Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
28.05.2011 18:06 -
Естествения подбор или го убихме от незнание?
В края на март, на ниво пети панелен етаж, на брезата, точно срещу прозореца на моя кабинет( преустроена бивша кухня ) се зелиха две свраки. Както си работех на компютъра, не издържах да не ги погледна. Очароваха ме. За свраките си мислех, че са едни крадли и винаги като чуех сврака, това предизвикваше в мен по-скоро негативно чувство. А те се оказаха невероятно красиви птици.
И така, двамата влюбени, свраката и сврачокът. С колко обич градяха гнездото си. Всеки носеше в човчицата си първо клонче, след това кал. И така, клечка след клечка гнездото нарастваше, клонче хоризонтално, калчица, след това вертикално, получаваше се някаква странна плетка, докато не стана едно доста голямо кошче с дупка в средата. Удоволствие за мен бе да наблюдавам упоритостта и грижовността с която градяха своя нов дом, красивите черни птички. Случваше се, някой от тях да вземе по-големичко клонче, запречи се в клонака на брезата и ни напред, ни назад, но хитруши, успяваха по някакъв сттранен начин да обърнат го вертикално и да го промушат до гнездото. По едно време само петролено синята опашка на свраката стърчеше от гнездото, шегувахме се, че сега подрежда мебелите.
Доста време стърчеше въпросната опашка, тя мътеше, а той и носеше храна. Не можех да различа коя от птичките е той, коя е тя, нямам познания за тези птици, но допускам и да са се сменяли при мътенето. И ето ги, след един месец ги видяхме. Нещо мърдаше вътре, а двете птици отлитаха и се връщаха с нещо в човчиците си. Към средата на май вече се виждаха четири красиви любопитни главици. Едно по едно започнаха да излизат от гнездото, подскачаха до съседните клончета. Почти не се мърдахме от прозореца, толкова им се радвахме.
Но ето, преди два дни, прибирайки се от работа със съпругът ми идяхме едното бебче-свраче долу в тревичката до едно борче. Успяхме да го хванем. То трепереше, милото и врякаше колкото сила има. Явно и големите свраки го чуха, защото започнаха да кръжат около брезата и надаваха и те своите крясъци. Как да го оставим така. Решихме да го качим на някой клон на брезата и те да си го приберат, или то с подскоци да стигне до гнездото, или поне да си го хранят. Гергов взе минчока (на рибарски език така му казват, всъщност прилича на голяма мрежа за пеперуди, но служи за хващане на рибата, след като е имала глупостта да налапа въдицата). Та с това съоръжение, успяхме да го "монтираме" на високо .
Цяла вечер слизахма да видим какво се случва със сврачето, но никой не го погледна. (Между другото, майката сврака провеждаше курсове по летене с други две сврачета). Беше се свило на едно клонче. Стана ми жал за горкото птиче. Хаиде пак с минчока, на фенер, лекичко го прехвърлихме от клонката в мрежата и хоп, нагушках го. То едно такова сладко, а как врякаше само. В един кашон с парче памучен плат му изградихме нов дом, е не съвършен като неговото гнездо, но все пак топличко и сигурно. Два дни го хранихме с охлюви, докато разхождахме кучетата събирахме и на дребнички парченци в човчицата, а то лапаше лакомо. Придоби смелост, започна да подскача по саксиите на терасата, живна. Явно е било недохранвано.
Мопсовете изобщо недолюбваха този пришълец, на който аз със същата интонация, както на тях казвах "Маминото пиленце" и гушках. На всичкото отгоре заради него спряхме да ги допускаме на терасата.
Снощи след консултация с приятели, гледали свраче, решихме да разнообразим менюто, можело и да се храни с кучешка консерва. Веднага набавихме един брой "чапи" и то с удоволствие си похапна 3-4 парчета мръвка.
На сутринта чух, че Гергов се шушка нещо на терасата, влезе и ми каза :"Пилето ни умря". Ужас! Аз вече се бях привързала към това свраче.
Сега в главите ни се върти ужасно чувство за вина, дали примерно консервантите от консервата не го умориха, може би не трябваша да му я даваме? Веднага се обажда и другото гласче, успокоител на съвестта, щом майката го е изхварлила от гнездото, значи то не е било хранено, болнаво е, просто не е трябвало да живее. В края на крайщата в природата е така, естествен подбор, оцелява най-здравото, най-хубавото. Четвъртото го намерихме в тревата, също изхвърлено и раздърпано от кучетата. Може би така е трябвало да стане. Май нямаме право да се месим в делата на Майката-Природа. Да, но.....
И така, двамата влюбени, свраката и сврачокът. С колко обич градяха гнездото си. Всеки носеше в човчицата си първо клонче, след това кал. И така, клечка след клечка гнездото нарастваше, клонче хоризонтално, калчица, след това вертикално, получаваше се някаква странна плетка, докато не стана едно доста голямо кошче с дупка в средата. Удоволствие за мен бе да наблюдавам упоритостта и грижовността с която градяха своя нов дом, красивите черни птички. Случваше се, някой от тях да вземе по-големичко клонче, запречи се в клонака на брезата и ни напред, ни назад, но хитруши, успяваха по някакъв сттранен начин да обърнат го вертикално и да го промушат до гнездото. По едно време само петролено синята опашка на свраката стърчеше от гнездото, шегувахме се, че сега подрежда мебелите.
