай "другата" и не и нанасяй удари, тя ще ти потрябва...
Поздравление за написаното!
Поздравление за написаното!
въпреки, че никога не съм обичала раздвоението. Усмивки, с "другата" може пък да е по-весело, не само да се стига до бой. Спокойна нощ!
sestra написа:
Сетих се, че няма по-смешно нещо и от това да видиш себе си в криво огледало.
Показателно, когато не можеш да се владееш как можеш да станеш за резил. Добре, че имам чувство за хумор и винаги ме спасява в такива глупави ситуации. Искам иронизирайки себе си, да ви опазя от такива случайности. Винаги трябва да се контролираме, а аз в този ден не успях. Усмивки и спокойна нощ!
flymore написа:
докара ми толкова усмивки с историята, че ми се прииска продължение!:)))
Много ти, благодаря!
Ведър 24 май!
<3<3<3
Много ти, благодаря!
Ведър 24 май!
<3<3<3
в сред цялата сериозност, която ни заобикаля. И май успях. Смеейки се над самите себе си, мисля че правим светът по-хубав, защото разбираме недостатъците си и това е начинът най-безболезнено да ги преборим. Прегръщам те и светъл празник и от мен! Усмивки и спокойна нощ!
Невероятен човек си, Мая! С теб няма как да се скучае и секунда:)
Поздрави за ведрите истории, които ни разказваш!
цитирайПоздрави за ведрите истории, които ни разказваш!
Е, все пак след някои лоши моменти в живота ни идват и хубави! А твоите са колкото интересни, толкова хубави и смешни!
Честит слънчев, празничен ден - 24 май !!!
Приятно изкарване!
цитирайЧестит слънчев, празничен ден - 24 май !!!
Приятно изкарване!
24.
usmivka99 -
Поздрав!
24.05.2014 19:12
24.05.2014 19:12
Добре сме - все пак по някое време все още се усещаме коя е онази отстреща, дето ни ядосва :)
цитирайМайче, да ти кажа очаквах нещата да се развият така, че и двете да решите да купите ботушките :))))) И не смея да си представя завършека :)
Честит празник, лудетино! :)
цитирайЧестит празник, лудетино! :)
ckarlet написа:
Невероятен човек си, Мая! С теб няма как да се скучае и секунда:)
Поздрави за ведрите истории, които ни разказваш!
Поздрави за ведрите истории, които ни разказваш!
скуката е забранена. Аз не умея да скучая, дори и сама, намирам начин да се забавлявам. Примерно водя битка с онази от огледалото, или се усмихваме, или се погваме с ботушите, докато не се сблъскаме фронтално и нещата си дойдат по местата. Усмивки и поздрави за празника!
magnoliya написа:
Е, все пак след някои лоши моменти в живота ни идват и хубави! А твоите са колкото интересни, толкова хубави и смешни!
Честит слънчев, празничен ден - 24 май !!!
Приятно изкарване!
Честит слънчев, празничен ден - 24 май !!!
Приятно изкарване!
Иначе става тъжно, а аз не обичам да тъгувам. Ако обърнеш нещата с хастара нагоре, винаги намираш нещо, което да те накара да се усмихнеш. Нали и за най-големите проблеми, минали ни през главата след време се сещаме с усмивка и се чудим, как може да сме се ядосвали. Така помъдряваме, мисля си. Сега много усмивки от мен и честит празник!
usmivka99 написа:
Добре сме - все пак по някое време все още се усещаме коя е онази отстреща, дето ни ядосва :)
и пак се връщаме в себе си. Усмивки и поздрави за празника!
scarlety написа:
Майче, да ти кажа очаквах нещата да се развият така, че и двете да решите да купите ботушките :))))) И не смея да си представя завършека :)
Честит празник, лудетино! :)
Честит празник, лудетино! :)
Все пак съм възпитан човек и тупа-лупа, само в краен случай, а случаят не бе толкова краен. И двенките си останахме без ботушки, но цивилизовано се разбрахме. Усмивки, Ади и честит празник!
Но понякога става и така - еднакви хора, еднакви идеали!
Поздрави за чудесното четиво, Мая! С усмивки всичко е леко, дори световните несгоди!
цитирайПоздрави за чудесното четиво, Мая! С усмивки всичко е леко, дори световните несгоди!
31.
анонимен -
Нещо като "ИН и ЯН"
26.05.2014 12:48
26.05.2014 12:48
ИЗХОЖДАЙКИ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ ЧЕЛ ДО МОМЕНТА В БЛОГА, В МЕН СЕ ПОРОДИ "ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ", ЧЕ АВТОРКАТА СЕ Е СРЕЩНАЛА СЪС СВОЕТО "ЯН" И Е РАЗБРАЛА, ЧЕ БЕЗ ДОПЪЛВАНЕ И ПРЕПЛИТАНЕ СЪС СОБСТВЕНОТО СИ "ИН" НЕ БИ БИЛА ТЯ, ТАКАВА КАКВАТО Е .... :)))
Поздравление за написаното и петте минути удоволствие - времето, за което прочетох два пъти "Записки от дните в лудост" . Дано по-често изпадаш в "подобно състояние", за да убедиш и успокоиш и нас, че това е едва ли не ежедневие за всеки нормален човек ... :))))
цитирайПоздравление за написаното и петте минути удоволствие - времето, за което прочетох два пъти "Записки от дните в лудост" . Дано по-често изпадаш в "подобно състояние", за да убедиш и успокоиш и нас, че това е едва ли не ежедневие за всеки нормален човек ... :))))
bven написа:
Но понякога става и така - еднакви хора, еднакви идеали!