Доста време стърчеше въпросната опашка, тя мътеше, а той и носеше храна. Не можех да различа коя от птичките е той, коя е тя, нямам познания за тези птици, но допускам и да са се сменяли при мътенето. И ето ги, след един месец ги видяхме. Нещо мърдаше вътре, а двете птици отлитаха и се връщаха с нещо в човчиците си. Към средата на май вече се виждаха четири красиви любопитни главици. Едно по едно започнаха да излизат от гнездото, подскачаха до съседните клончета. Почти не се мърдахме от прозореца, толкова им се радвахме.
Но ето, преди два дни, прибирайки се от работа със съпругът ми идяхме едното бебче-свраче долу в тревичката до едно борче. Успяхме да го хванем. То трепереше, милото и врякаше колкото сила има. Явно и големите свраки го чуха, защото започнаха да кръжат около брезата и надаваха и те своите крясъци. Как да го оставим така. Решихме да го качим на някой клон на брезата и те да си го приберат, или то с подскоци да стигне до гнездото, или поне да си го хранят. Гергов взе минчока (на рибарски език така му казват, всъщност прилича на голяма мрежа за пеперуди, но служи за хващане на рибата, след като е имала глупостта да налапа въдицата). Та с това съоръжение, успяхме да го "монтираме" на високо .
Цяла вечер слизахма да видим какво се случва със сврачето, но никой не го погледна. (Между другото, майката сврака провеждаше курсове по летене с други две сврачета). Беше се свило на едно клонче. Стана ми жал за горкото птиче. Хаиде пак с минчока, на фенер, лекичко го прехвърлихме от клонката в мрежата и хоп, нагушках го. То едно такова сладко, а как врякаше само. В един кашон с парче памучен плат му изградихме нов дом, е не съвършен като неговото гнездо, но все пак топличко и сигурно. Два дни го хранихме с охлюви, докато разхождахме кучетата събирахме и на дребнички парченци в човчицата, а то лапаше лакомо. Придоби смелост, започна да подскача по саксиите на терасата, живна. Явно е било недохранвано.
Мопсовете изобщо недолюбваха този пришълец, на който аз със същата интонация, както на тях казвах "Маминото пиленце" и гушках. На всичкото отгоре заради него спряхме да ги допускаме на терасата.
Снощи след консултация с приятели, гледали свраче, решихме да разнообразим менюто, можело и да се храни с кучешка консерва. Веднага набавихме един брой "чапи" и то с удоволствие си похапна 3-4 парчета мръвка.
На сутринта чух, че Гергов се шушка нещо на терасата, влезе и ми каза :"Пилето ни умря". Ужас! Аз вече се бях привързала към това свраче.
Сега в главите ни се върти ужасно чувство за вина, дали примерно консервантите от консервата не го умориха, може би не трябваша да му я даваме? Веднага се обажда и другото гласче, успокоител на съвестта, щом майката го е изхварлила от гнездото, значи то не е било хранено, болнаво е, просто не е трябвало да живее. В края на крайщата в природата е така, естествен подбор, оцелява най-здравото, най-хубавото. Четвъртото го намерихме в тревата, също изхвърлено и раздърпано от кучетата. Може би така е трябвало да стане. Май нямаме право да се месим в делата на Майката-Природа. Да, но.....
До Витоша по въздух и земя
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
yotovava -
Не можем да знаем, но обикновено животните имат много точен усет дали отрочето им ще оцелее,
28.05.2011 18:14
28.05.2011 18:14
така че не се самообвинявай.
Това е животът.
В природата оцелява по-силният, по-здравият, по-хитрият.
Валя
цитирайТова е животът.
В природата оцелява по-силният, по-здравият, по-хитрият.
Валя
ама все пак сте го радвали за мъничко време преди да умре. а може и на мопсчетата да сте дали нещо като урок, никой не знае. Историята е хубава, и аз харесвам на свраките.
цитирай
3.
анонимен -
Аз бих...
28.05.2011 18:18
28.05.2011 18:18
Аз бих ги опукала всички с прашката.
цитирай
4.
balgarski7vinarki -
pak shte vi se dade vazmojnost za spasiavane na jivot na jivotno
28.05.2011 18:22
28.05.2011 18:22
znam go ot lichen opit -i tova e dokazatelstvo che ima neshto koeto ni znae-kakvi sme i kakvo pravim - i kogato davame ot dushite si na prirodata ni "abonirat" za edna ot nai-blagodarnite kauzi - zashtitata na bezzashtitnizite i vlizame v saita na zaslujilite i ...
цитирайсврачета .Не търси вина в себе си - такъв е животът.Но вие и вашите любимци ,
и малкото свраче сте изживели нещо специално, дали сте и сте получили нещо .
Развълнува ме .
Поздрави !
цитирайи малкото свраче сте изживели нещо специално, дали сте и сте получили нещо .
Развълнува ме .
Поздрави !
Нямам и представа как се гледа свраче, но историята ти ме трогна, Мakont!
Май наистина е трудно да се борим с природата...
Но вие сте му дали много любов и сте направили каквото трябва за него.
Моля те, не се измъчвай! Въпреки, че и аз бих страдала като теб!
цитирайМай наистина е трудно да се борим с природата...
Но вие сте му дали много любов и сте направили каквото трябва за него.
Моля те, не се измъчвай! Въпреки, че и аз бих страдала като теб!
Много хора постъпват така, Но мисля си, Мая, че всеки сам решава как да постъпи в даден случай и това никак не е случайно. Просто е трябвало да стане. Гледането му те е обогатило на едни чувства и сврачето е получило грижи, които са му били отказани от родителите му. Аз разбирам, че ти е мъчно, но когато се подреждат събитията, кой може да предвиди всичко?
Поздравявам ви за постъпката. Аз също бих направила така :)))
цитирайПоздравявам ви за постъпката. Аз също бих направила така :)))
Цяла нощ то пищеше уплашено и на сутринта му се пукна сърцето .
не можа да свикне с този затвор.
Оттогава разбрах , че ако му е писано , птичето ще оживее и на земята. но при мен не , защото не е естествената му среда.
Не си виновна .
Птиците са свободни и не могат да живеят в затвор ! Прегръдка !
цитирайне можа да свикне с този затвор.
Оттогава разбрах , че ако му е писано , птичето ще оживее и на земята. но при мен не , защото не е естествената му среда.
Не си виновна .
Птиците са свободни и не могат да живеят в затвор ! Прегръдка !
Ама защо казваш черни, бе?
Свраките са черно-бели.Много красиви птици.
Не се тревожи за малкото.Трудно оцелява птиченце изпаднало от гнездото.
Аз няколко пъти съм се опитвала да отглеждам диви пилки, които съм намирала, но....все умират.Много жалко.
цитирайСвраките са черно-бели.Много красиви птици.
Не се тревожи за малкото.Трудно оцелява птиченце изпаднало от гнездото.
Аз няколко пъти съм се опитвала да отглеждам диви пилки, които съм намирала, но....все умират.Много жалко.
Едва ли е от консервата, не се самообвинявай.
Животно няма да яде нещо което не му е присъщо - каква е разликата между охлювът и смляните месни изрезки в консервата? Все си е месо, нали. Чак пък толкоз да се е отровило от някакви консерванти вътре - прекалено е. Същите консерванти ги влагат и в нашите храни, да вземат и децата да почнат да измират от това?
Много неща могат да му се случат на едно пиле, болести имат всякакви, по-вероятно е, да е било изхвърлено от гнездото.
цитирайЖивотно няма да яде нещо което не му е присъщо - каква е разликата между охлювът и смляните месни изрезки в консервата? Все си е месо, нали. Чак пък толкоз да се е отровило от някакви консерванти вътре - прекалено е. Същите консерванти ги влагат и в нашите храни, да вземат и децата да почнат да измират от това?
Много неща могат да му се случат на едно пиле, болести имат всякакви, по-вероятно е, да е било изхвърлено от гнездото.
Има неща по - силни от желанието ни да помогнем. Порадвали сте се на малкото птиче, направили сте, каквото ви е научило сърцето. А жалостта си е част от нас, въпреки силата на природата.
Поздрави! :)
цитирайПоздрави! :)
Знам, че птиците не пипат птиче, което хората са пипали вече - а ако им пипнеш гнездото - оставят го.
Та вашето свраче - може още от падането си да е имало проблем, а после не можете да сте сигурни - свраките ядат различни неща. Не знам за водата.
Но пък на терасата може да е умряло от страх или от друга причина. Не е само храната.
И, да - миналата година две сврачета ми тропаха по перваза на прозореца сутрин - бели гушки, черни елечета със зеленичко на крилцето - много елегантни.
Хубаво разказана история - четох до края с интерес - майстор си.
цитирайТа вашето свраче - може още от падането си да е имало проблем, а после не можете да сте сигурни - свраките ядат различни неща. Не знам за водата.
Но пък на терасата може да е умряло от страх или от друга причина. Не е само храната.
И, да - миналата година две сврачета ми тропаха по перваза на прозореца сутрин - бели гушки, черни елечета със зеленичко на крилцето - много елегантни.
Хубаво разказана история - четох до края с интерес - майстор си.
13.
анонимен -
В крайна сметка
28.05.2011 22:23
28.05.2011 22:23
става ясно: прави, каквото трябва, за да стане.... каквото трябва.
цитирай Естественият подбор - жесток природен закон, но гарантира здраво поколение...
цитирайРазплака ме. Хубаво. И тъжно... Горкото свраче. Нищо не сте виновни, моля те! Със сигурност е било болничко. На теория би могло да се случи и от консервите, но, не вярвам. Ще си го взема в блогрола. Да ни напомня за този наш свят, от който сме... А вие сте много добри хора. Да сте живи и здрави!