Поздрави за чудесното четиво, Мая! С усмивки всичко е леко, дори световните несгоди!
Поздрави за чудесното четиво, Мая! С усмивки всичко е леко, дори световните несгоди!
просто дотолкова бях се отдала на самосъжаление и потънала в нервността си. Ударът в огледалото ме върна на земята, наистина се видях от острани, смешна и жалка, невладееща се, а това не е характерно състояние за мен. Усмивки, защото аз се разсмях. Хубава седмица от мен!
andreshko написа:
ИЗХОЖДАЙКИ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ ЧЕЛ ДО МОМЕНТА В БЛОГА, В МЕН СЕ ПОРОДИ "ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ", ЧЕ АВТОРКАТА СЕ Е СРЕЩНАЛА СЪС СВОЕТО "ЯН" И Е РАЗБРАЛА, ЧЕ БЕЗ ДОПЪЛВАНЕ И ПРЕПЛИТАНЕ СЪС СОБСТВЕНОТО СИ "ИН" НЕ БИ БИЛА ТЯ, ТАКАВА КАКВАТО Е .... :)))
Поздравление за написаното и петте минути удоволствие - времето, за което прочетох два пъти "Записки от дните в лудост" . Дано по-често изпадаш в "подобно състояние", за да убедиш и успокоиш и нас, че това е едва ли не ежедневие за всеки нормален човек ... :))))
Поздравление за написаното и петте минути удоволствие - времето, за което прочетох два пъти "Записки от дните в лудост" . Дано по-често изпадаш в "подобно състояние", за да убедиш и успокоиш и нас, че това е едва ли не ежедневие за всеки нормален човек ... :))))
знаеш ли, не ми хрумна, че всъщност да, "Ин" и "Ян" са се сблъскали в мен. Моята податливост на емоции ме е довела до състояние, което се е отразило в огледалото. А моята заслепеност от емоцията не ми е позволила да видя какво ми казва моят образ. Все пак ситуацията беше комична, пък аз имам голям резерв от чувство за хумор, посмяхме се с момичетата. Да, прав си, това е напълно нормално състояние. На всеки се случва да е отнесен в собствените си проблеми и да не вижда нищо около себе си, докато не се фрасне някъде. Важното е да излезеш с достойнство от ситуацията и да си направиш изводите. Ако бях на 20 години сигурно щях да умра от срам и да се изчервя, че съм се изложила така, но сега, не изпитах и грам неудобство. Помъдряваме, Андрешко! Вече доста неща НЕ могат да ни извадят от равновесие и това е хубаво. Усмивки от мен и слънчева и успешна седмица!
34.
анонимен -
Все пак накрая
27.05.2014 16:06
27.05.2014 16:06
си се познала, не всеки го умее!
цитирайСериозното до забавното, чудесно е!
А онази, другата... следващия път и се усмихни ( както го можеш ) и ще видиш най - искрящата усмивка! :)
Поздравления!
цитирайА онази, другата... следващия път и се усмихни ( както го можеш ) и ще видиш най - искрящата усмивка! :)
Поздравления!
parasol написа:
си се познала, не всеки го умее!
Повярвай, здравословно е. Усмивки от мен и хубава майска вечер!
37.
makont -
Мег, ти си умница. Ами да, трябваше да я провокирам с някоя и друга муцунка,
27.05.2014 17:54
27.05.2014 17:54
megg написа:
Сериозното до забавното, чудесно е!
А онази, другата... следващия път и се усмихни ( както го можеш ) и ще видиш най - искрящата усмивка! :)
Поздравления!
А онази, другата... следващия път и се усмихни ( както го можеш ) и ще видиш най - искрящата усмивка! :)
Поздравления!
да я видя тогава. Да, трябва си подход, онази другата не е лесна. Прегръщам те и ти желая прекрасна майска вечер!
https://www.youtube.com/watch?v=Ina9tg7fdtY
Майче, аз веднъж дори си махнах с ръка:)))))
цитирайМайче, аз веднъж дори си махнах с ръка:)))))
monaliza121 написа:
https://www.youtube.com/watch?v=Ina9tg7fdtY
Майче, аз веднъж дори си махнах с ръка:)))))
Майче, аз веднъж дори си махнах с ръка:)))))
интелегентно същество от огледалото, как да не му помахаш. Усмивки и благодаря за бойното парче на Джексън.
поздрави
цитирайнаистина, чудесен разказ... поздрав за теб,
от сърце..
цитирайот сърце..
faktifakti написа:
поздрави
Евичка. Прегръдки и благодаря!
metlichina написа:
наистина, чудесен разказ... поздрав за теб,
от сърце..
от сърце..
това е целта. Дано светът стане по-усмихнат, ей така, малко по малко... Поздрави и много усмивки!
Това е още едно доказателство, че лошите мисли до такава степен ни променят, че не можем да се познаем и ставаме слепи за хубавите неща около нас. Хубав разказ си написала, смешен и тъжен едновременно.
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Това е още едно доказателство, че лошите мисли до такава степен ни променят, че не можем да се познаем и ставаме слепи за хубавите неща около нас. Хубав разказ си написала, смешен и тъжен едновременно.
Права си, че е тъжно, Вени, но после, като се погледнем се усмихваме. Дано си научаваме уроците. Усмивки от мен!
Ах, тази "досадница", ама! Не я е срам - аз съм я виждала и по витрините...:))))))))
цитирайmartito написа:
Ах, тази "досадница", ама! Не я е срам - аз съм я виждала и по витрините...:))))))))
да се направиш, че не я виждаш, но накрая ще си заслужи един ботуш по главата, въпреки, че сме миролюбиви същества. Усмивки!
Търсене
За този блог
Гласове: 44538