цитирайИ аз имах подобен случай - намерих болно птиче. Помня, че баба ми преди години на болните пиленца слагаше в човчицата парченце антибиотик. Прерових аптечката в къщи, намерих останал от децата антибиотик, отчупих малко парченце и го натиках в човката на птичето. И после.... Изглежда не бях изчислила правилно дозата....
цитирайТова, че нещо толкова малко и беззащитно може да събуди чувства у хората, е истинско богатство! За жалост на сврачето не му е било писано да оцелее... но поне ще ви останат спомените за надеждата, с която сте го гледали.
Когато бях малка си спомням, че имах косерче - за една вечер... но цял живот ще го помня.
цитирайКогато бях малка си спомням, че имах косерче - за една вечер... но цял живот ще го помня.
В природата естествения подбор е важен, но всяко правило си има изключения.
Направили сте това, което ви е продиктувало сърцето.
Наситили сте атмосферата с любов!
Проявената грижовност винаги има значение.
Нещо в нас се променя. И в света също.
Лека нощ, мила!
цитирайНаправили сте това, което ви е продиктувало сърцето.
Наситили сте атмосферата с любов!
Проявената грижовност винаги има значение.
Нещо в нас се променя. И в света също.
Лека нощ, мила!
Направила си каквото трябва, и наистина човек се привързва гледайки диво птиче, но има и големи рискове, поради естеството на дивата пирода.
цитираймай нямаме право да се месим в птичите дела!
цитирай
21.
magicktarot -
Привет, имало му е нещо на сврачето - или от падането или от друго. Не е във вас вината.
29.05.2011 10:42
29.05.2011 10:42
И аз съм отглеждала такива намерени птици, хранех ги изключително с котешка храна - някои оцелявха и се научаваха да летят - съответно ги пусках и си отиваха при своите. Някои умираха - от болести или травми, които не си личаха на пръв поглед. Тези птици не се страхуват от хората, като ги опознаят и много се привързват.:) Докато са били при мен обаче, пробвала съм дали ще се уплашат от непознат. Плашат се. Т.е. разпознават персонално "своите" хора...
И винаги към края на май, началото на юни всички пиленца от този вид - врани, свраки, сойки, чавки, гарвани и др. скачат от гнездата и трябва да оцелеят долу в храсталаците и тревите сами, докато се научат хубаво да летят - родителите само ги наглеждат отгоре и ги хранят чат-пат - но дотам... Кой оцелее - оцелее.
цитирайИ винаги към края на май, началото на юни всички пиленца от този вид - врани, свраки, сойки, чавки, гарвани и др. скачат от гнездата и трябва да оцелеят долу в храсталаците и тревите сами, докато се научат хубаво да летят - родителите само ги наглеждат отгоре и ги хранят чат-пат - но дотам... Кой оцелее - оцелее.
yotovava написа:
така че не се самообвинявай.
Това е животът.
В природата оцелява по-силният, по-здравият, по-хитрият.
Валя
Това е животът.
В природата оцелява по-силният, по-здравият, по-хитрият.
Валя
сърцето ми се къса, все така ми се случва, че трябва да се боря за живота на моите любимци и този път не успях.
sestra написа:
ама все пак сте го радвали за мъничко време преди да умре. а може и на мопсчетата да сте дали нещо като урок, никой не знае. Историята е хубава, и аз харесвам на свраките.
и какви грижовни родители се оказаха., благодаря ти и хубав неделен ден!
cekupata написа:
Аз бих ги опукала всички с прашката.
Аз много се страхувах съседите от горните етажи да не унищожат гнездото. Хубав ден!
Откак спасих малката кучка, много милозлива съм станала. И нея я бяха изхвърлили, защото се разболяла от гана. Спасихме я и сега си е ОК! Добре, че не я хвана естественият подбор...
цитирайbalgarski7vinarki написа:
znam go ot lichen opit -i tova e dokazatelstvo che ima neshto koeto ni znae-kakvi sme i kakvo pravim - i kogato davame ot dushite si na prirodata ni "abonirat" za edna ot nai-blagodarnite kauzi - zashtitata na bezzashtitnizite i vlizame v saita na zaslujilite i ...
не ми трябваха заслуги, само това нещастно пиле да беше оцеляло. Благодаря за разбирането и усмихнат неделен ден!
stela50 написа:
сврачета .Не търси вина в себе си - такъв е животът.Но вие и вашите любимци ,
и малкото свраче сте изживели нещо специално, дали сте и сте получили нещо .
Развълнува ме .
Поздрави !
и малкото свраче сте изживели нещо специално, дали сте и сте получили нещо .
Развълнува ме .
Поздрави !
Всички Ваши коментари ми действат като мехлем за душата, защото аз наистина изпитвам вина. Хубав неделен ден!
ckarlet написа:
Нямам и представа как се гледа свраче, но историята ти ме трогна, Мakont!
Май наистина е трудно да се борим с природата...
Но вие сте му дали много любов и сте направили каквото трябва за него.
Моля те, не се измъчвай! Въпреки, че и аз бих страдала като теб!
Май наистина е трудно да се борим с природата...
Но вие сте му дали много любов и сте направили каквото трябва за него.
Моля те, не се измъчвай! Въпреки, че и аз бих страдала като теб!
защото този път не излязох победител. И не самата победа, исках да победи живота. Усмивки от мен, мила Скарлет и благодаря за разбирането!
bven написа:
Много хора постъпват така, Но мисля си, Мая, че всеки сам решава как да постъпи в даден случай и това никак не е случайно. Просто е трябвало да стане. Гледането му те е обогатило на едни чувства и сврачето е получило грижи, които са му били отказани от родителите му. Аз разбирам, че ти е мъчно, но когато се подреждат събитията, кой може да предвиди всичко?
Поздравявам ви за постъпката. Аз също бих направила така :)))
Поздравявам ви за постъпката. Аз също бих направила така :)))
странното е, че мопсчетата все го търсят на терасата и те май го обикнаха, въпреки, че беше конкуренция по отношение на нашата любов. Хубав неделен ден!
virtu написа:
Цяла нощ то пищеше уплашено и на сутринта му се пукна сърцето .
не можа да свикне с този затвор.
Оттогава разбрах , че ако му е писано , птичето ще оживее и на земята. но при мен не , защото не е естествената му среда.
Не си виновна .
Птиците са свободни и не могат да живеят в затвор ! Прегръдка !
не можа да свикне с този затвор.
Оттогава разбрах , че ако му е писано , птичето ще оживее и на земята. но при мен не , защото не е естествената му среда.
Не си виновна .
Птиците са свободни и не могат да живеят в затвор ! Прегръдка !
цялата тераса беше негова, щяхме да го пуснем на воля, само да заякне малко. Благодаря ти и желая успешна и усмихната седмица!
joysii написа:
Ама защо казваш черни, бе?
Свраките са черно-бели.Много красиви птици.
Не се тревожи за малкото.Трудно оцелява птиченце изпаднало от гнездото.
Аз няколко пъти съм се опитвала да отглеждам диви пилки, които съм намирала, но....все умират.Много жалко.
Свраките са черно-бели.Много красиви птици.
Не се тревожи за малкото.Трудно оцелява птиченце изпаднало от гнездото.
Аз няколко пъти съм се опитвала да отглеждам диви пилки, които съм намирала, но....все умират.Много жалко.
знам, че и ти си като мен и обичаш животинките, но така исках да оцелее. Усмихната и спорна седмица ти желая!
valsodar написа:
Едва ли е от консервата, не се самообвинявай.
Животно няма да яде нещо което не му е присъщо - каква е разликата между охлювът и смляните месни изрезки в консервата? Все си е месо, нали. Чак пък толкоз да се е отровило от някакви консерванти вътре - прекалено е. Същите консерванти ги влагат и в нашите храни, да вземат и децата да почнат да измират от това?
Много неща могат да му се случат на едно пиле, болести имат всякакви, по-вероятно е, да е било изхвърлено от гнездото.
Животно няма да яде нещо което не му е присъщо - каква е разликата между охлювът и смляните месни изрезки в консервата? Все си е месо, нали. Чак пък толкоз да се е отровило от някакви консерванти вътре - прекалено е. Същите консерванти ги влагат и в нашите храни, да вземат и децата да почнат да измират от това?
Много неща могат да му се случат на едно пиле, болести имат всякакви, по-вероятно е, да е било изхвърлено от гнездото.
природата си взе своето, така е решено. Хубава и спорна седмица ти желая!
megg написа:
Има неща по - силни от желанието ни да помогнем. Порадвали сте се на малкото птиче, направили сте, каквото ви е научило сърцето. А жалостта си е част от нас, въпреки силата на природата.
Поздрави! :)
Поздрави! :)
наистина важното е, че опитахме. Благодаря за разбирането и усмивки от мен!
razkazvachka написа:
Знам, че птиците не пипат птиче, което хората са пипали вече - а ако им пипнеш гнездото - оставят го.
Та вашето свраче - може още от падането си да е имало проблем, а после не можете да сте сигурни - свраките ядат различни неща. Не знам за водата.
Но пък на терасата може да е умряло от страх или от друга причина. Не е само храната.
И, да - миналата година две сврачета ми тропаха по перваза на прозореца сутрин - бели гушки, черни елечета със зеленичко на крилцето - много елегантни.
Хубаво разказана история - четох до края с интерес - майстор си.
Та вашето свраче - може още от падането си да е имало проблем, а после не можете да сте сигурни - свраките ядат различни неща. Не знам за водата.
Но пък на терасата може да е умряло от страх или от друга причина. Не е само храната.
И, да - миналата година две сврачета ми тропаха по перваза на прозореца сутрин - бели гушки, черни елечета със зеленичко на крилцето - много елегантни.
Хубаво разказана история - четох до края с интерес - майстор си.
Важното е, поне другите две са оцелели, ние изгубихме битката с природата. Усмивки от мен!
parasol написа:
става ясно: прави, каквото трябва, за да стане.... каквото трябва.
благодаря за разбирането. Наистина, важното е да опиташ. Хубав и слънчев неделен ден!
dolsineq написа:
Естественият подбор - жесток природен закон, но гарантира здраво поколение...
само ние, хората го удряме на чувства и се борим за всичко живо. Но затова сме разумни. Благодаря ти и ти желая много слънчев и усмихнат неделен ден!
malchaniaotnadejda7 написа:
Разплака ме. Хубаво. И тъжно... Горкото свраче. Нищо не сте виновни, моля те! Със сигурност е било болничко. На теория би могло да се случи и от консервите, но, не вярвам. Ще си го взема в блогрола. Да ни напомня за този наш свят, от който сме... А вие сте много добри хора. Да сте живи и здрави!
всеки би опитал да спаси животинка, поне, който има сърце. Май ви разстроих с това мое споделено преживяване, а не исках. Сега се усмихни, сврачето ни гледа отгоре и не ни иска тъжни!
vandela007 написа:
И аз имах подобен случай - намерих болно птиче. Помня, че баба ми преди години на болните пиленца слагаше в човчицата парченце антибиотик. Прерових аптечката в къщи, намерих останал от децата антибиотик, отчупих малко парченце и го натиках в човката на птичето. И после.... Изглежда не бях изчислила правилно дозата....
Така е трябвало да стане. Усмивки от мен, Ваня, много настроение и слънце в неделния ден!
oceanofdreams написа:
Това, че нещо толкова малко и беззащитно може да събуди чувства у хората, е истинско богатство! За жалост на сврачето не му е било писано да оцелее... но поне ще ви останат спомените за надеждата, с която сте го гледали.
Когато бях малка си спомням, че имах косерче - за една вечер... но цял живот ще го помня.
Когато бях малка си спомням, че имах косерче - за една вечер... но цял живот ще го помня.
просто любов от пръв поглед и опит да я задържиш. Благодаря за разбирането и желая хубав и слънчев неделен ден!
inel379 написа:
В природата естествения подбор е важен, но всяко правило си има изключения.
Направили сте това, което ви е продиктувало сърцето.
Наситили сте атмосферата с любов!
Проявената грижовност винаги има значение.
Нещо в нас се променя. И в света също.
Лека нощ, мила!
Направили сте това, което ви е продиктувало сърцето.
Наситили сте атмосферата с любов!
Проявената грижовност винаги има значение.
Нещо в нас се променя. И в света също.
Лека нощ, мила!
защото знам, че пак ще се случи и другият път ще успея, я как се справихме с мопсчетата сирачета. Усмивки от мен!
pevetsa написа:
Направила си каквото трябва, и наистина човек се привързва гледайки диво птиче, но има и големи рискове, поради естеството на дивата пирода.
ние просто се опитахме да го умилостивим с нашата любов, но не е било достатъчно. Хубав неделен ден!
gkowachew написа:
май нямаме право да се месим в птичите дела!
а така исках да оцелее. Знаеш ли, представях си как ще стане голямо и ще идва при нас на терасата, ще си ни поздрави бодро по сврачешки, а ние щяхме да му се радваме, но не било писано. Благодаря ти и хубав и слънчев неделен ден!
magicktarot написа:
И аз съм отглеждала такива намерени птици, хранех ги изключително с котешка храна - някои оцелявха и се научаваха да летят - съответно ги пусках и си отиваха при своите. Някои умираха - от болести или травми, които не си личаха на пръв поглед. Тези птици не се страхуват от хората, като ги опознаят и много се привързват.:) Докато са били при мен обаче, пробвала съм дали ще се уплашат от непознат. Плашат се. Т.е. разпознават персонално "своите" хора...
И винаги към края на май, началото на юни всички пиленца от този вид - врани, свраки, сойки, чавки, гарвани и др. скачат от гнездата и трябва да оцелеят долу в храсталаците и тревите сами, докато се научат хубаво да летят - родителите само ги наглеждат отгоре и ги хранят чат-пат - но дотам... Кой оцелее - оцелее.
И винаги към края на май, началото на юни всички пиленца от този вид - врани, свраки, сойки, чавки, гарвани и др. скачат от гнездата и трябва да оцелеят долу в храсталаците и тревите сами, докато се научат хубаво да летят - родителите само ги наглеждат отгоре и ги хранят чат-пат - но дотам... Кой оцелее - оцелее.
оставихме го за известно време на брезата, но никой от тях не се погрижи за него. Те учеха другите две да летят. Явно то е било обречено вече, но се опитахме да му дадем шанс. Благодаря ти. Усмивки и настроение в неделния ден!
tera написа:
Откак спасих малката кучка, много милозлива съм станала. И нея я бяха изхвърлили, защото се разболяла от гана. Спасихме я и сега си е ОК! Добре, че не я хвана естественият подбор...
изобщо не мога да ги разбера. Защо изобщо ги вземат? Благодаря ти. Желая ти прекрасен неделен ден!
като диригенти:))) Как хубаво започна разказа. Вече виждах Гергов яхнал делтапланер да учи макото да лети. Така съм гледала един, който се занимава с диви гъски:)Така правят всички животни. Моите котки винаги отделяха по някое мъниче като безнадеждно и обикновено - така се оказваше.
Преживели сте дни, изпълнени с обич. Какво по-хубаво от това?
Привет!!!
цитирайПреживели сте дни, изпълнени с обич. Какво по-хубаво от това?
Привет!!!
вина? Щом майката го е изхвърлила, значи е имало защо.
Мога да разбера как се чувстваш, защото и аз съм изпитвал подобни разочарования, даже наскоро котката ми изхвърли едно коте. Видимо без причина, но после стана ясно защо.
Така че горе главата :)
цитирайМога да разбера как се чувстваш, защото и аз съм изпитвал подобни разочарования, даже наскоро котката ми изхвърли едно коте. Видимо без причина, но после стана ясно защо.
Така че горе главата :)
и в повечето случаи успявам. Едно пиленце беше паднало на моята тераса. Беше много малко, но доста дебеличко. Като топчица. С дъщеря ми се смяхме, че крилцата му са много мънички за това голямо дупе, но го хранехме два-три дена и то излетя пред очите ни. Много бяхме щастливи. А твоето пиленце е имало друга карма. Обичта ти не трябва да се обръща в чувство за вина. Каквото трябва да стане, винаги става. Това е урока ти.
цитирайРадвам ти се..
не можем да предвидим нашите ,човешките съдби,а камо ли птичите..Те си имат своите инстинкти..предвиждат дори земетресения,бедствия,за които ние сме слепи и глухи!
не се обвинявай ,мила!
Прегръдка!
цитирайне можем да предвидим нашите ,човешките съдби,а камо ли птичите..Те си имат своите инстинкти..предвиждат дори земетресения,бедствия,за които ние сме слепи и глухи!
не се обвинявай ,мила!
Прегръдка!
tili написа:
като диригенти:))) Как хубаво започна разказа. Вече виждах Гергов яхнал делтапланер да учи макото да лети. Така съм гледала един, който се занимава с диви гъски:)Така правят всички животни. Моите котки винаги отделяха по някое мъниче като безнадеждно и обикновено - така се оказваше.
Преживели сте дни, изпълнени с обич. Какво по-хубаво от това?
Привет!!!
Преживели сте дни, изпълнени с обич. Какво по-хубаво от това?
Привет!!!
Той със сигурност би го направил, много е хубаво да обичаш животните. Благодаря ти, наистина се разтапяхме от нежно чувство, докато се грижехме за малкия пернат мъник. Хубава неделна вечер!
alchemist написа:
вина? Щом майката го е изхвърлила, значи е имало защо.
Мога да разбера как се чувстваш, защото и аз съм изпитвал подобни разочарования, даже наскоро котката ми изхвърли едно коте. Видимо без причина, но после стана ясно защо.
Така че горе главата :)
Мога да разбера как се чувстваш, защото и аз съм изпитвал подобни разочарования, даже наскоро котката ми изхвърли едно коте. Видимо без причина, но после стана ясно защо.
Така че горе главата :)
оказа се, че само добри намерения не стигат. Усмивки от мен и хубава неделна вечер!
compassion написа:
и в повечето случаи успявам. Едно пиленце беше паднало на моята тераса. Беше много малко, но доста дебеличко. Като топчица. С дъщеря ми се смяхме, че крилцата му са много мънички за това голямо дупе, но го хранехме два-три дена и то излетя пред очите ни. Много бяхме щастливи. А твоето пиленце е имало друга карма. Обичта ти не трябва да се обръща в чувство за вина. Каквото трябва да стане, винаги става. Това е урока ти.
лошото е, че аз много се вживявам в това, което правя. Тук ставаше въпрос за живота на едно малко създание, а аз не успях да надвия природата. Но борбата продължава, с мопсчетата успях. Човек не може вечно да побеждава. Благодаря за подкрепата. Хубава и влюбена неделна вечер!
mileidi46 написа:
Радвам ти се..
не можем да предвидим нашите ,човешките съдби,а камо ли птичите..Те си имат своите инстинкти..предвиждат дори земетресения,бедствия,за които ние сме слепи и глухи!
не се обвинявай ,мила!
Прегръдка!
не можем да предвидим нашите ,човешките съдби,а камо ли птичите..Те си имат своите инстинкти..предвиждат дори земетресения,бедствия,за които ние сме слепи и глухи!
не се обвинявай ,мила!
Прегръдка!
Вие просто си нямате напредстава как ме окуражихте. Аз съм такъв човек, все се обвинявам за всички несправедливости в този свят. Затова и винаги се саморионизирам жестоко, но светът не става по-добър. Хубава неделна вечер за теб, много настроение!
Не съм и предполагала нещо такова!
Изненада ме ,мила!
цитирайИзненада ме ,мила!
iliada написа:
Не съм и предполагала нещо такова!
Изненада ме ,мила!
Изненада ме ,мила!
и много красиви. Хубава вечер!
Чудесен разказ, насладих се! Хубаво сте направили. Трябва да се прави, въпреки:)
Поздравления!
цитирайПоздравления!
vostroto написа:
Чудесен разказ, насладих се! Хубаво сте направили. Трябва да се прави, въпреки:)
Поздравления!
Поздравления!
понякогас е случва и чудо. Благодаря и хубава неделна вечер!
Сега за хората ми спомни.
Оставаме ли на ниво природа?
цитирайОставаме ли на ниво природа?
babaelenica написа:
Сега за хората ми спомни.
Оставаме ли на ниво природа?
Оставаме ли на ниво природа?
не знам на кое ниво сме, но като цяло не сме на ниво. Успешна и усмихната седмица!
Написан от човек с душа и сърце!
Кученцата са прекрасни!!!
Хубава вечер! Поздрави!:)))
цитирайКученцата са прекрасни!!!
Хубава вечер! Поздрави!:)))
Нашето чисто черно кокерче роди 5. Едното беше бяло на черни петна. Майката не му скъса ципата и го остави да умре. Като пръв акушер се намесих и кученцето стана красавица и отдавна си има и внучета. Божа работа. Прави каквото трябва, да става каквото трябва.
цитирайИ при свраките сигурно е така. В природата храната е в изобилие, четох, че ако е много - пиленцата преяждат, те стават сънливи ... и тогава родителите мислят, че са болни и ги изхвърлят от гнездото. Нямате вина, че то горкото си е отишло... , а след него и другото пиле. Благородната и милостива душа в теб няма покой!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
neprosvet написа:
Написан от човек с душа и сърце!
Кученцата са прекрасни!!!
Хубава вечер! Поздрави!:)))
Кученцата са прекрасни!!!
Хубава вечер! Поздрави!:)))
важното е да е от душата и сърцето и аз така мисля, тогава докосва. Хубав вторник.
aqualia написа:
И при свраките сигурно е така. В природата храната е в изобилие, четох, че ако е много - пиленцата преяждат, те стават сънливи ... и тогава родителите мислят, че са болни и ги изхвърлят от гнездото. Нямате вина, че то горкото си е отишло... , а след него и другото пиле. Благородната и милостива душа в теб няма покой!
Поздрави!
Поздрави!
В доста от случаитте лошото побеждава доброто, а ние се питаме защо и не можем да го приемем. е, тогава трябва да погледнем философски на нещата за да продължим на пред. Усмивки от мен!
bigbro написа:
Нашето чисто черно кокерче роди 5. Едното беше бяло на черни петна. Майката не му скъса ципата и го остави да умре. Като пръв акушер се намесих и кученцето стана красавица и отдавна си има и внучета. Божа работа. Прави каквото трябва, да става каквото трябва.
Виждаш ли и нашия Йода е запъртъкът в семейството, но оцеля, а горкото свраче. Явно не ми се отдава с пилетата, но опитите продължават, все пак понякога спасяваме нечии живот. Усмихнат вторник!
Много ми хареса написаното! Вие сте направили това, което ви е подсказало сърцето. За съжаление не винаги успяваме да спасим нещо или някого, колкото и да се мъчим. Поздрави!:)
цитирайkometapg написа:
Много ми хареса написаното! Вие сте направили това, което ви е подсказало сърцето. За съжаление не винаги успяваме да спасим нещо или някого, колкото и да се мъчим. Поздрави!:)
поне опитваме, пък каквото стане. Хубав и слънчев уикенд!
Природата си знае работата, Маконт!:))
Привет!
цитирайПривет!
monaliza121 написа:
Природата си знае работата, Маконт!:))
Привет!
Привет!
не можем да се месим, където не ни е дадено. Благодаря ти! Хубава вечер!
Вълнуващо преживяване!
И аз скоро имах възможност да видя как две лястовички носеха храна на малките си. Сигурно вече са пораснали лястовичетата!
Поздрав за хубавия разказ!
цитирайИ аз скоро имах възможност да видя как две лястовички носеха храна на малките си. Сигурно вече са пораснали лястовичетата!
Поздрав за хубавия разказ!
Мисля си... може би не трябва да се месим в работата на природата... но да помогнеш на беззащитно животинче или растение, ако можеш - не мисля, че й пречи:))))
Аз бих постъпила точно като вас:)))
цитирайАз бих постъпила точно като вас:)))
hel написа:
Вълнуващо преживяване!
И аз скоро имах възможност да видя как две лястовички носеха храна на малките си. Сигурно вече са пораснали лястовичетата!
Поздрав за хубавия разказ!
И аз скоро имах възможност да видя как две лястовички носеха храна на малките си. Сигурно вече са пораснали лястовичетата!
Поздрав за хубавия разказ!
Ластовичките носят щастие. Усмивки от мен!
martito написа:
Мисля си... може би не трябва да се месим в работата на природата... но да помогнеш на беззащитно животинче или растение, ако можеш - не мисля, че й пречи:))))
Аз бих постъпила точно като вас:)))
Аз бих постъпила точно като вас:)))
ти носиш Голямо сърце. Благодаря ти и ти желая прекрасен слънчев вторник!
Търсене
За този блог
Гласове: 44538